Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 14.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1936 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Производството
е образувано по жалба от Х.Д. *** против Наказателно постановление № 19-1275-001850
от 11.09.2019 г. на Началник група в Сектор "Пътна полиция" при ОД на
МВР - Велико Търново. В жалбата
се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, недоказано и
постановено при погрешно възприета от наказващия орган фактическа обстановка. Моли
за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа депозираната жалба, заявявайки че наказателното
постановление не е връчено лично на него, а на неговата майка, която
впоследствие му го е предала.
Административнонаказващият орган - редовно
призована страна, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано срещу Х.Д.С. със
съставянето на АУАН GA № 16012 от 28.08.2019 г.,
за това, че на същата дата, в 16,05 часа, в гр. Велико Търново, бул. "България”,
до № 41, в посока ул. „Васил Левски”, управлявал ***”, бял цвят, рег. № ***, собственост на ***, неизползвайки /без
поставен/ обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила –
административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В АУАН е отбелязано, че
водачът е сам в автомобила.
Процесният АУАН е подписан и връчен
на жалбоподателя на 28.08.2019 г., с вписване: „Имам възражения”, но без
посочени конкретни съображения, като писмени възражения не са постъпили и в тридневния
срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Позовавайки се
на констатациите в посочения АУАН, на 11.09.2019 г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 19-1275-001850
на Началник група в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико
Търново, с което за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на С. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева.
Наказателното постановление, видно от разписката към него, е връчено на
дата 17.10.2019 г., за което е положен подпис без отбелязване, че е
получено от друго лице, различно от Х.С., като лично жалбоподателят заяви в
съдебно заседание: „За получил се е подписала маята майка, която не отричам, че
ми е връчила НП.” Процесното наказателно постановление е обжалвано от Х.Д.С. в
законоустановения срок /жалба, вх. № 127500-20018 от 22.10.2019 г./.
Съгласно приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Така описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от актосъставителя Н.С. и свидетеля по акта Й.Д., както и от представените и приобщени по делото писмени доказателства.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН и съдържат
всички изискуеми реквизити, съобразно чл. 42, съответно и чл. 57 от ЗАНН. При
съставянето им съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване
правото на защита на жалбоподателя, в това число и при връчване на НП.
По делото не се спори от Х.С., че на посочените в АУАН
и НП дата, място и час е управлявал посоченото МПС - ***”, рег. № ***. При съобразяване нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта /двамата служители
на Сектор "ПП" при ОД на МВР - Велико Търново/, кредитирани от съда
като непротиворечиви, достоверни и последователни, както и липсата на каквито и
да било доказателства в противна насока, съдът намира, че е безспорно доказано,
че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, а именно, че на 28.08.2019 г., в 16,05 часа, в гр. Велико Търново,
бул. "България”, до № 41, в посока ул. „Васил Левски”,
управлявал ***”, рег. № ***, без да използва обезопасителен колан, с който моторното превозно
средство е оборудвано. Тоест, жалбоподателят има качеството водач, доколкото е
управлявал процесното МПС към момента на спирането му за проверка от
полицейските служители, но не е използвал обезопасителен колан, с какъвто е бил
оборудван автомобила, по който начин е нарушил чл.137а, ал. 1 от ЗДвП. От
страна на жалбоподателя няма представени никакви доказателства в подкрепа на
твърденията му, оборващи свидетелските показания на
двамата полицейски служители, възприели непосредствено и лично, че: „Видяхме
леко***”, водачът на който беше без поставен обезопасителен колан”, „Сигурен
съм, че водачът беше без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван
автомобила. И двамата с колегата бяхме извън служебния автомобил, първи аз
видях това, казах на колегата и той също видя, още преди да съм подал сигнал за
спиране на автомобила…” По делото няма твърдения и не са представени доказателства за някои от изключенията за
неизползване на обезопасителен колан от водача, предвидени в разпоредбата на
чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. От всичко изложено са налага извод, че административнонаказващият
орган е извършил правилна квалификация на деянието, за което е наложено
съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона
абсолютен размер от 50,00 лева – чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
На следващо
място, не са налице материалноправните предпоставки случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е типично
за вида си, същото е пряко свързано с личната безопасност на водачите на МПС и
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на
държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
С оглед посочените съображения, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1275-001850 от 11.09.2019 г.
на
Началник група в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико
Търново, с което на Х.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за извършено
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 50,00 /петдесет/ лева, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: