№ 196
гр. Благоевград, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20231210201275 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАН.
Образувано е по жалба на Г. С. И., с ЕГН ********** с адрес ... и съдебен
адрес ... против против Наказателно постановление № 23-1116-
001246/05.06.2023 г., издадено от Началник-група към ОДМВР – Благоевград,
сектор "Пътна полиция" Благоевград, с което на основание чл. 174, ал. 3
ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказание "Глоба"в размер на 2000 лв. и
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на
10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и на основание Наредба №
Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
С жалбата се оспорва законосъобразност на наказателното постановление,
като се твърдят допуснати процесуални нарушения при ангажиране
отговорността на жалбоподателя, изразяващи се в неясно описание на
процесните нарушения. Оспорва се възприетата от наказващия орган
фактическа обстановка, излагат се доводи за недоказаност на авторството.
Иска се от съда отмяна на атакувания санционен акт, алтернативно се
застъпва становище за изменение на наложените наказания. Претендират се
разноски.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен адвокат, която поддържа жалбата,
по същество излага доводи за отмяна на процесното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Административнонаказавщият орган, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител, в придружително писмо, с което е изпратена
преписката релевира възражение за прекомерност на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не изпращат
представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения,
анализира събраните по делото доказателства и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.05.2023 г. св. К. и С. изпълнявали служебните си задълженията в района
на път II-19, когато около 20.20ч. на км. ХЦ90, като същия криволичил,
проади което бил спрян със светлинен и звукво сигнал. Полицейските
служители извършили проверка на водача, като чрез справка РСОД,
установили водача, който бил жалбоподателя. Тъй като лъхал на алкохо
същия бил поканен да бъде тестван за алкохол с Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер 0079. Но същия отказал.Полицейските служители изискали
от водача да им представи свидетелство за регистрация на МПС, но същият
не могъл да представи такова. В автомобила имало още едно лице, което се
возило на седалката до шофьора. От двете лица били снети писмени
обяснения, като жалбоподателят посочил, че е изпил преди няколоко часа 2-3
мастики, но не управлявал той автомобила, а другото лице посочило, че И. го
возил. При тези данни и предивд личното си възриятие кой упралява
автомобила св.К., в присъствие на св.С. издал талон за изследване № 126600,
в който е отразен отказът му да бъде тестван с Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер 0079, като жалбоподателят удостоверил с подписа си, че
избира медицинско и химикотоксикологично изследване. С издадения талон
за изследване на жалбоподателя е указано, че следва да се яви в СПО-
Благоевград.
При така направените констатации, свидетелят К. приел, че жалбоподателят е
2
нарушил разпоредбите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
поради което в негово присъствието и на свидетеля С. съставил АУАН серия
GA № 966172.
Актът е връчен на жалбоподателя, който го подписал, без да обективира
възражения. Такива не били депозирани и в предвидения с чл. 44, ал. 1
ЗАНН срок.
Съгласно представена по делото докладна жалбоподателят не се е явявал в
СПО при МБАЛ- Благоевград за вземане на биологични проби за употреба на
алкохол.
Въз основа на АУАН на 05.06.2023 г. Началник-група към ОДМВР–
Благоевград с-р "Пътна полиция" издал обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 18.07.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели К. и С. и от
приобщените писмени доказателства: Копие на ЗППАМ /л.6/; Копие на
АУАН.; Копие на талон за изследване; Копие на докладна записка; Копие на
справка за нарушител/водач Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на
показанията на свидетелите К. и С.. като съобрази тяхната последователност,
непротиворечивост, хронологична издържаност и корелацията им със
съставения АУАН и талона за медицинско изследване. Високата
доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава на
възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за относими към
предмета на делото обстоятелства, като показанията им съдържат детайли за
извършената проверка и отказът на жалбоподателя да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества. При разпита си същите са категорични
относно това кой е управлявал автомобила и какво е заявил жалбоподателя
пред тях, как са установили самоличността му. Предвид противоречията
между обясненията на жалбоподателя и другия пътник съдът положи усилия
за неговото установяване и разпит в съдебното производство, но поради
невъзможността да го осигури и доколкото написаното от него опровергава
твърденията на жалбоподателя, съдът намери че показанията на полицейските
служители следва да бъдат кредитирани и в частта, че именно жалбоподателя
3
е управлявал автомобила.
Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства,
районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства,
които не се опровергават от доказателствената съвкупност.
Отделно от горното съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените АУАН
по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
АУАН е съставен редовно, като от страна на жалбоподателя не са
представени доказателства, опровергаващи презумираната със закона
редовност на съставянето на акта.
От съставения АУАН и показанията на свидетелите, съдът установи
управлението на МПС от жалбоподателя на описаното в НП време и място, а
оттам и качеството му на водач на процесния лек автомобил
Показанията на свидетелите, съставения АУАН и Талон за изследване са
източник на доказателствена информация за отказа на И. да му бъде
извършена проверка за установяване употребата на алкохол чрез Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен номер 0079 и връчването му на Талон за изследване.
В Талона за изследване, връчен срещу подпис на жалбоподателя се съдържат
данни за даденото му указание да се яви в СПО при МБАЛ Благоевград за
вземането на проби кръв и урина, както и дата и часът за връчването на
талона.
От докладна записка се установява, че жалбоподателят не се е явявал в СПО
при МБАЛ- Благоевград за вземане на биологични проби за употреба на
алкохол.
Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
акт, при спазване на предвидения с чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на
цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
4
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от полицейски орган от
сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Благоевград в съответствие с чл. 189,
ал. 1 ЗДВП , а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен
на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП с нарочна заповед, представена и приета по
делото като доказателство. В този смисъл актосъставителят и наказващият
орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението
и да наложат за него административно наказание.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от
него. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Съставеният АУАН
и издаденото НП съдържат законоустановените с чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
В конкретния случай АУАН е съставен от св.К., който дава пълно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази
насока са и показанията на свидетеля С.. Чрез изпълнение на изискванията на
чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на
нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на
жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът
счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производствотоРелевантните за обективната
съставомерност на двете нарушения признаци са описани по ясен и конкретен
начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното им
описание.
Предвид изложеното съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт по
отношение на това нарушение.
1. По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
5
По същество на нарушението съдът счита, че събраните по делото
доказателства установяват по изискуемия се несъмнен начин, че от обективна
страна на посочените в НП време и място И. като водач на лек автомобил
Волво ХЦ90 е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на алкохол и не е изпълнил даденото му по надлежния ред
предписание за даване на проби за химико-лабораторно изследване за
установяването употреба на алкохол
Нарушението е от категорията на т. нар. "формални нарушения", като за
съставомерността му по чл. 174, ал. 3 ЗДвП се изисква единствено отказ от
страна на водач на съответното моторно превозно средство да му бъде
извършена проверка с тест за установяване на употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или неизпълнение на предписание за даване на проби за
химико-лабораторно изследване за установяването употреба на алкохол и не е
необходимо настъпването на каквито и да било общественоопасни
последици.
Съдебният състав приема цялостното поведение на спрения за проверка водач
– жалбоподателят като напълно съзнателно действие по осуетяване на
възможността да му бъдат извършена посочената проверка за установявана на
управление на МПС след употреба на алкохол. В случая той е отказал да бъде
тестван с предложения му Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0079,
установяващ употребата на алккохол. На следващо място, въпреки издадения
му талон за медицинско изследване, не се е явил в СПО при МБАЛ-
Благоевград в изрично указаното с талона време.
Изложеното обуславя извод за наличието на отказ на жалбоподателя да бъде
проверен за установяване на употреба на алкохол, както и да изпълни
предписание за даване на проби за химико-лабораторно изследване за
установяването употреба на алкохол и не е необходимо настъпването на
каквито и да било общественоопасни последици.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едновременно санкционна и
предписваща правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и/или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
6
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
В настоящия случай И. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на алкохол и не е изпълнил предписанието за
вземане на биологични проби за химико- лабораторно изследване за
установяване на употребата на алкохол, поради което правилно в АУАН и НП
са посочени и двата алтернативно предвидени състава на нарушението
/наличието на който и да е от тях обуславя извод за извършено нарушение
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП/, като предвид използването на съюза "и" /а не "или"/ не
съществува неяснота за какво нарушение е санкциониран жалбоподателят.
Ето защо правилно актосъставителят и наказващият орган са приели, че с
отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка чрез тест за
установяване употребата на алкохол и неизпълнението на предписанието за
вземане на биологични проби за химико- лабораторно изследване за
установяване на употребата на алкохол И. е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Безспорно доказано е и авторството в
лицето на жалбоподателя. Чрез показанията на полицейските служители се
установява, че именно той е управлявал авотомобила, поради което и
възражението в обратна насока се явява неоснователно. Още повече, както
беше посочено св.М. в писмено обяснение е посочил, че И. е управлявал, като
това не бе опровергано в съдебното производство.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, като жалбоподателят е
извършил нарушението при пряк умисъл. И. е съзнавал, че следва да изпълни
указанията на контролния орган и да бъде изпробван за употреба на алкохол с
предложеното му техническо средство или да даде биологични проби за
химико- лабораторно изследване, но съзнателно е отказал да стори това, при
отсъствието на уважителни причини за такива откази. В подкрепа на
последния извод е и обстоятелството, че на жалбоподателя е бил надлежно
връчен талон за медицинско изследване, но въпреки това не е изпълнил
задължението си да даде биологични проби, което представлява трайно
поведение, целящо да не бъде установено дали е шофирал, под влиянието на
алкохол, което в случая се установява от свидетелските показания.
Абсолютно определените вид и размер на кумулативно предвидените
7
административните наказания в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, лишава
административнонаказващия орган и съда от възможността за тяхната
индивидуализация, поради което и доводите за намаляване на наложените
санкции не могат да бъдат споделени. Доколкото наказаващия орган е
наложен абсолютно опредлените по вид и размер наказания.
Изложените съображения обуславят извод за законосъобразност на
наказателното постановление по отношение на това нарушение.
2. По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява, и за тегленото от него ремарке.
В настоящия случай от показанията на свидетеля К. се установи, че въпреки
изричното поискване на посочения документ от страна на полицейските
служители, И. не е предоставил свидетелство за регистрация на управлявания
от него автомобил.
Нарушението е осъществено от жалбоподателя при пряк умисъл като форма
на вина - съзнавал е общественоопасния характер на деяниято си (че не носи
талон за регистрация на управлявания от него автомобил, въпреки вмененото
му задължение), че така нарушава правилата за движение по пътищата и
въпреки това е управлявал лек автомобил.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП с глоба 10
/десет/ лева се наказва водач, който не носи определените документи -
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Доколкото предвидената за нарушението глоба е в абсолютно определен
размер, безпредметно се явява излагането на съображения относно нейната
индивидуализация.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като
законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото, неоснователно се явява искането за присъждане на
разноски.
8
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1116-001246/05.06.2023
г., издадено от Началник-група към ОДМВР – Благоевград, сектор "Пътна
полиция" Благоевград, с което на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП на Г. С. И., с
ЕГН ********** с адрес ... са наложени наказание "Глоба"в размер на 2000
лв. и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер
на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и на основание Наредба №
Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки
Оставя без уважение искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Благоевград в
14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9