Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 10.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 197 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе
съобрази следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „БНП П. П. Ф.“
С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК *********,
вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес
на управление: гр. С., п.к. ****, ж.к. „М.“ 4, Бизнес Парк С., сграда **,
представлявано от Д. Д.- Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц. Х. С., срещу В.Й.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен установителен иск по чл. 415,
ал. 2 от ГПК, чл. 9 и чл. 11, т. 7 и т. 11 от ЗПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД,
чл. 33 от ЗПК, във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Цена на иска - 568.84 лева.
В исковата молба се излагат твърдения, че с
договор за потребителски заем № ****-******** от 16.10.2015 г., ищцовото
дружество е отпуснало паричен кредит в размер на 800 лв. на длъжника В.Й.М..
Сумата предмет на договор е изплатена от ищеца-кредитор по начина, уговорен в
чл. 1 от договора, с което е изпълнил задължението си по него. Усвояването на
посочената сума ответникът В.Й.М. е удостоверил с полагането на подписа си в
поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл. 3 от същия,
за ответника е възникнало задължението да погаси заемана 24 месечни вноски -
всяка по 47.17 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите 47.29 % и
годишния лихвен процент 35.40 %, посочени в параметрите по договора. Твърди се,
че ответникът В.Й.М. е преустановил плащането на вноските по кредита на
20.11.2016 г., като към тази дата са погасени 12 месечни вноски. На основание
чл. 5 от договора вземането на ищеца е ставало изискуемо в пълен размер, тъй
като ответникът е просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечни/а вноска. По този начин ответникът е
следвало да изплати остатъка по заема в размер на 543.53 лв., представляващ
оставащите 12 броя погасителни вноски към 20.12.2016 г., към която дата е
станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска, ответникът като кредитополучател не е изпълнил задължението
си. Това принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в
която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси.
Поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.10
от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.
С исковата молба се моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че е налице вземане от страна на
ищеца срещу ответника В.Й.М. за сумите – 543.53 лева, представляваща главница
по кредита, 25.31 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
20.12.2016 г. до 11.11.2018 г., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират
се разноските по делото.
Отправено е доказателствено искане за изискване
и прилагане по настоящото дело на ч.гр.д. № 764/ 2018 г. по описа на Районен
съд – Луковит.
В подкрепа на твърденията си ищецът представя
писмени доказателства: Копие на договор за кредит; Извлечение от погасителен
план; Екземпляр от покана за доброволно изпълнение; Удостоверение от куриерска
фирма; Квитанция за заплатена държавна такса; Пълномощно; Акт за оповестяване;
Копие на последната покана за доброволно изпълнение.
В законния месечен срок
ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. с чл.
33 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 764/
2018 г. по описа на Районен съд - Луковит, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Предявеният установителен иск по
чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е налице пълен идентитет на претенциите,
заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в настоящето
исково производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които
е образувано заповедното производство и за които е издадена заповед за
изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова
по чл. 410 и сл. ГПК. Това е така, доколкото искът по чл. 422 ГПК се счита за
предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника
- длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената
заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със
заявеното в заповедното производство.
Съдът намира, че са налице
формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК –
ответникът е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея, връчени
му редовно по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез лице от адреса – син на ответника,
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като са му указани последиците от
неявяването му в първото заседание по делото.
Налице е и предпоставката по чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни и с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи
исковете.
Вероятната основателност на
предявения иск се обосновава в случая и от приетите по делото писмени доказателства:
Договор за потребителски заем № ****-********от 16.10.2015 г.; Извлечение от
погасителен план; Екземпляр от покана за доброволно изпълнение; Удостоверение
от куриерска фирма; Квитанция за заплатена държавна такса; Пълномощно; Акт за
оповестяване; Копие на последната покана за доброволно изпълнение, както и от
писмените материали по ч.гр.д. № 764/ 2018 г. по описа на Районен съд - Луковит.
Твърденията на ищеца за
неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати дължимите парични суми
по процесния договор за потребителски заем с № ****-******** от 16.10.2015 г.,
са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответника В.Й.М. е да докаже,
че е изпълнил претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото
не са представени.
С оглед разпоредбата на чл. 239, ал.
2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и
съдът не излага подробни мотиви по реда чл. 236, ал. 2 от ГПК. При тези
обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
съобразно изискванията на чл. 239, ал. 2 от ГПК.
Предвид изложеното дотук, съдът
приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца ,,БНП
П. П. Ф.” ЕАД гр. С. от ответника В.Й.М., както следва: за сумата от 543.53
/петстотин и четиридесет и три лева и 53 ст./ лева, представляваща главница по
договор за потребителски заем № ****-******** от 16.10.2015 г., сключен с „БНП
П. П. Ф.“ ЕАД, за сумата от 25.31 /двадесет и пет лева и 31 ст./ лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2016 г. до
11.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 28.11.2018 г. до окончателното плащане, за които е
издадена Заповед № *** от 03.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 764/ 2018 г. по описа на Районен съд – Луковит. Поради
това предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл.240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло като
основателен и доказан.
Съдът се произнесе и по
отговорността за разноските, като с оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на
ищцовото дружество за заповедното производство в общ размер на 75 лева, а за исковото
производство ищецът доказа разноски в размер на 125 лева – платена държавна
такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
В.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** че дължи
на ищеца „БНП П. П. Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП П. П. Ф. С.А.,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****,
ж.к. „М.“ *, Бизнес Парк С., сграда **, представлявано от Д. Д.- Заместник
управител, сумата в размер на 543.53
/петстотин и четиридесет и три лева и 53 ст./ лева, представляваща главница по
договор за потребителски заем № ****-********от 16.10.2015 г., сключен с „БНП
П. П. Ф.“ ЕАД, сумата в размер на 25.31
/двадесет и пет лева и 31 ст./ лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 20.12.2016 г. до 11.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.11.2018 г. до окончателното плащане, за които е издадена
Заповед № 496 от 03.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 764/ 2018 г. по описа на Районен съд – Луковит.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Й.М., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на на „БНП П.
П. Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, ж.к. „М.“ 4,
Бизнес Парк С., сграда **, представлявано от Д. Д.- Заместник управител, сумата в размер на 225 /двеста двадесет
и пет/ лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата в размер на 75 /седемдесет и
пет/ лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: