№ 3589
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110102061 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на „В И“ ООД срещу П. И. С..
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 1454/19.02.2021г., сключен с
ответника, между страните имало трудово правоотношение, по което ответникът заемал
длъжността „работник строителство“ при ответника, с уговорено брутно трудово
възнаграждение в размер на 650 лв. и 2-месечено предизвестие за прекратяване на договора.
Заявява, че на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, трудовото правоотношение било прекратено
поради дисциплинарно уволнение (с оглед допуснато от ответника дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в неявяване на работа в периода от 01.03.2021 г. до 11.03.2021 г.)
въз основа Заповед № 924/17.05.2021г., връчена на ответника на 10.06.2021 г. Поддържа, че
в негова полза възникнало вземане срещу ответника за обезщетение в размер на 1300 лв.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 17.01.2022г. до окончателното плащане.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която не е депозирал отговор в срока по
чл. 131 ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните към
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намери, че са налице
предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът е получил препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК, като не е
депозирал отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по делото заседание и
не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му и последиците
от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в
1
първото заседание по делото. Налице е и предпоставката на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК,
доколкото с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства може да се направи извод, че предявеният иск е вероятно основателен.
Съгласно чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Ето защо, решението по делото следва да се постанови при условията на чл. 238 и чл. 239
ГПК, а именно като неприсъствено решение.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът за следните суми: 52 лв. – държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. И. С., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ........... ДА ЗАПЛАТИ на
„В И“ ООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ..... сумата от
1300 ЛЕВА, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните поради дисциплинарно уволнение, ВЕДНО със законната
лихва от 17.01.2022г. до окончателното плащане на дължимата сума, както и сторените
разноски по делото, а именно: 52 ЛЕВА – държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване (съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК).
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2