О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702 / 18.05.2018
година, гр. Хасково
Хасковският районен
съд Първи граждански състав
На осемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове
:
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 968 описа за 2018 година;
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по иск с
правно основание чл.440 ал.1 и 2 от ГПК, предявен от ищца против ответници –
длъжникът и дружеството-взискател по изп.дело № 20108750400895, при участието
на заинтересова страна – РУП-Хасково.
Ищцата твърди, че първият ответник е неин племенник, на
когото през м.03.2018 г. предала сумата от 9 700 лв., за да занесе същата
в гр. София за лечение на дъщеря й. Сумата била лично нейна. Същата сума пари
този ответник загубил на 12.03.2018 г., по-късно намерена и предадена в
полицията. За случая имало постановление от 03.04.2018 г. на РП-Хасково, с
което отказала образуване на досъдебно производство. От същото на ищцата
станало ясно, че ЧСИ е изпратил запорно съобщение до РУП-Хасково с искане, да
му бъде преведена намерената сума пари, ако се окаже на първия ответник. РУП
отказвала, да върне на ищцата сумата. Предвид изложеното и на горепосоченото
правно основание, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответниците и на заинтересованата страна, че
сумата от 9 700 лв. не принадлежи на първия ответник, а принадлежи на
ищцата. Понастоящем сумата се намирала на съхранение в РУП-Хасково по преписка
№1970р-8628/2018г.
По искане на съда, по делото е постъпило писмо от ЧСИ по горепосоченото
изп.дело, видно от което длъжник и ответник по него са ответниците в настоящото
производство, с предмет парични вземания по два изпълнителни листа, непогасени
към момента в общ размер от 14 603,44 лв. Приложени са три запорни
съобщения върху „вземането на длъжника, претедирано от същия“, представляващо
сума, намерена от посочено лице и предадена в РУ-Хасково, като по случая била
заведена преписка с рег. № 1970р-8628/18 г. на РУ-Хасково, след произнасяне по
същество на РП-Хасково. Първото запорно съобщение с изх. № от 16.03.2018 г. е
изпратено до ОДМВР-Хасково, а вторите две от 11.04.2018 г. – до началник
РУ-Хасково и до РП-Хасково, и трите получени.
При изложените данни по делото, съдът намира така
предявения иск за процесуално недопустим, поради следните съображения:
Крайната цел на всеки иск по чл. 440 ал. 1 от ГПК е да се
прекрати започнато и неприключило принудително изпълнение върху определен
имуществен обект, така че да се предотврати неговото осребряване – ако се касае
до вещ, обект на интелектуална собственост или друг обект, подлежащ на
осребряване. Само ако изпълнението се извършва чрез осребряване, съдебният
изпълнител има преки правомощия за принудителни действия върху самия имуществен
обект /отнемане, опис, продажба, предаване на купувача, отстраняване на
длъжника и др./. Ако обект на изпълнение е вземане на длъжника към трето лице,
както е в случая, принудителните действия в рамките на същото изпълнително
производство са принципно невъзможни. Това е така, защото събирането на
запорирано вземане може да се извърши само по доброволен ред – ако третото
задължено лице /в случая РУ-Хасково при ОДМВР-Хасково/ доброволно предаде
дължимата престация на съдебния изпълнител. Ако третото лице не стори това, то
спрямо него съдебният изпълнител не разполага с никакви принудителни правомощия
– той може само да овласти взискателя да събере вземането или пък да му го възложи
вместо плащане, след което взискателят да предяви претенцията си по съдебен ред
срещу третото лице /чл. 510 ГПК/. Ако обаче третото лице доброволно предаде
дължимото на съдебния изпълнител, но действителен кредитор на същото вземане не
е длъжникът по изпълнението, а друго лице /както в случая се претендира –
ищцата/, то този действителен кредитор нито ще загуби вземането си от третото
лице, нито то ще се освободи от задължението си спрямо истинския кредитор. В
тази хипотеза третото лице рискува да изпълни повторно спрямо действителния
кредитор. Поради това за този действителен кредитор /както в случая се
претендира – ищцата/ не съществува правен интерес да води иск по чл. 440 ал. 1
от ГПК за установяване, че запорираното вземане не принадлежи на длъжника по
изпълнението, а на ищеца по иска. Дори и при неправилно престиране от третото
задължено лице, вземането на истинския кредитор ще продължи да съществува и той
ще може да претендира изпълнението му, а включително и в хипотезата на чл. 75
ал. 2 от ЗЗД той ще разполага с право на осъдителен иск спрямо лицето, което
неоснователно е получило изпълнението. Единствените задължения на третото
задължено лице по наложения запор са да уведоми съдебния изпълнител за
обстоятелствата по чл. 508 ал. 1 от ГПК /дали признава за основателно
вземането, дали има претенции от други лица върху същото, дали има други
наложени запори и дали превежда суми по банкова сметка ***, като посочи
банката/. В случай, че спрямо запорираното вземане има претенция от друг
кредитор, то третото лице следва да уведоми съдебния изпълнител и да откаже да
предаде дължимото на съдебния изпълнител /чл. 508 ал. 1 т. 2 от ГПК/, а при
предявен срещу него иск на взискателя по чл. 510 от ГПК да процедира съобразно
с чл. 224 от ГПК, за да избегне двойно плащане. Ето защо за лицето, което
претендира, че е кредитор на запорираното вземане, не съществува интерес, по
реда на чл. 440 ал. 1 от ГПК да установи, че вземането не принадлежи на
длъжника по изпълнението, доколкото дори и при неправилно престиране, този
длъжник няма да се освободи от задължението си спрямо истинския кредитор.
Гореизложеното становище е застъпено и в определение №
3592/11.03.2017 г. по ч.гр.дело № 4774/2017 г. на Апелативен съд – София,
Търговско отделение, 11-ти състав.
Предвид изложените съображения, предявеният установителен
иск се явява процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от
предявяването му – абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуването и надлежното упражняване на правото на този иск, за която съдът
следи служебно. Ето защо, съдебното производство, образувано въз основа на
такъв иск, следва да се прекрати.
Мотивиран така и на основание чл.130, вр. чл.440 ал.1 и 2 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 968/2018 г. на РС - Хасково.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от съобщаването
и връчването му на ищцата.
СЪДИЯ :/п/ не че сете
Вярно с оригинала!!!
Сверил:М.Т.