МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 4813 ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
ЗА 2019 ГОДИНА.
Във ВРС е внесен обвинителен акт
№ 507 от Варненския районен прокурор, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу подсъдимия А.Г.А. за извършено от него престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК за това, че за периода от месец
ноември 2012год. до месец май 2019год. включително, в гр.Варна, след като бил е
осъден с Решение № 2701 от 23.10.2012год. по гр.д. № 13419/2011год. по описа на
РС Варна, 18-ти състав, влязло в сила на 23.10.2012год., да издържа свой
низходящ – детето си А.А.А., роден на ***г., чрез
неговата майка и законна представителка Б.И.М., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 79 месечни вноски
100лв. на обща стойност 7900лв.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа обвинението и счита, че същото е
доказано по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за
виновен като предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от три месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три
години. По отношение на направените по делото разноски моли същите да бъдат
възложени на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г.Я. във фазата по съществото на делото пледира за
оправдателна присъда като сочи, че неговият подзащитен не бил наясно с правното
съдържание на подписаната спогодба, а съдебното решение не му било връчено по
съответния ред. Отделно от това навежда доводи липса финансова възможност у
подзащитния му да плаща издръжка, като за една част от инкриминирания период
сочи, че това е било в резултат на влошено здравословно състояние. В условията
на алтернативност моли на подзащитния му да бъде наложено наказание „пробация“.
Подсъдимият заявява, че разбира
обвинението и не отрича, че не е плащал издръжка. Заявява обаче, че не е знаел
че трябва да плаща такава, че не знаел за съдебното решение и разбрал за него
преди шест седем месеца. Сочи, че в периода 2012год. – 2014год. не е бил в
България, живеел в Турция, а през 2017год. започнал работа като охранител в
дискотека.Заявява, че през месец януари 2018 претърпял инцидент след което известно
време не работел. Заявява, че не е плащал издръжка не нарочно, а защото
обстоятелствата били такива – бил екстрадиран, нямал възможност да започне
работа в чужбина, а след като се върнал и започнал работа станал инцидент и бил
безработен 9-10 месеца. Не можел да работи пълноценно поради здравословното си
състояние, но когато се виждал със сина си винаги му давал пари колкото можел.
В дадената му последва дума
заявява, че предоставя на съда и в момента се намира в много добри отношения
със сина си.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Св. Б.М. и подсъдимият били бивши
съпрузи като от брака си имали дете – А.А. роден на ***год.
С решение № 2701 от 23.10.2012год., постановено от ВРС по гр.д. №
13419/2011год., влязло в сила на същата дата, бракът между подсъдимият и св. М.
бил прекратен като съдът одобрил постигната между тях спогодба по реда на чл.51
от СК. Спогодбата била изготвена от св. Х. – адвокат на св. М. и била подписана
лично от подсъдимия и св. М. на 01.10.2012год. пред нотариус М.Д. – нотариус №
529 на Нотариалната камара, в района на ВРС. Същата била представена на съда в
съдебно заседание на 05.10.2012год. в което заседание подсъдимия присъствал
лично. На това заседание присъствала и св. М.С. – назначена за особен
представител на подсъдимия.
В спогодбата подсъдимият и св. М.
уредили всички лични и имуществени отношения помежду си, в това число
упражняването на родителските права по отношение на детето А. от страна на
майката – св. М., местоживеенето на детето при нея в гр.Варна, режима на лични
отношения с бащата – подсъдимия, както и заплащането на месечна издръжка от
бащата (подсъдимия) в полза на детето, чрез неговата майка, в размер на 100лв.
месечно с падеж пето число на месеца за който се дължи издръжката.
Със съдебното решение по гр.д. №
13419/2011год., влязло в сила на 23.10.2012год. съдът одобрил спогодбата и
подсъдимият бил осъден да плаща месечна издръжка в полза на сина си А. в размер
на 100лв. месечно считано от 13.09.2011год. ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. След
изготвяне на съдебното решение препис от същото било изпратено до подсъдимия
чрез назначения му особен представител – св. С.. Последната получила решението
на 29.10.2012год., която до края на 2012год. (в период най-късно до около два
месеца след получаване на решението) му го дала.
След получаване на съдебното
решение, подсъдимият не заплащал издръжката на сина си, въпреки че имал
възможност да работи и получавал доходи Така за периода от месец януари
2013год. до месец май 2019год. подсъдимият не заплатил 77 месечни издръжки в
полза на сина си А. като задължението му възлизало общо в размер на 7700лв..
През посочения период известно време подсъдимият пребивавал в чужбина, същият
имал непостоянни трудови доходи, не получавал обезщетение за безработица и
пенсия в периода от 01.11.2012год. до 31.05.2019год., като в периода месец
февруари - месец март 2018год. е получил обезщетение за временна
нетрудоспособност. На 28.01.2018год. претърпял инцидент свързан с получаване на
няколко прободни рани в областта на десния долен
крайник и лявата гръдна половина. В периода от 28.01.2018год. до 02.02.2018год. подсъдимият бил на стационарно болнично
лечение, като бил опериран.
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство тройна СГЕ изготвена от вещите лица Ф.Ф., Н.Н. и С.С.
се установява, че саморъчно изписаните три имена „А.Г.А.“ и подпис на позиция
„Споразумели се“ в изследвания оригинал на Спогодба между Б.И.М. ЕГН **********
и А.А. ЕГН ********** рег.№ 3266 от 01.10.2012годс.
представена по гр.д. № 13419/2011год. на 18-ти състав на ВРС са положени от
подсъдимия.
Гореописаната фактическа
обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, а именно отчасти обясненията на подсъдимият, показанията на
свидетелите М., С.-В., Х., С. и Е.А., показанията на вещите лица Ф.Ф., Н.Н. и С.С.,
заключение по назначена тройна СГЕ, материалите по гр.д. № 13419/2011годс. по
описа на РС Варна /в това число спогодба постигната между Б.И.А. и А.Г.А. с
нотариална заверка на подписите направена от нотариус М.Д. (л.70 от гр.д.),
протокол от съдебно заседание поведено на 05.10.2011год. по същото дело
(л.71-72), съдебно решение № 2701/23.10.2012год. (л.73-74), СРГ адресирано до А.А. чрез особен представител М.И.С. (л.77)/, справка за
съдимост, справка от дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, справки от НОИ
и АВ, справка от началник сектор „Миграция“ при ОД на МВР Варна, справка за
задгранични пътувания, справка от ТД на НАП Варна за актуалното състояние на
трудовите правоотношения на подсъдимия, и останалите приложени по делото
писмени доказателства като така описаните доказателства се кредитират от съда
изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и не водещи на различни
правни изводи.
От събраните по делото
доказателства съдът не кредитира единствено обясненията на подсъдимия в частта
която заявява, че не е знаел за съдебното решение и е разбрал за него едва
преди седем осем месеца от св. М., тъй като в тази им част обясненията му са в
пълно противоречие с показанията на свидетелките М. и С. – В.. Първата
свидетелка сочи, че лично тя е уведомила подсъдимия за решението още около
месец след като е приключило делото, казала му че вече са разведени, както и че
трябва да плаща и издръжка. На свой ред втората свидетелка също сочи, че
най-късно около два месеца след като е получила решението го е дала на
подсъдимия, които лично и се обадил по телефона и дошъл да си го вземе. За
това, че подсъдимият е бил известен за съдебното решение сочи и факта, че
същият е сключил брак с дружа жена през 2013 година, които факт се съобщава
лично от него в съдебното производство.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прие за установено от правна страна следното:
Подсъдимият А.Г.А. е осъществил
от субективна и обективна страна състава на чл.183, ал.1 от НК за това, че в
периода от месец от януари 2013год. до месец май 2019год. включително, в
гр.Варна след като бил е осъден с Решение № 2701 от 23.10.2012год. по гр.д. №
13419/2011год. по описа на РС Варна, 18-ти състав, влязло в сила на
23.10.2012год., да издържа свой низходящ – детето си А.А.А.,
роден на ***г., чрез неговата майка и законна представителка Б.И.М., съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 77
месечни вноски 100лв. на обща стойност 7700лв.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез бездействие и се изразява в съзнателното неизпълнение на
задължение за издръжка по отношение на низходящ (синът на подсъдимия), в размер
на повече от две месечни вноски, в случая 77 месечни вноски.
Накърнени са обществените
отношения, чрез които се осигуряват условията на нормално съществуване на
семейството.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и ги е искал. Същият е съзнавал характера на задължението си, наясно е бил със съдебното
решение на гражданския съд и поради нежелание съответно неполагане на
достатъчно усилия в тази насока не е осъществил дължимото според закона поведение. В тази връзка следва да се съобразява и
разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от СК, според която родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за
противното от чл. 82, ал. 3 от СК). Безспорно от обясненията на подсъдимия, а и
от приложената към делото справка за трудовите му правоотношения се установява,
че през горепосочения период подсъдимият не е имал редовни доходи от трудови
правоотношения. Същевременно обаче той е бил в работоспособна възраст като няма
данни да страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността
му да упражнява общественополезен труд за значителен период от време. В тази връзка
следва да се отбележи, че действително по делото са налице доказателства сочещи
на претърпян инцидент свързана с получаване на прободни
рани и болнично лечение. От доказателствата по делото обаче се установява, че
този инцидент е възникнал в края на месец януари 2018год. (значително след
началото на инкриминирания период), подсъдимият е пролежал в болницата само 6
дни и е ползвал болнични в продължение на около 2 месеца. В контекста на
горното съдът не споделя становището на защитата за липса на обективна
възможност задължението да бъде изпълнено. В горната насока е и налице
достатъчно константна съдебна практика на ВКС – Решение № 126/20.03.2015год. на
ВКС по н.д. № 205/2015год. І н.о.; Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д.
№434/2016год. ІІІ н.о. и ред други.
Що се касае до изразеното от защитата становище, че въпреки че бил подписал
спогодбата подсъдимият не бил правно грамотен и не могъл да разбере за какво
става въпрос то определено не се споделя от съда, доколкото в случая поемането
на задължение свързано с плащане на издръжка в определен размер на определена
дата не изисква някаква специална правна култура и познания. Отделен е въпроса,
че видно от показанията на св. Х. подсъдимият лично е прочел споразумението преди
да го подпише пред нотариуса и не е имал никакви претенции. От съдебния
протокол от съдебното заседание в което спогодбата е била представена пред
гражданския съд – протокол от с.з. по гр.д. № 13419/2011год. по описа на ВРС
проведено на 05.10.2012годс. пък се установява, че пред съда подсъдимият е
заявил лично че доброволно е подписал споразумението и желае да бъде одобрено в
този вид в който го е подписал.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелство съдът приема чистото му съдебно минало, както и затрудненото
финансово положение в което се е намирал породено от липсата на постоянни
трудови доходи, а като отегчаващо такова продължителния период през който не е
изплащана издръжката.
Съдът, след като съобрази
обществената опасност на деянието и тази на дееца и като отчете превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, му наложи по-лекото от двете
предвидени в закона алтернативни наказания, а именно пробация изразяваща се в
следните пробационни мерки ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от
ОСЕИМ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, както и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Съдът намира, че наказанието, наложено
в посочения по-горе размер /към минималния за всяка от пробационните
мерки/ ще се окаже достатъчно за постигане целите на генералната и специалната
превенция предвидени в нормата на чл.36 от НК.
Като взе предвид, че по делото
липсват безспорни и категорични доказателства подсъдимият да е узнал за
съдебното решение с което е осъден да заплаща издръжка преди началото на месец
януари 2013год. (от събраните гласни доказателства се установява, че
подсъдимият е бил уведомен за съдебното решение от св. М. около месец след като
е приключило делото, а св. С. е сторила същото и подсъдимият е получил от нея
препис от решението най-късно в края на 2011год.) съдът на основание чл. 304 от НПК го оправда да е извършил престъплението в периода месец ноември – месец
декември 2012год. поради липса на субективна съставомерност за този период.
Като взе предвид че в хода на
наказателното производство са били направени разноски за извършване на тройна
СГЕ – 129.93лв. в хода на досъдебното производство за изготвяне на експертизата
и 120лв. за изслушване на вещите лица в съдебното производство, съдът на
основание чл. 189, ал.3 от НПК възложи посочените по-горе разноски в тежест на
подсъдимия като го осъди да заплати сумата от 129.93лв. в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР Варна и 120лв. в полза на държавата по сметка на РС Варна.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: