Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 190

 

гр. Габрово, 13.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на шести август през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА

 

при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдията И. Димова т. д.  № 93 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. чл. 52 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД с обща цена 150 000,00 лв.  за неимуществени вреди, следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно произшествие, заедно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението и присъждането на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Образувано е по искова молба на Р.Д.Д., ЕГН ********** с адрес ***, чрез Адвокатско дружество "М. и Д.", представлявано от адв. Н.М. и адв. П.Д. със съдебен адрес *** против "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, бул. "Джеймс Баучер" № 87, представлявано от С.П. - изп. директор. В исковата молба се твърди, че на 20.02.2017 г., около 23,20 ч. в гр. Р., на бул. "Б.", по платното за движение към хипермаркет "М.", в района на бензиностанция "Л.", л.а. марка "Ф.", модел "Г.", с рег. № ***, управляван от К.Й.А., при движене с превишена скорост от 75 км/ч, реализирал удар с пешеходката З. Д. С., която се е намирала в дясното до платното за движение на автомобила. В резултат на ПТП, настъпва внезапната смърт на пешеходката. Настъпилото произшествие е удостоверено с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 215/36/21.02.2017 г. По случая е образувано досъдебно производство № 1184/2017 г. по описа на ОП – Р. /ДП№ 66/2017 г. по описа на ОСлО в ОП – Р./. Ищцата е сестра на починалата в пътния инцидент. Между двете е съществувала силна емоционална връзка, топли и близки отношения. В следствие на смъртта на сестра си, ищцата е преживяла тежко загубата й, която е била едва на 33 г. Ищцата е завела пред "ЗД БУЛ ИНС" АД писмена молба за изплащане на обезщетение за причинените й от процесното ПТП неимуществени вреди. До подаване на исковата молба ответникът не е определил и/или изплатил обезщетение. Прави доказателствени искания. В допълнителната искова молба поддържа направените твърдения в исковата молба и оспорва възраженията на ответника. Противопоставя се на доказателствените искания на ответника.

С определение № 438 от 31.10.2018 г., съдът е освободил ищцата от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва иска като е неоснователен, оспорва го по основание и размер. Счита, че ищецът не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение, като се позовава на ППВС №2/81 г. и ТР № 1/2016 г. Няма действие за ПТП, настъпили преди датата на постановяването му, съответно на отмяната на действащото преди това ППВС №2/81 г. Оспорва да е налице "особено близка връзка с починалия и действително претърпените от смъртта му вреди". Твърди, че в изложеното в исковата молба относно поведението на пострадалата и констативния протокол за ПТП има съществено противоречие. Досъдебното производство още не е приключило и няма акт на наказателния съд, с който да е установена причината за ПТП и механизма. Оспорва да е извършен деликт от К.А., като водач на МПС. Твърди, че поведението на пострадалата е било непредвидимо и неочаквано за водача, тъй като е престоявала край пътя и водачът на автомобила не е могъл да предвиди, че ще изскочи внезапно на пътното платно. Прави доказателствени искания.

 В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Пред Окръжен съд - Габрово е подадена искова молба от Р.Д.Д. ***" АД, с която претендира да й бъдат заплатени неимуществени вреди, в следствие на претърпени болки и страдания от ПТП, което е настъпило на 20.02.2017 г. на бул. "Б." в гр. Р.

Лекият автомобил марка "Ф.", модел "Г.", с рег. № *** e бил управляван от К.Й.А.. За процесния автомобил е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с "ЗД БУЛ ИНС" АД, за което има издадена полица № BG/02/116002647930 със срок на действие 12.10.2016 г.  - 11.10.2017 г. Отбелязано е, че датата на прекратяване е 27.04.2017 г.

До застрахователя е било изпратено писмо от ищцата, което е заведено с вх. № ОК-470176/17.07.2018 г., с което заявяват, че за Р.Д. е налице правен интерес да претендира изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди пряко от застрахователя на виновния водач "ЗД БУЛ ИНС" АД и моли да се образува щета, като се изплати сумата от 150 000,00 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

По делото е приложена справка от деловодната система на Окръжен съд - Русе по образуваното НОХД № 750/2018 г., относно движението на делото, което е висящо пред Окръжен съд - Русе. Подсъдим по него е К.Й.А.. Към датата на приключване на настоящото производство не е налице влязъл в сила съдебен акт по описаното по-горе съдебно производство.

Писмените доказателства, които са представени по делото са във връзка с настъпилото ПТП и смъртта на пострадалата. Това се Констативен протокол за ПТП с пострадали № 245/36 от 21.02.2017 г., който е съставен непосредствено след произшествието; препис- извлечение от акт за смърт; удостоверение за родствени връзки; протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие от 21.02.2017 г.; съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза; съдебно-медицинска експертиза на труп; медицинско свидетелство за смърт.

Другата група писмени доказателства са свързани с наличието на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" с виновния водач и искане отправено до застрахователя за образуване на щета и изплащане на обезщетение: проверка от сайта на Гаранционния фонд и молба от Р.Д.Д. ***" АД.

За изясняване на фактическата обстановка по делото бяха назначени съдебно-медицинска експертиза, съдебно психологическа експертиза и съдебно- автотехническа експертиза.

От заключението на съдебно -медицинската експертиза на в. л. д-р Св. Р., се установява, че пострадалата при ПТП на 20.02.2017 г. З. Д. С. е получила следните външни травматични увреждания: травми на меките тъкани, както следва: на главата, изразяващи се в разкъсно -контузна рана в окосмената част на главата високо тилно; охлузвания и разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата високо тилно; охлузване и разкъсно-контузни рани в дясната челна област на лицето; счупване ина кронките на първите горни зъби двустранно. Охлузване на лявата лакетна става. Охлузвания в десните и долни квадранти на предната коремна стена. Рана в лявата хълбочна област с липса на тъкан. Охлузване в дясната тазобедрена  област и в горната външна трета на лявото бедро. Охлузване по външната повърхност на лявото коляно. Разкъсно-контузна рана по предната повърхност на лявата подбедрица в горната й трета с деформацияи патологична подвижност в същата област. Охлузване по външната повърхност на дясната подбедрица. Охлузвания по стъпалото на десния крак и дясната глезенна става.

Причинени са следните травматични увреждания на вътрешни органи и кости на скелета: кръвонасядане под меките черепни обвивки, съответно на описаната по-горе рана високо тилно вляво и кръвонасядане под меките черепни обвивки в дясната челна област. Има счупване на черепа, с фрактурна линия премиваща през лявата слепоочна област, девета пирамиди и турското седло. Умерено изразени кръвоизливи под меките мозъчни обвивки на малкомозъчните хемисфери.

Установено е счупване на 2,3,8 и 9 дясно ребро и на 2,3,5 и 6 ляво ребро по предната аксиланна линия. Има счупване на гръбначния стълб на ниво 11-12 гръден прешлен. В лявата плеврална кухина имало около 1100 мл кръв, а в дясната 200 мл кръв. Установени са кръвонасядания в хилусите на белите дробове и кръв трахоебронхиалното дърво. Има пълно разкъсване на низходящата аорта.

Установени са разкъсвания и кръвонасядания в областта на хилуса на десния бъбрек. Има пукнати и разкъсвания на десния чернодробен дял и в областта на хилуса на черния дроб. Установени са разкъсвания и кръвонасядания в областта на опъка на тънкото черво и сигмовидното дебело черво. Установено е счупване на тазовите кости с разместване на фрагментите.

Според вещото лице се касае за съчетана травма, несъвместима с живота, особено що се касае до пълното прекъсване на аортата,което е довело до незабавна смърт. Имало е съприкосновение между бронята на лекия автомобил и външната повърхност на дясната подбедрица и вътрешната повърхност на лявата подбедрица, съответно на ниво 28 см и 18 см от нивото на петата, което е довело до специфично счупване на двете подбедрици. Едномоменто е имало съприкосновение с външната повърхност на дясното бедро на ниво 68 см от петата, при което е получено счупването на дясната бедрена кост. Последвал е удар между капака на автомобила и дясната тазова половина със счупване на таза в областта на връзката между хълбочната и къстцовата кост и двете срамни кости. Тялото най-вероятно е паднало върху капака на автомобила по гръб, при което настъпило силно огъване на гръбначния стълб назад и счупване на ниво 11-22 гръден прешлен. Имало е съприкосновение на горната лява тилна област на главата и предното обзорно стъкло на автомобила. Пострадалата е била отхъврлена напред и наляво, при което са били причинени множество травматични увреждания на меките тъкани в лявата челна област на главата, лявата хълбочна област, лявата коремна половина, ляво коляно.

От изложеният механизъм на причиняване на уврежданията вещото лице прави извод, че лекият автомобил се е намирал отдясно по отношение на пешеходката. В момента на удара пострадалата се е намирала с дясно рамо към автомобила, като десният крак е бил изнесен пред левия. Възможно е автомобилът да е блъснал пешеходеца в момент на движение, излизане пътното платно перпендикулярно или леко косо /с гръб/ спрямо лекия автомобил. Другата възможност е пешеходеца да е бил в стационарно положение на платното за движение, при изнесен десен долен крайник, пред левия долен крайник. Налице е категорична връзка между пътно- транспортното произшествие, съответно травматичните увреждания и причинената смърт на З. Д. С..

В съдебно заседание, вещото лице поддържа представено заключение и допълва, че леталния край настъпва в следствие на разкъсване на аортата. Освен това има и други тежки травми, които в своята съвкупност също могат да доведат до летален изход. С разкъсването на аортата смъртта настъпва за минути и това е било достатъчно.

По делото е допусната и изготвена съдебно -автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. Б.И. се установява, че на 20.02.2017 г. около 23,20 ч., в гр. Р., на бул. "Б.", по платното за движение към хипермаркет "М.", в района на бензиностанция "Л.", лек автомобил марка "Ф.", модел "Г.", с рег. № **** , управляван от К.Й.А., при движение с превишена скорост - 75 км/ч, реализира удар с пешеходката З. Д. С., която се е намирала в дясното по платното за движение на автомобила. В резултат на ПТП е настъпила смъртта на пешеходката.

Наличните данни по делото са определили принципния механизъм на протичане на произшествието, при който лекия автомобил се е движил в еднопосочната лента, служеща за включване в бул. "Б." чрез последваща ускорителна пътна лента. В еднопосочната лента, автомобилът се е движил в десен за него завой.

Според вещото лице, ако водачът е управлявал лекия автомобил със скорост не по-голяма от разрешената за пътния участък от 50 км/ч, то той ще може да спре автомобила преди мястото на удара при осъществено отклоняване надясно към мантинелата и излизането на банкета. Независимо от начина на движение на пешеходката, мястото на осъществяване на удара и положението на пешеходката при този удар определя, че ако водачът е продължил движението си в дясната пътна лента, нормално разположен в дясната пътна лента, удар няма да се осъществи. От техническа гледна точка причината за възникване на произшествието е начина на реагиране на водача и отклоняването на автомобила на дясно, към мантинелата, както и движението на лекия автомобил със скорост, която му позволява да спре до мястото на удара.

При включването си в дясната лента  на бул. "Б.", скоростта на лекия автомобил е достигнал 62-65 км/ч и на 45,2-49 м от мястото на последвалия удар. В този момент водача възприема движещата се ред автомобила пешеходка С.. От техническа гледна точка, данните по делото определят по-достоверно и най-вероятно движение на пешеходката в дясната страна платното за движение към центъра на града в насрещна на автомобила посока, като при възприемането на лекия автомобил се отклонява наляво към мантинелата, изменяйки движението си на около 90 градуса. Водачът на лекия автомобил, възприемайки пешеходката предприема действия за отклоняване на автомобила на дясно и спиране. Тъй като скоростта на движение на автомобила /в рамките на 62-65 км/ч/ е близка до критичната за траекторията на включване в булеварда, при намаляването на радиуса на траекторията, поради отклоняване на дясно е възможно и започване на загуба на странична устойчивост. Водачът успява да насочи автомобила по траектория, при която автомобилът излиза с по-голямата си част на десния банкет в зоната на завършване на уширението на ускорителната лента, с дясна  част, движеща се по направлението на линията на монтираната след зоната на края на уширението. При тази траектория на автомобила се осъществява удар на средната предна част на автомобила с дясната страна на тялото на пешеходката. Надлъжно на платното за движение, ударът се осъществя в областта на начало на мантинелата в двата на края на ускорителната лента за движение, на разстояние 30-32 м след линията на ориентирите. Напречно на платното за движение, ударът се осъществява в началото на банкета, в зона непосредствено от дясно на десния край на платното за движение.

Първоначалното съприкосновение е между бронята на лекия автомобил и лявата подбедрица, съответно на ниво 28 см и 18 см от нивото на петата, което е довело до специфично счупване на двете подбедрици. В момента на удара десния крак е бил изнесен пред левия. Едно моментно е имало съприкосновение с външната повърхност на дясното бедро, на ниво 68 см от петата, при което е получено счупването на дясната бедрена кост. Последвал е удар между капака на автомобила и дясната тазова половина, със счупване на таза в областта на връзката между хълбочната и кръстцовата кост и двете срамни кости. Тялото най-вероятно е паднало върху капака на автомобила по гръб, при което е настъпило силно огъване на гръбначния стълб назад и счупване на ниво 11-12 гръден прешлен. Имало е съприкосновение на горната лява тилна област на главата и  предното обзорно стъкло на автомобила. Данните за начален контакт между подбедриците и предната броня, определя на практика осъществяването на удар под масовия център на тялото. Последващото попадане на тялото на преден капак, в последствие удар на главата в предното стъкло, определят типичен удар на пешеходец с челната част на автомобила под масовия център, с последващо "носене" на тялото. Съпоставянето на голямото разстояние на установяване на тялото след началото на установените находки, в зоната на установеното петно червена течност, липсата на отложени спирачни следи от автомобила, след началото на мантинелата, голямото разстояние от началото на находките до мястото на установяване на автомобила, определя, че при удара водачът е прекратил задействането на спирачната система и значимо време след това, не е осъществил действия за намаляване на скорост, като етапа на "носене" на тялото на капака на автомобила е бил голям. При движението си след удара, водачът първоначално отклонява автомобила на ляво, като наличието на установената следа от протриване в лявата част на платното за движение преди зоната на излизане на автомобила на ляво, като наличието на установената следа от протриване в лявата част на платното за движение преди зоната на излизане на автомобила на затревената разделителна ивица и последващото обръщане на автомобила на дясната му страна, определят, че водачът не задейства спирачната система, а е извършвал хаотични действия за овладяване на автомобила, чрез кормилната система, при които действия автомобилът се е движил по "S" образна  траектория. При това движение, тялото изпада от капака напред и наляво, при което са били причинени множество травматични увреждания на меките тъкани - в лявата челна област на главата, лява хълбочна област, лява коремна половина, ляво коляно. Лекият автомобил, след приплъзващ контакт с мантинелата на разделителната ивица се установява в заснетото при огледа положение на дясната си страна.

Реагирането на водача потвърждава възприемането на пешеходката на разстояние 45-50 метра преди мястото на удара. Ако пешеходката се е движила в десния край на платното за движение в насрещна посока за автомобила, от техническа гледна точка следва, при отчитане на изместването на осветената от фаровете зона преди и в началото на включване в платното за движение на бул. "Б.", че водачът е възприел своевременно пешеходката, в рамките на осветената от фаровете си зона. Уличното осветление също е работило, съгласно протокол за оглед, който е започнал около 01,35 ч., макар че е било слабо. В този аспект, при наличие на работещо улично осветление, водачът на лекия автомобил може да възприеме обекти отпред пред автомобила и на по-голямо разстояние от осветената от фаровете му зона, малко преди и към момента на включване в платното за движение по бул. "Б.".

Според представеното заключение, основаната причина за възникване на произшествието от техническа гледна точка е движението на лекия автомобила със скорост, която не му позволява да спре до мястото на удара и начина на реагиране на водача за отклоняване на автомобила на дясно към мантинелата.

От техническа гледна точка, данните по делото определят по-достоверно движение на пешеходката преди удара в дясната страна платното за движение към центъра на града в насрещна за автомобила посока, като при възприемането на лекия автомобил се отклонява наляво към мантинелата. В този аспект изложения анализ и съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза за уврежданията на пострадалата и механизма на получаването им при настъпването на удара З.С. се е намирала в процес на начало на движение наляво за нейната посока на движение към банкета и мантинелата.

В съдебно заседание вещото лице И. поддържа представеното заключение и допълва, че най- коректно би било водачът да е задействал спирачната система, да остане в  дясната лента, даже да се отклони на ляво, защото към момента на задействане, той ще бъде в края на завиването и ще има отклоняване на колелата минимално на ляво, в дъга на завой, което ще е благоприятно за избягване на удара. Скоростта при удара и уврежданията на автомобила са големи и има техническа възможност за преминаване на тялото при такъв удар над тавана и при по-голяма скорост.

По делото е изготвено заключение на назначената съдебно-психологическа експертиза, според което се установява, че връзката, която е имала Р. със сестра си е била емоционална, основана на привързаност, разбирателство и обич. Нейната загуба е нанесла много негативно последици, напрежение, тревожност, стрес. Те са оказали влияние върху  психическото и емоционално състояние както на личността, така и на цялото и семейство, като са влошили взаимоотношенията в семейството. Намалили са интензитета на контакти и грижата към децата. Направили са ищцата по-затворена, неконтактна, социално изолирана и са провокирали някои психоматични проблеми.

Вещото лице установява, че към момента на интервюто психологическото здраве на Д. е възстановено в много голяма степен и не се наблюдават прояви на усложнена скръб или дисфункционално поведение, които да доведат до някакво психическо разстройство на личността. Периода за пълното възстановяване на психологическото състояние и баланс на личността след тежка и внезапна смърт на близък, с който има силна емоционална връзка е изключително индивидуален и зависещ от множество фактори- възраст, преживяване на предишни загуби, типа личност, социален статус, емоционална и психическа зрялост, взаимоотношения с близките. Времето за пълното възстановяване на психическата зрялост на индивида, семейна среща, социо-културно развитие, трудова заетост, взаимоотношения с близките. Времето за пълното възстановяване на психическия комфорт и стабилност, необходимо за преживяване на скръбта и траура е около 24 месеца, съчетано с подходяща терапевтична програма, която да спомогне и ускори възстановяването на психичното състояние на личността.

В съдебно заседание вещото лице Ч.-Т. поддържа представено заключение и допълва, че връзката на Д. със сестра й е била емоционална и е нанесла негативни последици и стрес. Към момента е възстановено психологичното здраве в много голяма степен, преминала е през всички фази на загубата. Периодът, в който една загуба се преодолява е 18-24 месеца, при загуба на много близък човек времетраенето е около 2 години, а при не толкова близък, времето е по-кратко. При Д. няма психоматика, която да е фактор или индикация, че тя страда от някакво разстройство или би могла в последствие на тази загуба да развие. Тя е споделила, че не е използвала медикаменти или терапия, за да преодолее загубата. За 15 г. ищцата се е срещала със сестра си и нейните деца около 4-5 пъти. Поради липса на финансови възможности не може да се грижи за племенниците си. Споделила е, че децата изискват много грижи, а тъй като има две деца, заедно с още две, децата стават четири и няма да може да се справи. Не е влизала в подробности за състоянието на племенниците си. Според нея диагнозата, която е поставена на племенника й Н. е неправилна и не отговаря на действителността. Според вещото лице, диагнозата на Н. е правилна.

Съдът следва да кредитира заключението на вещите лица, освен с оглед на техните специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своите заключения вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

По делото са събрани и гласни доказателства.

От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелят К.А. се установява, че същият е водачът блъснал З.С. и срещу него се води наказателно производство пред Окръжен съд - Русе. Вечерта на 20.02.2017 г. се е прибирал, като е идвал от Д.М. към Р. по бул. "Б." шофирал е над "М.", преди бензиностанция "Л.", в посока С. и е отбил да зареди газ. Сетил се е, че в него няма пари и се е завъртял на кръговото. Тръгнал е по бързата лента на бул. "Б.", след което е видял човешки силует, че тръгва да пресича от негово дясно на ляво. Реагирал е със спирачка с десен волан. Спрял се е в мантинелата и се е ударил. Видял е силуета, когато се е включвал в лентата на бул. "Б.". Според свидетеля нито една лампа не е светила. След удара автомобилът е станал неконтролируем и е спрял успоредно на мантинелата, обърнал се на страни на врати, до бензиностанцията. Споделя, че може би се е движил с 65-70 км/ч. от удара автомобилът е бил деформиран основно в предната част, но не може да каже, защото не го е виждал от две години. Ударът е настъпил в дясната ускорителна лента. Фаровете на автомобила са били изправни, месец преди това е минал на технически преглед. Движил се е на къси светлини.

От свидетелските показания на свидетеля Т. Д. С., сестра на пострадалата и на ищцата се установява, че като малки са живели заедно, докато сестра й не се е събрала с мъжа си. Живели са предимно на Г.С. с тяхната майка. Двете й сестри много са се обичали и са си споделяли. Живели са заедно със З., докато е навършила 19 г., когато е отишла в Р.. Сестрите З. и Р. са поддържали близки отношения.  На сватбата на Р., З. е била.  Виждали са се предимно на празниците, след като са станали семейни. Смъртта на З. се е отразила тежко на всички им. Сестра й Р. е отишла да я разпознае в моргата и е организирала погребението. Започнала е да употребява алкохол. Станала е много по-затворена. Коренно се е променила. Когато й се обажда плаче и разказва за З..

Свидетелят Р.Д., който е съпруг на ищцата, установява че сестрите Р. и З. са били в топли отношения. Идвала им е на гости. Смъртта на сестра й е било доста тежко преживяване за нея. От начало не е можела да повярва и е отказвала да го приеме. Като цяло много тежко й се отрази, станала е друг човек. Отдръпнала се е всичко. Грижите за децата са се прехвърлили върху него. Не е искала да ходи на работа, затворила се е, станала е студен човек. Новината за смъртта я е приела трагично. Постоянно е плачела. От скоро време е започнала да се завръща към предишния си живот.преди смъртта на сестра си е работила, гледала си е децата, а после не е била работоспособна и си е взимала болничен. Започнала е да се грижи за децата на З., която е имала две деца Л. и Н.. Л. е в приемно семейство в Т., Н. е в дома срещу студентското общежитие. Бащата на децата ги е оставил, когато са били малки. Според свидетеля съпругата му още не е преживяла загубата на сестра си, защото постоянно говори за нея, какво е било преди, давала я за пример и как са прекарвали времето си заедно.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Искът по отношение на Р. Д. Д. е допустим.

С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

            В конкретния случай ищцата като сестра на починалата не е изключена от кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана особено близка връзка с починалия. Безспорно отношенията между две сестри са близки и между тях съществува емоционална връзка, като е безспорно и че смъртта на едната сестра ще доведе до страдание на другата. В случая по делото не се установява, че ищцата и нейната сестра са били в близки отношения, които излизат извън общоприетата близост между две сестри, поради което не може да се приеме за доказано, че същите са изградили изключително близка и емоционална връзка. Не се доказа, че двете са разчитали на взаимна грижа, помощ и подкрепа, надхвърляща обема на обичайните отношения между такъв вид близки роднини. От интервюта направено пред назначеното вещо лице психолог, ищцата е споделила, че за 15 г. се е срещала със сестра си и нейните деца около 4-5 пъти, както и че не може да се грижи за двете непълнолетни деца на сестра си, които се намират в приемно семейство в гр. Т. и в дом за деца.

            Поради изложеното съдът намира, че ищцовата страна недоказа наличието на особено близка връзка с починалата, поради което предявеният иск е неоснователен и на ищцата не следва да бъде присъждано обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

            Тъй като не се доказа наличието на изключително близки отношения между ищцата и покойната З. Д. С., които да обуславят основателност на претенцията за неимуществени вреди съдът счита, че не следва да обсъжда наведените от ответната страна възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

            Поради отхвърлянето на предявения иск ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество по представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие сумата от 4 530,00 лв.-разноски по делото, като претендираната сума по договора е намалена съобразно направеното възражение за прекомерност.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р  Е Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.Д., ЕГН ********** с адрес ***" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, бул. "Джеймс Баучер" № 87 иск за заплащане на неимуществени вреди, в следствие смъртта на З. Д. С., настъпила на 20.02.2017 г., в следствие на ПТП в размер на 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, бул. "Джеймс Баучер" № 87 сумата от 4530,00 лв. /четири хиляди петстотин и тридесет лева/ - разноски по делото.

           

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

.