ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 319
гр. Пловдив , 06.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на шести
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Нина Ив. Кузманова
Станислава Б. Бозева
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601632 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 243, ал.8 от НПК.
С определение № 163 от 08.04.2021г. по ЧНД № 2332/2021г. по описа на
Районен съд Пловдив – 9 н.с. е потвърдено Постановление на РП Пловдив от
15.02.2021г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 41/2020г. по описа на РУ „Полиция“ с.Труд, водено за престъпление
по чл. 323, ал.1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от СТ. М. Д., в
която се сочи, че определението на съда е незаконосъобразно и необосновано и моли да
бъде отменено. Доводите на жалбоподателя са в насока неправилност на изводите на
районния съд, че не е осъществен състав на престъплението „самоуправство“,
включително по съображенията на долния съд, че поведението на обвиняемата е
реализирано чрез бездействие; изтъкват се и противоречия в мотивите на атакуваното
определение.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по делото, намира за
установено следното:
Жалбата, депозирана от СТ. М. Д. против определението на РС Пловдив, е
подадена в законоустановения срок, от правоимащо лице срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Досъдебното производство е било водено за престъпление по чл. 323, ал.1 от
НК, за което в качеството на обвиняемо лице е била привлечена Д. ИВ. П. – за това, че
в периода от 07.05.2014г.-23.09.2020г. в с.Г. Ч., обл. П., самоволно, не по установения
от закона ред, е осъществила едно оспорвано от другиго –от СТ. М. Д. и М. Д. Д., свое
действително или предполагаемо право-правото на владеене и ползване на недвижими
имот-дворно място, находящо се в с.Г. Ч., цялото застроено и незастроено с площ от
900,00 кв.м., съставляващо УПИ VII-105 от квартал 32 по регулационния план на с. Г.
1
Ч., ведно с построената в същото дворно място едноетажна жилищна сграда, със
застроена площ от 71 кв.м. и всички останали подобрения в имота, като е
възпрепятствала упражняването на правото на собственост над имота от СТ. М. Д. и
М. Д. Д.
Районна прокуратура Пловдив, след проведено разследване, е приела
фактическа обстановка, изложена в постановлението за прекратяване на
производството, след което е заключила, че в процесния случай не е налице
осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал.1 от НК, тъй като П. не била
действала с пряк умисъл и на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НК.
В атакуваното пред Окръжен съд Пловдив определение Районният съд е
възприел идентична фактология, която е приел за установена от разпитите на
свидетелите по делото и приобщените писмени доказателства. Споделил е крайният
извод на прокурора, но по различни съображения – тъй като престъплението не е
реализирано от обективна страна.
Настоящият съдебен състав споделя изложените фактически и правни
съображения на районния съд. Като цял спор по фактологията не се установява, спорът
е правен – дали поведението на П. изпълва състава на разследваното или друго
престъпление.
Прав е районният съд да посочи, че изпълнителното деяние на самоуправството
не може да се осъществи чрез бездействие. Непосредствен обект на престъплението
самоуправство са обществените отношения, свързани със законно установения ред на
взаимоотношенията между отделни граждани, държавата или обществените
организации. В практиката се приема, че изпълнителното деяние по чл. 323, ал. 1 НК
може да се осъществи само чрез действие /Решение 215 от 25.03.2004 г. на ВКС ІІ н.о.,
Решение 598 от 05.02.2004 г. по н.д. № 485/2002 г. І н. о. на ВКС./, докато отказът да се
освободи имот се извършва най-често във формата на бездействие. Самоуправството е
възможно само при възникнал спор между две страни по повод на имуществено право.
За наличие на наказателна отговорност по чл. 323, ал. 1 НК, необходимо е деецът да
внесе промяна от обективна и субективна страна на съществуващото фактическо
положение чрез една противоправна промяна на същото, самоволно, под предлог, че
осъществява свое оспорвано му от другиго право /Реш. № 297 от 18.04.1968 г. по н.д.
№ 170/1968 г., І н.о./.
Поведението на обвиняемата – незаплащането на дължими по договора суми и
непредаването на имота, ползването на който й е било отстъпено именно по силата на
сключен с жалбоподателя предварителен договор за покупко-продажба на същия, на
първо място – не е реализирано чрез действие и на второ - не съставлява промяна във
фактическото състояние, от каквато наказателният закон брани гражданските права
чрез състава на самоуправството. Макар че законодателният текст, с който е уреден
съставът на това престъпление – чл. 323, ал. 1 НК, е формулиран изключително
широко, съдебната практика е неизменна, че неговата цел е да брани гражданите от
незаконна промяна на статуквото, а не от запазването му. В гражданския процес пък
именно запазването на статуквото до окончателното разрешаване на спора между
страните е основна ценност, поради което са предвидени и редица средства за
запазването му – владелческите искове в областта на вещното право, а в по-общ план –
осъществяваното от съдебни органи обезпечително производство. Т.е. значимо за
2
осъществяване на престъплението самоуправство е такова действие, което променя
предходното състояние на нещата по начин, който законът е определил като запазен
единствено за държавната власт с цел да се поддържа общественото спокойствие и
правилното упражняване на гражданските права. Доказателства за това по делото няма.
Ето защо, прав е районният съд да приеме, че конкретния казус не сочи
престъплението по чл. 323, ал.1 от НК да е реализирано от обективна страна. Това
обезсмисля излагането на съображения за субективна съставомерност на деянието.
Бездействието на обвиняемата, изразяващо се както в ненапускане на имота, така и в
незаплащане на дължими парични суми обаче не означава и самоволно заемане на
ползвания имот, тъй като данни да е била отстранявана по надлежния ред от него няма
/,за да може да се преценя евентуално приложимостта на чл. 323, ал.2 от НК/.
И само за прецизност следва да се посочи, че в постановлението на прокурора, а
и в определението на РС Пловдив е посочено, че решението по гр.д.№ 14346/2013г. по
описа на ПРС, 17 гр.с. е влязло в сила, а данни за това няма /дори според
прокуратурата делото било унищожено – извод, дължащ се очевидно на заблуждение,
тъй като писмото на ПРС е касаело съвсем различен номер на дело - №14246/2013г.–
виж л.21 -22 от ДП/. Че има постановено решение по гр.д.№ 14346/2013г. по описа на
ПРС, 17 гр.с. е видно от представеното от самия жалбоподател копие към жалбата си
до РП Пловдив от 04.12.2019г. Не са събрани доказателства за влязъл в сила съдебен
акт по това дело, като според изложеното в жалбата на Д. пред ПРС това решение е
било обжалвано от обвиняемата пред Окръжния съд. Връщането на делото на РП
Пловдив за изясняване на това обстоятелство е безпредметно, като то би имало
значение за настоящото разследване само при събрани данни за отстраняване на
обвиняемата от процесния имот и евентуално преценка за поведение, попадащо в
рамките на чл. 323, ал.2 от НК, каквито нито са събрани, нито се твърдят.
Не се установява от събраните доказателства и поведението на обвиняемата да
осъществява друг състав на престъпление по НК. Предвид изложеното по-горе,
настоящият състав намира, че определението на Районен съд Пловдив е
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 163 от 08.04.2021г. по ЧНД № 2332/2021г.
по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Постановление на РП Пловдив
от 15.02.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 41/2020г. по
описа на РУ „Полиция“ с.Труд, водено за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4