Номер 13711.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІV въз. наказателен състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Доротея С. Цонева
Иван Н. Радковски
Секретар:Евгения М. Русева
като разгледа докладваното от Румен П. Лазаров Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20204400600695 по описа за 2020 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Ц.А. – защитник на подсъдимите С. А. Р. от гр.
Койнаре, Плевенска област и Т. Й. Ч. от гр. Койнаре, Плевенска област, подадена срещу
присъда № 14 от 26.06.2020 г., постановена по нчхд № 31/2020 г. по описа на Районен съд-
гр. Червен бряг.
С обжалваната присъда Районният съд-гр. Червен бряг е признал подсъдимия С. А. Р.
за виновен в това, че на 13.01.2020 г. в гр. Койнаре, Плевенска област, в съучастие, като
извършител с подсъдимия Т. Й. Ч. , причинил на Ф. В. Р. от гр. Койнаре, Плевенска област,
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК – престъпление по член 130,
ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000
лева.
С присъдата Районният съд-гр. Червен бряг е признал подсъдимия Т. Й. Ч. за виновен
в това, че на 13.01.2020 г. в град Койнаре, Плевенска област, в съучастие, като извършител
с подсъдимия С. А. Р. , причинил на Ф. В. Р. от гр. Койнаре, Плевенска област, разстройство
на здравето извън случаите по чл. 128 и 129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал.
1, във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на пробация при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, при периодичност два пъти седмично,
за срок от две години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
две години и безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от две години, в размер на
100 часа годишно.
1
Съдът е осъдил подсъдимите С. А. Р. и Т. Й. Ч. солидарно да заплатят на Ф. В. Р.
сумата 2000 лева за претърпените от него в резултат на извършеното престъпление
неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, като гражданския иск в останалата част, до размера на сумата
5000 лева, е отхвърлил като недоказан.
Съдът е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на Ф. В. Р. направените от него
разноски по делото общо в размер на 565 лева.
Съдът е осъдил подсъдимите да заплатят по 40 лева държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, по сметката на Районен съд-Червен бряг.
Във въззивната жалба и допълнението към нея се съдържат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че обвинението
срещу подсъдимите не е доказано по несъмнен начин, поради което се прави се искане за
отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на
въззивните жалбоподатели С. А. Р. и Т. Й. Ч. – адвокат Ц.А..
Процесуалният представител на заинтересованата страна Ф. В. Р. – адвокат Иван
Вачев, изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбите,
становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не само по
посочените в нея съображения. При постановяване на атакуваната присъда,
решаващият съд е допуснал отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Поради
това постановената присъда следва да бъде изцяло отменена, а делото да се върне за
ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Районният съд-гр. Червен бряг е приел, че подсъдимите и пострадалият живеят в гр.
Койнаре, Плевенска област.
На 13.01.2020 г., около 17,30 часа, Ф.Р. посетил магазина на Б.Х., за да си купи
цигари. По същото време пред търговския обект се намирали подсъдимите С.Р. и Т.Ч..
2
Между тях и пострадалия възникнал конфликт, по време на който Р. и Ч. удряли с ръце и
юмруци Р. и му причинили контузия в областта на дясното око, насиняване в областта на
горния и долния клепач на дясното око и разкъсно-контузна рана на долния клепач.
На мястото на инцидента присъствали и Г.О.А., К.М.К. и И.К.Х., които не станали
очевидци на случилото се, тъй като след излизането на пострадалия от магазина се насочили
в различни посоки.
Ф.Р. отишъл в дома на сестра си – л.В.М., която живеела наблизо. М. възприела
нараняванията на Р. и незабавно потърсила помощ от съпругата му – В.Б.К.. К. и
родителите й откарали пострадалия в ЦСМП-гр. Червен бряг, а по-късно и в ЦСМП-гр.
Плевен, където му била оказана медицинска помощ.
За инцидента още същата вечер бил подадени два сигнала на телефон 112, а на
следващия ден пострадалият депозирал и писмена жалба.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза става ясно,
че на Ф.Р. са причинени контузия в областта на дясното око, насиняване в областта на
горния и долен клепач на същото око, контузия на окото и разкъсно-контузна рана на
долния клепач на дясното око. Получените от пострадалия травматични увреждания са
довели до болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето.
Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена и доказана,
съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели л.В.М., Х.М.Д. и В.Б.К., отчасти с
показанията на свидетелите Г.О.А., К.М.К. и И.К.Х., както и със събраните по делото
писмени доказателства.
За да стигне до решаващия извод за виновност на подсъдимите С. Р. и Т.Ч.,
контролираният съд се е позовал на свидетелските показания на Л. М., В. К. и Х.М., които е
възприел изцяло и безкритично, без да се съобрази, че те не са свидетели на инцидента, а
възпроизвеждат версията на пострадалия за този инцидент.
Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, съдът
е длъжен да направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, едва след което
да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Освен това в
мотивите следва да посочи какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои
доказателства, след което въз основа на анализа на фактите по делото да посочи какви са
правните съображения при решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК. В мотивите на
настоящата присъда това не е сторено.
При постановяване на обжалваната присъда, основният съд е възприел подход, който е
довел – наред с неспазване на посочените процесуални изисквания, и до ограничаване на
правото на защита на въззивните жалбоподатели. В разглеждания случай са допуснати
3
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с формирането на вътрешното
убеждения на решаващия съд по фактите, неправилна оценка и игнориране на част от
доказателствата.
Както вече бе посочено по-горе, за да стигне до правния извод, че двамата подсъдими
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1,
във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, контролираният съд е приел с доверие показанията на
свидетелите Л. М., В. К. и Х.М.. В същото време не е направил пълно съпоставяне на тези
свидетелски показания с останалите гласни доказателства по делото, с което е нарушил
изискванията на член 305, ал. 3 НПК. Игнорирал е почти изцяло свидетелските показания на
Г.А., К.К. и И.Х., чрез които са установени фактически данни в подкрепа на защитната теза
и които са свързани с обстоятелствата по делото.
Едностранчивото кредитиране на доказателствата, при наличието на съществени
противоречия в тях, е нарушило принципа на разкриване на обективната истина, задължение
на съда по чл. 13 и чл. 14 НПК. Съдилищата по фактите са длъжни да обсъдят защо дават
вяра на едни и отхвърлят други доказателства, тогава когато между тях има противоречия
относно главните факти по делото. При установено противоречие в доказателствените
материали няма пречка съдът да кредитира едни от тях и да отхвърли други. Той обаче е
длъжен да се мотивира. Смисълът на мотивирането е да предостави на спорещите страни
защита срещу произволни съдебни решения, които биха могли в сериозна степен да
накърнят интересите им.
В конкретната ситуация изходът на делото е зависел от анализа на гласните
доказателствени средства. Въпросът кои от тях да се възприемат като достоверни, трябва да
се решава на основата както на вътрешната им логичност и последователност, така и на
точното им съпоставяне едно с друго. При това съжденията на съда следва да бъдат
материализирани в мотивите на съдебния акт, а в разглеждания случай това не е сторено.
Първостепенният съд се е задоволил да отхвърли показанията на посочените от
подсъдимите свидетели, със съображението, че „липсват логичност и последователност“ в
изложените от тях факти /без да сочи кое е нелогично и кое е непоследователно в
свидетелските показания на Г.А., К.К. и И.Х./, както и че е налице противоречие в техните
показания относно „последователността на събитията и поведението на всеки от
участниците“.
Тези съждения са погрешни, тъй като не държат сметка, че точно по въпроса за
последователността на действията на пострадалия и подсъдимите показанията на Г.А., К.К.
и И.Х. са безпротиворечиви и последователни т. е. показанията на посочените свидетели са
тълкувани от съда превратно и са изопачени.
Погрешни са и изводите на контролирания съд относно това, че свидетелските
показания на Л. М., Х.Д. и В. К. доказват по безспорен и категоричен начин и авторството
4
на престъплението. В това отношение техните показания са тълкувани превратно, тъй като
те не са очевидци на инцидента, а възпроизвеждат версията на Ф.Р. за този инцидент т. е.
свидетелските им показания са производно, а не първично доказателство.
Първоинстанционният съд е извършил игнориране, превратно тълкуване и изопачаване
на доказателства. Частичното или цялостно игнориране, превратното тълкуване и
изопачаване на доказателства е в разрез с нормата на чл. 107, ал. 5 НПК и всякога накърнява
процесуалните права на страната, която представя или ползва посочения кръг от
доказателства, както това е и в разглеждания случай. В този смисъл е и непротиворечивата
практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 612 от 21.02.2002 г. по н. д. №
468/2002 г., ІІ н. о.
По конкретното дело е нарушено началото на оценка на доказателствения материал по
вътрешно убеждение, закрепено в чл. 14 НПК, съгласно което съдът взема решенията си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.
Правилността на вътрешното убеждение има две страни: формална и по същество. От
формална гледна точка вътрешното убеждение е правилно, когато при неговото изграждане
са спазени съответните процесуални правила / изследвани са всички обстоятелства, които
имат съществено значение за правилното решаване на делото, изводите на съда се основават
на всички доказателствени източници, а не само на някои от тях, като други са игнорирани,
мотивите са пълни, ясни и безпротиворечиви и т. н./ В конкретния случай са нарушени
процесуалните правила, които гарантират правилността на съдийското убеждение от
формална страна. Нарушено е и изискването за мотивиране на вътрешното убеждение на
съда /чл. 34 НПК/.
При този изход на процеса оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба не
следва да се коментират. Те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото,
ако са основателни.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл. 335, ал. 2,
Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
5
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО присъда № 14 от 26.06.2020 г., постановена по нчхд №
31/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Червен бряг и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6