Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 10.12.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми декември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 7314 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.03.2020 г. по гр.д. № 48214/18 г.,
СРС, ІІ ГО, 57 с-в е отхвърлил предявения по реда на чл.422 от ГПК от „Б.Г.“
ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:*** и съдебен адрес:*** иск за признаване за установено спрямо „САДК.Ж.Д.Т.Д.И.“ /САД Г.Д.ЗА
Х.Д./ , дружество учледено и съществуващо според законите на Франция и
регистрирано в гр. Париж под № ****** 503, със седалище *** Ланлонг с пощенски код №CS51450,
75685 Париж, СЕДЕКС 14, Париж,
Франция чрез „САД С.А. клон
България", представляващо клон в Република България на чуждестранния
търговец регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:***, район Изгрев, ул. „********,
представлявано от управителя г-н А.С., че дължи
заплащането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 21.05.2018г. по гр.д. № 12757/2018г. по описа на CPC, II г.о., 57- ми състав, а именно на основание чл.286
от ТЗ вр. чл.2бб ал.1 вр. от ЗЗД на сумата
от 5790,89 лв., представляваща неплатено възнаграждение по
договор за изработка -извършване на доставка на стоки и превоз на стоки по
фактура № 548/06.12.2017г. и въз основа на рамков договор от 04.06.2016г. Осъдил е „Б.Г.“
ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:*** да заплати на „САДК.Ж.Д.Т.Д.И.“ /САД Г.Д.ЗА
Х.Д./ , чрез „САД С.А. клон
България", представляващо клон в Република България на чуждестранния
търговец регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:***, район Изгрев, ул. „********,
представлявано от управителя г-н А.С. на осование чл.78, ал.3 ГПК разноските по
делото в размер на 1250 лв. и на
основание чл.78, ал.3 ГПК разноските по ч.гр.д. № 12757/2018 г. по описа на
СРС, ІІ го, 57 състав в размер на 520
лв.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.В., със съдебен
адрес:***, адв. С. с мотиви, изложени
в нея. Твърди се, че за да отхвърли предявения иск с првно основание чл.266,
ал.1 от ЗЗД, съдът е приел, че процесният Протокол № 41 за установяване на
количества доставени материали и извърщени услуги е подписан от служител на
ответното дружество, който не е имал представителна власт, че към поканата за доброволно изпълнение,
изпратена от ищеца и надлежвно връчена на ответника на 19.01.2018 г. не са били приложени процесният протокол и фактура,
ответникът не се е запознал с тяхното съдържение, поради което не следва да се
прилага хипотезата на чл.301 ТЗ. Сочи, че по делото липсва спор, че между
страните съществува валидно договорно правоотношение, че на 19.01.2018 г. на
ответника е била надлежно връчена нотариална покана за плащане по процесната
фактура, поради което възраженията му за недействителност на извършените
доставки на инертни материали поради подписваненето от лице без представителна
власт от страна на възложителя-търговец, са изцяло неоснователни. Изискването
по чл.301 ТЗ за противопоставяне веднага след узнаването не е спазено от
ответното дружество, поради което и извършените от служителите му действия
следва да се считат потвърдени при условията на чл.301 ТЗ-чрез
непротивопоставяне.
Сочи още, че между страните по делото са
съществували трайни търговски отношеиня, закрепени с рамков договор от
01.04.2016 г., като сделките по този договор за доставка на инертни материали
са били сключавани по сходен начин, което обстоятелство се е доказало от
назначената СТЕ.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното и да уважи предявените искове. Претендира разноски да
двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемото
дружество „САДК.Ж.Д.Т.Д.И.“
/САД Г.Д.ЗА Х.Д./ , чрез „САД С.А.
клон България", представляващо клон в Република България на чуждестранния
търговец регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:***, район Изгрев, ул. „********,
представлявано от управителя г-н А.С., чрез пълномощника по делото адвокат Е.Ж.,
със съдебен адрес:***, оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски за настоящата интанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове по чл.422 от ГПК, чл.266 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Б.Г.“
ЕООД, ЕИК *******срещу САДК.Ж.Д.Т.Д.И.“ /САД Г.Д.ЗА
Х.Д./ , чрез „САД С.А. клон
България", представляващо клон в Република България на чуждестранния
търговец регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК ********
за сумата от 5 790, 89 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка-доставка на
инертни материали в обекти в кв. Панчарево, кв. Кокаляне и кв. Горуляне в
периода 01.12.2017 г.-07.12.2017 г., както и за извършен транспорт на тръби и
бетон и работа с мини багер, за което е издадена фактура № *********/06.12.2017
г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2018 г.-датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното
плащане.
Ответникът САДК.Ж.Д.Т.Д.И.“ /САД Г.Д.ЗА Х.Д./ , чрез
„САД С.А. клон България", представляващо клон в Република България на
чуждестранния търговец регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията, ЕИК ******** е оспорило исковите претенции с твърдението, че
услугата не е предоставена и несъществуващи търговски правоотношения към
момента на издаване на фактурата.
По делото е безспорно, а и от представените писмени
доказателства се установява, че страните са подписали
рамков договор от 01.04.2016г., в който са уредили начина на поръчка от страна
на ответника на отделните доставки на инертни материали, съответно реда и
условията, при които се отчитат количествата доставени материали и се заплаща
извършената работа вкл. и цената на доставеното, т.е. налице е рамков договор
за продажба и изработка, по чието съдържание страните не спорят. Към рамковия
договор са представени няколко анекса, подписани допълнително между страните и
въз основа на чл.1 от рамковия договор, който предвижда за поръчки за всеки
отделен обект на възложителя да се подписва допълнително споразумение между
страните и именно в което се конкретизират точно доставките вкл. и се определя
цена за възнаграждението на ищеца. Представени са анекси за обект в ж.к.
Дианабад, гр. София; ж.к. Дружба -2, гр. София; с. Войняговци, гр. Нови Искър;
район Слатина, Столична община;кв. Горубляне, район Младост, София. За твърдяните от ищеца
извършени доставки на интертни материали в обекти кв. Панчарево, кв. Кокаляне и
кв. Горубляне и за периода 01.12.2017г. - 07.12.2017г. липсва подписан между
страните анекс, в който да са индивидуализирани вида на материалите, съответно
работата с механизирани машини и единичната цена на материалите/услугата.
От правна страна:
Нормата
на чл.258 сочи, че с договора
за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение, а
съгласно чл.266, ал.1, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му
се установява при приемането на работата. Този договор е консенсуален, двустранен
и възмезден
договор. В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че договорът за
изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в
момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи-работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема
да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а
само форма за доказване на договора за изработка.
Настоящата инстанция също приема,
че договорът за продажба и изработка е неформален такъв, поради което и за
всяка отделна доставка или извършен транспорт при постигане на съгласие между
страните, ще е налице ново облигационно правоотношение. Ищецът твърди, че направените
от него доставки на материали за обектите, разработвани от ответника, находящи
се в кв. Панчарево, кв. Кокаляне и кв. Горубляне, всички извършени в периода от
01.12.2017 г. до 07.12.2017 г., както и за извършен ремонт на тръби и бетон и
работа с мини багер, на обща стойност 5 790,89 лв. с ДДС са обективирани в
подписан приемо-предавателен протокол №
41, както и издадената въз основа на него фактура № **********/06.12.2017
г. Сочи още, че за извършените дейности са съставени и подписани 11 бр.
товарителници и 11 бр. кантарни бележки.
