О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….05.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 16.05.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно
търговско дело № 662 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.419 ГПК по частна жалба, подадена от В.К.К. срещу разпореждане №
3743/28.1.2019г с което е допуснато незабавно изпълнение по постановена въз
основа на документ по чл.417 т. 2 от ГПК заповед по ч.гр.дело №511/2019г. на
ВРС, 48 с-в.
Жалбоподателят, чрез пълномощник адв. Везенкова, твърди, че приложените от заявителя документ,
не удостоверява заявеното задължение, тъй като не съдържа минимално изискуемо
съдържание и форма на извлечение извлечение от
счетоводни книги, а освен това не съответства и на заявените от кредитора суми.
Отделно се позовава на неяснота на начина, по който е формирана търсената сума
като част от цяла претенция и разграничението на падежиралите
анюитетни вноски от предсрочно изискуем остатък и необосновано удостоверяване
на разноски. Въз основа на това оспорване, жалбоподателката моли да се отмени
допуснатото незабавно изпълнение и да се обезсили издадената заповед и издадения
изпълнителен лист в цялост. Претендира и за определяне на разноски по
настоящото производство.
Насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр. София, чрез адв.
Павлов, като заявител в заповедното производство, оспорва жалбата, като се
позовава на наличие на цялата необходима информация в извлечението от книгите
на кредитора, съставено в съответствие с чл. 60 ал. 2 ЗКИ. Позовава се пълно индивидуализиране на претендираното
вземане, включително и по отношение на броя на неиздължени на падеж вноски,
като обосновава разминаването на данните с предприето от заявителя частично
сезиране на съда. Счита оспорването на жалбоподателя на разноски и погасени по
давност суми за основано на възражения, отнасящи се до съществото на спора и
оставащи извън формалната преценката в заповедното производство. Моли съдът да
потвърди незабавното изпълнение, допуснато въз основа на редовните от външна
страна документи като законосъобразно и правилно.
Жалбата вх. №23026/28.03.19г. е подадена преди
изтичане на преклузивния срок, отчетен от връчването на заповедта, ведно с
поканата по чл. 418 ал.5 ГПК. Авансово дължимата такса е внесена. Обжалването е
предприето от надлежна страна – длъжник, оспорващ с възражение по реда на чл.
414 ГПК изпълняема заповед и производството по нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК.
В производството пред въззивен съд предмет на
проверка е само допуснатото незабавно изпълнение, въз основа на преценка на
удостоверителни документи, докато спорът по съществуването на вземането следва
да се разреши при прилагане на последиците по чл. 415 ГПК. В случая въззивният
съд констатира своевременно подадено редовно от външна страна възражение, поради
което всички оплаквания, изложено от жалбоподателката по съществото на
материалното правоотношение и възникнали от него претендирани от кредитора
задължения следва да се разгледат в бъдещ исков процес. Такива са доводите за
необосновано начисляване на разноски като дълг по сметка на кредитополучател.
Останалата част от оплакванията биха могли да се разгледат доколкото се отнасят
до възприемането на съдържанието на представените от заявителя документи и
съответствието им с заявените за защита права.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е било образувано по молба на
заявителя (банка – кредитор) срещу физическо лице – кредитополучател с адрес в
седалището на сезирания съд. Компетентният районен съд е сезиран с надлежен
формуляр по чл. 417 ГПК. Съответно на това сезиране разпореждането на
първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 413 ал.2 ГПК и е действително(ПП1/53г, ПП1/80г).
Обжалваният акт е произнесен по редовно
заявление, вземанията за част от общ размер на главница, формирана след
предсрочна изискуемост, застраховки и разноски, начислени за конкретни периоди за
сметка на кредитополучателя са достатъчно индивидуализирани в т. 9 и 12,
включително с позоваване на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост по
специално договорена клауза и уведомяване на длъжниците. Съдът приема, че
формулярът е редовен по смисъла на чл.410 ал. 2 вр.
чл. 127 и 128 ГПК по отношение на заявените вземания.Твърденията на заявителя
сочат допустима претенция, на процесуално легитимирана страна срещу дееспособен
длъжник, основана на неизпълнени задължения по договор за кредит, обявен в
просрочие с изявление на кредитора. Доводът за неяснота на начина по който е
индивидуализирана изрично заявената като частична претенция не е обоснован.
Съобразно задължително тълкуване по т. 2 от ТРОСГТК 8/2019 на ВКС изискването
за конкретизиране на претендирана главница е изпълнено дори и когато се
претендира обща сума, без да са разграничени вноските с настъпил падеж от тези,
които се претендират като остатък след настъпила предсрочна изискуемост.
Съответно и частична претенция (принципно допустима според т. 2а от ТРОСГТК
4/2013г) може да бъде заявена именно като размер, непокриващ цялата глобално
дължима главница като едно вземане, което не зависи от това дали се формира от
сбор от падежираните вноски, или като предсрочно
изискуема главница.
Представено е извлечение от
сметка като документ, на които заявителят е основал искането си( т.12 от
заявлението). Външната преценка на това извлечение не поражда съмнение по редовността
му. Посочената от жалбоподателя съдебна практика е загубила значение след
нормативна промяна, изтълкувана в ТРОСГТК 8/2019. Необходимата според чл. 60, ал. 2 ЗКИ
информация се съдържа в документа: 63
броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане и общия
размер на
просрочената сума 227 729,92 евро;
отделно са посочени размерите както на непогасената част от
общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и
непогасената договорена
лихва така и допълнително размерите на присъдени вече компоненти до общия
размер на просрочени и непогасени на падеж суми; като мораторни лихви са
посочени размери на обезщетението за
забава. Съдържанието, визирано от жалбоподателя законът не изисква (забавата по
всяка анюитетна вноска, как е формирано вземане за застраховки и разноски, кога
били спрели плащанията), а специфично изискване към писмената форма не е
предвидено. Необосновани са оплакванията за липса на разграничение на всяка от
претендираните суми като главница и видове лихви, което е налично в подробен
табличен вид, инкорпориран в самото извлечение. Доводите за правилно или неправилно
отразени в това извлечение обстоятелства и размери не касае редовност, а
истинност и съответно подлежи на разглеждане като оспорване по същество в бъдещ
исков процес.
Съдът не установява
сочената от жалбоподателя непълнота на обстоятелствата относно периода и начина
на формиране на претендираната сума, доколкото твърденията на кредитора като
обстоятелства по основанието на търсеното вземане се съдържат не само в
заявлението, на и във всички приложени към него документи, включително договора
за кредит и анексите към него, погасителните планове и уведомлението за
предсрочна изискуемост(т. 2б от ТРОСГТК 4/2013г).
Оплакванията на жалбоподателя са изцяло неоснователни и обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
Насрещната страна не е
предявила претенция за определяне на разноски в това производство.
По тези съображения и на осн. чл. 419 ал.1 вр. чл. 278 ал.1 ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3743/28.1.2019г с
което е допуснато незабавно изпълнение по постановена въз основа на документ по
чл.417 т. 2 от ГПК заповед по ч.гр.дело №511/2019г. на ВРС, 48 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване (т.8 от ТРОСГТК 4/2013г).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.