Решение по дело №184/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 432
Дата: 29 март 2023 г.
Съдия: Васил Руменов Пеловски
Дело: 20237050700184
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………..

 

гр. Варна, …………….2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII тричленен състав, в публичното заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:             ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

при секретаря Камелия Александрова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Васил Пеловски КАНД № 184 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалия кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директор на дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна (ТД на НАП Варна), против Решение № 1680/12.12.2022 г. на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по НАХД № 3108/2022 г., с което е отменено Наказателно постановление № 613341-F628759/24.11.2021 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на „Строителство и ремонт“ ЕООД - гр. Провадия е наложена административно наказания „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на основание чл. 261, ал. 1 Закона за корпоративно и подоходно осигуряване (ЗКПО).

Касаторът твърди неправилност на решението, по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение, поради което доводите на съда за неправилно ангажирана отговорност са неоснователна. Счита, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Твърди се, че неправилно съдът е приел допуснато нарушение досежно датата на извършване на нарушението, т. к. лицето изпада в забава след изтичане на установения от закона срок. Наведени са доводи, че доколкото към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП не са представени доказателства за изпълнение на санкционираното деяние няма как да се приеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Иска се отмяна на решението и постановяване по същество на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендират се разноски за две инстанции. В случай на потвърждаване на обжалваното решение, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Идентични доводи и искания са направени и в писмено становище с. д. № 2705/21.02.2023 г. на юрк. П. Н..

Ответната страна – „Строителство и ремонт“ ЕООД, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и на закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, административен съд намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 09.08.2021 г. при извършена служебна справка в информационния масив (ИМ) на НАП, орган по приходите при ТД на НАП-Варна в хода на която установил, че дружеството „Строителство и ремонт“ ЕООД, гр. Провадия, ЕИК *********, не е представило в законоустановения срок до 30.06.2021 г. ГДД по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2020 г., както и че декларацията не била представена и към момента на извършване на проверката. При проверката било установено, че през 2020 г. са подавани декларации обр. 1 „Данни за осигуреното лице“ и декларации обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“ по смисъла на Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Прието било, че „Строителство и ремонт“ ЕОО, е извършила нарушение на чл. 261, ал. 1 ЗКПО, за което срещу дружеството бил съставен АУАН № F628759/24.09.2021 г., а въз основа на него издадено НП № 613341-F628759/24.11.2021 г., с което е наложена глоба, в размер на 500 лв.

За да отмени НП, ВРС е направил извод, че в НП липсват твърдения дружеството да е извършвало стопанска дейност през съответната година, както и да е отчело приходи или разходи, съобразно нормата на чл. 92, ал. 4 ЗКПО.

Така постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 92, ал. 4 ЗКПО годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали стопанска дейност по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч). Правилно районният съд е приел, че в НП не е изследвано извършвана ли е стопанска дейност от дружеството през съответната година (2020 г.), както и да е отчело доходи или разходи.

Районният съд е изложил подробни мотиви по приложението на материалния закон. Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетел, за да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства, възраженията на страните и показанията на свидетеля са обсъдени от ВРС. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения са останали недоказани, тъй като от страна на касатора не са ангажирани доказателства в тази насока.

Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

Решението на въззивния съд, като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 218 АПК, вр. връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд – Варна, VII тричленен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1680/12.12.2022 г., постановено по НАХД № 3108/2022 г. по описа на Районен съд - Варна.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

 

2.