Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4119 27.11.2017 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12884 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от п. Н.Н. и Д.Д., чрез пълномощника си ю. Н.М., е предявил против Ю.Т.С., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи част от присъдените по частно гр. дело № 9496/ 2017 г. на ПРС, VIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5957/ 27.06.2017 г. по договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 10351166 от 17.09.2013 г., както следва: главница в размер на 2 067, 33 лева, ведно със законната лихва върху главницата за периода 20.02.2015 г.- 11.06.2017 г., както и разноските по заповедното производство в общ размер от 94, 15 лева.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че с договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 10351166 от 17.09.2013 г. на ответника бил отпуснат заем в размер на 3 100 лева и закупуването на застраховка от 446, 40 лева. Сумата била усвоена от длъжника, който удостоверил получаването й с подпис. Заемът следвало да бъде погасен на 36 месечни вноски, всяка от по 138, 07 лева, които вноски включвали главница и оскъпяването й, съгласно ГПР от 33, 25 % и ГЛП от 26, 47 %. Длъжникът преустановил плащането на вноските на 20.01.2015 г., като към тази дата били погасени 15 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането ставало изискуемо в пълен размер при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Остатъчният размер на заема бил 2 077, 78 лева, представляващ 21 броя неплатени вноски, като кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение на адреса на длъжника, за да го уведоми за предсрочната изискуемост. Поради неплащане на сумите, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, но по образуваното по случая частно гр. дело № 9496/ 2017 г. на ПРС, VIII гр. с-в, длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК подал възражение срещу заповедта. Междувременно той платил и сумата от общо 140 лева, която била недостатъчна за погасяване на целия дълг, като според нормата на чл. 76 от ЗЗД с нея съразмерно били погасени разноски, лихва и част от главницата. Затова в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск само за остатъчната главница. Моли се за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Претендират се и разноските в настоящото производство.
С друга молба, подадена преди първото съдебно заседание, се посочва, че междувременно ответникът бил погасил общо сумата от 220 лева, чрез две плащания, съответно извършени на дати 02.10.2017 г.- 100 лева и на 27.10.2017 г.- 120 лева, които се моли да бъдат приспаднати по реда на чл. 76 от ЗЗД.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора между страните, погасителния план към него, застрахователен сертификат и декларация на кредитополучателя. Представени са и справка за получените плащания, както и връчена на длъжника покана за плащане.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса на ответника на 01.09.2017 г., като страната е била редовно призована за първото по делото заседание на същия адрес, чрез получена пак там на 02.11.2017 г. призовка. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
По отношение на междувременно извършените частични плащания, с които размерът на дълга е бил частично погасен, следва да се посочи, че изцяло в правомощията на кредитора е да извърши съразмерното намаляване на дълга. Няма пречка по настоящото дело да се постанови неприсъствено решение за цялата претендирана сума, която да се осъди да плати ответникът, а вече в процеса на изпълнение на решението и събирането й (доброволно или принудително) ищецът да извърши сам съответното намаляване на задължението, предвид частичното плащане, направено в хода на процеса.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за
настоящото производство, които се претендират, като за тях е представен списък
по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са действително дължими- внесена
държавна такса за образуване на делото в размер на 138, 96 лева (лист 2 от
делото), както и юрисконсултско възнаграждение, доколкото ищецът е представляван от свой
пълномощник в процеса. По отношение на държавната такса обаче, следва да
се посочи, че същата е надвнесена, доколкото размерът й с оглед цената на иска
следва да възлиза на сумата от 41, 35 лева, до който й следва да бъде присъден.
За разликата до останалата част от 97, 61 лева, няма пречка ищецът с
допълнителна писмена молба да посочи банкова сметка, ***, за да му бъде
възстановена по нея надвнесената и недължима по делото сума. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че
същото следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл.
25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл. 78 ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото, в който
размер и същото се претендира.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5957/ 27.06.2017 г., издадена по частно гр. дело № 9496/ 2017 г. на ПРС, VIII гр. с-в, Ю.Т.С., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от п. Н.Н. и Д.Д., чрез пълномощника си ю. Н..М., част от присъдените със заповедта парични суми, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 10351166 от 17.09.2013 г.- главница в размер на 2 067, 33 (две хиляди и шестдесет и седем лева и тридесет и три стотинки) лева, ведно със законната лихва върху главницата за периода 20.02.2015 г.- 11.06.2017 г.
ОСЪЖДА Ю.Т.С., ЕГН: **********,***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от п. Н.Н. и Д.Д., чрез пълномощника си юрисконсулт Н..М., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 44, 15 (четиридесет и четири лева и петнадесет стотинки) лева- държавна такса и сумата от 50 (петдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на сумата от 41, 35 (четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки) лева- дължима държавна такса и сумата от 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД