Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и
първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.д. № 6 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 132392/25.06.2020 г. по гр. д. № 90529/2017 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 59 състав, е признато за установено
по предявения от „Т.Ю.“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.А.К.“ ЕАД), ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, срещу В.Л.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 535 ТЗ, че В.Л.К. дължи на „Т.Ю.“ ЕАД сумата от 500,00 лв.,
представляваща главница по запис на заповед, издаден на 16.05.2008г. в гр.
София, ведно със законната лихва от 18.05.2009г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК от 09.06.2009г., по ч.гр.д. № 25722/2009г. по описа на СРС, ГО,
59 състав.
Срещу
така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5101847/24.07.2020
г. от ответника В.Л.К., с която се обжалва първоинстанционното решение в
цялост. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на решението.
Поддържа се, неправилно СРС е приел, че процесният запис на заповед не
обезпечава задължението по представения с отговора на исковата молба договор за
потребителски кредит. Твърди се още, че неправилно първоинстанционният съд е
достигнал до извода, че договорът за потребителски кредит не съдържа ясна
клауза за обезпечения, както и че същият е съставен на дата 09.03.2007г., а
записът на заповед е с изписана в него дата 16.05.2008г. Изложени са конкретни
съображения, че ищецът не е оспорил каузалното правоотношение, поради което съществуването
на процесния договор е бил доказан и не води до задължение на ответника да
събира други доказателства за установяване на същото. На следващо място се
сочи, че не е доказано ответникът да е изпаднал в забава в плащанията си на
задълженията по кредитната карта, обезпечена със записа на заповед. Иска се
отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца „Т.Ю.“
ЕАД.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
т.17 на ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС ищецът – поемател по запис на
заповед, за съществуване вземането по която предявява иска по чл. 422 ал.1 ГПК,
не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение във връзка с
което е издаден записът на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя
от страните в производството по чл.422 ал.1 ГПК подлежи на доказване и
каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване вземането по записа на
заповед. По правилото на чл.154 ал.1 ГПК всяка от страните доказва фактите на
които основава твърденията и възраженията си, обуславящи претендираното, съответно
отричаното право. Именно във връзка с разпределение тежестта на доказване, съгласно
чл.154 ал.1 ГПК и основанието на вземането на ищеца - абстрактна правна сделка,
изрично в мотивите към т.17 на ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС се приема, че
ищецът – кредитор, сочещ обезпечителна функция на записа на заповед спрямо
каузално правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект.
Не би могло да се вмени в тежест на кредитора – поемател по записа на заповед, установяването
на обстоятелство, за позоваване на което няма изначален правен интерес в
производството по чл.422 ал.1 ГПК, съгласно посоченото в мотивите на
Тълкувателното решение: че не следва да сочи и доказва връзка между
абстрактното с конкретно каузално правоотношение. Твърдението му за кауза в
процеса е обуславящо единствено за предмета на защитата на ответника – длъжник
по записа. Ако той би потвърдил същата
кауза, на доказване биха подлежащи само релативните му възражения за
несъществуване или погасяване на вземането. Ако би твърдял различна
кауза, съгласно Тълкувателното решение, всяка от страните доказва твърдяната от
нея кауза. Доказването на каузата на ищеца в този случай, обаче, в съответствие
с мотивите на т.17 в цялост, се обуславя не от основанието на иска, а от
осъществяваната от ответника защита и цели да обори доказвана от ответника, различна
от действителната, каузална причина за издаването на ефекта, респ. недължимост
на вземането на това основание, предвид правопогасяващи, правоизключващи или
правоунищожаващи възражения.
В
обобщение, ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис
на заповед. Интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина за
издаване записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на
ответника, в случай че същият би твърдял и доказвал различна от действителната
каузална причина за издаване на менителничния ефект. За посочването на кауза, но
недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан
на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника.
В
исковата молба, с която е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК ищецът /сега
въззиваем/ е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане
единствено записът на заповед, послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК за
издаване на заповедта за изпълнение. С отговора на исковата молба ответникът е въвел
твърдение, че записът на заповед е издаден да се гарантира изпълнението на
договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото, по силата на
който на ответника е следвало да бъде предоставен кредитен лимит в размер на
500,00 лв.
Първоинстанционният
съд е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа
всички предвидени в чл.535 ТЗ задължителни реквизити, което се споделя и от
настоящия въззивен съдебен състав.
При
правилно изградени изводи за действителност на записа на заповед
първоинстанционният съд е разрешил спора за съществуване на произтичащото от
записа на заповед вземане в съответствие с материалния и процесуалния закон -
чл.535 ТЗ и чл.154 ГПК, и с указанията в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В качеството му на
абстрактна правна сделка редовният от външна страна запис на заповед доказва
вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е
предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 ГПК. Наличието на редовен от
външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен
източник на установяваното по реда на чл.422, ал.1 ГПК парично вземане,
освобождава ищеца - кредитор от задължение да доказва съществуването на
каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на
заповед. Доказването на каузалното правоотношение в този случай е в тежест на
ответника.
Неоснователен
е доводът, застъпен във въззивната жалба, че след като ответникът е посочил
каузално правоотношение и ищецът не го е оспорил, каузата е доказана и съдът е
следвало да отхвърли иска. С посочване на каузалното правоотношение от страна
на ответника не се променя доказателствената тежест на ищеца, посочена по –
горе. В този случай ответникът е следвало да докаже наведените от него
твърдения. От приетия като писмено доказателство по делото договор за
потребителски кредит № **********/09.03.2007г., сключен между „Т.Б.А.К.“ АД (с
настоящето наименование „Т.Ю.“ ЕАД), от една страна като кредитодател и В.Л.К.,
от друга страна като кредитополучател, не съдържа клауза за обезпеченията.
Освен това такава няма как да бъде изведена, тъй като записа на заповед е
издаден на 16.05.2008г., малко повече от година от датата на сключване на договора
за потребителски кредит.
Ответникът
не е доказал да е погасил вземането чрез плащане или друг предвиден в закона
способ, от което следва извод, че вземането съществува, а предвид настъпилия
падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение.
По разноските:
С
оглед изхода на делото въззиваемият ищец има право да му бъдат присъдени
разноските за въззивното производство. Доколкото такива не са претендирани и
няма доказателства да са направени, същите не следва да се присъждат.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 132392/25.06.2020 г. по гр. д. № 90529/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 59 състав.
Решението
не подлежи на обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.