Определение по дело №1023/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166 от АПК, вр. с чл.172 ал.6 от ЗДвП.

Постъпила е молба от А. И. А. [населено място], чрез адв.А. А. с искане за спиране предварителното изпълнение на ЗППАМ № 24-0819-000474/15.04.2024г. на Полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция. Молителят сочи, че отнемането на СУПМС ще му попречи да изпълнява трудовите си задължения; след изчерпване на платената си отпуска вече е в неплатен отпуск и не получава доходи, което създава затруднение и е в невъзможност да се грижи за семейството си.

Съдът, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.166 ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В конкретния случай спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето свидетелството за управление на МПС. Мярката е наложена на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, съгласно която временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.171 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед. Съгласно разпоредба на чл.172 ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл.60 ал.1 от АПК, в хипотезите по чл.166 ал.4 от АПК законодателят презюмира наличието на една или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл.166 ал.1 от АПК и позволява незабавното изпълнение на акта. Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение на заповед по чл.172 ал.1 от ЗДвП, приложими са общите такива по чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166 ал.2 от АПК на актове по чл.172 ал.1 от ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това ex lege предварително изпълнение. В съответствие с това, всички заповеди по чл.172 ал.1 от ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората–чл.171 от ЗДвП.

Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл.60 ал.1 от АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му т.е. в контекста на изискванията на чл.166 ал.2 от АПК следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

Искането е основателно. В искането е посочено, че вредата, която ще понесе жалбоподателя се състои в невъзможност да изпълнява функциите си по трудовото правоотношение. Представени са доказателства относно твърдението, че изпълнението на трудовите му задължения е свързано с управление на МПС, а именно служебна бележка от „Барбър7 Манекена“ ЕООД, че към настоящия момента, тъй като А. А. е без СУМПС, не може да изпълнява служебните си задължения, поради което е в неплатен отпуск.

Изложеното налага извод за основателност на искането направено от А. И. А., чрез адв. А. А. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000474/15.04.2024г. на Полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение по искането на А. И. А., чрез адв. А. А. на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000474/15.04.2024г. на Полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.

Препис от определението да се връчи на страните.