Р Е Ш Е Н И Е № 4

 

                               гр. Кнежа  05.02.2020 година

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антон Антонов

 

при секретаря Ивета Ружова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 433 по описа на съда за 2019 год.  и на основание данните по делото и закона за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 422 във вр. 415, ал.1 от ГПК. „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ №30, представлявано от Управител П.С.С., е предявил ПРОТИВ: Н.В.И., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, представлявана от особен представител адвокат С.Т.Ш. от ПлАК, иск с правно основание чл. 415, ал.3, вр. ал.1,т.2 от ГПК и   цена на иска – 1504,22лв.

С молбата са представени следните писмени доказателства :  Договор за потребителски кредит №0000285/07.12.2016г. ведно с Общи условия и погасителен план; Договор за допълнителни услуги от 07.12.2016г.; Договор за поръчителство от 07.12.2016г.; График за плащания; Документи за предоставяне на заемната сума по кредита; Справка за задължения; Покана за плащане; Платежно нареждане за заплащане на дължими договорни суми.

Поради невъзможност да се призове ответната страна й се назначи особен представител на когото с разпореждане беше връчено съобщение , като му е даден едномесечен срок за възражение . В дадения от съда срок в канцеларията на съда   се получи отговор. В него особеният представител оспорва иска, като счита същият за неоснователен и излага мотивите си за това.

Записаното искане в диспозитива на ИМ, по която е образувано гр.д.№706/2019г. по описа на РС-Велик Търново  е,  съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че той дължи  на ищцовото дружество сумата в размер на 1504,22 лева, от които 760,23 лева- остатъчна главница, 45,79 лева – договорна лихва от 07.12.2016г. до 26.09.2018г. по Договор за потребителски кредит №0000285 от 07.12.2016г., 958,50 лева – остатъчна главница по Договор за допълнителни услуги от 07.12.2016г., 132,14 лева – лихва за забава по Договора за потребителски кредит за периода от 10.01.2017г. до 26.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2018г. до окончателното изплащане, както и разноските  за образуване на заповедното производство по чл.410 от ГПК и тези направени по настоящото производство.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

                    ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

От представените по делото писмени доказателства, приети без възражения в първото съдебно заседание и тези по  ч.гр.дело № 2964/2018г. по описа на РС-Велико Търново, настоящият състав приема, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

                    ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

За да защити правният си интерес и в изпълнение на разпореждането дадено от съда по  ч.гр.дело №2964/2018г. по описа на РС-Велико Търново, с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ищцовото дружество е предявило настоящият иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска:1504,22 лева-главница и лихва.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

Съдът, след преценка доводите на ищеца, становището на ответника и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: От представените писмени доказателства е видно, че е сключен Договор за потребителски кредит №0000285/07.12.2016 г. между длъжника Н.В.И. /ответник по настоящото дело/ и кредитодател „ФРЕШ КРЕДИТ” ЕООД, със срок на кредита - 07.06.2017 г. На същата дата: 07.12.2016 г. е сключен и Договор за гаранционна сделка /поръчителство/ между 1/ „ФРЕШ КРЕДИТ” ЕООД - кредитодател , 2/ Н.В.И. - длъжник и 3/ „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД , по смисъла на който, поръчителя/ищцовото дружество/ се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по Договор за потребителски кредит №0000285.

 До поръчителя „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД е отправена покана за плащане от кредитодател „ФРЕШ КРЕДИТ” ЕООД на 26.09.2018г. На същата дата с платежно нареждане ищеца, като солидарен длъжник е заплатил по банков път на „ФРЕШ КРЕДИТ” ЕООД пълния размер на всички задължения по двата договора.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи: Заявителят-кредитор е търговец, който осъществява гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, с ЕИК *********, което пък е регистрирано като финансова институция по ЗКИ, с издаден лиценз от БНБ за същата дейност, и предоставя потребителски кредити и свързани с тях допълнителни услуги. Между „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД и длъжника са сключени Договор за потребителски кредит №0000285 / 07-12-2016г. и свързаният с него Договор за допълнителни услуги №0000285 / 07-12-2016г„ ведно с Общи условия към тях. Между длъжника и заявителя кредитор е сключен и Договор от 07-12-2016г. за гаранционна сделка (поръчителство), въз основа на който ищцовото дружество се е задължило солидарно, при условията на поръчителство, да отговаря за задълженията на длъжника към „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД по горепосочените договори. Съответно, на датата на подписване на посочените договори на длъжника е предоставена заемната сума в размер на 1000,00 лв. Предвид това, длъжникът се е задължил да погасява разсрочено, съгласно подписаният от него график на плащанията, дължимите по двата договора суми (по кредита - главница и възнаградителна лихва, и допълнителната услуга по т.1 от Договора за допълнителни услуги - финансиране на възнаграждението на поръчителя „Гаранционен фонд България" ЕООД), при съответните падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т.И от Договора за допълнителни услуги.

Предвид просрочие на длъжника за плащане на задълженията по горепосочените договори, „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД е упражнил правото си на вземане към поръчителя (настоящият ищец), като на 26.09.2018г. писмено го е поканил в 30-дневен срок да заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на 1504,22 лв., която е сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за забава от датата на първото просрочие до датата на поканата за плащане.

Съответно, с платежно нареждане, настоящият заявител е заплатил по банков път на „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД солидарно дължимите от него задължения на длъжника, съобразно поканата за плащане.

Предвид това и на основание на чл.74 от ЗЗД, ищеца, изпълнявайки чуждото (на ответника) задължение, е встъпил в правата на кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД по горепосочените договори относно заплатената сума и сам е станал кредитор на длъжника за същите суми.

Процесуалния представител на ответната страна, оспорва иска, като се позовава на разпоредбата на   чл. 5 от Договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от 07.12.2016г. съгласно който: ’’Поръчителя остава задължен и след падежа на главното задължение, АКО КРЕДИТОРА ПРЕДЯВИ ИСКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ СРЕЩУ ДЛЪЖНИКА В СРОК ДО ШЕСТ МЕСЕЦА”.  Въз основа на този състав се приема, че кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ” ЕООД до месец ноември 2019 г., повече от две години не е предявил иск за изпълнение срещу длъжника Н.В.И.. При това положение ответната страна приема, че на 26.09.2018г. поръчителя „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнил плащане спрямо кредитодателя след падежа на главното задължение, без да е било налице задължителното условие разписано в чл. 5 от договора за поръчителство, а именно настъпването на юридическото събитие КРЕДИТОРА „ФРЕШ КРЕДИТ” ЕООД ДА Е ПРЕДЯВИЛ ИСК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ СРЕЩУ ДЛЪЖНИКА В СРОК ДО ШЕСТ МЕСЕЦА СЛЕД ПАДЕЖА.

Настоящият състав счита това възражение за неоснователно, при следните съображения: Касае се за отделни договори, които са самостоятелни, ясни и обвързват поръчителя / ищец по настоящото дело/ единствено при неизпълнение на длъжника /ответник по настоящото дело/  на задължението му по Договор за потребителски кредит №0000285 / 07-12-2016г. Тълкуването което прави особеният представител на чл. 5 от договора за поръчителство е неправилен и касае задължеността на поръчителя към кредитора и след падежа на главното задължение, до 6 месеца от предявяване на иск срещу длъжника, но от страна на „ФРЕШ КРЕДИТ” ЕООД. В случая отправената покана до „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД от „ФРЕШ КРЕДИТ” ЕООД на 26.09.2018г. е с правно основание чл.2,3 и чл.9 от Договора за гаранционна сделка (поръчителство) от 07-12-2016г.

Следва да се признае дължимост и на разноските, направени от ищцовото дружество в двете производства.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

    Воден от горното съдът

 

                                                 Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че Н.В.И., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, представлявана от особен представител адвокат С.Т.Ш. от ПлАК, дължи на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ №30, представлявано от Управител П.С.С. , сумата от 1326,29 лв. /хиляда триста двадесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/ - главница, 45,79 лв. /четиридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/ - лихва за периода от 07.12.2016 г. до 26.09.2018 г., 132,14 лв. /сто тридесет и два лева и четиринадесет стотинки/ - лихва за периода от 10.01.2017 г. до 26.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.10.2018г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно плащане на главницата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Н.В.И., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, представлявана от особен представител адвокат С.Т.Ш. от ПлАК, да заплати на„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ №30, представлявано от Управител П.С.С., направените в настоящото производство разноски общо в размер на 460 лева и в заповедното производство в общ размер на  30,08 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението .

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: