Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 14.06.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, І граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1690 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове е с правно основание  чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.

 

Предявени са обективно съединени искове от *****, гр. М.  , ЕИК № *****, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., срещу Б.Г.Б., ЕГН **********,***, за установяване задължения за неплатена стойност на консумирана вода, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ *****, гр. М.   посочва, че ответникът е неизправен длъжник – потребител на дружеството, съгласно Закона за водите.

Иска се от съда да бъде признато за установено, че ответника следва да заплати на ищеца сумата от 375,62 лева, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода, от която главница 334,56 лв., за периода от 03.11.2015 год. до 07.11.2018 год., и лихви 41,06 лв., към 10.12.2018 год., за периода от 04.12.2015 год. до 10.12.2018 год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2485/2018 год. на ЛРС (12.12.2018 год.) до окончателното изплащане, както и направените в производството разноски.

Извършена е размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният от съда, при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител на ответника.

В писменият отговор, подаден от особеният представител на ответника, се оспорва исковата претенция като недоказана и се иска нейното отхвърляне.

Оспорва претенцията по основание.

По делото няма признати от ответника фактически твърдения.

Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д.№ 2485/2018 г, по описа на РС – Лом.

В с.з. ищецът, редовно призован се представлява от ю.к. Н. В., редовно упълномощена, която поддържа иска така, както е предявен и моли да бъде уважен изцяло. Претендира и направените по делото разноски. Допълнителни съображения излага в писмено становище.

Ответникът Б. Б., редовно призован се представлява от назначеният си при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. А.Л., МАК, която няма възражения по доклада на съда. Оспорва предявените искове по съображенията, изложени в писмения отговор, като счита, че следва да бъдат отхвърлени като недоказани по основание. Съображения  излага в посмена защита.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим.

Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в законоустановеният срок – съобщението за връчена Заповед по чл. 410 ГПК по реда на чл. 47 ГПК на длъжника, ведно с Разпореждането на съда по чл. 415 ГПК е получено от ищеца на 26.08.2019 год., а искът е предявен на 26.09.2019 г. (видно от входящия печат на и.м.).

Ответникът е абонат на ищцовото дружество с абонатен № 1129070.

По ч.гр.д.№ 2485/2018 г. на ЛРС е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.12.2018 г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника – Б.Г.Б. ***, за сумата от 375,62 лв., от които 334,56 лв. – главница и лихва в размер на 41,06 лв., за периода от 04.12.2015 год. до 10.12.2018 год., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 12.12.2018 год., до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. разноски по заповедното производство.

Заповедта по ч.гр.д. № 2485/2018 год. е връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане от 12.08.2019 г. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 26.08.2019 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указаният срок.

Размерът на задължението се установява от приложеното с и.м. Извлечение от Сметка 411 „Клиенти“ на ищцовото дружество, неоспорена по делото.

Приложено е и извлечение от партидната книга на ищеца, за клиент с абонатен № 1129070 – Б.Г.Б., с адрес: *** – съвпадащ с установения по делото постоянен и настоящ адрес на ответника.

От показанията на свид. Е.В., отчетник – измервателни уреди при ищеца, с район на работа, включващ и адреса на ответника се установява, че свидетелката посещава адреса от 17 – 18 години. Имотът е водоснабден, но в него не е монтиран водомер, поради което се начислява изразходвана вода пореда на чл. 23, ал. 5 ОУ. В къщата живее възрастна жена, К., а ответника и съпругата му е виждала 1-2 пъти там. След завеждането на делото абонатите престанали да осигуряват достъп до имота.

Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Спорът по делото се свежда до това възникнали ли са и съществуват ли през процесния период валидни облигационни отношения между страните по договор за потребление на ВиК услуги, респ. качеството "Потребител" на ответника.

Не е спорно, че адресът на абонатния номер съвпада с постоянния и настоящ адрес на ответника, установен по делото.

От неоспорената, представена от ищеца партидна книга се установява, че партидата на ответника е открита през 2010 год. (първото отбелязване е от 12.02.2010 год.).

За това съдът приема, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. § 1, ал. 1, б. „а” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, като отношенията между потребителя и доставчика се регулират – по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, от Общите условия на ищеца, като предвид наличието на лични данни на ответника в партидната книга (трите имена, ЕГН, постоянен адрес), партидата е открита при спазване изискванията на чл. 57 ОУ.

Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по договора, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника. Възраженията на ответника се преценяват като неоснователни.

От приложените от ищеца с исковата молба писмени доказателства се установява, че *****, гр. М.  , се намира в облигационни правоотношения с ответника по настоящото  производство, Б.Б..

Ищецът е изпълнил задължението си към ответника по този договор, като за претендираният период е била доставяна питейна вода на адреса – гр. Лом, ул. *****.

Предвид липсата на оспорване на претенцията по размер, съдът приема, че дължимата сума за главница за исковия период е в размера на претендираната с и.м. – т.е. 334,56 лв.  

Съдът намира, че претенцията за лихви за забава е основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно спрямо главното задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви.

След изтичане на  падежа на всяко месечно задължение, ответникът – длъжник, съгласно чл.84, ал.І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД – в размер на 41,06 лв.

В този смисъл исковете следва да се уважат в предявения размер.

При този изход на спора ответника дължи на ищеца, съобр. чл. 78 ал.1 ГПК и направените по делото разноски.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция в общ размер на 400 лв., от които – 25 лв. държавна такса за заповедното, 75 лв. държавна такса за исковото производство и 300 лв. – за особен представител.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Г.Б., ЕГН **********,***, че същият ДЪЛЖИ на *****, гр. М.  , със седалище и адрес на управление – гр. М.  , ул. *****, ЕИК № *****, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., СУМАТА от 375,62 лева (триста седемдесет и пет лева, 62 ст.), представляваща неизплатената стойност на консумирана вода от която главница 334,56 лв. (триста тридесет и четири лева, 56 ст.), за периода 03.11.2015 – 07.11.2018 год. и лихви 41,06 лв. (четиридесет и един лева, 06 ст.) към 10.12.2018 год., за периода от 04.12.2015 год. до 10.12.2018 год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2485/2018 год. на ЛРС (12.12.2018 год.) до окончателното изплащане, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 2485/2018 г. на ЛРС.

 

ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН **********,***, да заплати на *****, гр. М.  , със седалище и адрес на управление – гр. М.  , ул. *****, ЕИК № *****, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И.,  деловодни разноски за заповедното и исковото производство, общ  в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд М.   в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

Районен съдия: