№ 381
гр. Бургас, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200176 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба от П. СТ. М. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-0769-004836/25.11.2021г. на Началник Група към ОДМВР
Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал. 3
ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се оспорват фактите, изложени в НП, липсвало ясно описание, не било
посочено по какъв начин е обективиран отказа на нарушителя да изпълни предписанието за
медицинско изследване. Чл. 174, ал. 3 ЗДвП съдържал две деяния като не било ясно кое от
тях е налице. В НП неправилно била посочена нарушената разпоредба. Било нарушено
правото на защита на санкционираното лице. В обстоятелствената част на НП не била
посочена и разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, а бил посочил чл. 174, ал. 3, което било
нарушение. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.Т. от БАК, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.
За Административнонаказващия орган е депозирано писмено становище, с което се
оспорва жалбата, а в случай, че НП се отмени се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание НО се представлява от юрк. Ж., която
оспорва жалбата и моли да се потвърди НП.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима. По същество съдът намира следното:
На 02.11.2021г. св. С.Й. и П.Р. като служители на „СПС“ към ОД МВР Бургас
изпълнявали служебните си задължения като извършвали обход със служебен лек автомобил
с патрулна скорост около 5 км/ч в гр. Бургас, ж.к. Славейков когато в междублоковите
пространства на бл. 8 се разминали с лек автомобил, на който водачът им се сторил видимо
1
притеснен и решили да спрат автомобила, за да извършат проверка. В автомобила бил
установен жалбоподателят П. СТ. М., който бил сам, била установена самоличността му и
служителите на ОД МВР поискали да се тества за употреба на алкохол и наркотични
вещества или техни аналози. Водачът отказал да бъде тестван за употреба на алкохол и
наркотични вещества, поради което служителите поискали съдействие от ОДЧ и на място
бил изпратен свидетелят Д.В. на длъжност мл.автоконтрольор.
Свидетелят Д.В. се явил на мястото, къде бил спрял автомобила в гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“ до бл. 8 в посока ул. „Лазар Маджаров“ като установил лек автомобил „мини
уан“ с рег. № ***, собственост на С. М.. На място бил установен спреният за проверка от св.
Й. и Р. водач- П.М.. Св. В. разяснил на П.М., че следва да бъде изпробван за употреба на
алкохол и наркотични вещества с техническо средство като водачът дал проба за употреба
на алкохол, но отказал да бъде тестван с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ за
употреба на наркотични вещества. Свидетелят му разяснил, че има възможност да даде кръв
за анализ като му бил издаден талон за медицинско изследване (л. 11) с отбелязан краен срок
за явяване в ЦСМП УМБАЛ Бургас. М. получил талона лично като в него е вписал, че
отказва да се тества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“. Съставен е и протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози (л. 12), в
който е вписан отказ да се тества водача.
На П.М. бил съставен АУАН за това, че отказва да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ като му е издаден
талон за медицинско изследване № 091416, с което е посочено, че е нарушил чл. 174, ал. 3
ЗДвП. АУАН е връчен лично на М. на 02.11.2021г. като липсват вписани възражения.
Наказващият орган е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което е
нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП с НП му е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Несъответствие съдът
констатира само при показанията на св. Р., който посочва, че автомобилът е бил марка
„Мини Купър“, а в АУАН е посочен „Мини Уан“. Съдът счита, че посоченото
несъответствие се дължи на изминалия период от време и автомобилът е посоченият в
АУАН „Мини Уан“ като не е спорно релевантното обстоятелство, че се касае за моторно
превозно средство лек автомобил, чийто водач е бил именно П.М.. Съдът намира за
необходимо да посочи, че е ирелевантна причината, поради която служителите на „СПС“ на
ОД МВР Бургас са предприели спиране на водача, тъй като по правило те имат право да
извършват проверки съгласно чл. 70 ЗМВР. В случая и двамата свидетели посочиха, че им е
направило впечатление поведението на водача на лекия автомобил и са извършили
проверка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и
НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при спазване на
реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити съгласно
нормата на чл. 42 ЗАНН.
Съдът не намира да са налице съществени нарушения при издаването на АУАН и
2
ангажиране на отговорността на жалбоподателя М.. Съдът счита, че от събраните
доказателства не е оборена доказателствената сила на акта съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, чрез
представяне на съответни доказателства пред административнонаказващия орган или съда,
при което следва да се приеме, че фактите са такива, каквито са описани в акта за
установяване на административно нарушение.
Не се събраха доказателства, с които да се оборят показанията на разпитаните по
делото свидетели и ангажираните писмени доказателства, съставен е АУАН, който съдържа
необходимите реквизити, липсват каквито и да било индиции жалбоподателят да е оказал
съдействие на проверяващите и да е проявил желание да се тества както чрез техническо
средство, така и да изпълни предписанието за медицинско изследване. Не е спорно по
делото, че техническото средство е било налично и св. В. даде подробни показания, че е
разяснил правата на водача като предвид фактическия състав, за който се ангажира
отговорността на водача не е относимо към предмета на делото да се изследва годността на
техническото средство, тъй като се касае за отказ да се окаже съдействие на контролните
органи, а не за оспорване на констатирани от техническото средство резултати.
Законодателят е предоставил възможност на проверяваното лице да прецени дали да се
подложи на тест чрез техническо средство или да извърши медицинско изследване. В този
ред на мисли е неоснователно възражението, че не била посочена разпоредбата на чл. 5, ал.
3, т. 1 ЗДвП, която предвижда, че на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Касае се за забрана да се
управлява МПС след употреба на алкохол с посочена концентрация или на наркотични
вещества или техни аналози и ако водачът е управлявал след употреба на алкохол или
наркотични вещества се покрива състава на друг вид нарушение, съответно - престъпление.
Това нарушение е различно от нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДвП, което касае отказ да се
провери дали МПС се управлява при спазване на правилата.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.
В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе
си санкцията за неизпълнение на задължението. В административнонаказателното
производство лицето, срещу което е издадено НП, се защитава срещу фактите, а не срещу
правната квалификация на деянието, а в конкретния случай фактите са описани достатъчно
ясно и недвусмислено и не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е
довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и до невъзможност
същото да разбере в какво е обвинено. Не се установяват сочените неясноти като ясно е
вписано изпълнителното деяние – отказ да се извърши проверка с тест и неизпълнение на
предписание за химико-токсикологично изследване.
В настоящата хипотеза не е спорно, че жалбоподателят е имал качеството на водач на
процесното МПС. Административното нарушение е описано ясно и точно и същото се
изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка за установяване употреба на
наркотично вещество, както с техническо средство, така и посредством медицинско
изследване.
3
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира състав на административно
нарушение, което съдържа в себе си две форми на изпълнително деяние: първата форма се
осъществява с отказ на субекта на административнонаказателната отговорност да бъде
извършен тест – неподчинение на устно разпореждане от полицейски контролен орган, а
втората форма – с неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, което е дадено
в писмен вид в медицински талон, съставен от същия орган (субектът не посещава
медицинското здравно заведение). Независимо чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на
предписание за медицинско изследване (осъществени едновременно в
конкретната хипотеза), а в случая и с двете, се осъществява едно и също нарушение - това
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (така Решение № 635 от 12.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 870 / 2020 г.
на XIX състав на Административен съд – Бургас ; Решение № 346 от 04.03.2020 г. по к. адм.
н. д. № 89 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Бургас) и затова правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Начинът на установяване на употреба на наркотични вещества от водачите на МПС е
регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017г. /обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г./ като е предвидено, че се установява с тест или с медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство
или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.
В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с тест и му е издаден талон за медицинско изследване, който той получил лично,
разяснено му е в какъв срок и къде трябва да се яви, за да даде кръв за анализ като по делото
не се ангажират доказателства да се е явил в СЦ УМБАЛ Бургас и да е дал кръв за анализ.
Предвид изложеното правилно административнонаказателната отговорност е ангажирана по
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Следва да се посочи, че липсва несъответствие в описанието на нарушението в НП и
АУАН относно обстоятелствата, при които е извършено. Настоящият състав счита, че АНО
правилно е възпроизвел обстоятелствата при извършване на нарушението, така както са
отразени в АУАН. След това, при описание на нарушението, правилно е взел предвид, че
жалбоподателят не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване, не се е явил в
лечебното заведение за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества. Това обстоятелство правилно е
съобразено от АНО, а не от актосъставителя, тъй като последният е удостоверил отказа да се
извърши тест с техническо средство и е предоставил възможност на М. чрез издаване на
талон за изследване да избере другия метод за изследване като той е отказал и него, тъй като
не се е явил в СЦ на УМБАЛ Бургас.
Безспорно е за настоящия състав, че деянието е извършено виновно – служителите са
разяснили на водача всички права и възможности, които той има във връзка с извършването
на тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози и за изпълнението на
предписанието за медицинско изследване, както и последиците от евентуалния отказ.
Въпреки горното обаче, жалбоподателят категорично, за което всички разпитани свидетели
са единодушни, е отказал да изпълни.
Законодателят не отчита причините, поради които водачът е отказал да бъде извършен
тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози като следва да се отчита
значимостта на обществените отношения, които се защитават и само за пълнота ще се
посочи, че не може да се приеме, че се касае за хипотезата на маловажен случай по чл. 28
ЗАНН.
В случая липсва възможност за преценка за предвиденото наказание като законът
4
определя, че на нарушителя се налага наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., в
който размер е и наложеното на жалбоподателя наказание, поради което като правилно и
законосъобразно в тази част НП следва да се потвърди.
На основание чл. 63д от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая с
оглед изхода на спора право на разноски има само наказващия орган, който претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. На АНО се определят разноски на
основание чл.63д от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 100 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-004836/25.11.2021г. на
Началник Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на П. СТ. М. ЕГН
********** за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца.
ОСЪЖДА П. СТ. М. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Бургас сумата в
размер на 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5