МОТИВИ
по НОХД № 5155/2017
г. на СГС, НО, 7 -ми състав
Софийска градска прокуратура е повдигнала
обвинение срещу М.Н.А., ЕГН ********** за това че на 10.12.2016 г., около 14.50 часа в гр. София при управление на моторно
превозно средство лек автомобил марка "Фолксфаген" модел
"Шаран" с регистрационен № ********по бул. " Джеймс Ваучер
" с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул. „П.С.“ непосредствено
след пешеходна пътека в района на кръстовището с бул. "Черни връх" нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 20. ал. 2, изр. 2 от Закона за
движението по пътищата: "Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението", при което реализирал пътно транспортно
произшествие с пресичащата от ляво на дясно платното за движение пешеходка М.Е.К.ЕГН
- **********, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта и,
настъпила на 02.02.2017 год. във ВМА, която е в пряка и непрекъсната причинно
следствена връзка с реализираното ПТП – престъпление по чл.343, ал. 1,
б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК.
В хода на разпоредителното
заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, подсъдимия и
неговия защитник направиха искане делото да бъде разгледано по реда на глава Двадесет
и седма от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК и чл. 372, ал. 4 от НПК,
поради което и след приключване на разпоредителното заседание производството е
продължило по реда на тази глава.
Подсъдимият А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, а с определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, като e намерил, че направеното от
подсъдимия А. самопризнание се подкрепя от
всички събрани на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че
при постановяване на настоящата присъда ще ползва самопризнанието на подсъдимия
А., без да събира доказателства за
фактите, изложени в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, счита, че то е доказано по реда на чл. 373,
ал.2 от НПК, прави разбор на доказателствата и пледира на подсъдимия А. да бъде
наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, като изтърпяването на
същото да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като и да бъде лишен
същия от право да управлява МПС за срок от 1 година и 2 месеца.
Адв. М., защитник на подсъдимия
счита, че вината на подсъдимия е доказана с оглед направеното и от самия него
самопризнание, като насочва вниманието на съда към наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. От една страна защитата сочи, че макар и да
има извършено нарушение на ЗДвП то същото не е грубо, подсъдимият никога не е
бил наказван дори по административен ред, същият е с чисто съдебно минало и
препитанието му е свързано с управляването на МПС, поради което моли съда за
минимално наказание и минимално лишаване на подсъдимия от право да управлява
МПС.
В реплика на държавното обвинение
прокурорът сочи, че съгласно трайната съдебна практика и тълкувателно решение
на ВКС наказанието „Лишаване от права“ не може да е за по-малък срок от срока
на наказанието „Лишаване от свобода“.
Подсъдимия лично в своя защита
заявява, че поддържа казаното от неговия адвокат.
В последната си дума подсъдимият
моли лишаването му от правоуправление да бъде по-малко, тъй като ако бъдел
лишен за 1 година, то през тази година същият нямало да може да работи.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК и
чл.373, ал.3 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. М.Н.А. е с ЕГН **********,
роден на ***г***, българин, с българско гражданство, неосъждан, не женен, със
средно образование, безработен, с адрес по местоживеене:***. Същият е
правоспособен водач на МПС с издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *********, кат. „BE“ на отчет в гр. София.
На 10.12.2016 год., около 14.50
ч. в гр. София подс. М.А. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген Шаран“, с рег.номер *******, като се движел по пътното платно
на бул. „Черни връх“ в дясната пътна лента в посока към ул. „Червена стена“.
Достигайки кръстовището с бул. „Джеймс Баучер“, подс. А. намалил скоростта си
до 20 км/ч. и предприел маневра десен завой за да се включи в движението по
бул. „Джеймс Баучер”, като преминал през пешеходната пътека на самото
кръстовището с бул. „Черни връх“. Малко след нея, на около два метра след
пешеходната пътека пострадалата М.Е.К.предприела пресичане от ляво на дясно в
посока движението на автомобила. Въпреки, че пешеходката е станала видима за
подс. А. и за последния е било възможно да предотврати настъпването на
транспортно произшествие чрез аварийно спиране, същият, в нарушение правилата
за движение посочени в чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП реализирал ПТП с М.К.като
ударил същата. Ударът се състоял с предната челна част на автомобила, която е
влязъл в съприкосновение с дясната страна на пострадалата. Вследствие на удара,
тялото на пострадалата е било качено на предния капак на автомобила, без да е
достигнало предното стъкло. От инерцията, тялото на М.К.било отхвърлено напред
по посока на автомобила и се установило до предната му страна. Мястото където е
настъпил удара на Бул. „Джеймс Ваучер“ се състои от едно платно с ширина 7
/седем / метра и е предназначен за движение на пътни превозни средства в една
посока. Пътното платно било покрито с асфалт, без неравности и посипаности.
Пътната настилка била суха, имало добра видимост.
В следствие на удара пешеходката М.К.получила
травматични наранявания - съчетана травма на главата, гръдния кош и долните
крайници, счупване на дясната подбедрица в областта на коляното, счупване на
лявата подбедрица в областта на левия глезен, мозъчно сътресение, счупване на
две ребра, изливане на кръв в гръдната кухина, контузия на белия дроб, от които
наранявания по-късно на 02.02.2017 год. тя починала във ВМА.
По делото е назначени съответните
Съдебномедицинска експертиза на труп, Повторна съдебномедицинска експертиза по
писмени данни и Комплексна медицинска и автотехническа експертиза, като според
вещите лица причина за смъртта е гръдната травма, довела до остра многоорганна
недостатъчност. Направен е извод от съдебните медици, че между причинените
травматични увреждания от настъпилото ПТП и смъртта е налице пряка е
непрекъсната причинно - следствена връзка.
Назначената по делото комплексна
медико - автотехническа експертиза е посочено, че мястото на удара при
настъпилото ПТП се намира : по дължина на пътното платно - около 5 метра след
линията на ориентира, считано в посоката на движение на автомобила. По широчина
на пътното платно - на около 4,5 метра вдясно от левия бордюр на пътното платно
в посока движението на автомобила и на 2 / два / метра след края на пешеходната
пътека. Скоростта на лекия автомобил е била в порядъка на 20 км/ч. преди
настъпване на ПТП и към момента на удара. Опасната зона за спиране на лекия
автомобил при скорост от 20 км/ч при конкретните пътни условия е била около 8,9
метра. Отстоянието на автомобила до мястото на удара в момента в който водачът А.
е могъл да възприеме пешеходката при посочената скорост е 23,68 метра при
спокоен ход на пешеходката от 3,8 км/ч. Следователно, при посочените условия и
скорост подс. М.А. при своевременно възприемане на намиращата се на платното за
движение пешеходка Коцева е имал техническата възможност да спре преди мястото
на удара и да предотврати произшествието.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа
обстановка по силата на императивната норма на чл.373, ал.3 от НПК, която го
задължава да приеме за установена фактическите обстоятелства, изложени в
обвинителния акт. Съгласно чл.372, ал.4 от НПК съдът прецени, че направеното от
подсъдимия признание на фактите, изложени от прокурора в обстоятелствената част
на обвинителния акт, се подкрепя от събраните на досъдебното производство и в
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, които са
следните :
Гласни :
Самопризнанията на подсъдимия А.,
направени в съдебно заседание на 07.12.2017г., показанията на свидетелката С.С.С.–
стр. 27 от ДП, като от доказателствения материал съдът изключи дадените от М.А.
показания в качеството му на свидетел – стр. 29 от ДП
Писмени : Констативен
протокол № 1152 – стр. 18, Протокол за оглед на местопроизшествие, схема и
албум – стр. 21, Писмо от Столична община за роднински връзки – стр. 65, Справка
от МВР за роднински връзки – стр. 67, Препис – извлечение от акт за смърт –
стр. 70, Удостоверение за наследници – стр. 71 /сестра и племенница/, Удостоверение
за съпруг и родствени връзки – стр. 72, Констативен протокол – 76, Свидетелство
за съдимост.
Заключенията на вещите лица по изготвените
на досъдебното производство експертизи : СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА ТРУП №
7/2017 – стр. 36, ПОВТОРНА СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА ПО ПИСМЕНИ ДАННИ №
568/2017Г. – стр. 45, КОМПЛЕКСНА МЕДИЗИНСКА И АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА – стр.
56
В посочения доказателствен
материал липсват каквито и да било съществени противоречия, като направените от
подсъдимия А. пълни самопризнания се подкрепят изцяло от свидетелските
показания на посочената по-горе свидетелка, приетите по делото експертизи и
писмените доказателства, приложени по делото.
Съдът намери, че горепосочените
доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, категорично и без
съществени противоречия, установяват описаната фактическа обстановка в нейната
пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
По категоричен начин се доказва
авторството на деянието – доказа се, че подсъдимия А. e лицето, което при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген
Шаран“, с рег.номер *******, извършил маневра - десен завой за да се включи в
движението по бул. „Джеймс Баучер“ и при възникнала опасност за движението не е
предприел изискуемото от закона поведение - да намали скоростта и при
необходимост да спре, вследствие на което реализирал ПТП с пострадалата М.К.и й
причинил наранявания, които са в пряка и непосредствена връзка с настъпилата
смърт на последната.
По тези причини съдът намери, че
категорично е установено авторството на деянието и обстоятелствата около
извършването му и въз основа на възприетата фактическа обстановка изгради
своите правни изводи.
От правна страна:
При така изложената фактическа
обстановка, съдът счете, че с деянието си подсъдимият М.Н.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал. 1, б.”в”,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК.
От обективна страна – на
10.12.2016 г., около 14.50 часа в гр. София при управление на моторно превозно
средство лек автомобил марка "Фолксваген" модел "Шаран" с
регистрационен № ********по бул. „Джеймс Ваучер" с посока на движение от
бул. „Черни връх“ към ул. „П.С.“, непосредствено след пешеходна пътека, в
района на кръстовището с бул. "Черни връх" нарушил правилата за
движение по пътищата, като при възникнала опасност за движението не е предприел
изискуемото от закона поведение - да намали скоростта и при необходимост да
спре в следствие на което реализирал пътно транспортно произшествие с
пресичащата от ляво на дясно платното за движение пешеходка М.Е.К.с ЕГН - **********,
и така по непредпазливост причинил смъртта й, настъпила на 02.02.2017 год. във
ВМА, която е в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с реализираното
ПТП.
Подсъдимият е нарушил на Чл. 20.
ал. 2, изр. 2 от Закона за движението по пътищата: "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като
въпреки, че е могъл да възприеме пресичащата пешеходка, не е намалил скоростта
и спрял своевременно, като по този начин е реализирал процесното ПТП.
Непосредствената причина за
смъртта на М.К.е гръдната травма, довела до остра многоорганна недостатъчност
като между причинените травматични увреждания от настъпилото ПТП и смъртта е
налице пряка е непрекъсната причинно - следствена връзка.
От назначената по делото
комплексна медицинска и автотехническа експертиза се установява, че причината
за настъпилото ПТП са субективните действия на водача – подсъдимия А., който е
имал възможност да възприеме пешеходката и да предприеме необходимите действия
като намали скоростта и спре и по този начин да предотврати удара, довел до посочените
по-горе травматични увреждания.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината непредпазливост и по конкретно
несъзнавана непредпазливост /небрежност/ - подсъдимият А. не е предвиждал
настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди.
Подсъдимият е бил нормативно задължен от посочените по-горе текстове на ЗДвП да
съобрази скоростта на движение и действията си така, че при възникнала опасност
за движението да може да спре.
Подсъдимият А. е имал възможност да
възприеме пресичащата пешеходка Коцева и да предприеме аварийно спиране. При
скорост на автомобила около 20 км. ч, зоната за спиране на автомобила е
определена от експертите на 8,9 метра. Скоростта на пешеходката е била 3,8
км.ч, а водачът е имал възможност да я възприеме и да предприеме аварийно
спиране на 23,68 метра при опасна зона от 8.9 метра.
Изложеното по горе не сочи на
случайно деяние по чл. 15 от НК, доколкото поведението на А. и извършеното от
него нарушение на ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с възникналия
съставомерен резултат – смъртта на пострадалата.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното по непредпазливост
престъпление чл.343, ал. 1, б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК законът
предвижда наказание от ДВЕ до ШЕСТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Разпоредбата на чл. 54 от НК
задължава съда да определи наказанието в рамките, посочени в съответната
специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или
изключителни такива, като в този случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Настоящата инстанция намира, че
по настоящото дало са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, липса на административни
наказания за нарушения на ЗДвП, сравнително младата му възраст, поведението му
след ПТП-то – същият е посещавал пострадалата и се е интересувал за състоянието
й, невисоката скорост на движение на автомобила, която е била в рамките на
разрешената такава, добрите му характеристични данни, изразеното разкаяние и
съжаление за станалото.
Императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 НПК изисква при определяне на наказанието при съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 НПК да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, освен ако не са налице и едновременно основания за прилагане на чл. 55 от НК и това е по-благоприятно за дееца.
Ето защо настоящият състав
намери, че наказанието следва да бъде определено на основание чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК под най-ниския предел а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА
ГОДИНА, който размер съдът намира за достатъчен с оглед постигане на целите на
наказанието, посочени в чл. 36 от НК, а същото се явява по-благоприятно за
дееца, доколкото при приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието би било
в по-висок размер.
Настоящият състав намира, че са
налице и основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимия е
неосъждан, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, а
подсъдимият е с добри характеристични данни, поради което съдът счете, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване
на наложеното наказание, като за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието ефективно, поради което отложи изтърпяването на същото за
срок от ТРИ ГОДИНИ
Съдът счита, че наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК не би имало въздействие, ако не е съчетано с наказание, което да лиши
ефективно подсъдимия от правото да упражнява съответната дейност, довела до
престъплението и то за срок, достатъчен за постигане на целите на това
наказание.
Ето защо на основание чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия А. и наказание "Лишаване от право да управлява моторни превозни средства",
като взе предвид, че за постигане целите на закона и с оглед на настъпилия
резултат - смъртта на човек, е необходимо да се напъти дееца към спазване на
закона и в частност на правилата за движение по пътищата именно чрез неговото
временно лишаване от възможността да управлява превозно средство за срок равен
на срока на определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, така както изисква и ТР
№ 61/1980 г. на ОСНК.
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият А. следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка
на МВР направените по досъдебното производство разноски в размер на 730 /
седемстотин и тридесет лева/, както и 5 лв. /пет лева/ за служебно издаване на
изпълнителен лист по сметка на СГС.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: