№ 1086
гр. София, 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. Х.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. Х. Гражданско
дело № 20221110129584 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на поименното
повикване в 14:14 ч. се явиха:
Непълнолетният молител И. Г. П., действаща лично и със
съгласието на законния си представител Г. И. П. – редовно уведомена от
предходно съдебно заседание чрез упълномощения й по делото процесуален
представител адв. С. А., представлява се от адв. А..
Ответникът Й. Й. И. – редовно призован от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. М., с пълномощно по делото,
преупълномощен от адв. Ж., с пълномощно по делото.
Ответницата Л. Х. И. – редовно призована, явява се лично и с адв. М.,
с днес представено пълномощно, преупълномощен от адв. Ж., с пълномощно
по делото.
АСП-ДСП „Люлин“ – редовно уведомени, не изпращат представител.
Вещо лице А. – уведомена, явява се.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. А. – Да се даде ход на делото.
Адв. М. - Да се даде ход на делото
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 18.01.2023 г. експертно
заключение от вещо лице А..
ПРИСТЪПВА към изслушване заключението на вещото лице А. по
допуснатата съдебно-психологична експертиза.
Съдът сне самоличността на вещото лице А., 48 години, неосъждана,
без дела и родство със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.
Вещото лице А. – Представила съм заключение в срок, което
поддържам.
Адв. А. – На страница 5 от вашето заключение абзацът, който касае
завръщането на И. в стаята, какво Ви навежда на този извод, че детето най-
вероятно ще има липса на достоверност в споделеното, а не по-скоро да
изпитва страх от майка си, и изобщо каква може да е друга причината?
Вещото лице А. – Другата възможна хипотеза е детето да изпитва страх
от майка си, но в контекста на цялостното изследване, аз не останах с
впечатлението, че тя изпитва страх от майка си, а по-скоро, че не желае в
присъствието на майка си да споделя тази информация, която това е моето
допускане, очаква да бъде конфронтирана, като бъде отречена. Не установих
тя да изпитва страх от майка си, независимо от твърденията си.
Адв. А. – Изолиран случай ли е в практиката Ви деца на възрастта на
И.а да не желаят да разговарят в присъствието на родителите си?
Вещото лице А. – И. не е единственото дете, което да е отказало да
говори пред майка си.
Адв. А. – На страница 6, отговор на майката, какво има предвид майката
на И.а?
Вещото лице А. – Да, разбрах какво има предвид, аз попитах майката
какво се е случило и тя започна да разказва за различни ситуации и случки,
като тук съм маркирала само темата, без да съм отразила всичко, което тя е
разказала. Това са ситуации, описани в данните по делото, в исковата молба.
Обстоятелства, които са предмет на настоящото производството.
2
Адв. А. – Как можете да коментирате поведението на майката, което
също е залегнало на страница 6, „Продължава да плаче – майката не
реагира.“. Как бихте коментирали реакцията на майката, на това, че детето е
започнало да плаче и майката не реагира? Как бихте го коментирали това,
като поведение от страна на майка, нормално ли е една майка, детето й като
плаче в нейно присъствие, тя да не изпитва никаква емоция и никаква
реакция?
Адв. М. - Аз възразявам.
СЪДЪТ ДОПУСКА въпроса.
Вещото лице А. – Аз съм отбелязала нейното поведение, това не е
констатация за това как се е почувствала. В интервюто насаме с нея имах
възможността да установя реално, какви са нейните преживявания.
Причината за това може да е разнообразна, може да е неспособност на
майката да бъде емоционално отзивчива. По принцип, може да е
неспособност в този конкретен момент и ситуативно да бъде емоционално
отзивчива. Това, което по-скоро вече е валидна хипотеза, във вече
установеното в цялото експертно изследване е, че майката интерпретира
поведението на детето не като реално и емоционално страдание в този
момент, а като преиграно поведение, което тя разказва, че И. е имала в
разнообразни ситуации, т.е. майката това е моята интерпретация в контекста
на споделеното от майката на саме, че тя в онзи момент по-скоро не
възприема, че детето реално има страдание, а по-скоро, че има реакция, която
изразява по този начин, която е малко манипулативна. Заради тази
интерпретация на майката, тя няма реакция. Това е моето обяснение на
поведението на майката.
Адв. А. – Кое Ви кара да игнорирате напълно твърденията на И., че е
била бита, както от майка си, така и от Й., при положение, че И. съобщава в
целия Ви разговор с нея, че е била бита. Също така е посочила и че й е
крещяно. На страница 6 Вие сте записали, че примерът, който спонтанно дава
детето не е свързан с бой, а с крещене. Но на практика навсякъде в разговори
с нея тя Ви съобщава за нанесен и психически и телесен тормоз от страна и на
двамата. Кое Ви кара да игнорирате напълно твърденията на детето?
Вещото лице А. – Аз не игнорирам напълно твърдението на детето, аз
не знам дали то някога е било удряно. Със сигурност нямам данни да допусна
3
и да предположа, че то е било систематично бито. Ако имаше такова нещо, И.
щеше да бъде способна да даде някакви детайли, освен общи констатации.
Също така, ако тя е била травмирана от физически побой, когато тя
спонтанно споделя кое е онова, което я тревожи, нямаше да споменава това,
че й е крещяно, а щеше да коментира други преживяни от нея неща. Това е
причината за тази интерпретация, не игнорирам споделеното от нея.
Интерпретирам го в контекста на всички данни, които имам.
Адв. А. – На страница 7, на въпрос Й. какво е правил И. описва точно
какви са били механизмът на удара, съобщава и конкретни свидетели – на
това нещо: „Брат ми е гледал, той тогава ревеше.“, това как бихте го
коментирали, с оглед на това, което току що отговорихте, че няма данни
детето да е бито. Напротив, тук навсякъде чета в разговора с И., тя обяснява
точно по какъв начин са били ударите и от кой.
Вещото лице А. - Тук детето казва нещо конкретно: „..удряше ме в
ребрата с юмрук“, както казах преди малко, аз не мога да знам и не мога да
твърдя и не мога да докажа или отхвърля, и моята задача не е да установя
фактология, за това дали се е случвало някога тя да бъде бутната или ударена.
Това което твърдя е, че няма данни от психологическа гледна точка за
систематични прояви, в този смисъл не намирам противоречие, че тя веднъж
споделя някакви неща, които са се случили.
Адв. А. – Как бихте коментирали описанието на детето, „…че в
седмицата около 5 пъти се е случвало да ме бие.“. За обидите, които са
нанасяни върху детето? Тя е описала всичко подробно.
Вещото лице А. – Не мога да приема като напълно достоверно
твърдението за честота, поради цялостното впечатление за поведението на
детето, което по-скоро е не автентично. Включително и в отговорите й, и в
тестовите методики, включително и в начина, по който тя беше склонна да
прикрие пред мен някакви обстоятелства и информация. Тоест, цялостното
поведение на детето отговаря по-скоро на онова, което в обсъждането съм
описала, по-скоро че става въпрос за стил на поведение - характерен за някой
деца на тази възраст, като да преувеличават преживявания, фактологии,
ситуации. От една страна такава тенденция на поведенческо ниво със
сигурност съществува, от друга страна тя е обусловена физиологично има
достатъчно научни доказателства за това, че във времето на юношеството
4
нервните импулси протичат по-бързо и това причинява по-висок интензитет
на преживяванията, както в позитивния, така и в негативния регистър.
Отделно обаче на поведенческо ниво, тези прояви на детето са много
изразени, но не мога и да игнорирам информация за цялостното й
проблематично поведение, за което майката споделя много конкретни случаи,
които истински са я притеснили. Неверни неща, които е говорила, т.е.
цялостният контекст на поведението на детето говори за склонност към
преувеличаване. В този смисъл, няма как да допусна и да приема, че тя
казвайки, че пет пъти в седмицата е бита – това е точно така. Още повече, че
когато тя спонтанно разказва за това какви са й основните проблеми, тя не
казва: „Бях бита, болеше ме.“, тя няма съответните поведенчески реакции, тя
казва: „Беше ми крещяно.“. Така че това е основният проблем, който
очевидно има такъв между И. и нейната биологична майка и нейния съпруг,
който е свързан с взаимоотношенията, които са били конфликтни и
провокирани от редица фактори, които също съм посочила, кои са в
обсъждането. И в цялостния този контекст няма как като абсолютно
достоверно да приема посочването на един такъв брой от 5 пъти седмично.
Адв. А. – На страница 8: „И. няма как да знае това, не може да го
разбере по телефона, докато баща й говори с майка й по телефона, “…те бяха
пияни и двамата.“. Не допускате ли, че може баща й да й е споделил, че е
усетил, че майка й е пияна, или хипотетично, че телефонът е бил на
високоговорител?
Вещото лице А. – Детето няма как в тази ситуация да е имало лично
възприятие за поведението на майка си и на нейния съпруг и дали то е било
повлияно от алкохол. Да, детето може да е чуло това от баща си, детето може
да е допуснало, чувайки да речем тона в подобно нещо, но то няма как да знае
това. Това, върху което акцентираме е, че детето и тук е склонно да
коментира и да представя като факт нещо, което по-скоро е допускано
предположение или умозаключение, и това е напълно в контекста в
цялостния разказ на детето.
Адв. А. – Според Вас, каква е причината И. да посочва свидетели на
случващото се с нея, на стр. 8, втори абзац: „Братовчед ми беше свидетел, че
ме удари много силно, аз паднах на земята.“. Все още ли детето преувеличава,
като посочва и свидетели на случващото се?
5
Вещото лице А. - Като се разпитат тези свидетели това ще стане ясно.
Адв. А. – Детето изнася факти за това, че е правило опит за
самоубийство. Защо е била провокирана да прави отпити за самоубийство?
Вещото лице А. – Опитите за самоубийство или по-скоро фалшивите
опити за самоубийство, какъвто е бил този, са нещо относително често
срещано в юношестката възраст. Детето не споделя за конкретна провокация
и ситуация, то допуска, че майката е в неведение, което не беше вярно.
Майката беше добре запозната с това, което се е случило. Този опит за
самоубийство, от гледна точка на опасността, реално да сложи край на живота
си, е бил доста несериозен. Това по никакъв начин не обезценява това, че е
бил направен такъв опит, не го казвам в този смисъл. А го коментирам като
част от относително често характерните прояви и поведение на някои юноши
в тази възраст, заедно с други прояви, за които имам достатъчно данни. И през
самото нейно поведение и през това, което майката описва.
Адв. А. – На страница 10, ред 6 , изречение: „Аз знам къде живее, но не
ми се ходи там, за да не набия вторият й мъж.“, сега Вие сте коментирали, че
изглежда странно и не съвсем мотивирано, защо бащата на детето не са
търсили един с друг. Бащата не ходел, защото се тревожел за своята реакция
да не набие втория й мъж. Не е ли възможно бащата да не е ходил при детето,
за да предпази детето от скандал, както и самият той го е казал, а защо
правите единствено коментар за това, че бащата се притеснява, че ще набие
вторият й баща?
Вещото лице А. – Защото той това казва. Тоест, неговият избор е бил
да остави детето да му се случва, неясно какво, нали ако има страхове за това
дете или желание да го види и е бил достатъчно загрижен, вероятно би
намерил начин това да се случи, но вместо това той избира да не отива там.
Той обяснява това, че е бил тревожен от своето поведение, отивайки там.
Адв. А. – Добре, страница 10, последен абзац: „И. не искаше да се види
с нас насаме….не зная какво се случва“. Как ще обясните това, че майката не
знае какво се случва с детето й?
Вещото лице А. – Всъщност майката дава много конкретна
информация за това какво се случва с детето й, така че независимо от това
твърдение, ако препрочетем цялото интервю ще видим много конкретни
данни, които по-скоро показват, че тя добре разбира какво се случва с детето
6
й.
Адв. А. – Страница 11 последно изречение от разговорите с майката:
„Връщаше се със синки, удря се по бюра, не нещо фрапиращо.“. Според Вас,
не кореспондират ли описаните от детето травми и синини с изнесеното от
майката, че всъщност се удря на бюро? Можете ли да приемете за истина, а не
за измислица, както твърдите за детето, че детето е било със синини, с оглед
на изнесеното от детето, че е ходило със синини според Вас можете ли да
допуснете, че е вярно това, което твърди детето, че е била със синини поради
други причини?
Вещото лице А. – Тоест Вие ме питате дали аз вярвам на детето, че тези
синини са от побой, или вярвам на майката, че тя е забелязала, че детето й
има синини, била е може би разтревожена и е питала детето от какво са тези
синини и вероятно е чула от детето, че се е удряла в бюрото в училище.
Адв. А. – На страница 12, 1 ред: „Никога не сте я удряла?“, отговорът:
„Не.“, отклонява погледа си от мен докато го казва.“, защо според Вас?
Вещото лице А. – Вероятно защото не е вярно, че никога не я е удряла,
и веднага след това тя възстановява очен контакт и пояснява, че това се е
случвало веднъж и обяснява кога.
Адв. А. – На страница 18, Вие сте записали: „Прабаба й безрезервно
приемала за верни всички оплаквания на момичето.“, защо мислите, че бабата
вярва на детето, а не на нейната майка?
Вещото лице А. – Ако имам такава поставена задача от съда и
изследвам тази жена, която никога не съм виждала, ще мога да дам що-годе
достоверно обяснение, в момента мога да спекулирам с теоритични
разсъждения и не смятам, че това ще помогне на съда.
Адв. А. – Страница 18, предпоследен абзац: „Няма достатъчно
убедителни доказателства от психологична гледна точка.“, а има ли тогава
неубедителни доказателства?
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА ВЪПРОСА.
Адв. А. – Последно изречение от страница 19, сте записали: „Това
поведение е свързано с възрастта, а не може да се припише на преживяно
насилие.“, напълно и категорично ли изключвате възможността за преживяно
насилие, не само физическо, но и вербално?
7
Вещото лице А. – Генезисът на влошените взаимоотношения, но и
проявите с много голяма степен на вероятност ме насочват именно към това
заключение.
Адв. М. – Казахте, че тази възраст от началото до края на пубертета е
проблематична, това е житейски известно, означава ли, че всеки тинейджър е
с подобен вид поведение? На стр. 19, че преминава преходната възраст бурно,
дали това е някаква константа при всяко едно от децата или е индивидуално?
Вещото лице А. – Не, не е при всяко едно дете.
Адв. А. - Да не се приема заключението.
Адв. М. – Да се приеме.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да приеме така изготвеното от вещото
лице заключение, доколкото същото е всеобхватно и отговаря в цялост на
поставените на експерта задачи, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА заключението на вещото лице по изготвената експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице възнаграждение в размер на 400,00
(четиристотин) лева от внесения депозит, за което да се издаде РКО.
ИЗДАДЕ СЕ РКО.
Адв. А. – Моля да бъде назначена повторна експертиза с участието на
три вещи лица. Считам, че настоящата е необоснована и за правилността й
възникват съмнения. Считам, че вещото лице прави необосновани изводи в
своето заключение, които избирателно взима страната на майката и игнорира
категорично съобщеното от детето. Нямам други доказателствени искания.
Адв. М. – Искането е неоснователно, това е логика, която
процесуалният представител на страната представя логика, по която би
трябвало до безкрайност да се назначават експертизи. Да се остави без
уважение. Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ като съобрази изявлението на адв. М., счита направеното от
адв. А. доказателствено искане, а именно за допускането на повторна тройна
съдебно-психологична експертиза, за неоснователно, доколкото съдът не
счита, че приетото и изготвено такова към момента от вещото лице
Атанасова е необосновано или по делото да са налични каквито и да било
8
данни за възникването на съмения за неговата правилност.
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от адв. А., искане за
допускане на повторна съдебно-психологична експертиза.
СЪДЪТ като съобрази изявленията на страните, че нямат други
доказателствени искания и няма да сочат други доказателства НАМИРА
делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. А. – Уважаема г-жо Председател, моля да уважите молбата
подадена от И.а Г. П., като моля за срок за писмени бележки. Претендирам
разноски, нямам списък.
Адв. М. – Уважаема г-жо Председател, моля да оставите молбата без
уважение. Оспорвам претендирането на разноски, първо няма списък,
възразявам да се дава възможност да го съставя сега. Възразявам за
прекомерност и възразявам за реално изплатено адвокатско възнаграждение.
Не претендираме разноски. Моля за срок за писмени бележки.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок за писмени бележки.
СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ СЪДЪТ
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:51
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9