Р Е Ш Е Н И Е
№ 1387, 26.11.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на шести
ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Петя Цонкова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2428 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на М.С.Т. и П.С.Щ. против Решение № 3403/16.08.2019г., пост. по гр.д.№
2479/2019, ПРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от М.С.Т. и П.С.Щ. против
А.А.Т. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на основание придобивна давност въз основа
на упражнявано от тях давностно владение, считано от 1996 г., на 40/260 ид.ч. от
УПИ XXVII-729 от кв. 9 по плана на гр. Стамболийски, одобрен със Заповед № 41/
18.07.1996 г., с площ от 260 кв.м., находящ се ***, при граници и съседи: от две
страни улица, УПИ XXVIII-730, УПИ I-пазар.
Жалбоподателите М.Т. и П.Щ.
поддържат, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Развиват
съображения, че събраният по делото доказателствен материал доказва, че те са установили
давностно владение върху спорната част от правото на собственост и са имали намерение
да своят спорната част от правото на собственост. Молят решението в обжалваната
част да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което се уважи предявения
иск. Претендират разноски.
Въззиваемата страна А.Т. оспорва
въззивната жалба. Счита, че не са посочени конкретни пороци на съдебното решение.
Освен това счита, че жалбоподателите интерпретират доказателствата превратно, като
дори приписват изявления на свидетелите, които не са правени. Развива доводите си,
с оглед гласните доказателства по делото, като счита, че те не установяват давностно
владение от страна на ищците. Моли за потвърждаване на съдебното решение. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – ищци, останали недоволни от част
от постановеното съдебно решение – в отхвърлителната му част, откъм съдържание
е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с искова молба от М.С.Т. и П.С.Щ. за признаване за установено между
тях и А.А.Т., че те са собственици на 170/260ид.ч.
от УПИ XXVII-729 от кв. 9 по плана на гр. Стамболийски, одобрен със Заповед №
41/ 18.07.1996 г., с площ от 260 кв.м., находящ се ***, при граници и съседи: от
две страни улица, УПИ XXVIII-730, УПИ I-пазар, на основание сделка и давностно
владение, установено от тях от 1996г.. С решението си първоинстанционният съд е
върнал исковата молба и е прекратил производството по отношение на претенцията
за установяване правото на собственост на ищците върху 130/260ид.ч., придобити
от тях чрез покупко-продажба, като в тази си част решението е влязло в законна
сила. За останалата част от исковата претенция –
установяване право на собственост върху 40/260ид.ч. от собствеността върху
описания недвижим имот, се е произнесъл по същество, като е отхвърлил
установителния иск за собственост. За
предяваване на всеки установителен иск за собственост ищецът следва да докаже
правния си интерес от воденето му. В случая той се установява с приложения документ за собственост на ответника Т. –
договор за покупко-продажба, материализиран в НА № 106, т.123 , д.2447/2017 по описа на СВ-Пловдив. Твърдят, че те са във
владение на претендираната като собствена част от имота, поради което и имат правен интерес от
установяване на правото им на собственост спрямо другото лице, което също
притежава документ за собственост върху имота несъответстваща на владяната от
него част.
Приложените по делото документи за собственост
установяват следните транслативни сделки във времето по отношение на процесния
недвижим имот :
Съгласно НА № 108, т.VI, дело № 3226/1962 г., на нотариус
при ПРС, П.С.С. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим
имот къща с дворно място, съставляващо имот пл.№ 155, п. XXIII, кв. 9 по плана на
с.Гара Кричим, състоящо се от 560 кв.м.
През 1968т. С. със съгласието на съпругата си М. С.
продава на Л.Т. 1/2ид.ч. от гореописаното дворно място, с право на реално
ползване на източната част / НА№ 119, т.IX, д. № 2668/1968 г. на нотариус при
ПРС/.
През 1975г. С., със съгласието на съпругата си, даряват
на дъщеря им С.П.К. 130 ид.ч. от дворното място от 270 кв.м., представляващо парцел
XXIII, имот пл. № 155, кв. 9, по плана на гр. Нови Кричим, заедно с първия етаж
от двуетажната жилищна сграда, застроена в северо-западната половина на парцела,
със самостоятелен вход от към източната страна на сградата / НА № 39, т. 19, д.
№ 6838/1975 г. на нотариус при ПРС/.
