Р Е Ш Е Н И Е
№260946/16.3.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на
секретаря Олга Ж., като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5121 по описа на Варненски
районен съд за
2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба вх. № 30360/ 22.05.2020 г. от
М.Ж.М., ЕГН: **********, с адрес: *** № *, БУЛСТАТ: *, с искане до съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от 1000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и 105.00 лева – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в увеличена стойност на застраховка „Гражданска отговорност“,
всички произтичащи от ПТП от 17.01.2020 г., настъпило в гр. Варна, на
кръстовището между ул. „* *“ и ул. „*“ № *, в резултат от паднал пътен знак Б2.
Претендират се и разноски.
В
исковата молба се излага, че на 17.01.2020 г., при движение по път с предимство
в гр. Варна, по ул. „* *“, на кръстовището с ул. „*“, ищцата претърпява ПТП.
След инцидента, от полицейски служители е констатирано, че пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите по пътя с предимство“ е пречупен и паднал на земята. Улица „*
*“ е определена като път без предимство, а кръстовището – неурегулирано. Между
участниците в ПТП е съставен двустранен протокол за ПТП. Във връзка с
произшествието, от Община Варна е изискана справка за организацията на
движението, в която е отбелязано наличие на пътен знак Б2. Във връзка с
падналия знак, молба на ищцата от нотариус е съставен протокол. Твърди се още,
че в резултат на инцидента е ищцата търпи морални вреди, изразяващи се в силна
тревожност. Увеличена и е и вноската и по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Ответникът
– Община Варна, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага
съображения за неоснователност на иска. Оспорва твърденията за паднал знак Б2
към момента на инцидента. Като причина за настъпване на произшествието сочи
управление на превозното средство с несъобразена с пътните условия скорост. Релевира възражение за съпричиняване, основано на твърдения за добра
видимост на кръстовището, въпреки която от страна на ищеца не са предприети
адекватни действия за предотвратяване на произшествието. Отправя искане за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск, с правно
основание основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което
възлага извършване на определена работа,
за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна
функция.
В
конкретната хипотеза, ищецът твърди наличие на бездействие от страна на лицата,
отговарящи за поддръжката на пътя и пътните принадлежности.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, извършено от ответника неправомерно деяние (действие
или бездействие), в резултат на
което на ищеца са причинени вреди от посочените вид и размер.
В тежест на ответника е да установи
положителните факти на които основава възраженията си, в т. ч. и погасяване на
задължението.
Съгласно т. 4, § 1 ДР ЗП, пътния знак съставлява пътна принадлежност, т .
е. касае се за основен елемент от пътя (чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗП).
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА (обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год.), с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в собственост на общините.
Същевременно, в чл. 31 ЗП е предвидено, че ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП
задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние,
да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок., като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на
кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
На следващо място – факта на настъпване на процесното
пътно – транспортно произшествие на посочените дата, място, час и с описания механизъм, се установявят по безспорен
начин от приобщения на л. 12 от делото двустранен протокол за ПТП, писмото -
отговор от Община Варна (л. 13), а така също ангажираните гласни доказателства посредством
показанията на свидетелката В. В., кредитирани от съда като обективни,
последователни и вътрешно логични, отразяващи преки и непосредствени впечатления
на лицето, което ги депозира и кореспондиращи с останалия доказателствен мате.
От същите се установява не само настъпване на произшествието и причината за
това – отнемане на предимството на ищцата, поради паднал знак Б2,както и
преживените от г- жа М. негативни емоции.
От друга страна, ответникът не ангажира каквито и да е доказателства,
в подкрепа на възражението си за съпричиняване от страна на третото лице,
поради управление на моторно превозно
средство с несъобразена скорост. Горното обуславя извода, че вредите
са в резултат от неправомерното бездействие от страна на ответника, изразяващо
се в неизпълнение на задължението по чл. 167 ЗДв.П, а именно - за
поддържка на пътя и пътните принадлежности в изправно състояние, поради което и
за ищцата е възникнало правото да получи обезщетение за претърпените вреди, на
основание чл. 49 ЗЗД.
По
отношение на имуществените вреди:
На първо място, следва да бъде
отбелязано, че обезщетение за имуществени вреди следва да се присъди при
установено негативно засягане на имуществената сфера на увредения, настъпило в
резултат на деликта.
В настоящата хипотеза, действително, от
представените застрахователни полици се установява увеличение на
застрахователната премия за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от коментираните документи, задължено лице по застрахователния договор не
е ищцата, а трето, неучастващо в процеса лице – С. А. М., чията имуществена
сфера се явява накърнена с предприетото от застрахователя увеличение.
От друга страна, ангажираните от ищеца писмени
доказателства не се установяват твърденията, че увеличението на
застрахователната премия е обусловено от настъпване на произшествието.
