О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Асеновград 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в закрито заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕДАЧЕВ
след като се запозна с докладваното от съдията ЧНД 326/2020
г. по описа на АРС, за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4
от НПК.
Постъпило е възражение от Д.Т.П. срещу
Постановление от 21.04.2020 г. на РП-Асеновград, с което наказателното производството
по ДП № 85/2017 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив водено за
престъпление по чл. 286 ал.1 от НК е било прекратено, на основание чл.243
ал.1 т.1, вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. Изхождайки от предметното съдържание на
възражението съдът намира, че същото има характер на жалба срещу горното
постановление и подлежи на разглеждане по настоящия процесуален ред.
Недоволен от прекратяването, жалбоподателят твърди,
че постановлението за прекратяване на РП-Асеновград е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно приемане и
обсъждане на доказателствата по делото, довело до непълно установена
фактическа обстановка и съответно до неправилни изводи от материално-правна
страна относно дисквалифициране на деянието като престъпление. Въпреки, че липсва
надлежно формулиран петитум от съдържанието на възражението става ясно, че искането
към съда е за пълната му отмяна и връщане на делото на РП-Асеновград за продължаване
на разследването със задължителни указания по правилното прилагане на
закона.
Жалбата е допустима, подадена е от надлежно
лигитимиран процесуален субект и в законоустановения срок и форма. Разгледана по същество
същата e неоснователна.
В
рамките на проверката по чл. 243 ал.4 от НПК съдът, след като провери изцяло
законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
В
прекратителното постановление, установената въз основа на доказателствата
фактическа обстановка е правилно изложена по отношение на съществените и
елементи и се извлича адекватно от доказателствения материал, като приетите за
установени от прокурора фактически положения са достатъчни за да обосноват
правния извод, отразен в постановлението за прекратяване, че не е налице
осъществен състав на престъпление по чл. 286 ал.1 от НК. За да обоснове този
извод прокурорът след като е извършил подробен
теоретичен анализ на сложния фактически състав на престъплението по чл.
286 ал.1 от НК –набедяване в престъпление е приел, че в контекста на установените
като доказателства факти, горният престъпен състав не е реализиран от обективна
страна, тъй като не е налице годно изпълнително деяние, което да го реализира,
а също и е изключил и субективната съставомерност поради липса на умисъл –пряк
или евентуален в набеждаване на престъпление. Съдът намира, че този извод с
оглед конкретиката на случая е правилен. Анализът на доказателствата сочи, че в
обстановка на изключително изострени отношения между свидетелите Й.П. и Д.П. на
10.04.2016 г. по повод на упражняването на лични отношения с малолетното им
дете, отношенията им отново ескалирали и се стигнало до поредния ожесточен
конфликт. В крайна сметка било осуетено предаването на детето на бащата на
посочената дата за реализацията на режима на лични отношения. Била подадена и
жалба в РП-Пловдив от свидетеля П. с Вх. № 3548/13.04.2016 г. с основен предмет
и съдържание - оплакване за неизпълнение на съдебното решение по гражданското
дело от страна на свП.. В жалбата при описанието на фактическата обстановка св.П.
наред с останалите си оплаквания, отразил и твърдението, че при конфликта на
10.04.2016 г. Д.П. го заплашила с думите „Другия път ще те гръмна“. В крайна
сметка, след извършена проверка по жалбата на Й.П. е постановен отказ да се
образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 144 ал.3, вр.
с ал.1 от НК или друго престъпление от общ характер. В постановлението си за
отказ прокурорът е приел, че в жалбата и от проверката не са установени
конкретни данни за извършено престъпление от общ характер и от друга страна, че
по принцип съдържащите се в жалбата данни в тяхната конкретика не сочат към
съставомерно деяние по чл. 144 ал.3 от НК, тъй като записаните в нея изрази с
оглед цялостния контекст на описаната фактическа обстановка и обективните им
характеристики , по принцип не са годни да реализират закана за убийство и не
съставляват такава. Т.е. прието е, че не
се твърди с жалбата извършването на престъпление от Д.П., поради което и е постановен
отказ да се образува наказателно
производство за такова престъпление срещу нея. В разрез с тази доказателствена и процесуална
логика обаче, по сигнал на свидетелката Д.П. е образувано настоящото досъдебно
производство за престъпление по чл. 286 ал.1 от НК, извършител на което се
сочи, че е именно свидетелят Й.П.. В крайна сметка, обективният подход изисква
да се определи, че в основата и на двете разследвания и съответно на двете
преценки стои доказването на един и същи факт, а именно изречени ли са
действително от свидетелката Д.П. думите:
„Другия път ще те застрелям“ или това е невярно твърдение, отразено
целенасочено в жалбата с цел умишлено да се набеди в извършването на престъпление.
В този смисъл, доказателствата следва да се третират еднозначно в аспекта на изискването
за несъмненото доказване на това обстоятелство или на оборването му и ако не
може да се направи несъмнен извод в тази посока, е безпредметно да продължава
развитието на настоящото производство, още повече, че образуването на
наказателно производство по твърденията в жалбата за отправена закана за
убийство изобщо е било отказано от прокурора. В противен случай, означава да се
възприеме двоен стандарт при анализа на доказателствата и съответно неравностойно
третирането на свидетелите – всеки от които твърди, че е пострадал от
престъпление.
Коректният анализа на
наличните доказателства показва следното. Твърдението на свидетеля Й.П. описано
в жалбата за отправена закана се потвърждава от свидетеля П. А. , който на практика е единствен
свидетел, пряко възприел главния факт извън кръга на двете замесени лица. По
отношение на факта на изречената закана, показанията му са напълно съответни и
се намират в пълен синхрон с показанията
на свидетеля Й.П. и са пунктуално идентични като съдържание на заканата с
изнесеното в жалбата, поради което не могат да бъдат игнорирани. Достоверни или
не, на практика липсват други преки доказателства извън показанията на двете
участващи в конфликта лица, които да го установят. Показанията на този свидетел
обаче не могат да се кредитират с пълна степен на достоверност, доколкото той е
близък приятел на свидетеля Й.П. и дори е бил нарочно и преднамерено ангажиран
да възприема и удостоверя евентуални неправомерни действия на свидетелката Д.П..
Затова и същите сами по себе си не биха били достатъчни, за да обосноват
несъмнен извод за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 от НК от свидетелката П..
Същото и дори в по-голяма степен обаче важи и за посочените от свидетелката П.
свидетели, а именно нейната сестра – В.М. и съпругът й П.М., които също са стояли
целенасочено на терасата, с цел да възприемат действията на Й.П. и доколкото са
в близки роднински отношения е логично
да се предположи, че показанията им ще обслужват тезата на свид. Д.П., поради
което също не могат да се кредитират с висока степен на достоверност. По-същественото
е обаче, че показанията на тези двама свидетели нямат отношение към главния
факт, а именно отправена ли е или не закана от П., тъй като те не са го
възприели, поради което показанията им по принцип не са директно относими към
него и не са обективно годни нито да го потвърдят, нито да го опровергаят. Те
единствено обслужват защитната теза изградена върху предположението, че
свидетелят А., не е бил на мястото на инцидента и съответно няма как да е чул
отправените закани, с което и индиректно да опровергаят и главния факт. Поради
горните им характеристики обаче, както вече се изложи, показанията на тези
свидетели не могат да се кредитират с висока степен на достоверност, поради
което и по принцип не могат да опровергаят сами по себе си този факт, а и
отделно от това съпоставени с показанията на свидетелите П. и А., че последният
е влязъл през задния вход на блока, където те обективно не са могли да го
възприемат е ясно, че същите не са достатъчни да опровергаят и факта на
присъствието на свидетеля А. при инцидента. Същото се отнася и до показанията
на свидетеля Д.Ч., който макар и непредубеден и случаен свидетел е наблюдавал
периметъра единствено пред предния вход на блока и то от момента, в който е чул
звука от падането на ключовете, хвърлени
от свидетелката П., поради което и същият няма как да установи факта, дали
свидетелят А. се е бил придвижил до задния вход и дали е влязъл от там, тъй
като е нямал видимост към това място.
На практика от процесуална гледна точка обаче,
и в аспекта на правилото за несъмнена доказаност на евентуално обвинение за
престъпление по чл. 186 ал.1 от НК, извършено от свидетеля Й.П., дори и
хипотетично да приемем, че свидетелят А. не е присъствал на инцидента, то пак
ще е налице дефицит на годни доказателства по отношение на главния факт, защото освен показанията на свидетелката Д.П.
липсват други, които категорично и по несъмнен начин да установят, че същата не
е изрекла думите: „Другия път ще те гръмна“ и съответно да докажат, че оплакването
в жалбата на П. за отправената закана е невярно. Ето защо, при тази
доказателствена наличност и при този анализ на доказателствата и липсата на
възможност да се събират други годни доказателства, и в аспекта на разразилия
се скандал до степен на непоносимост в отношенията между бившите съпрузи е
твърде вероятно предположението, че твърденията в жалбата на Й.П. са верни и
съответно напълно адекватен е изводът на прокурора, че същият е реализирал
правото си на жалба, в което наред с основното си оплакване - възпрепятстване
на правото на лични отношения с детето, е описал и обективно възприети действия
на св. П. със субективната увереност, че
те са действително извършени.
Отделно и независимо от изложеното,
правилни са и изводите на прокурора, за което той е изложил подробни
съображения, че поради предметното съдържание на жалбата и обективните
характеристики на заканата, описана в жалбата, същата не представлява
престъпление, поради което и депозирането на самата жалба не реализира
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 286 ал.1 от НК. Затова и на практика със същите мотиви,
прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство по нея.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че съставът на престъплението по чл. 286 ал.1 от НК не е осъществен от
свидетеля Й.П., както от обективна, така и от субективна страна, поради което и
прокурорският извод за наличието на прекратително основание, вследствие
на който е прекратил наказателното производство е правилен и обоснован с оглед
наличните доказателства, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде потвърдено.
Поради горните съображения и на основание
чл.243 ал.5 т.1,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 21.04.2020 г. на РП-Асеновград, с което
наказателното производството по ДП № 85/2017 г., по описа на ОСО при ОП-Пловдив
водено за престъпление по чл. 286 ал.1
от НК е било прекратено, на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК
Препис от определението да се
изпрати на РП-Асеновград и на жалбоподателя Д.Т.П., на посочения в жалбата
адрес.
Определението подлежи на
обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: