№ 439
гр. Ямбол, 02.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
частно гражданско дело № 20222300500324 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на И.М.Н. от гр.*** против
разпореждане № 260198/1.07.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 2845/2015 г. по описа на ЯРС,
с което е върнато като просрочено подаденото от частния жалбоподател възражение по чл.
414 от ГПК срещу издадена заповед № 219/28.02.2014 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК. Разпореждането се счита за неправилно и необосновано,
поради което се желае отмяната му. Жалбоподателката счита за неправилни изводите на
районния съд за това, че на длъжника била връчена, както поканата за доброволно
изпълнение, така и заповедта, което не отговаря на действителността. Частната
жалбоподателка твърди, че никога не й е била връчвана заповедта за изпълнение, каквото е
задължението на съдебния изпълнител като по този начин следва да се приеме, че за нея не е
започнал да тече срокът за възражение по чл.414 от ГПК, поради което и същото не е
просрочено.
Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, както и с делото
на ЯРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:
Ч.гр.д. № 2845/2015 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК със заявител „Търговска банка Д“ АД гр.София и длъжник И.М.Н. от
гр.Ямбол за задължение в общ размер 725 205,24 щатски долара с левова равностойност
1 323 608,34 лв., произтичащо от предоставен от банката кредит.
Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК № 1728/16.11.2015 г. като е уважил изцяло искането по заявлението, а
върху заповедта е отбелязано, че на 17.11.2015 г. е издаден изпълнителен лист за сумите.
В изпълнение на задължението си да връчи заповедта за изпълнение на длъжника,
съдебният изпълнител е уведомил ЯРС, че е сторил това с писмо вх. № 17279/22.12.2015 г. с
приложена към него ПДИ и експресна разписка на „Спиди“ с получател И.М.Н.; с писмо вх.
№ 17386/28.12.2015 г., че е връчил ПДИ и заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, удостоверено с известие за доставяне, получено лично
на 17.12.2015 г. и с писмо вх. № 329/11.01.2016 г. за това, че ПДИ с приложено копие от ИЛ
и заповед за изпълнение са връчени на 30.12.2015 г. на П.Д.П. със задължение да ги предаде.
1
На 23.06.2022 г. длъжникът И.М.Н. е депозирала пред ЯРС възражение по чл.414 от
ГПК с твърдението, че същото е в срок, тъй като съдебният изпълнител никога не й е
връчвал заповедта за изпълнение, от когато започва да тече срока за възражение. Тъй като
едва на 16.06.2022 г. ЧСИ е връчил на П. ПДИ и заповедта, то от този момент е започнал да
тече срока за възражение по чл.414 от ГПК.
Преди да постанови обжалваното разпореждане за връщане на възражението,
районният съд е изискал от ЧСИ справка за извършеното връчване на заповедта за
изпълнение и по делото е получена информацията описана по-горе за извършените от
съдебния изпълнител три връчвания на същата.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно действащата към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
/16.11.2015 г./ редакция на чл.418 ал.5 от ГПК /ДВ бр.50/3.07.2015 г./ - заповедта за
изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния
изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението, с
което е връчена заповедта за изпълнение.
В настоящия случай съдебният изпълнител е извършил три връчвания на
длъжника П. на заповедта за изпълнение и копие от изпълнителния лист, издадени от
ЯРС по ч.гр.д.№ 2845/2015 г. За удостоверяване на тези свои действия съдебният
изпълнител е изпратил до съда копия на ПДИ, веднъж получена от П. на 16.12.2015 г.
/съгласно разписка на „Спиди“/, втори път получена отново лично от П. на 17.12.2015
г. /съгласно известие за доставяне на Български пощи/ и трети път, получена на
30.12.2015 г. от съпруга й Петков със задължение да я предаде.
Неоснователни са възраженията на частната жалбоподателка за това, че никога не
е виждала и получавала заповед за изпълнение, тъй като такава не е описана в
изпратените й ПДИ и съответно не й е връчвана. В трите получени от длъжника П.
ПДИ на първа страница на същите е отбелязано, че по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д.№ 2845/2015 г. на ЯРС е осъдена да заплати, посочените суми, като и че към поканата
е приложено копие от изпълнителния лист и заповед за изпълнение. В ПДИ, получена лично
от П. на 17.12.2015 г. с известие за доставяне изрично и в тази, получена на 16.12.2015 г. по
„Спиди“ е записано, че поканата е с приложено копие от изпълнителния лист и заповед за
изпълнение № 1728/16.11.2015 г. като това е отразено, както на първа страница, така и на
гърба на поканата в частта „разписка“. Единствено в третата ПДИ, получена от съпруга на
П. не е посочена по номер и дата, придружаващата я заповед за изпълнение, но изрично е
записано, че такава е издадена по ч.гр.д.№ 2845/2015 г. на ЯРС, което също е
индивидуализиращ белег.
С оглед изложеното за въззивният съд е несъмнено, че длъжника П. е получила ПДИ,
копие на изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 1728/16.11.2015 г., които са й били
връчени на 16.12.2015 г., на 17.12.2015 г. и на 30.12.2015 г., за което свидетелства
приложените по делото писмени доказателства. В този случай депозираното от длъжника
възражение по чл.414 от ГПК почти седем години след издаване на заповедта за изпълнение
е просрочено и правилно е било върнато като такова от районния съд. При това положение
частната жалба срещу разпореждането за връщане на възражението по чл.414 от ГПК
следва да бъде оставена без уважение.
На основание изложеното, ЯОС
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И.М.Н., ЕГН ********** от гр.*****
к-с........ чрез адв.Н.Р., БАК против разпореждане № 260198/1.07.2022 г., постановено по
ч.гр.д.№ 2845/2015 г. по описа на ЯРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3