В тази връзка и предвид изразеното от
процесуалния представител на ищцата становище в съдебното заседание, следва да
бъде отбелязано, че пасивното процесуално поведение на ответника, не
освобождава ищцовата страна от задължението и да проведе пълно и главно
доказване на положителните факти, на които основава исковата претенция,
съобразно разпределената от съда доказателствена тежест.
По изложените две групи съображения,
се налага извод за неоснователност на претенцията на
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в заявения размер от 105.00
лв., поради коетои същият следва да бъде отхвърлен, на
основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на претенцията за присъждане
на обещетение за неимуществени вреди:
В настоящата хипотеза, от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че в резултат на произшествието г- жа М. е търпяла и
негативни изживявания, като безспорно е възможно да бъдат породени от подобен инцидент – стрес, уплаха и дискомфорт.
Съобразно константната съдебна практика в понятието
„неимуществени вреди“ се
включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време
и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние, както и разбирането.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при
съобразяване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства като характер
на уврежданията, начин на извършването им, продължителността на
възстановителния процес, негативните емоционални изживявания, в който смисъл са
дадените задължителни указания с ППВС № 4/1968г. При определяне на дължимото
обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически
условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент. В този смисъл са и Решение № 1/ 26.03.2012г. по т.д. № *9/
2011г., на ВКС, ІІ т.о., Решение № 95/ 24.10.2012г. по т.д. № 916/ 2011г., на
ВКС, І т.о.,Решение № 179/ 29.01.2016г. по т.д. № 2143/ 2014г. на ВКС, І т.о. и
др.
В конкретната хипотеза, следва да бъдат съобразено, че
инцидента е настъпил неочаквано, внезапно, установените негативни изживявания в
емоционален план, които неминуемо се търпят при такова стресогенно събитие, периода на възстановяване. В случая, телесни увреждания не са
настъпили, а конкретни доказателства относно продължителността на
възстановителния период не са ангажирани. Същевременно, от ангажираните гласни
доказателства, посредством показанията на свидетелите В. и К. се установява
отрицателното въздействие на събитието за психиката на ищцата. Преживени са
силна уплаха, стрес и тревожност, а в последствие – блавоболие и безсъние.
В предвид
естеството на произшествието, интензитета на негативните емоции, които обичайно
се преживяват при събития от подобен характер и възрастта на пострадалата,
възстановителния период е продължил между седмица и месец.
Горното налага извода, че дължимото на ищцата
обезщетение за причинените и, в резултат на процесното произшествие,
неимуществени вреди, е в размер на 600.00 лева.
По изложените съображения се налага
извода, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, всички настъпили в резултат на ПТП
от 17.01.2020 г., настъпило в гр. Варна, на кръстовището между ул. „* *“ и ул.
„*“ № *, в резултат от паднал пътен знак Б2, причинено неправомерното бездействие от страна на ответника, изразяващо се в
неизпълнение на задължението за поддръжката на пътя и пътните принадлежности, в размер на 600.00 лева, е основателен и следва да бъде уважен, на
основание чл. 49 ЗЗД.
Ищцата не установи
основание за присъждане на горницата над тази сума до пълния предявен размер от
1000.00 лева, поради което и същата следва да бъде отхвърлена, на основание чл.
49, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и отправеното
искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 271.49 лева, представляваща извършени по делото разноски,
съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и отправеното
искане, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 45.70 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Варна,
ЕИК *, с административен адрес: *” № * да
заплати на М.Ж.М., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 600.00 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, резултат на пътно –
траспортно произшествие от 17.01.2020 г., настъпило в гр.
Варна, на кръстовището между ул. „* *“ и ул. „*“ № *, в резултат от паднал
пътен знак „Б2“,
причинено неправомерното бездействие от
страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението за поддръжката на пътя и пътните принадлежностина
основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ж.М.,
ЕГН: **********, с адрес:
***, ЕИК *2, с административен адрес: *” № *, иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца горницата над присъдените 600.00 (шестстотин) лева до
пълния заявен размер от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 105.00 (сто и пет)
лева
– обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увеличена стойност на
застраховка „Гражданска отговорност“, всички настъпили
в резултат
на ПТП от 17.01.2020 г., настъпило в гр.
Варна, на кръстовището между ул. „* *“ и ул. „*“ № *, в резултат от паднал
пътен знак Б2, причинено неправомерното
бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението
за поддръжката на пътя и пътните принадлежности, на
основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *, с административен
адрес: *” № * да заплати на М.Ж.М., ЕГН: **********,
с адрес:
*** сумата
от 271.49 лв. (двеста седемдесет и
един лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща извършени в производството
разноски, съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Ж.М., ЕГН: **********, с адрес:
*** да
заплати на Община Варна, ЕИК
*, с административен адрес: *” № * сумата от 45.70 лв. (четиридесет и петлева и седемдесет стотинки), представляваща юристконсултско
възнаграждение, определено съобразно отхвърлената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: