Р
Е Ш Е Н И Е
№ ......
гр. Добрич, 24.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в
публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
при участието на секретаря
Стоянка Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 918 по описа на
Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Д.М.
ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощник – адв. Хр. Х. – ДАК, срещу
Наказателно постановление /НП/ № 19-0851-000474, издадено на 09.04.2019 г. от
Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. Добрич, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като се излагат доводи за липса на компетентност
при съставяне на актовете, за допуснати нарушения на процесуалните правила при
издаването им, за извършени зачерквани и поправки в АУАН и др.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като иска от
съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице притежаващо активна
процесуална легитимация. Независимо от основанията, посочени от въззивника,
съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен
в присъствие на нарушителя и му е надлежно връчен. АУАН съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на един свидетел –
свидетел при констатиране на нарушението, поради което съдът намира, че същият
е редовно съставен.
Обстоятелството, че актът е
съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като
съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един
от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството
дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило
правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в
акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият
закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се
съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са
свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото
нарушение. Нещо повече в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил
възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В
този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или
отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не
води и до съществен порок на акта.
В действителност в АУАН не е
посочен ЕГН на свидетеля по акта, но това не е съществено процесуално
нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността
му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава
и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не
с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а
преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Поради горното съдът намира
наведените доводи на процесуалния представител на жалбоподателя за
неоснователни и счита, че АУАН е редовно съставен.
Не на последно място, видно от
съставения АУАН /л. 8 от делото/ в документа никъде няма зачерквания и/или
корекции, както излага в жалбата си нарушителят. Ето защо съдът намира и тези
твърдения за необосновани.
НП е издадено в рамките на
преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да
издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват
контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е
приложена по делото, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че
направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на
законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на
нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са
нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.
Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са
нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
С оглед изложеното съдът намира,
че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното
постановление във формално-правен аспект.
От фактическа страна се установи
следното:
На * г. около * ч. в гр. Д* по
ул. „*” пред комплекс „*”, полицейски патрул в състав св. К.Г.К. и св. Г.З.Г. –
служители на ОД на МВР – Добрич, извършили проверка на лек автомобил
„*” с рег. № *, управляван от жалбоподателя Д.Д.М.. Водачът
бил изпробван за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510” с инв. № ARВА-0100, чийто цифров индикатор отчел 1,02%0 в издишания от водача въздух. На
жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 0003320 /л. 9 от
делото/.
При така установената фактическа
обстановка св. К. в присъствието на жалбоподателя и на св. Г. образувал
процесното административно-наказателно производство, като съставил АУАН Серия Д,
бл. № *, с който вменил на жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за това, че на * г. около 19.15 часа, в гр. Д*по ул. „*”пред комплекс
Битова техника управлява лек автомобил „*” с рег. № * след
употреба на алкохол - 1.02 на хиляда, установено с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инв. № ARВА-0100.
При връчване на АУАН
жалбоподателят не е посочил никакви възражения. С АУАН били иззети като
доказателства СУМПС и контролния талон на водача, СРМПС част II на управлявания от жалбоподателя автомобил, както и два
броя регистрационни табели.
Въз основа на съставения АУАН,
административно-наказващия орган издал процесното НП, в което описвайки
установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното деяния като
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наложил на М. административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, а на основание
Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10
контролни точки.
По делото на л. 24 и 26 са
приложени Протокол от извършена последваща проверка на техническото средство за
измерване и Разпечатка от „Дрегер 7510” с инв. № ARВА-0100 за 16.03.2019
г., което води до правния извод, че средството за измерване е било технически
изправно.
В
хода на съдебното следствие и предвид представените от жалбоподателя два броя
рецептурни бланки, беше изискана справка от лекарите, издали бланките. Видно от
получените справки, едната рецепта е издадена на жалбоподателя след датата на
описаното в АУАН и НП нарушение, а при втората - жалбоподателят не е посещавал
лекарския кабинет за преглед и издаването на рецептата е станало вероятно при
посещение на негов близък. Ето защо съдът отхвърля като недоказани наведените
от защитника на жалбоподателя доводи за наличие на заболяване, което е дало
отражение на резултата от техническото средство за установяване употреба на
алкохол.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на разпитаните свидетели К. и З., както и от
събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства - Наказателно постановление №
19-0851-000474/09.04.2019 г.; АУАН серия Д № 0699946/16.03.2019 г.; Талон за изследване № 0003320 на лицето Д.Д.М.; справка
картон на водача Д.Д.М.; справка за съдимост рег. № 1789/22.07.2019 г.; справка
с вх. № 15929/06.8.2019 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич,
ведно с копие на протокол за проверка на средства за изверване –анализатори на
алкохол в дъха; разпечатка от техническото средство; 2 броя рецептурни бланки;
справка с рег. № 23508/18.11.2019 г. от д-р *, веднo
с 2 броя амбулаторни листи; справка рег. № 26475/20.12.2019 г. от д-р *.
Гореописаната фактическа
обстановка навежда съда на следните правни изводи:
АУАН е редовно съставен и се
ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Направените в
него констатации не са опровергаха в хода на съдебното дирене. От събраните в
съдебното производство доказателства по безспорен начин се доказва вмененото на
жалбоподателя административно нарушение. С показанията си свидетелите К. и З.
по безспорен начин установяват, че именно жалбоподателят е управлявал
процесното МПС на 16.03.2019 г. в гр. Д*, непосредствено преди да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, чийто показания били
отразени в процесния АУАН.
Видно от материалите по делото
техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол у водача,
е технически изправно и няма основание показанията му да не се кредитират от съда
като истински.
Следователно, доколкото данните
от техническото средство не бяха опровергани в съдебното производство и предвид
константната съдебна практика относно способите за установяване на алкохолна
концентрация, вкл. чрез техническо средство, то съдът намира същите за
достоверни и релевантни в настоящия спор.
В подкрепа на този правен извод
се явява и легалният прочит на текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, по който текст е привлечена и
административнонаказателната отговорност на водача. Видно е, че законодателят допуска установяване на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда /включително/ както с
медицинско изследване, така също и с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. При
това, в закона не се дава приоритентно значение на един от двата метода за измерване на алкохол в кръвта на
водача. И това е така, тъй като с техническото средство се установява също
съдържанието на алкохол в кръвта на водача, но в този случай за алкохолното
съдържание съдим от показанията на уреда, които се базират на издишания въздух
от употребилия алкохол деец.
Ето защо, съдът не споделя изразената
защитна позиция и претенциите в тази насока.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че събраните доказателства потвърждават изцяло описаната фактическа
обстановка в АУАН и в НП, поради което намира, че описаното нарушение е
доказано по безспорен и категоричен начин.
Относно наложеното наказание:
Извършеното нарушение правилно е
подведено под нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и законосъобразно на
основание съответно чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на водача са наложени
административните наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”.
Съгласно
разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв.”
Доколкото установената с
техническото средство концентрация на алкохол е в размер на 1,02 промила, то
наказващият орган правилно и законосъобразно е определил санкционната норма по
т. 2 на цитирания член. В същото време органът е наложил законово определените
наказания по вид и размер, поради което същите не подлежат на преценка от
страна на съда. Законодателят сам е преценил, че така определените
административни наказания изпълняват целите, определени в чл. 12 от ЗАНН и
отговарят адекватно на обществената опасност на съответния вид административни
нарушения.
Конкретното нарушение не би могло
да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения. Нарушението, извършено
от жалбоподателя се отличава с висока степен на обществена опасност на
деянието. Фразата “висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде
слаба, когато става въпрос за честотата на извършените нарушения от този вид.
Особено укорими са нарушенията, при които деецът съзнателно поема управлението
на моторно превозно средство, след като е употребил алкохол, пренебрегвайки
неблагоприятните последици от алкохолното опиване при осъществяване на една
дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали
участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. При това положение и дума
не може да става за маловажен случай.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията при
извършването на които, от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, издадена от министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 1 от
4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./.
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са контролни
точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка,
следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено като средство
за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането им като
самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да
се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер,
което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно –
статистическа от гледна точка на контролните органи функция. Видно от
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки,
съответният административно-наказващ орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на
административно наказание за извършеното нарушение, т. е. има ли доказано
нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни
точки.
Законосъобразно на основание чл.
6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за нарушението по чл. 174,
ал. 1 от ЗДвП /управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително/ са отнети
10 контролни точки.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0851-000474, издадено на 09.04.2019 г. от
Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. Добрич, с което на Д.Д.М.
ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя
Митева/