Определение по дело №52051/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14904
Дата: 13 юни 2022 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20211110152051
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14904
гр. София, 13.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110152051 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда
на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника.
Към исковата молба са представени документи, които като относими и допустими
следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената заповед по ч.гр.д. №
1642/2021 г. по описа на СРС, поради което същото следва да се изиска за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба документи,
по опис обективиран в същата, като писмени доказателства.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д. № 1642/2021г. по описа на СРС, 43 състав към
настоящото дело за послужване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.07.2022 г. от 10:30 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по постъпила искова молба от „***” ЕАД /понастоящем
„***“ ЕАД/ срещу Н. Р. Д. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1642/2021 г. по
описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за
мобилни услуги от 21.12.2018г. за мобилен номер +359********* с избран абонаментен план
„Тотал 26,99“ със срок на действие 24 месеца. Поддържа, че абонатът – настоящ ответник
1
сключил и договор за лизинг от същата дата – 21.12.2018 г., по силата на който му било
предоставено за ползване мобилно устройство Samsung, модел Galaxy J6 2018 Dual Gold за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 4,49 лева,
съгласно погасителен план към лизинговия договор. Ищецът твърди още, че за потребените
от ответника услуги по гореописания договор за мобилни услуги под клиентски №
********* през периода от 25.12.2018 г. до 24.03.2019 г. били издадени три фактури –
фактура № **********/25.01.2019 г. на стойност 27,27 лева, фактура №
**********/25.02.2019 г. на стойност 31,48 лева и фактура № **********/25.03.2019 г. на
стойност 31,48 лева. Според ищеца, неизпълнението на задължението на ответника да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на обща стойност 90,23 лева, е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от договора, като в полза на
мобилния оператор е възникнало право да прекрати едностранно индивидуалните договори
на ответника за ползваните абонаменти по договор за мобилни услуги с клиентски №
********* от 25.05.2019 г. Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги, ищецът
поддържа, че дължимите 18 месечни лизингови вноски на обща стойност 85,31 лева за
периода от м.05.2019 г. до м.11.2020 г. за предоставеното на абоната мобилно устройство,
били обявени за предсрочно изискуеми, както и допълнителната сума от 4,49 лева, съгласно
чл.1, ал.2 от договора. Поради неплащане на издадените фактури от страна на абоната,
ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за горепосочените суми, но тъй като
издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя
правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установеното по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумите, както следва: 1/сумата от общо 90,23 лева, представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договор за мобилни услуги от 21.12.2018 г., за периода от 25.12.2018 г. до 24.03.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда до окончателното изплащане и 2/ сумата от 85,31 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 21.12.2018 г. за мобилно устройство Samsung,
модел Galaxy J6 2018 Dual Gold, дължими за периода от месец 05/2019 г. до месец 11/2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда до окончателното изплащане. Претендира направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда
на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който предявените искове се
оспорват по основание и размер. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че
ответникът е потребил услуги в количество и стойност, съгласно съставените от ищеца
фактури. Оспорват се твърденията относно предаване на ответника на мобилното
устройство, предмет на договора за лизинг. Оспорва се и претенцията за заплащане на
законна лихва, поради неоснователност на главния иск.
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени установителни иска,
както следва: с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и
2
чл.342 ТЗ.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правна квалификация по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС и чл.342 ТЗ в негова тежест е да установи следните предпоставки: 1. че
между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно
сключени договори за мобилни услуги и договор за лизинг; 2. че ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния
период, съответно лизинговата вещ, както и 3. размера на месечните абонаментни такси,
стойността на доставените услуги, стойността на лизинговата вещ и дължимите лизингови
вноски по процесните два договора.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението си, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на основание чл.146, ал.2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за
твърденията си относно предоставените на ответника далекосъобщителни услуги по
процесния договор за мобилни услуги през процесните периоди.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3