Решение по дело №427/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260218
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20211630200427
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 260218 / 4.10.2021 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Монтана, 04.10.2021г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                        Председател: Красимир Семов

 

При секретаря….Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия  Семов  АНД № 427 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 0010/15.03.2021г. на Директор на ОДБХ гр.Монтана е наложено на Н.С.М. с посочен адрес xxx административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.134, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/  за  административно  нарушение по чл.2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиената на храните (Обн. ДВ, бр.10 от 05.02.2016г.).

Недоволен от наказателното постановление М. чрез пълномощник адв. В.П. от МАК моли да бъде отменено.

Въззиваемата страна чрез адв.Ц.Д. от МАК пледира за потвърждаване на НП. Приложено е по делото и писмено становище наречена обяснителна записка от Директора на ОДБХ гр.Монтана.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и основателна.

Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния седем дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 25.02.2021г. в цех за сладкарски изделия, намиращ се в с.Сумер община Монтана, стопанисван от  фирма ”Наслада 99” ООД с адрес с.Сумер, община Монтана било установено, че не се изпълняват изискванията на всички етапи на производство храните да се предпазват от замърсяване. Не се спазва поточностга на производствения процес (изпичане, охлаждане, опаковане). Персоналът зает с производството не работи с подходящо работно облекло.

За установеното св.А.Н.И. – гл. инспектор в отдел – контрол храни при ОДБХ гр.Монтана, в присъствието на св. д-р Е.З.Г., съставила Констативен протокол № 0000796/25.02.2021г., а след това бил съставен и АУАН № 3/26.02.2021г. спрямо Н.С.М. – посочено, че е управител на цех за сладкарски изделия на фирма „Наслада 99” ООД. В АУАН са изложени обстоятелствата, отразени без технически грешки, които били посочени в НП, квалифицирани като административно нарушение по чл.2 от Наредба № 1/26.01.2016г. за хигиената на храните. Против АУАН постъпили писмени възражения, входирани с № 948/02.03.2021г.

На базата на изготвения АУАН, без данни да са разгледани писмените възражения на М., административнонаказващият орган – Директор ОДБХ гр.Монтана издал процесното НП санкционирайки ФЛ – Н.С.М. на основание чл.134, ал.1 от ЗХ.

Възраженията на М. в жалбата против НП са следните:

С издаденото наказателно постановление ми е наложена глоба в размер на 2000 лв. за допуснати нарушения в ,,Цех за сладкарски изделия” на фирма ,,Наслада 99” в с.Сумер, област Монтана. От същото е видно, че се касае за нарушения водещи до неизпълнение на всички тапи на производството на храни за предпазване от замърсяване. Следва да се отбележи, че нито в законодателството на ЕС, нито в българското законодателство има обяснение на думата ,,тапи” какво е значението й. Съставеният АУАН и последвалото го издадено наказателно постановление са издадени в разрез със закона и подзаконовите нормативни актове.

При съставяне на АУАН не са спазени изискванията на закона с оглед точното и ясно описание на нарушението, както и конкретното лице виновно за извършването му. В същия изрично е посочено, че констатациите от проверката са описани в Констативен протокол № 0000796/25.02.2021г.

От съставения Констативен протокол № 0000796/25.02.2021г. следва да се приеме, че са налице неизяснени обстоятелства по отношение констатациите за наличие на замърсители, какво е точното количество на неизползвани опаковки и етикети, както и дали същите не са предназначени за непосредствено употреба. Последното следва от извода, че в съставения АУАН, Констативен протокол и Предписание никъде не е посочено това обстоятелство.

- Не е посочено също така, кои отваряеми врати и прозорци са без мрежи против насекоми, т.к дали същите са от външната страна на сградата или са част от вътрешното разпределение на производственото помещение.

- Констатацията по отношение на технологичното оборудване е в противоречие със съставения Констативен протокол № 0000796/25.02.2021г. В същия ясно и точно е посочено, че обекта е регистриран с рег. № 12040010. Не са налице нормативни изисквания, с които да се предвижда подмяна на оборудването с различно от съществуващото. Намиращото се в обекта оборудване е разрешено за пряк контакт с хранителните продукти използвани от човек.

- С оглед констатацията по отношение на технологичната документация следва да се отбележи, че при извършената проверка, както и от даденото предписание не става ясно коя част от същата не съответства на закона.

Ноторно известно е, че при съставяне АУАН актосъставителя следва да посочи всяко нарушение и конкретните обстоятелства довели до извършването му, както и нарушената нормативна разпоредба. Общото описание на едно административно нарушение и препращане на констатациите за същото към следващи се документи е недопустимо с оглед възможността на предполагаемия извършител да организира защитата си. Органът издал обжалваното наказателно постановление не е посочил точно и ясно коя правна норма е нарушена с оглед организиране на защитата си. Не е посочено точно и ясно коя част от регламентираните в Регламент /ЕО/ № 852/2004 г. на ЕП и Съвета относно хигиената на храните съм нарушил за да се приеме, че е нарушен чл.2 от Наредба № 1/26.01.2016г. за хигиена на храните.

Що се касае до посочената правна норма на чл.447, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност / ЗВД/ следва да се отбележи, че е за предвидена санкция относно съхраняване на странични животински продукти, като същата е в размер от 50 лв. до 300 лв. Следва ясно и точно да се отбележи, че никъде и по никакъв начин не е установено да съм съхранявал животински продукти за да ми бъде наложена глоба, която между другото надвишава 40 пъти минималната санкция по чл.447, ал.1 от ЗВД. Ето защо за мен е налице фактическа и правна невъзможност да организирам защитата си с оглед на неясното съдържание на обжалвания административен акт и липсата на ясно, точно и конкретно посочено нарушение с точно посочена правна норма и санкция при нарушение на същата.

Директор ОДБХ гр.Монтана е приложил към делото писмено становище, наречено обяснителна записка в следния смисъл:

По повод жалба против НП № 0010/15.03.2021г., издадено от директора на ОДБХ - Монтана, с което е наложена глоба в размер на 2000 лв. на Н.С.М., с настоящата уточнявам следното:

- Посоченото от жалбоподателя изписване неизпълнение на всички ,,тапи“, е неволно допусната явна фактическа грешка в думата. Касае се за нарушение на всички „етапи“ на производството на храни за предпазване от замърсяване. Няма конкретно определено изискване за точно описание на количество и видове опаковки, оборудване, врати и др. Нарушението е констатирано като установени изцяло неотговарящи на нормативните изисквания условия за производство - материална база, материално производствен цикъл, условия, качество на готова продукция, съхранение.

Посочената в НП разпоредба на чл.447, ал.1 от ЗВД е записана също като фактическа грешка. Причина за това е, че НП е изготвено от заместващ служител, поради отсъствие на началник на отдел поради заболяване, а така също и обслужващ ОДБХ юрист, също поради заболяване и явно този текст е останал в образците. Чл.447, ал.1 от ЗВД да не се счита за относим към НП № 0010/15.03.2021г.

В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд /имайки предвид вида дело/ св.И. и св.З. поддържат посоченото в АУАН, с уточнението, че жалбоподателя Н.С.М. е управител на „НАСЛАДА 99” ООД с.Сумер, на която принадлежи проверения сладкарски цех.

         За да анализира обективно и всестранно фактическата обстановка преди съставяне на процесния АУАН, настоящия съд анализира събраните свидетелски показания, приложените писмени доказателства и всички възражения на М..

Жалбата на М. е основателна.

Като се имат предвид непосредствено събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са в контекста на изложените по–горе факти и обстоятелства, съдът намира, че неправилно е бил приложен закона, поради което обжалваното НП следва да се отмени.

Съгласно чл.2 от Наредба № 1/26.01.2016г. за хигиената на храните – „Производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ, специално българско издание, 2007 г., глава 13, том 44).

Видно е, че чл.2 от Наредба № 1/26.01.2016г. за хигиената на храните препраща към разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните, но това не е посочено нито в АУАН, нито в НП.

Съгласно чл.4, § 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004 - Операторите на предприятия за храни, извършващи първично производство и тези операции, свързани с него, изброени в приложение I, следва да спазват общите хигиенни разпоредби, определени в част A на приложение I, и всички специфични изисквания, предвидени в Регламент (ЕО) № 853/2004.

Съгласно чл.134. (1) Наказват се с глоба от 1000 до 2000 лв. или се налага имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. на лицата по чл.4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004, които не изпълняват задълженията си, произтичащи от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004.

В НП е описано нарушение, изразяващо се в не изпълнение изискванията на всички етапи на производство, храните да се предпазват от замърсяване, не спазване поточностга на производствения процес (изпичане, охлаждане, опаковане), персоналът зает с производството не работи с подходящо работно облекло, което не е маркирано  съгласно чл.4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004, относно операторите на предприятия за храни които не изпълняват задълженията си, произтичащи от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004.

Така е описано нарушението в акта, а впоследствие констатациите на актосъставителя са възпроизведени и в констативно-съобразителната част на НП. Този подход при описание на нарушението настоящият съдебен състав приема за противоречащ на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от от ЗАНН. Цитираните норми имат императивен характер и стриктното им съблюдаване е възложено като неотменимо задължение на компетентните длъжностни лица с цел гарантиране правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Посочените законови разпоредби задължават органите на изпълнителната власт прецизно да опишат нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В настоящия казус АУАН и НП съдържат единствено бланкетна констатация, че не изпълнение изискванията на всички етапи на производство храните да се предпазват от замърсяване, не спазване поточностга на производствения процес (изпичане, охлаждане, опаковане), персоналът зает с производството не работи с подходящо работно облекло. Сочената за нарушена норма на чл.2 от Наредба № 1/26.01.2016г. има препращащ характер и не сочи задължителните правила, които следва да бъдат спазвани от операторите на предприятия за храни. Същите са подробно разписани в Регламент (ЕО) № 852/2004 и Регламент (ЕО) № 852/2004, и следва да бъдат изведени от компетентните длъжностни лица. Неизпълнението на това задължение препятства надлежното упражняване на съдебен контрол спрямо санкционния акт, а от друга несъмнено препятства възможността соченото за нарушител лице да разбере какво обвинение му се вменява и да организира правото си на защита в съответния обем.

Според настоящия съд неправилно е бил определен и субекта на административноказателната отговорност. Като се има предвид редакцията на чл.134, ал.1 от ЗХ визирана по – горе, оператор на предприятия за храни е не ФЛ жалбоподателя М., а представляваното от него ЮЛ – „НАСЛАДА 99” ООД, на което е следвало да се наложи имуществена санкция, а не глоба, при доказано и правилно отразено административно нарушение в АУАН, а впоследствие и в НП.

Като се има предвид горното, според настоящия съд е безпредметно да се навеждат доводи относно допуснатите технически неточности в НП.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя М., съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в сила до 23.12.2021г. (чл.63д, ал.1 от ЗАНН - ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв. В.П. xxx адвокатско възнаграждение. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. АНО чрез придружителното писмо, обяснителната записка и чрез адв.Ц. Д. от МАК НЕ е направил възражение за прекомерност. Поисканите разноски от адв. В. П. xxx са в размер на 500 /петстотин/ лева, които и следва да бъдат изцяло присъдени по размер, поради липсата на възражение за прекомерност.

С оглед изхода на делото, искането на адв. Ц. Д. от МАК, пълномощник на въззиваемата страна – ОДБХ гр.Монтана, за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева, следва да бъде оставено без уважение.

На основание горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0010/15.03.2021г. на Директор ОДБХ гр.Монтана, с което на Н.С.М. с посочен адрес xxx наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.134, ал.1 от ЗХ.

ОСЪЖДА ОДБХ гр.Монтана да заплати на жалбоподателя Н.С.М. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСТАВЯ без уважение искането на адв. Ц.Д. от МАК, пълномощник на ОДБХ гр.Монтана, за присъждане на разноски – сумата 200 /двеста/ лева.

Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                                                               

                                                         

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: