№ 244
гр. Сливен, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20222200500379 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, охранително, с правно основание чл. 19 ал.
1 от ЗГР, и се движи по реда на чл. 530 и сл. от ГПК вр. чл. 540 от ГПК, вр.
чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 598/22.07.2022г по
гр.д. № 20212230102392/22. на СлРС, с което е отхвърлена като
неоснователна молбата на И. П. П., ЕГН ********** от *** за промяна на
фамилното й име от П. на Г..
Жалбоподателката атакува изцяло решението, като твърди, че то е
незаконосъобразно. Заявява, че необосновано съдът не е приел, че са налице
важни обстоятелства, кито налагат промяна на фамилното й име от П. на
Г.. Счита, че такива са неполагането на грижи за нея от баща й и липсата
на интерес към нея от една страна и от друга – развилите се близки
отношения със съпруга на майка й, който е и съгласен тя да носи фамилното
му име, с което се представя в обществото. Тези обстоятелства са
надлежно доказани, поради което молбата й следва да бъде уважена.
С оглед изложеното, моли въззивния съд да опостанови решение, с
което отмени постановеното от СлРС такова и вместо това постанови
1
ново, с което уважи молбата за промяна на фамилното й име от П. на Г..
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.
Община Сливен е подала писмен отговор, с който заявява, че счита
жалбата за неоснователна и иска тя да бъде отхвърлена. Промяната на
фамилното име на жалбоподателката би било в противоречие с принципа
на закона за формиране на фамилното име на лицата.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, за нея
се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.1 от ГПК,
който поддържа жалбата по изложените съображения и моли съда да я
уважи, като отмени решението и допусне промяната на фамилното й име
както е поискана с молбата.
В с.з. за заинтересуваната страна Община Сливен, редовно призована,
не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, който да
изрази становище.
За контролиращата страна ОП-Сливен, редовно призована се явява
представител, който счита жалбата за неоснователна и иска решението
да бъде потвърдено.
Окръжният съд намира жалбата за редовна и допустима, отговаряща
на законовите изисквания, същата е подадена в предвидения срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването –допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
жалбата, въззивната инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалваният акт е и правилен.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на молбата за допускане на
промяна във фамилното име на молителката от „П.“ на „Г.“.
Изложените в жалбата оплаквания са напълно неоснователни.
Вярно е, че производството е едностранно, безспорно и е предназначено
2
да съдейства на гражданите, но само по себе си това не означава, че
промяна на името е допустима и основателна винаги по желание и според
личната преценка и предпочитания на молителя. Съставът и образуването
на името на физическото лице, както и предпоставките за промяната му,
са посочени в ЗГР и такава се допуска само след съдебна преценка за
наличието им. /опр. по гр.д. № 447/12г. ІІІ г.о.ВКС/
В случая не се касае за искане за промяна на собствено име, което най-
отчетливо индивидуализира и отличава едно лице от останалите, и открива
по-голяма свобода на личния избор на родителите, а за промяна на
фамилното име. При тази хипотеза също се изисква наличие на точно,
изчерпателно и ограничително изброените от закона предпоставки за
възникване на субективното потестативно право да се иска промяната му –
да е осмиващо, опозоряващо, или обществено неприемливо, респективно – да
са налице важни обстоятелства, които да налагат промяната.
Молителката се позовава на последното, относително определено
законово основание – „важни обстоятелства“.
Изискванията на правната норма на чл. 14 ал. 1 от ЗГР, определяща
принципа на образуване на фамилното име – с посочените наставки и
окончание съобразно пола на детето, и възможните изключения - са
императивни и не могат да се променят по волята на лицето. Текстът сочи,
че „фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на
бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите
налагат друго.“ Името, като индивидуализиращ белег на едно лице, може да
бъде променено при сключване на брак, при развод или осиновяване, тъй като
законът предвижда това като правна последица от промяната на семейния
статус на лицето.
Името на молителката не е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо. Няма причини то, след като веднъж е било формирано по
предвидения от цитираната норма начин, при наличие на известен баща, на
„П.“, да бъде променено на „Г.“. Обратното – евентуалната промяна би
довела до дезинформация при идентифицирането на лицето, поради
неспазване на правилата за корена на името, сочещ произхода на лицето.
Изключенията, въведени от законодателя, не могат да се приложат в
3
настоящия случай, такива доводи не са и релевирани.
Така съдът не може да бъде убеден в наличието на обективни важни
причини, като тенденциозното представяне в обществото на молителката
с името „Г.“ не представлява такова. Развитата и в жалбата
аргументация, отнасяща се до това, че бащата на молителката не се
интересувал и не се грижел за нея след развода с майка й, а това е правел
вторият й съпруг, с когото молителката е развила близки отношения,
въззивният съд намира за неотносима към правоотношението, касаещо
фамилното име. То би могло да се промени единствено в случай на
осиновяване на молителката от съпруга на майка й след прекратяване по
някакъв допустим начин на връзката, произтичаща от законовия произход
от баща, каквито факти обаче не са се осъществили до възможния, посочен
от закона, момент. Изложените обстоятелства в молбата са субективни –
простото желание на молителката да изрази привързаност към съпруга на
майка си, докато нормата на чл. 19 ал. 1 от ЗГР изисква наличие на
обективни, стоящи извън волята й, проявили се в действителността
обстоятелства.
Поради това липсва обективно основание, санкционирано от правната
норма, за промяна на фамилното име по заявения начин.
Така молбата е изцяло недоказана и неоснователна, и следва да се
остави без уважение.
Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата се
явява неоснователна и атакуваното решение следва да бъде потвърдено,
тъй като районният съд правилно е привел констатираните факти към
съответстващите им правни норми, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 598/22.07.2022г по
гр.д. № 20212230102392/22. на СлРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5