Решение по дело №970/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Гюсеф“ ЕООД, представлявано от управителя С. Н. С., срещу Решение №207/11.07.2023г., постановено по АНД № 20235640200493/2023г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на производствените правила. Сочи се, че при извършена периодична проверка на 20.12.2022г. на ЕСФП и НИС от органи на НАП и БИМ, на бензиностанция в с. С., област Хасково, стопанисвана от „Гюсеф“ ЕООД, било установено, че на 12.10.2022г. било доставено течно гориво –втечнен нефтен газ, по доставка, извършена от „Газтрейд“ АД, съгласно документ за доставка с №**********-4 от 11.10.2022г., като доставчикът издал акцизен документ за доставка еАДД с УКН 0000000007259337/11.10.2022г. В потвърденото с обжалваното съдебно решение наказателно постановление била направена констатация, че данните за доставеното в обекта гориво не били подадени в НАП на датата на тяхното постъпване, чрез монтираната в обекта, регистрирана и с изградена дистанционна връзка с НАП, електронна система с фискална памет. Това противоречало както на фактическото положение по отношение на доставката, така и на констатираното с протокола за извършена проверка от 20.12.2022г. Според чл.118, ал.10 от ЗДДС, данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, било длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените течни горива, както и за промяната в тях, като данните се подавали на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна на обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Същевременно разпоредбата на чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС предвиждала, че данни по чл.118, ал.10 не се подават от получателя за доставки, които отчел като получени чрез ЕСФП. Според чл.59а, ал.З от Наредба Н-18/2006г., лице по ал.1 – получател по доставка на течни горива, подавало ЕДП, съгласно приложение №23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставяло в обект с ЕСФП. Цитираните изисквания, съпоставени с нормата на чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС във връзка с чл.118, ал.10 от ЗДДС, навеждали извода, че редът и начините за подаване на информация в НАП за получени доставки на течни горива бил различен – в зависимост от това дали в търговския обект, където било извършена доставката, респективно получаването, се използвал ЕСФП или не. В случая наказващият орган посочил дружеството като субект на задължението по чл.118, ал.10 от ЗДДС, без да съобрази изключението по ал.11 – когато получателят на доставки ги отчел чрез ЕСФП. Не било спорно, че в стопанисваната от „Гюсеф“ ЕООД бензиностанция в с. С. имало въведена в експлоатация и одобрена ЕСФП, т. е. продажбите в обекта се регистрирали чрез системата, което изрично било посочено в ПИП и в издаденото НП, както и в обжалваното решение. Това обстоятелство, само по себе си, не освобождавало дружеството от задължението да подава информация по чл.118, ал.10 от ЗДДС, но представлявало част от фактическия състав на изключението по чл.118, ал. 11, т.5 от ЗДДС. В тази връзка, по делото пред РС било установено, че се извършвало своевременно отчитане на доставката на гориво именно през тази система, което било видно и от генерирания служебен бон за доставка по НИС, подаден към НАП на 12.10.2022г., от който ставало ясно, че доставката по НИС на пропан-бутан в резервоар №3 на бензиностанцията била регистрирана чрез ЕСФП, като служебният бон бил със статус на „отговор на НАП“ – „успешно подадена доставка към НАП“, т. е. информацията постъпила в НАП. За доставката от 12.10.2022г. на пропан-бутана била подадена информация и с Фактура № ********** от 12.10.2022г., издадена от „Газтрейд“ АД, която била включена в Дневник на покупки за данъчен период м. октомври 2022г., като доставеното гориво било заприходено, включено и в Дневник за продажбите за съответния период. Това било доказателство, че в случая не било налице нерегламентирано използване на пропан-бутан, от което да имало негативни последици за фиска. Счита се, че изложената фактическа обстановка не била съобразена от районния съд, поради което се стигнало до неправилно приложение на материалния закон и не бил приложен чл.28 от ЗАНН. Следвало да се вземе предвид реалната липса на нарушение – допусната била неволна грешка, като в конкретния случай липсвала както щета, така и опасност за интересите на фикса, липсвало противоправно поведение по същество. Конкретната доставка, посредством множеството системи и начини за отчитане, била отчетена като покупка. Не било налице нарушение, засягане или поставяне в опасност на обществени отношения, което обосновавало прилагане на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения се претендира отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него НП. В съдебно заседание жалбата се поддържа от представляващия дружеството управител.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез пълномощник, с писмен отговор оспорва касационната жалба, като излага съображения по съществото на спора и прави искане за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното Решение №207/11.07.2023г., постановено по АНД 20235640200493/2023г. по описа на съда, Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №701673-*******/04.05.2023г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.118, ал.10, вр. чл.118, ал.4, т.3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал.2, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „Гюсеф“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

За да постанови този резултат, районният съд приел, че деянието, за което била ангажирана отговорността на дружеството било наказуемо, като в тази връзка цитирал и съответните нормативни разпоредби. В случая не били допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на представляващия по закон дружеството. АУАН бил предявен чрез управителя и същият бил запознат със съдържанието, и му била предоставена възможност да направи възражения. Актът отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление било издадено от компетентен орган, в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, и отговаряло на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Предвид фактическата обстановка по случая, правната квалификация на нарушението била правилна, като коректно била посочена и санкционната норма. На следващо място, доказан бил фактът, че дружеството получило течно гориво – втечнен нефтен газ, по доставка, извършена от „Газтрейд“ АД на 12.10.2022г., съгласно документ за доставка с № 70000113134/11.10.2022г., за което последното лице издало електронен акцизен документ за доставка (еАДД) с уникален контролен номер (УКН) 0000000007259337/11.10.2022г., но данните за доставеното гориво не били подадени в НАП на датата на тяхното постъпване в обекта чрез монтираната в същия, регистрирана и с изградена дистанционна връзка с НАП, ЕСФП. Съдът посочил, че последното било необходимо да стане по механизма за изпращане на данните, уреден в чл.59а, ал.1, изр. 3-то от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.5 от ЗДДС – чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не били декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД) /единен административен документ (ЕАД). Ясно било разписано и че въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършвало чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не били еднолични търговци – въвеждането на УКН се извършвало в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ. Изложеното обосновавало извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на нарушение по чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. На следващо място съдът обосновал извод за липса на основания за определяне на случая като маловажен, съответно не следвало да се прилага чл.28 от ЗАНН.

Касационната съдебна инстанция намира обжалваното решение за неправилно.

Съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС, данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Същевременно разпоредбата на чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС предвижда, че данни по чл.118, ал.10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет.

В чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006), е записано, че лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ.

Нормата на чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/2006 постановява, че лице по ал.1 - получател по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение №23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.

Текстът на чл.59б, ал.1 от Наредба Н-18/2006, гласи, че електронният документ за доставка и електронният документ за получаване се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите за подаване от законните представители или от специално упълномощени представители за подаване на данни по чл.118, ал.10 ЗДДС. Допуска се данните от електронния документ за доставка и електронния документ за получаване да се подават по електронен път и през програмен интерфейс в XML формат с квалифициран електронен подпис, като НАП предоставя валидиращи XML схеми на заинтересованите лица.

Цитираните нормативни текстове, съпоставени с нормата на чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС във връзка с чл.118, ал.10 от ЗДДС, означават, че редът и начините за подаване на информация в НАП за получени доставки на течни горива е различен, в зависимост от това дали в търговския обект, където е извършена доставката, респективно получаването се използва ЕСФП или не.

Няма съмнение и не се спори, че в проверения от контролните органи на НАП търговски обект на дружеството касатор – представляващ бензиностанция в с.С., общ.С., има въведена в експлоатация и одобрена електронна система с фискална памет. Следователно доставките респ. и продажбите в обекта се регистрират чрез ЕСФП. Това обстоятелство само по себе си не освобождава дружеството от задължението да подава информацията по ал.10 на чл.118 от ЗДДС, но представлява част от фактическия състав на изключението по чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС. В тази връзка, по делото се установява своевременно отчитане на доставката на гориво именно през тази система, което е видно от генерирания служебен бон за доставка по НИС (л.14 от АНП), подаден към НАП на 12.10.2022г., от който става ясно, че доставката по нивомер на пропан-бутан в резервоар № 3 на бензиностанцията е регистрирана чрез ЕСФП, като служебният бон е със статус „отговор НАП“ и „успешно подадена доставка към НАП“, т.е. информацията е постъпила в НАП.

Налага се изводът, че в конкретния случай административнонаказателната отговорност на дружеството е била ангажирана без да се съобрази изключението по чл.118, ал.11 от ЗДДС, когато получателят на доставки ги е отчел чрез електронната си система с фискална памет.

На следващо място и във връзка с гореизложеното, следва да се отбележи, че за проценото административно нарушение на „Гюсеф“ ЕООД е била наложена принудителна административна мярка със ЗППАМ № ФК-444-0123073/29.12.2022г. Въпреки това, след налагането на тази ПАМ от страна на ответника е издадено обжалваното пред РС наказателно постановление. Така, на практика се е стигнало до двойно наказване. Макар и тези мерки да са наложени в отделни и самостоятелни производства – по ЗАНН и по АПК, и държавната принуда при издаването на НП и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като краен резултат се достига до автоматично кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер, което не следва да се допуска.

В тази насока е и произнасянето на Съда н ЕС, който с Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С-97/21 е приел, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при липса на съществени процесуални нарушения, но е неправилно. Ето защо същото следва да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него Наказателно постановление №701673-*******/04.05.2023г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №207/11.07.2023г., постановено по АНД №20235640200493/2023г. по описа на Районен съд – Хасково, с което потвърдено Наказателно постановление №701673-*******/04.05.2023г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №701673-*******/04.05.2023г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.118, ал.10, вр. чл.118, ал.4, т.3 от Закона за данък върху добавената стойност, на основание чл.185, ал.2, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „Гюсеф“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: