Решение по дело №36/2024 на Районен съд - Кула

Номер на акта: 20
Дата: 17 юли 2024 г.
Съдия: Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Дело: 20241330200036
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Кула, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20241330200036 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е образувано по постъпила жалба от Р. С. Т.,
ЕГН********** от *********, общ. Видин, обл. Видин, ********** срещу
Наказателно постановление № ************* на директора на Регионална
дирекция на горите / РДГ/ - Берковица, с което му е наложено
административно наказание за извършено нарушение по чл. 213, ал.1, т.2 от
Закона за горите за това, че на 30.09.2023г. в ***********, пред частен дом на
************ е извършил разпоредителна сделка, като е продал 6 пр. куб.м.
дърва за огрев от дървесен вид „ Дъб“ с дължина 1 м., маркирани с общинска
марка „Белоградчик 03“ на лицето Н. И., като не е представил превозен билет
– документ, доказващ законния произход на дървата, а именно: „Глоба“ в
размер на 500 лв. на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
се излагат възражения, че констатациите в процесните АУАН и НП не
отговарят на действителната фактическа обстановка, както и че са допуснати
съществени процесуални нарушения, с които е нарушено правото на защита
на жалбоподателя, като същите не са посочени в жалбата.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуалния си представител адв. Славчев, който
поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление
поради допуснати процесуални нарушения и поради нарушения на
материалния закон, за което представя писмени бележки, в които излага
доводи, че в нарушение на чл. 33, ал.2 и чл. 54,ал.1 от ЗАНН АНО не е
прекратил административнонаказателното производство до произнасянето на
прокуратурата, както и че издал атакуваното наказателно постановление
базирайки се както на АУАН, така и на постановеното от прокуратурата
1
постановление за прекратяване на наказателното производство, което приема
за съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Посочва също, че е нарушена разпоредбата на чл.
57, ал.1,т.7 ЗАНН, тъй като АНО не и изложил мотиви във връзка с размера на
определеното наказание. Излага и доводи, че не е доказано жалбоподателят да
е извършил разпоредителна сделка, тъй като той не е продавачът на
процесните дърва. Прави искане за пресъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Берковица се представлява
от юрисконсулт Марян Димитров, който оспорва жалбата и моли съда същата
да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази
връзка, като посочва, че от представените доказателства по несъмнен се
установява, че в атакуваното НП, както и в АУАН фактическа обстановка е
описана точно и ясно, както и че е установено по безспорен начин, както от
обективна, така и от субективна страна извършеното от жалбоподателя
нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, както и че са съобразени характерът и тежестта на извършеното
нарушение, като е направена и преценка за маловажност, поради което е
наложено и наказание в минимиалния законовоопределен размер. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното:
На неустановена дата през месец септември 2023г. кметът на *********** –
свидетелката Г. В. поела организацията по снабдяване на жителите на селото с
дърва за огрев, както и в предходни години, тъй като населението на селото е
застаряващо. В тази връзка се свързала със свидетеля И. М. Ц., който се
занимавал с доставка на дърва за огреви и с когото и предишни години
контактувал в тази връзка. Двамата се уговорили М. да осигури доставка на
дърва за огрев на желаещите от селото. В тази връзка свидетелката В.
направила списък на желаещите и количеството дърва за огрев, които те
желаят да закупят, а свидетелят М. се свързал с представител на фирма от гр.
Белоградчик, която добивала и продавала дърва за огрев, като М. се ангажирал
с транспортирането им. Уговорката била, когато товарният автомобил с
дървата отиде в селото, свидетелката В. да посочва адреса, на който същите
следва да бъдат закарани. Тъй като заявилите дърва бързали с доставката, М.,
който бил на почивка извън страната, ангажирал жалбоподателя да осъществи
транспорта на дървата до *********** с товарния автомобил на М., като се
уговорили, когато закара дървата на всеки от адресите, които му посочат,
жалбоподателят да получи дължимата сума за дървата, с която да се разплати
с формата, която ги добива, да зареди гориво за товарния автомобил и
остатъка да предаде на М., за което М. щял да го почерпи, тъй като и преди са
2
имали такива отношения. В изпълнение на тази уговорка на 30.09.2023г.
жалбоподателят Т. транспортирал с товарния автомобил на свидетеля М. на
лицето Н. И. – майка на свидетеля Г. Н. И., която била заявила при
свидетелката В., че желае да закупи дърва за огрев, до нейния адрес в
***********, ************ 6 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „
Дъб“, като при закарването на дървата на адреса, не представил на И. превозен
билет за превозената дървесина. С оглед направената уговорка със свидетеля
М., жалбоподателят взел дължимите за дървата пари от И.. На 04.10.2023г.
била извършена проверка на доставените дърва от свидетеля П. П. –
полицейски служител в РУ Кула и негови колеги, както и от свидетеля Г. Б. Б.
– горски инспектор в РДГ – Берковица, при която проверка констатирали, че
докараните дърва за огрев на И. не съответства като количеството на
уговореното и платеното от нея, тъй като били заявени от нея 6 пр. куб.м., за
което количество да заплатила. Констатирали също, че дървата са маркирани,
но И. ги уведомила, че не е получила превозен билет за тях. Видно от
служебно направена справка от интернет страницата на ИАГ на процесната
дата има издаден само един превозен билет за товарния автомобил, с който
жалбоподателят е транспортирал дърва - Превозен билет №
****************, но същият е с получател Г. Йорданов с адрес ***********,
************. Свидетелят М. свидетелства, че лицето, което е издавало
превозните билети – свидетелят Л. И. е издавал понякога един превозен билет
за количество дърва, което се транспортира до два адреса в ***********, но
свидетелят И. заявява пред съда, че това се случвало само веднъж на
19.09.2024г., като посочва също, че получателите и адресите, които е следвало
да отрази в превозните билети му ги е посочвал жалбоподателя. За
констатираното при проверката, свидетелят Б. съставил Констативен протокол
/ КП/ № АОО№147088 от датата на проверката, а на 03.11.2023г. съставил
срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /
АУАН/№ 1031/23г. в негово присъствие и му връчил препис от същия, като
приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ за
това, че на 03.10.2024г. в ***********, пред частен дом на ************ е
извършил разпоредителна сделка, като е продал 6 пр. куб.м. дърва за огрев от
дървесен вид „ Дъб“ с дължина 1 м., маркирани с общинска марка
„Белоградчик 03“ на лицето Н. И., като не е представил превозен билет –
документ, доказващ законния произход на дървата. Във връзка с установеното
при проверката е образувана и Полицейска преписка № 291 ЗМ – 169/2023г.
по описа на РУ Кула, която впоследствие е изпратена в РП – Видин и с
Постановление от 23.11.2023г. на прокурор от РП – Видин е постановен отказ
да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на РДГ –
Берковица за реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. На основание постановения от РП – Видин отказ,
администратинтонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите наложил
на жалбоподателя Т. административно наказание – „Глоба” в размер на 500.00
лева. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
03.04.2024г.
Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин
от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Г. Б. Б., П. В.
П., И. М. Ц., Г. И. В., Г. Н. И., А. В. А., Л. Митков И., както и от приложените
по делото писмени доказателства- цитираните по- горе от съда констативен
протокол, постановление за отказ за образуване на наказателно производство,
3
разпечатки от интернет страницата на ИАГ на Превозен билет №
**************** и на издадените превозни билети на процесния автомобил,
както и другите писмени доказателства, съдържащи се в
административнонаказателната преписка . Съдебният състав даде вяра и
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които
дават сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия,
липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са
пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на
индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да
не бъдат кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е
издадено от компетентен орган съгласно приетата по делото Заповед № Р 49-
199/16.09.2011г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от
закона писмена форма и съдържание.
В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство е спазен срокът по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. В конкретния случай е
налице хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗАНН – налице е отказ на прокурора да
образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия
орган. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е
налице съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, тъй като има и съставен АУАН, като
АНО се е позовал и него.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото
и начина на извършване на нарушението, подробно са описани
обстоятелствата при които е извършено нарушението, което от своя страна е
описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за
извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. С оглед на посоченото, съдът
намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно наказателното
производство.
В атакуваното наказателно постановление, както и в АУАН е прието, че
жалбоподателят Т. е нарушил разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, съгласно
която разпоредба се забранява продажбата и други разпоредителни сделки на
дървесина, непридружена с превозен билет. От разпита на разпитаните от съда
свидетели се установява, че жалбоподателят не е извършил продажба на
процесното количество дърва за огрев на процесната дата и място на лицето
Н. И., а единствено е транспортирал посочената дървесина до адреса и е
получил парите за дървата от И., каквато е била уговорката със свидетеля М..
Получаването на парите не е достатъчно, за да се обоснове извода, че именно
жалбоподателят е осъществил продажбата. От разпита на разпитаните
4
свидетели В., М. и Л. И. се установява, че свидетелят М. е уговорил
продажбата с фирмата, която добива дървата, която реално ги е продала, а
свидетелката В. е осъществила връзката с купувача на дървата.
Жалбоподателят единствено е транспортирал процесната дървесина и то след
уговорка с М., който е собственик на товарния автомобил, с който са
транспортирани дървата, но неговата азминистративнонаказателна
отговорност е ангажирана не за транспортиране на дърва, които не са
придружени с превозен билет, а за тяхната продажба. Транспортирането също
е едно от изпълнителните деяния на чл. 213, ал. 1 от Закона за горите, но съдът
единствено разполага с правомощието да измени наказателното производство,
като преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, но без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението с оглед Тълкувателно решение №
8/16.09.2021г. по Т.дело № 1/2020г. на ВАС. В случая, дори ако съдът приеме,
че е установено по безспорен начин осъществяването от страна на
жалбоподателя на изпълнителното деяние транспортира, а не посоченото в
наказателното постановление – „извършва разпоредителна сделка, като
продава“, то не разполага с правомощието да промени изпълнителното
деяние, посочено в атакуваното наказателно постановление, което би се явило
и съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, респективно и
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като той се е защитавал
срещу вмененото му изпълнително деяние „извършва разпоредителна сделка,
като продава“, а не транспортира.
С оглед на посоченото, не може да се приеме, че по делото безспорно е
установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно
нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.53 и следващите от ЗАНН, наказателно
постановление се издава, едва когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето,
което се сочи за негов автор, както и когато е доказана по безспорен начин
неговата вина. С оглед на изложеното вече от съда, поради липсата на
неоспорими доказателства в тази насока, съдът намира, че доколкото не може
да бъде направен категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил състава
на нарушението, за което му е ангажирана административнонаказателната
отговорност, атакуваното наказателно постановление се явява недоказано и
следва да бъде отменено.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че с оглед приетата за
нарушена норма, законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на
чл.266, ал.1 от Закона за горите, съгласно което се наказва с глоба от 500 до
5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в
нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му се
разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Наложеното
наказание е в минималния предвиден в закона размер от 500лв. В тази връзка
съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че е налице нарушение на
чл. 57, ал.,т.7 от ЗАНН, тъй като не са изложени мотиви във връзка с
определяне размера на наказанието. Посочената разпоредба регламентира
като задължително съдържание на наказателното постановление единствено
видът и размерът на наказанието, което АНО е сторил, като е посочил размера
и вида на всяко едно от наказанията за вменените на жалбоподателя
нарушения.
5
Също така съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за
приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от
същия вид, не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до извод, че приложената
административна санкция се явява несъразмерно тежка на деянието и дееца.
По делото е направено искане за разноски от страна на жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., за което представя Договор за
правна защита № ********** от 09.05.2024г. Предвид изхода на делото -
съдът отменя атакуваното наказателно постановление, то съдът следва да
присъди в тежест на административнонаказващият орган/АНО/, в случая в
тежест на РДГ - Берковица с оглед разпоредбата на т. 6 от допълнителните
разпоредби на АПК - „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата, на
което е административният орган“ разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя. Възражението по чл.63д,ал.2 от ЗАНН за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, направено от процесуалния
представител на административнонаказнация орган, съдът намира за
основателно. В случая при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение, съдът не е обвързан от минимално определения размера на
адвокатското възнаграждение в чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към
която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, който е в размер на
400,00лв., с оглед решение на СЕС, постановено на 25.01.2024г. по Дело C
438/22 по описа на СЕС. В посоченото решение СЕС е приел, че „ Член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, както и че „ член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална
правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики“.
Ето защо, съдът преценява, че следва да намали размера на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение на 150лв., тъй като делото не се
отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и по същото са
проведени три открити съдебни заседания, като само в две от тях е участвал
процесуалния представител на жалбоподателя, а по другото е представил
писмено становище. Също така на състава на съда е служебно известно, че в
6
Районен съд – Кула са подадени около 10 идентични жалби от жалбоподателя
със същия процесуален представител срещу идентични наказателни
постановления, издадени от същия АНО, което допълнително мотивира съда
да приеме, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е определен
в посочения размер. С оглед на посоченото искането за разликата до
претендираните 200 лв. следва да се отхвърли.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ************* на директора на
Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица.
ОСЪЖДА Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица ДА ЗАПЛАТИ
на Р. С. Т., ЕГН********** от *********, общ. Видин, обл. Видин,
********** сумата 150/сто и петдесет/ лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, като отхвърля искането на жалбоподателя за разноски за
адвокатско възнаграждение за разликата от 50/петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
7