По делото е представен протокол №
41 за установяване на количествата доставени материали и извършени услуги
подлежщи на заплащане между възложителя и изпълнителя съответстващ на
процесната фактура № 548/06.12.2017г. Същият е оспорен от ответника. Безспорно
е, че Протокол № 41 е подписан за възложителя от лицето М., като това е лицето И.М.,
който е служител при ответника и за който се установява, че има представителна
власт спрямо дружеството ответник считано от 11.12.2017г. Ответникът е
депозирал екземпляр от протокола в копие
без подпис на възложител, поради което
съдът си е задал въпроса кога е подписан протокол № 41 от М. от името на
ответното дружество, което при условие, че ищецът твърди че въз основа на него
е издадена фактурата, като такава е логичната хронологична последователност при
съставянето на цитираните документи, направил е извод, че към дата 06.12.2017г. И.М. не е имал надлежна
представителна власт спрямо ответното дружество, поради което и направеното
изявление за приемане на работата от ищеца не е валидно, при условие че липсва
одобрение на принципала. По-нататък, предвид изричното твърдение от страна на
ответника, че именно с получаване на
препис от исковата молба е получил протокол № 41 и затова едва в отговора на исковата молба изрично се
е противопоставил на извършените от лицето М. действия без представителна власт,
както и че ищецът не е установил, че още с поканата за доброволно изпъленение,
на ответника му е бил връчен
протокол № 41 и фактурата, т.е. към поканата да са приложени тези две
доказателстав, съдът е стигнал до
извода, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване момента на узнаване от ответника на
извършените от негово име действия без представителна власт да е преди връчването
на препис от исковата молба, т.е не е налице хипотезата на чл.301 от ТЗ.
Настоящата инстанция намира този извод за
незаконосъобразен.
По делото е безспорно обстоятелството, че поканата за доброволно изпълнение е
изпратена от ищеца и надлежно връчена на ответника на 19.01.2018 г. С тази нотариална покана, въззивникът/ищец е поканил
въззиваемото дружество да
заплати доброволно стойността за доставените материали и извършена дейност,
обективирани в посочените две фактури,
след които и процесната фактура №
*********/06.12.2017 г., ведно със законната лихва за забава.
Спори се относно
фактическия състав и приложението на презумпцията по чл.301 ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без
представителна власт сделка, предвид липсата на такава в Протокол № 41, подписан за възложителя от лицето И.М., който е
служител при ответника и за който се установява, че има представителна власт
спрямо дружеството ответник, считано от 11.12.2017г., не към датата на
подписването на протокола. Прилагането на установената от закона презумпция по чл.301 ТЗ е обусловено от извършването на действия от лице от
името на търговец без представителна власт, узнаването на действията от
търговеца и непротивопоставянето му веднага след узнаването. Законодателят е
обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без
представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт
сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални
изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на
търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на
съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на
дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за
комуникация или за масово осведомяване. Прието е, че ако бъде доказано
узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел
възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна
власт, следва да докаже противопоставянето си и извършеното му веднага след узнаване
на сделката. Съгласно чл.301 ТЗ, когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването.
Настоящата инстанция приема, противно на възприетото
от СРС, че с получаването на нотариална покана на 19.01.2018 г., в която са
описани конкретно и подробно две фактури, сред които и процесната, издадена за извършени и приети работи по Протокол 41, който
също се цитира в поканата, търговецът е узнал за извършените действия и е следвало
да се противопостави на тях незабавно, което в случая не е сторено. След като въззиваемият „САДК.Ж.Д.Т.Д.И.“
/САД Г.Д.ЗА Х.Д./, чрез „САД
С.А. клон България", представляващо клон в Република България на
чуждестранния търговец регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията, ЕИК ******** не се е противопоставил веднага след узнаването, а е
направил това едва на 22.02.2019
г. с
отговора на исковата молба, съдът намира, че дружеството е потвърдило
извършените и приети работи по Протокол
41, съгласно чл.301 ТЗ. Това е достатъчно да се приеме, че искът е основателен
и доказан, като не следва да бъдат обсъждани останалите доказателства по
делото.
Процесното решение следа бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата
от 5790,89 лв., представляваща неплатено възнаграждение по
договор за изработка -извършване на доставка на стоки и превоз на стоки по
фактура № 548/06.12.2017г., издадена за услуги съгласно протокол № 41, ведно
със законната лихва, считано от 26.02.2018 г.-датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИ по чл.410 от ГПК до окончателното плащане.
За първата инстанция ответникът дължи на ищеца
направените разноски за държавна такса от 15,90 лв., две експертизи от 170 лв.
и от 220 лв., общо в размер на 505, 90 лв. По делото липсва приложен договор за
правна защита и съдействие, поради което адвокатски хонорар не следва да бъде
присъждан за исковото производство.
За заповедното производство следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 115,82 лв. за държавна такса. Отново липсва приложен
договор за правна защита и съдействие, поради което не се следват разноските в
размер на 880 лв. за адвокатско възнаграждение. Следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че в съдебно заседнаие на 10.12.2019г., процесуалният
представител на ответника изрично е направил възражение, с мотива, че списъкът
не установява изплатените хонорари в заповедното и исковото производство.
За въззивната инстанция въззивникът/ищец е направил
разноски за държавна такса от 118,07 лв., дължми от въззиваемия/ответник. Липсва
приложен договор за правна защита и съдействие, поради което не се следват
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 10.03.2020
г. по гр.д. № 48214/18 г. на СРС, ІІ ГО, 57 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено между
страните „САДК.Ж.Д.Т.Д.И.“ /САД Г.Д.ЗА Х.Д./
и „Б.Г.“
ЕООД, ЕИК ********, че „САДК.Ж.Д.Т.Д.И.“
/САД Г.Д.ЗА Х.Д./, дружество учледено и съществуващо според
законите на Франция и регистрирано в гр. Париж под № ********503, със седалище *** Ланлонг с пощенски код №CS51450, 75685 Париж, СЕДЕКС 14, Париж, Франция чрез „САД С.А. клон България",
представляващо клон в Република България на чуждестранния търговец регистрирано
в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление:***, район Изгрев, ул. „********, представлявано от
управителя г-н А.С. дължи на „Б.Г.“ ЕООД,
ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:*** иск за
признаване за установено спрямо „САДК.Ж.Д.Т.Д.И.“ /САД Г.Д.ЗА
Х.Д./ , дружество учледено и съществуващо според законите на Франция и
регистрирано в гр. Париж под № ********503, със седалище ***
Ланлонг с пощенски код №CS51450, 75685 Париж, СЕДЕКС 14,
Париж, Франция чрез „САД С.А. клон
България", представляващо клон в Република България на чуждестранния
търговец регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:***, район Изгрев, ул. „********,
представлявано от управителя г-н А.С., на основание чл.286 от ТЗ вр.
чл.2бб ал.1 вр. от ЗЗД на сумата
от 5790,89 лв., представляваща неплатено възнаграждение по
договор за изработка -извършване на доставка на стоки и превоз на стоки по
фактура № 548/06.12.2017г., ведно със законната лихва от 26.02.2018 г. до
изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.05.2018г. по гр.д. № 12757/2018г. по
описа на CPC, II г.о., 57- ми състав.
ОСЪЖДА „САДК.Ж.Д.Т.Д.И.“ /САД Г.Д.ЗА Х.Д./ , чрез „САД
С.А. клон България", представляващо клон в Република България на
чуждестранния търговец регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, район Изгрев,
ул. „********, представлявано от управителя г-н А.С., чрез пълномощника по
делото адвокат Е.Ж., със съдебен адрес:***
да заплати на „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.В., със съдебен адрес:***, адв. С. направените
разноски за заповедното производство в размер на 115,82 лв., а за исковото
производство в размер общо на 505, 90 лв.
ОСЪЖДА „САДК.Ж.Д.Т.Д.И.“ /САД Г.Д.ЗА Х.Д./ , чрез „САД
С.А. клон България", представляващо клон в Република България на
чуждестранния търговец регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, район Изгрев,
ул. „********, представлявано от управителя г-н А.С., чрез пълномощника по
делото адвокат Е.Ж., със съдебен адрес:***
да заплати на „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.В., със съдебен адрес:***, адв. С. направените
разноски за въззивната инстанция за държавна такса от 118,07 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.