Определение по дело №2391/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260762
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20202100502391
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Номер ІV-260762               Година 2020, 09 ноември                       гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                               четвърти въззивен граждански състав,

на девети ноември                                                     година две хиляди и двадесета,

в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

Мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

секретар ……………………..

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

въззивно гражданско дело № 2391 описа за 2020 година

 

Производството е по реда на чл.274 ГПК и сл., вр.чл.413 от ГПК и е образувано по частната жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК *********, против Разпореждане № 14629 от 04.09.2020 г. по ч.гр.д.4738/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Р.С.К. *** за сумата от 93,36 лв – договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.05.2019 г. до 03.09.2019 г. по договор за потребителски кредит № ********** от 25.05.2018 г.

Твърди се, че обжалваното разпореждане на БРС е неправилно. По-конкретно се твърди, че на първо място заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят твърди, че черпи права, дори и след изменението на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК с ДВ бр.100 от 2019 г. Сочи се, че с цитираното изменение на закона законодътелят е предоставил възможност на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, но не и да преценява валидността на сделката поради нарушаване на закона или добрите нрави. Твърди се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като е съизмерима със стойността на кредита, със срока, за който е отпуснат, както и с обстоятелството, дали кредитът е обезпечен. Поддържа се, че уговореният в договора за кредит ГПР отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, с оглед принципа на свободно договаряне. Твърди, че по-старата съдебна практика, приемаща клаузите за лихва надвишаващи трикратния размер на законната лихва за нищожни като противоречащи на добрите нрави е преосмислена с оглед последващите изменения на ЗПК, с които е въведено ограничение на максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5 на чл.19, ал.4 ЗПК, клаузи надвишаващи тези размери се считат за нищожни. По тази причина се сочи, че ако съдът постави граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30%, то автоматично и абсолютно неоснователно се ограничава и размерът на ГПР до 35-40%, каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми или за дописване на изключения към тях не е дадено на нито един държавен съд. В подкрепа на това разбиране цитира съдебна практика. Излага съображения, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния лихвен процент на разходите, тъй като в договора е уговорен фиксиран лихвен процент. По изложените съображения се твърди, че не е налице недействителност, поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма.

Претендира се отмяна на разпореждането на БРС и постановяване издаване на заповед за изпълнение относно всички претендирани от частния жалбоподател вземания. Не се сочат нови доказателства.

Частната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима.

С оглед твърденията в жалбата и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционният Районен съд Бургас е образувано по заявлението, подадено от частния жалбоподател ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Р.С.К. *** за сумите: 610,43 лв – неплатена главница; 93,36 лв – договорно възнаграждение; 588,89 лв неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, е законна лихва, дължими по договор за потребителски кредит № ********** от 25.05.2018 г.

БРС е издал исканата Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите за сумите: 610,43 лв – неплатена главница, 82,92 лв – лихва за забава за периода 03.09.2019 г.-17.08.2020 г., законна лихва върху главницата, считано от 18.08.2020 г. и 39,07 лв – разноски в заповедното производство съобразно уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за сумата 93,36 лв – неплатено договорно възнаграждение за периода 01.05.2019 г. – 03.09.2019 г.; 588,89 лв, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и за съдебни разноски над сумата от 39,07 лв до целия търсен размер от 177,51 лв.

Както се посочи по-голе, частната жалба е подадена против разпореждането от 04.09.2020 г. само в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Р.С.К. *** за сумата от 93,36 лв – договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.05.2019 г. до 03.09.2019 г. , поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази му част.

 

Съдът намира обжалваното разпореждане за допустимо, но за неправилно по същество.

 

Видно от представения ДПК и Споразумение към него, договорът е сключен за сумата от 900 лв, предоставена за срок от 24 месеца, при уговорени ГПР 49,90% и ГЛП 41,17%, както и при уговорено възнаграждение за избран пакет от допълнителни услуги „Бонус“ – 1080,48 лв.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Настоящият състав не споделя мотивите на районния съд касаещи нищожността на договорената възнаградителна лихва в размер на 41,17 %, поради противоречие с добрите нрави. Няма нормативно ограничение при договарянето на размера на договорната лихва. Вярно е, че съдебната практика в редица решения на съдилищата приема, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице неравноправие. В настоящия случай е видно, че надвишението не е значително, а и следва да се зачита свободата на договаряне между страните. Въззивникът е бил уведомен за размера на възнаградителната лихва, който ясно е записан в договора, и се е съгласил с него. Налице е нормативно ограничение за размера на годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗЗП ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. в настоящия случай ГПР не надвишава максимално допустимата стойност (50%), поради което не може да се приеме, че клаузата в договора, определяща възнаградителната лихва е неравноправна и противоречаща на добрите нрави.

 

Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане, в частта, в която заявлението е отхвърлено по отношение на претендираното договорно възнаграждение, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение и за сумата от 93,36 лв – договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.05.2019 г. до 03.09.2019 г.

 

С оглед изхода на делото на жалбоподателя се следват разноски за настоящата инстанция в размер общо на 65 лв (15 лв за заплатена държавна такса за частната жалба и 50 лв – юрисконсултско възнаграждение).

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 14629 от 04.09.2020 г. по ч.гр.д.4738/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ " ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Р.С.К. *** за сумата от 93,36 лв – договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.05.2019 г. до 03.09.2019 г. по договор за потребителски кредит № ********** от 25.05.2018 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ " ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Р.С.К. *** за сумата от 93,36 лв – договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.05.2019 г. до 03.09.2019 г. по договор за потребителски кредит № ********** от 25.05.2018 г., както и за сумата от 65, 00 лв – съдебни разноски за настоящата инстанция, от които 15 лв за държавна такса за частна жалба и 50 лв за юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съобразно настоящото определение.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

2.