През 1989г. С., със съгласието на съпругата си С.,
продават срещу задължението за издръжка и гледане на внучката си М.С.Т. 75/560 ид.ч. от дворно място в гр. Стамболийски,
съставляващо имот пл. № 155, кв. 9, парцел XXIII, ведно с 1/4ид.ч. от целия втори
етаж от къщата, построена в
северозападната половина на парцела, заедно с двете южни стаи от сутерена и
съответната идеална част от общите части на сградата /НА № 157, т. XIX, д. №
6046/1989г. на нотариус при ПРС/.
Отново през 1989г. С., със съгласието на съпругата си С., продават
срещу задължението за издръжка и гледане на внучката си П.С.Щ. 75/560 ид.ч. от дворно
място в гр. Стамболийски, съставляващо имот пл. № 155, кв. 9,
парцел XXIII, ведно с 3/4ид.ч. от целия втори етаж от къщата, построена в северозападната половина
на парцела, заедно със североизточната стая от сутерена и съответната идеална част
от общите части на сградата /НА № 158, т. XIX, д. № 6047/1989 г. на нотариус
при ПРС/.
С НА № 138, т. 44, д. № 13064/1994 г. на нотариус при
ПРС, С.П.К. продава на А.Й.Т. придобитият от баща й, описан по-горе недвижим
имот.
А.А. / поради идентичното ЕГН с А.Т., съдът приема, че е
настъпила промяна във фамилното име на лицето/ се е снабдила с констативен НА №
161, т.III, рег. № 5121, дело № 540/ 22.12.2017 г., вписан в СВ Пловдив под акт
№ 104, том 123, дело № 24405 от 22.12.2017 г., за признаване на право на собственост върху недвижим
имот (обстоятелствена проверка) на основание давностно владение, а именно: първи
етаж със застроена площ от 88 кв.м. от двуетажната жилищна сграда, ведно с
130/260 ид.ч. от УПИ XXVII-729, кв. 9 по РП на гр. Стамболийски, одобрен със Заповед
№ 413/ 18.07.1996 г., с площ от 260 кв.м., с право на реално ползване на източната
част от гореописания УПИ.
А.А. продава на А.А.Т. описания по-горе недвижим имот,
съгласно НА№ 162, т.III, д. № 541/22.12.2017 г.
По делото е допусната и приета СТЕ с в.л. В.К., която
съдът възприема като компетентна и незаинтересована, съгласно която УПИ ХХIII-155 е 560кв.м. по плана на КРП от 1962г. на гр. Стамболийски / преди с.
Гара Кричим/. През 1996г. е приет нов КРП, с който имотът е разделен на два
нови такива – УПИ ХХVII-729 с площ от
260кв.м. и УПИ ХХVIII-730- с площ от
330кв.м.. Според експертизата разделянето съответства на отчуждителните сделки,
описани по-горе и разпределеното ползване. Експертизата установява, че жилищната сграда на страните по делото се
намира в УПИ ХХVII-729. Ищците ползвали дворното място с вход от северозападната
част с площ от 125кв.м. по
т.9,8,7,6,5,4,3,11,10,9, а ответника
част от 45кв.м. от дворното място с вход
от североизточния вход, между точки 1,2,3,4,5,6,1, като точките са дадени по
контурите в скица №3 към заключението /л.91 от делото/. Експертизата установява, че не е възможен
прекият достъп от едната част към другата част на дворното място.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че с приемането
на новия регулационен план през 1996г. и разделянето на стария имот пл.№155, за
който е отреден УПИ ХХIII на два нови
имота УПИ ХХVII-729 с площ от 260кв.м. и УПИ ХХVIII-730- с площ от 330кв.м., не
се е ликвидирала съсобствеността между Л. Т., който притежава ½ ид.ч. от
собствеността на първоначалния имот, а в последствие и от собствеността на
новообразуваните имоти и Щ., Т. и А./ Т./, които притежават останалата част от
имота. Липсват данни за делба помежду им или за взаимно прехвърляне на правата
от всеки един от новообразуваните имоти на другия съсобственик, така щото в
новообразувания имот съсобственици да останат само съсобствениците в жилищната
сграда. Ищците са твърдели да са придобили 170/260ид.ч. от новообразувания УПИ ХХVII-729
с площ от 260кв.м. по силата на транслативните сделки и по давностно владение. Независимо
от този факт, обаче, първоинстанционното производство е било прекратено в
частта по установителния иск за собственост на Щ. и Т. за 1/2ид.ч. от собствеността
от УПИ ХХVII-729 с площ от 260кв.м., т.к. съдът е приел, че за тази част
основанието за правото им на собственост е сделка. В тази си част решението е
влязло в законна сила, поради което и не може да бъде изследвана собствеността
върху тази 1/2ид.ч.
Предмет на
настоящето производство е само придобиване на собствеността върху 40/260ид.ч.
от дворното място на основание давностно владение от Щ. и Т.. За да се изследва въпросът дали е
установявано владение е необходимо да се изследва статута на вещта,
върху която се претендира владение, както и дали ищците са установявали
владение върху тази вещ и са имали намерение да я своят, респ. да са отричали
правото на собственост на действителния й собственик.
Преди всичко следва да се посочи, че процесното дворно
място съставлява по смисъла на чл.38 от ЗС обща част към отделните обекти в
сградата, която е построена върху него. Видно както от нотариалните актове,
така и от скицата , а също и от заключението на вещото лице, в имота има
изградена двуетажна жилищна сграда, за която още с прехвърлянето на първия етаж
от П. С. на С.Т. през 1975г. е възникнала етажна собственост. Нормата на чл.38
от ЗС постановява, че „когато в сграда етажите принадлежат на различни собственици,
общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, …….. и всичко друго, което по естеството
си или по предназначение служи за общо ползване“. Съгласно императивната
разпоредба на чл.40 от ЗС дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни
на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават,
изчислени при учредяването на етажната собственост, като дори по-късните изменения
в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете. Недопустимо е
съсобствениците да договарят дяловете в общите части в отклонение от този
принцип. Следователно, доколкото земята
в случая е прилежаща част към главната вещ , а именно етажната
съсобственост, то частта от правото на
собственост върху нея за всеки един от етажите не може да бъде промяняна нито чрез доброволни
действия на съсобствениците, нито да бъде изменяна чрез придобиване по давност
от друг съсобственик. Ето защо съдът
намира, че ищците, като етажни съсобственици, не биха могли да установят
давностно владение върху общи части на етажната собственост и респ. да
придобият някаква част от тези общи части. Подобно придобиване на право на
собственост върху общи части е недопустимо. Приемане на противното би
означавало да се допусне абсурдната ситуация, при която общи части на етажната
собственост да се придобият от един съсобственик и по този начин останалите
самостоятелни обекти да бъдат лишени от общи части.
Само за пълнота
следва да се отбележи, че в някои случаи законодателят допуска сделки между
етажни собственици с прилежащи към главната вещ части – например избени или
тавански помещения, обособени за самостоятелно ползване. В този случай се касае
не за общи части, а за принадлежности към главната вещ. В настоящия случай,
обаче, не сме изправени пред подобна хипотеза, за да се приеме възможност за
придобиване било чрез сделка, било по
давностно владение на идеална част от общата вещ – дворното място към етажната
собственост.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният
установителен иск за собственост като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съдът няма да обсъжда подробно свидетелските показания,
т.к. същите биха били от значение само в случай, че се приеме, че би могло да
се установи давностно владение върху общи части в етажната собственост.
Постановеното първоинстанционно решение е при същия краен
резултат в обжалваната част, макар и по различни мотиви, поради което и следва
да бъде потвърдено.
На осн. чл78 от ГПК жалбоподателите следва да заплатят на
въззиваемата страна сторените във въззивното производство разноски в размер на
800лв. за заплатено адвокатско възнаграждение / по 400лв. всяка от тях/.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3403/16.08.2019г., пост. по гр.д.№ 2479/2019, ПРС, в частта,
в която е отхвърлен предявения от М.С.Т., ЕГН **********, и П.С.Щ., ЕГН **********,
против А.А.Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на основание
придобивна давност въз основа на упражнявано от тях давностно владение, считано
от 1996 г., на 40/260 ид.ч. от УПИ XXVII-729 от кв. 9 по плана на гр. Стамболийски,
одобрен със Заповед № 41/ 18.07.1996 г., с площ от 260 кв.м., находящ се ***, при
граници и съседи: от две страни улица, УПИ XXVIII-730, УПИ I-пазар.
ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН **********, и П.С.Щ., ЕГН ********** да
заплатят общо на А.А.Т., ЕГН **********, сумата от 800лв. разноски пред
настоящата инстанция / или всяка от тях по 400лв..
В необжалваната част
решението е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :