Решение по дело №86/2023 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 144

град Велико Търново, 6.4.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – град Велико Търново, осми състав, в закрито съдебно заседание на шести април  две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Диана Костова 

 

като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. № 86/2023 г. по описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба вх. 1349/15.3.2023г. от ответник жалба Кмет на Район Панчарево, Столична община за допълване на Определение № 86/6.3.2023г. постановено по настоящото дело, с което производството  е прекратено поради оттегляне на подадената жалба. Излагат се подробни съображения, че в случая липсва изрично уреждане на въпроса за разноските в полза на ответника съгласно АПК, поради което се прилага субсидиарно чл. 78, ал. 4 от ГПК, която предвижда, че ответникът има право на разноски при прекратяване на производството. Моли съда да постанови определение в горепосочения смисъл, като осъди жалбоподателя да заплати разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да се определи от съда по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ

 

Ответникът по молбата Х.Х. заема становище за неоснователност на така подадената молба. Счита, че е трайна практиката на ВАС, че ответникът има право на разноски само ако не е станал причина за завеждане на делото. Този извод следва от нормата на чл. 72, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК , която предвижда, че ако ответникът с поведението си  е станал причина за завеждане на делото, то същият дължи разноски. Следователно, за да му се дължат разноски при прекратяван ена делото поради оттегляне на жалбата, то същият следва да не е бил причина за завеждане на делото. Подробно посочва, че именно поведението на ответник жалба който не е предоставил съответната обществена информация е повод за това, и при оттегляне на жалбата не му се дължат разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното : 

Производството по чл. 145 и сл. От АПК във вр. с чл.40, ал.1  от ЗДОИ  е образувано е по жалба, подадена от Х.П.Х., с адрес ***, чрез адв. И. М.,*** против Решение № РПН 22-ОИ34-33 на Кмета на СО Район Панчарево, с което е отказан достъп до обществена информация по заявления, подадени от жалбоподателя.

С молба вх.№1099/2.03.2023г.  жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. М.  е заявил, че оттегля така подадената жалба на основание чл.155, ал. 3 от АПК във в. с чл. 155, ал.1 от АПК и моли делото да бъде прекратено на основание чл. 159, ал.1, т. 8 от АПК.

С Определение № 86/6.3.2023г. съдът е оставил без разглеждане така подадената жалба и е прекратил производството по адм. д. 86/23г. по описа на Административен съд Велико Търново. Съобщението за това Определение е връчено на ответника на 10.3.2023г.

По делото няма спор, че ответник жалба е упълномощил ***Д.да го представлява пълномощно стр. 57 от делото, като последната е изготвила по делото множество становища.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи.

Молбата е процесуално допустима, като подадена в срока на обжалване на Определението за прекратяване на производство съгласно чл. 248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Разгледана по същество е основателна.  

Разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК има следното съдържание:Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ". Видно от цитираната разпоредба и при прекратяване на делото и при отхвърляне на оспорването, какъвто е настоящия случай се следват разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение, въпреки факта, че юрисконсултите са на трудов договор. Юрисконсултско възнаграждение се дължи по силата на изричната норма на закона, като то се присъжда на юридическото лице, в чиято структура е административния орган.

           Тъй като е наличие изричен текст на АПК, но изцяло неправилни са твърденията както на молителя , така и на ответник по молбата за субсидиарно прилагане на чл. 78, ал.2 и ал. 4 от ГПК, на основание чл. 144 от АПК.

            Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в хода на съдебното производство, същото е подкрепено с доказателства, поради което следва да бъде уважено. В конкретния случай са налице предпоставките на чл.143, ал. 3 от АПК  тъй като производството е било прекратено, ответникът е бил представляван от юрисконсулт, съгласно представено пълномощно, същият е изготвил становище по жалбата т.е. осъществил е процесуални действия. Единственото възражение от страна на жалбоподателя е, че ответникът с поведението си  е дал повод за завеждане на делото. Наистина постановявайки негативен за жалбоподателя акт, АО е дал възможност на жалбоподателя да го оспори по предвидения от АПК ред и срок – чл. 145 и сл. Но това поведение на органа не може да се приравни на понятието  даване на повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК. Законодателят в този случай е имал предвид такова процесуално поведение на органа, което не съответства на законовите правила, поради което се е развило едно недопустимо производство пред съд. След като органът е изпълнил правомощията си да постанови ИАА в указания от ЗДОИ срок, изпратил е преписката на АСВТ след подадена жалба с/у Решение за отказ за предоставяне на обществена информация не може да се твърди наличие на такова незаконосъобразно поведение на ответника, което да е станало повод да се развие едно недопустимо производство пред съд. Напротив същият е изпълнил задълженията си вкл. И по окомплектоване на преписката, заемане на становище по спора и изпращане на жалбата ведно с преписката на компетентния за това съд. Практиката на ВАС напр. , Определение № 8307 от 29.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8294/2022 г Определение № 8137 от 27.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7926/2022 г., доказва именно такова стриктно тълкуване на нормата . Приемането на обратното, че винаги когато постанови  неблагоприятен ИАА,  при оттегляне на жалбата срещу него няма да има право на разноски в производството е contra lege.

                С оглед на така изложеното, следва да бъдат присъдени  Кмет на Панчарево, Столична голяма община разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение  в размер минимален от 100 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ

            В този смисъл е практиката на ВАС напр. Определение № 998 от 30.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8576/2022 г., V Определение № 11833 от 20.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11210/2022 г.Определение № 1754 от 16.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9825/2022 г.и други.

 

                 Воден от горното осми състав на Административен съд Велико Търново

                                               О П Р Е Д Е Л И:

                 ДОПЪЛВА Определение № 86/6.3.2023г.постановено по настоящото дело № 86/23г. по описа на Административен съд Велико Търново като

                 ОСЪЖДА Х.П.Х., с адрес ***, да заплати на Кмет на Панчарево, Столична голяма община  гр. Панчарево ул. „Самоковско шосе „ 230  разноски в размер на сто лева.

                Определението подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от съобщението му до страните с частна жалба пред  Върховния административен съд.

 

 

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: