№ 26
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000739 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадени две въззивни жалби против
постановеното решение №260095 от 16.06.2021 г. по т.д.№146/2019 г. по
описа на О.С.П..
С обжалваното решение е осъден ответникът Д.О.З. ЕАД да заплати на
ИВ. Б. КР. сумата в размер на 140 000 лв., както и на М. Л. В. сумата в размер
на 70 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от смъртта на тяхната съпруга и майка П. Д. К.а, настъпила в
резултат на ПТП на 22.12.2018 г. на надлез З., ведно със законната лихва
върху сумите, начиная от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане, като са
отхвърлени исковете, както следва: на ИВ. Б. КР. за разликата над 140 000 лв.
до 150 000 лв. и на М. Л. В. за разликата над 70 000 лв. до 200 000 лв.
Присъдени са и разноски. Решението е постановено при участието на третите
лица поматачи на ответника А.П.И. /А./, ЗАД А. АД, ЗД Е.И. АД.
1
Първата въззивна жалба е от ищцата М. Л. В., която обжалва частично
решението в отхвърлителната му част по отношение на отхвърленото и
искане за обезщетение – за разликата над 70 000 лв. до 130 000 лв. Моли да се
отмени в тази част, след което се уважи предявения иск до 130 000 лв. и
присъдят направените разноски по съображения с принципа за справедливост
и установените факти по делото.
Срещу тази въззивна жалба е постъпил отговор от третото лице помагач
А.П.И. /А./, който счита същата за неоснователна и моли да не се уважава.
Счита, че е спазен принципът на справедливост и че дори определеното
обезщетение е прекомерно, както и излага съображения за нарушение на
чл.372,ал.2,изр.2 от ГПК при допуснатото изменение на иска на ищцата от
100 000 лв. на 200 000 лв., направено в съдебното заседание на 01.03.2021 г.
Втората въззивна жалба е от ответника Д.О.З. ЕАД, който обжалва
решението в осъдителната му част. Моли да се отмени в обжалваната му част
и се отхвърлят претенциите на ищците, ведно с присъждане на разноските и
юрисконсултско възнаграждение. Счита, че решението е постановено в
нарушение на процесуалните правила, тъй като не са допуснати поискани
писмени доказателства и не е назначена нова тройна съдебна експертиза по
делото, че не е изяснена фактическата обстановка по делото, което е довело
до неговата неправилност и незаконосъобразност, както и необоснованост.
Срещу тази въззивна жалба е постъпил отговор от ищците ИВ. Б. КР. и
М. Л. В., които я считат за неоснователна и молят да се не уважава , както и
от третото лице помагач на ответника П.И. /А./, който също я счита за
неоснователна и моли да не се уважава.
Срещу тази въззивна жалба е постъпило и становище от третото лице
помагач на ответника ЗАД А. АД за нейната неоснователност.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Решението е връчено на ищцата М. Л. В. на 21.06.2021 г., на ответника
на 05.07.2021 г., а въззивните жалби срещу него са подадени съответно на
05.07.2021 г. и по пощата на 16.07.2021 г., което е в срока на закона – чл.259,
ал.1 от ГПК. Същите са от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледат по същество
2
съобразно оплакванията, изложени в тях.
Решението е постановено по търг.дело №146/2019 г., към което е
съединено за общо разглеждане търг.дело №147/2019 г. Първото дело е
образувано по искова молба от ИВ. Б. КР., второто - от М. Л. В.. Първият е
съпруг, а втората – дъщеря на починалата П. Д. К.а в резултат на ПТП на
22.12.2018 г. на надлез З..
И в двете искови молби се твърди, че ПТП е настъпило на 22.12.2018
г. на път II-84 на надлез З. около 6,30 часа сутринта. Лек автомобил с марка В.
****, рег.№ ** **** **, управляван от водача Д.А.Г. се е движил от с.Б. в
посока с.З., като при лоши пътни условия – заледяване на пътя и гъста мъгла,
на надлеза на с.З. е загубил управление, завъртял се е и последвал сблъсък с
насрещно движещия се микробус с марка М.С., рег.№ ** **** **, управляван
от Я.Д.Р.. С това си поведение е нарушил чл.20,ал.2 от ЗДвП, като не е
съобразил скоростта на движение с атмосферните условия и състоянието на
пътя. Вследствие на удара на място починали той и пътниците в автомобила,
между които П. Д. К.а. Лекият автомобил е имал валидна сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите със
ответника Д.-О.З. АД, поради което ищецът заедно с двете си дъщери го
уведомил за настъпилото застрахователно събитие с уведомление №1 от
07.01.2019 г. Образувана е щета №**************, по която няма
произнасяне.
Ищецът ИВ. Б. КР. твърди в исковата молба, че е съпруг на починалата
в резултат на ПТП П. и че е понесъл тежки имуществени вреди от смъртта на
любимата си. Посочва, че живеели заедно в общо домакинство с по-малката
си дъщеря А. с вродено заболяване и ежедневни грижи, като след смъртта на
съпругата му грижите изцяло преминали върху него. Претендира обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 50 000 лв., а
съгласно направеното увеличение на иска на основание чл.214 от ГПК в
съдебното заседание на 01.03.2021 г. – 150 000 лв.
Ищцата М. Л. В. посочва, че е по-голямата дъщеря. Макар че е
омъжена и не живеела в едно домакинство с майка си, двете били силно
привързани, подкрепяли се не само като майка и дъщеря, но и като най-добри
приятелки. Загубата от майка и я увредила в най-висока степен, като
претендира обезщетение за това в размер на 100 000 лв., а съгласно
3
направеното увеличение на иска на основание чл.214 от ГПК в съдебното
заседание на 01.03.2021 г. – 200 000 лв.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковата молба. Не е
съгласен с посочения механизъм на ПТП, като счита, че няма данни за
виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при него лек
автомобил, което да се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Твърди, че причина за настъпването на ПТП е наличието на
заледяване на пътния участък и липсата на опесъчяване на мястото на
настъпване на ПТП, което се намира на републикански път и се управлява от
А. на основание чл.19,ал.1,т.1 от Закон за пътищата, която не е изпълнила
задълженията си, произтичащи от закона – чл.29 и чл.30, като лице,
стопанисващо пътя, има задължения да осигурява необходимите условия за
безопасно и удобно движение, да поддържа пътищата изправни и да
извършва всички, възложени им по закон действия с цел осигуряване
безопасност на пътя.
Твърди, че вина за настъпване на ПТП имат и водачите на останалите
МПС, участвали в събитието, които са управлявали с несъобразена скорост за
конкретните пътни условия и по този начин са допринесли за настъпване на
ПТП.
При условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата, която не е използвала
обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ,ал.1 от ЗДвП.
Оспорва и размера на обезщетенията.
По делото са конституиране трети лица помагачи на ответника.
А. оспорва исковете. Не е съгласен с твърдения механизъм на ПТП.
Счита, че релевантна е метеорологичната обстановка в момента на
настъпване на ПТП – наличието на гъста мъгла, непредвидима по видимост и
начин на образуване, изисквала повишено внимание от водачите на МПС и
съобразяване скоростта с пътните условия, като твърди, че основна причина
за ПТП е несъобразяването на скоростта от участниците в ПТП с пътната
обстановка. Счита, че е изпълнил задълженията си по пътното поддържане.
При условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от починалата, която е била без поставен
4
обезопасителен колан.
ЗАД А. АД оспорва исковете, като посочва, че не е отговорен за
настъпване на процесното събитие и произтеклите от него негативни
последици. Твърди, че причина за ПТП е липсата на опесъчяване на пътния
участък. При условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от починалата, която е била без поставен
обезопасителен колан.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, разпитани
са свидетели, както и са изслушани комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза за механизма на ПТП и причинените увреждания,
допълнение към нея, тройна автотехническа експертиза за механизма на ПТП.
Въз основа на събраните доказателства и оплакванията във въззивните жалби,
първо съдът намира, че не са допуснати твърдените от ответника
застраховател процесуални нарушения на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в неприемане на писмени доказателства – строителна
документация за надлеза, на който е станало ПТП, и недопускане на нова
повторна тройна съдебно автотехническа експертиза, която да се произнесе за
механизма на ПТП, за причините, поради които водачът на лекия автомобил е
изгубил контрол над управлението на автомобила, какво е влиянието на
заледяването на пътя и липсата на опесъчяване, като се съобрази наклона на
съответния пътен участък след представяне на проектната и строителна
документация на процесния пътен участък. Видно от данните по делото,
съдът е назначил комплексна съдебна експертиза, която е оспорена в частта и
досежно механизма на ПТП. В резултат на оспорването е назначена тройна
автотехническа експертиза на основание чл.200,ал.3 от ГПК. Така, по делото
са изслушани единична и тройна съдебно автотехническа експертиза, като
съдът не е длъжен да възприема заключенията, а следва да ги преценява
заедно с другите доказателства по делото. Ето защо и в съответствие с
установения ред в ГПК, недопускането на нова повторна тройна съдебно
автотехническа експертиза не се явява процесуално нарушение. Проектната и
строителна документация за процесния пътен участък се явява без правно
значение. По делото са конституирани трети лица помагачи на ответника-
застраховател във връзка с възраженията му, че не следва да отговаря за
заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като ПТП е в резултат на
неподдържане на пътя от А. и вина на други участници за инцидента. В
5
чл.499, ал.7 от КЗ е уредена отговорността при множество причинители на
застрахователното събитие при определяне на застрахователно обезщетение
по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Те отговарят
както причинителите, които носят отговорност съгласно чл.53 от ЗЗД –
солидарно, всеки от които отговаря спрямо увредения за всички причинени от
увреждането вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Така,
застрахователят по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите
отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахования
при него делинквент - за всички вреди в пълния им размер в съответствие със
застрахователната сума по договора за застраховка. Ето защо и при липса на
обратни искове тези доказателства са ирелевантни, а и не са необходими
съобразно обясненията на вещите лица, че не могат да направят изчисления
спрямо наклона на надлеза към момента на ПТП, поради извършване на
ремонтни дейности, а наклонът по проектна документация няма значение.
По делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства,
че лекият автомобил с марка В. с водач Д.А.Г. е имал застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество, че ищците са съответно съпруг и дъщеря на починалата при ПТП
на 22.12.2018 г. П. К.а, че ищците са подали уведомление до застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие на 07.01.2019 г., като не им е
изплатено застрахователно обезщетение по доброволен ред.
За механизма на ПТП са изслушани единична, допълнителна и
тройна експертизи, като при преценка на констатациите от експертизите с
доказателствения материал по делото, включително и с разпита на
разпитаните свидетели за местопроизшествието, съдът намира, че следва да
кредитира тройната автотехническа експертиза. Същата е изготвена въз
основа на обективни данни и от три вещи лица специалисти, които са
категорични, че техническа причина за настъпването на ПТП е това, че
водачът Д.А.Г. е загубил контрол над автомобила и е допуснал автомобилът
му да навлезе в лява лента на платното за движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там се е движил
насрещно микробус с марка М. С.. Той е имал възможност да избегне
произшествието, ако не би загубил контрола над автомобила и ако се е
движил в дясната лента за движение, би се разминал с микробуса. Движил се
6
със скорост около 64 км/ч в момента на удара, като липсват обективни данни
за намаляване или увеличаване на скоростта преди момента на удара. Нямал е
техническата възможност да установи автомобила преди мястото на удара и
да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на
микробуса също е нямал техническата възможност да спре микробуса и да
избегне удара със скоростта, с която се е движил – около 40 км/ч.
Произшествието е настъпило при движение пред нощта, при намалена
видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. Въз основа на
гореизложеното, следва да се приеме, че техническата причина за настъпване
на произшествието е поведението на водача, който е загубил управлението и
контрола върху лекия автомобил, движейки се със скорост над допустимата
от 50 км/ч, определена с табелата на населеното място, която се установява
от констатациите на вещите лица и данните по делото.
Така също се установява и, че в резултат на произшествието е
загинала П. К.а. От неоспореното и прието заключение в медицинската му
част е видно, че същата е пътувала като пътник на задната седалка на лекия
автомобил към момента на удара и в резултата на удара е получила тежка
съчетана гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна травма,
разчленяване на гръбначния стълб на ниво 1 и 2 шийни прешлени с частично
засягане на гръбначния мозък, контузия на десния бял дроб, разкъсване на
черния дроб, кръвонасядане около левия бъбрек, счупване на десните 1,2,3
ребра по предна мишнична линия и десните от 4 до 12 ребра по задна
мишнична линия, вътрешен кръвоизлив в дясната плеврална кухина,
вътрекоремен кръвоизлив, счупване на костите на двете подбедрици,
кръвонасядане по меките черепни покриви, субархноидален кръвоизлив,
разкъсно контурни рани по трети пръст на лявата ръка и гърба на лявото
ходило, кръвонасядания и охлузвания по лицето, тялото и крайниците, оток,
мозъчен оток с малко мозъчно вклиняване в големия тилен отвор, които
увреждания са довели до смъртта и. Няма данни за следи от поставен
обезопасителен колан, но дори и да е бил поставен колан, пострадалата би
получила същите травми, имайки предвид механизма на произшествието.
С оглед гореизложеното се установява фактическият състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.45 от ЗЗД, поради което следва да се
прецени възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на починалата, направено при условие на евентуалност, а именно, че тя е
7
допринесла, защото е била без поставен обезопасителен колан. В случая са от
значение изводите на вещото лице – лекар, според които тя би получила
същите травми независимо от това дали е била с или без поставен предпазен
колан при установения механизъм на произшествието. Ето защо,
възражението на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД се явява неоснователно и не
следва да се уважава.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, като се вземат предвид събраните
свидетелски показания. Разпитани по делото на страната на ищците са
свидетелите З. М. и Л. П., близки съседи на ищеца и починалата му съпруга
от дълги години. От показанията им се установява, че семейството било
много задружно и всички разчитали на П.. Тя била опора за всички, като се
грижила не само за дома, но и за емоционалното състояние на цялото
семейство. След смъртта и И. се променил коренно. Отслабнал с 30 кг,
затворил се в себе си и престанал да общува, както преди. М. също много
тежко понесла загубата. Въпреки че живеела в С., посещавала родителите си
и имала силна емоционална връзка с майка си. Чували се всеки ден и имали
близка връзка по-между си, споделяли си, майка и и давала съвети.
Така събраните показания от страна на ищците са непротиворечиви и
непосредствени. Не са оборени от ответната страна. Ето защо следва да бъдат
кредитирани от съда при изграждане на изводите му. Въз основа на тях се
установяват отношенията между двамата съпрузи и дъщеря им М.,
отношенията в цялото семейство, страданията на ищците в резултат от
смъртта на П., техният интензитет, непреодоляването им към настоящия
момент.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените вреди
– по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт,
при който е причинена смърт, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как са се възприели от ищците
и как са се отразили върху психиката и емоциите им. Следва да се имат
предвид отношенията между починалия и ищците в настоящия случай,
близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това,
отражението върху психиката и начина на живот. От значение са и
8
нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения,
социално икономическите и обществени условия в страната, както и всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
Преценявайки обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на
съпругата, отношенията в семейството, общуването между двамата съпрузи,
отражението на смъртта върху съпруга ищец, настъпилата промяна във
външния му вид и емоционалното състояние, страданията, чувствата, които
изпитва, неотшумяването на настъпилите травми към настоящия момент,
съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, се явява сумата от 140 000 лв. Преценявайки същите
обстоятелства спрямо ищцата М., дъщеря на починалата, съдът намира че
справедливо обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, се
явява сумата от 130 000 лв.
Първоинстанционният съд е присъдил на ищеца сумата от 140 000 лв.,
което е основателно, като съответстващо на събраните по делото
доказателства. Въззивната жалба на ответника застраховател в тази и част се
явява неоснователна, като обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
тази му част.
Първоинстанционният съд е присъдил на ищцата сумата от 70 000 лв.,
но с оглед по-горните съображения на нея следва да и се присъди сумата от
13 000 лв. Ето защо въззивната жалба на ответника застраховател в тази и
част се явява неоснователна, като обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба на М. В. се явява основателна, като решението
в охвърлителната част по отношение на нея за разликата над присъдените
70 000 лв. до 130 000 лв. следва да бъде отменено, като и се присъди тази
сума.
По отношение на разноските -
С оглед резултата по делото следва да бъдат присъдени на
въззиваемия И.К. направените разноски за въззивното производство в размер
на 4 400 лв., тъй като е приложен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна
помощ, служещ и като разписка за получаване на уговореното
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260095 от 16.06.2021
г. по т.д.№146/2019 г. по описа на О.С.П. в частта му, с която е осъдено Д.-
О.З. АД да заплати на ИВ. Б. КР. сумата в размер на 140 000 лв., както и на
М. Л. В. сумата в размер на 70 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от смъртта на тяхната съпруга и майка П. Д.
К.а, настъпила в резултат на ПТП на 22.12.2018 г. на надлез З., ведно със
законната лихва върху сумите, начиная от 28.01.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОТМЕНЯ постановеното решение №260095 от 16.06.2021 г. по т.д.
№146/2019 г. по описа на О.С.П. в частта му, с която е отхвърлен
предявеният иск от М. Л. В. против Д.-О.З. АД за разликата над 70 000 лв. до
130 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.-О.З. АД да заплати на М. Л. В. сумата в размер
разликата над присъдените 70 000 лв. до 130 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на майка и П. Д.
К.а, настъпила в резултат на ПТП на 22.12.2018 г. на надлез З., ведно със
законната лихва, начиная от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане .
ОСЪЖДА Д.-О.З. АД да заплати на ИВ. Б. КР. направените разноски
за въззивното производство в размер на 4 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10