Мотиви
към Присъда № 176, постановена по НОХД №
3990 по описа на БРС за 2019 година
Производството по делото е
образувано по повод внесен в Бургаския районен съд обвинителен акт от РП-Бургас,
с който е повдигнато срещу Д.И.Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** обвинение
за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.1 предложение първо вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.20 ал.4 от НК, за това, че на 01.03.2018 г., в гр. Б., ж.к. "И."
бл. № ..., вх. ..., ап. ..., действайки като помагач, в съучастие с
неустановени по делото лица, последните действали като извършители, с цел да
набави за себе си и за другиго - своите съучастници имотна облага, които на
същата дата възбудили у К.Т.К., родена на ***г., живуща на процесния адрес, и
поддържали у същата заблуждение чрез формиране на неверни представи относно
обстоятелството, че по телефона й се обажда длъжностно лице-полицейски служител
от криминална полиция и че като осигури парична сума ще спомогне действията на
органите на МВР по залавяне на група от телефонни измамници, набелязали я като
„жертва", умишлено улеснил извършването на престъплението, чрез обещанието
да се даде помощ след деянието - вземайки хвърлената от балкона на апартамента
на пострадалата пред входа приготвената от последната бяла найлонова торбичка
ведно с парична сума в размер на 7 700 (седем хиляди и седемстотин лева) и с
това причинил на същата имотна вреда в размер на 7 700 (седем хиляди и
седемстотин лева).
Производството по
желание на подсъдимия и на неговия защитник се разви по особената процедура на
глава ХХVІІ от НПК в частност процедурата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият
призна пред съда фактите и обстоятелствата по начина, по който са изнесени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти лично и непосредствено от съда. Не пожела да
представи нови доказателства.
Съдът след като
установи ,че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение обяви пред страните, че
при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието без да събира
доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението
от правна и от фактическа страна. Предлага на съда да наложи на подсъдимия Я. наказание
с приложението на чл.58а ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от две
години, изпълнението на което да бъде отложено за срок от пет години на основание
чл.66 ал.1 от НК.
Защитата
в лицето на адв.Т. моли съдът да признае подсъдимият за виновен, като не
пледира за конкретно по размер наказание, но моли съдът при постановяване на
присъдата да вземе предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият моли съда да постанови присъда
като изразява съжаление за стореното.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът достигна до следната
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
Д.Д. през месец януари 2018 г. публикувал обява във вестник „А., Б." с цел
търсене и намиране на работа като охранител. По този начин чрез посочения в
обявата телефонен номер за връзка ... с него се свързал непознат за него мъж,
който му се представил като собственик на фирма за алуминиева дограма. При все,
че мъжът не упоменал имената си, нито името на представляваната от него фирма, подсъдимият
Д. приел неговата оферта за работа. Проявил интерес към направеното му
предложение, макар и да не било за работа като охранител, а за куриер във
фирмата на мъжа, който му се бил обадил. Д. научил, че неговата работа ще се
състои в това да взима различни пратки със скици и документи от различни
градове, които след това ще доставя в гр. Р. Така постепенно подсъдимият Д.
започнал да върши „работата", за която бил нает, макар и да не знаел нито
име на фирма, нито име на собственик, нито естеството на самите пратки. Решил,
че тази работа е за него и че ще спечели добри пари, както му бил обещал
„работодателят". Така след няколко „пратки" в различни градове на
страната, сред които гр.С. З., гр.Я., гр.С. и др., които след това Д.
„доставял" в гр.Р. на места, посочени му от „работодателя", без
въобще да се среща с него, Д. ***. В хода на вършената от него дейност подсъдимият
Д. вече бил наясно, че се касае за такава извън закона. Необичайният начин и
места, на които трябвало да отива и да взима „торбички" с пари и накити,
липсата на лични контакти с „работодателя" и размерите на получаваните
възнаграждения били все обстоятелства, които го уверили, че се върши престъпна
дейност и че самият той допринася със своето участие за нейното осъществяване.
При все това Д. не преустановил своето участие в нея и не сигнализирал органите
на властта, за да се намесят. За така вършените „услуги" подсъдимият Д.
получавал възнаграждение, които го стимулирало да продължава своето участие в
престъпната дейност и да не подаде сигнал до властите. По този начин поощрявал
и „работодателя" си да разчита на него, като му биват възлагани за
изпълнение и следващи „поръчки".
Така постепенно Д. ***, по
възложение на „работодателя". На 01.03.2018 г. тръгнал от гр.Б., където
живеел тогава, с автобус за гр.Б. След като навлязъл в района на УМБАЛ гр. Б. в
продължение на около два часа подсъдимият Д. се разхождал в парк „И." в
очакване да получи следващи нареждания по телефона откъде и кога да получи следващата
„пратка". В това време, на същата дата, около обяд, на стационарния
телефонен номер ... на пострадалата свидетелка К.К. (родена на ***г.) се обадил
непознат за нея мъж, който започнал да й отправя псувни и заплахи, че ще дойде
у дома й в гр.Б., ж.к. „И." бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... и че ще
убие нея и семейството й, ако не събере всички налични пари у тях, включително
и бижута и валута, и не му ги предаде, като ги изхвърли през балкона си.
Изрично и настоятелно мъжът я предупредил да не се опитва да скрие някакви
пари, защото той и неговите съучастници щели ги намерят и да направят нея и
близките й на „решето". Свидетелката К. силно се уплашила. В този момент у
дома й бил и съпругът й К. К. (роден през 1937г.), който също дочул разговора и
разбрал за случващото се. Двамата възрастни, въпреки влошеното им здравословно
състояние и напреднала възраст, след като разговорът по стационарния телефон
прекъснал, започнали да подготвят наличната парична сума у дома си.
Същевременно обаждания се получили и на ползваните от тях мобилни телефонни
номера ..., регистриран на името на свидетелката К. и на ..., регистриран на
името на съпруга й Киро Киров. Обажданията били от СИМ-карти с номера 0040 *********
и 0040 76622762, и двете на румънски мобилен оператор. На линията отсреща свидетелката
К. отново чула мъжки непознат за нея глас, който този път й се представил като
„М." от криминална полиция. Мъжът й обяснил, че в момента полицията
извършва акция по залавяне на група от четирима души телефонни измамници и че
се налага тяхното съдействие. В задържан от полицията автомобил, според
уверенията на „Маринов", били намерили списък с имена на хора, сред които
и имената на свидетелката К. и нейния съпруг и адреса им. „М." попитал свидетелката
К. дали скоро е предоставяла личните си данни и дали тя и съпругът й са теглили
пари. Свидетелката К., която в този момент действително считала, че разговаря с
полицай, който ще й помогне, споделила на „М.", че няколко дни по - рано
със съпруга си са изтеглили сумата от 2 000 лева от офис на банка „ДСК" в
ж.к. „И." в гр. Б. Така представилият се за „полицай М." призовал
свидетелката К. й съпруга й да съдействат на измамниците, изпълнявайки техните
нареждания, като не се опитват да скрият пари от тях, тъй като били разполагали
със специален уред, чрез който можели да открият дори и монети. „М." ги
уверил и успокоил, че не трябвало да се притесняват за парите си, тъй като
парите били застраховани. Инструктирал ги след като хвърлят парите през
терасата да се скрият в банята, за да не пострадат от стрелбата, която щяла да
последва. Разговорът с „полицай М." приключил с тези указания. Малко след
това отново се обадил мъжът от първия разговор и наредил на свидетелката К. и
съпруга й да слагат всички пари в торба, която след това да изхвърлят от
терасата на жилището си. Свидетелката К. първоначално приготвила торбичка с
вестници и съпругът й я преметнал през терасата, но малко след това на
телефоните им отново се обадил мъжът със заплашителния тон и им наредил да не
хвърлят вестници, а пари, в противен случай щял да дойде горе и да ги избие.
Тогава свидетелката К. събрала в друга бяла найлонова торбичка сумата от 7 700
лева, която със съпруга си предпазливо, без да се показват изцяло навън,
изхвърлили през терасата. Подсъдимият Д. вече бил отдолу под терасата на блока
им, застанал само няколко минути по-рано така, че да не може да бъде видян,
наблюдавайки и изчаквайки подобна поява и движение на конкретната тераса. След
като забелязал изхвърлянето на торбичката взел я, както бил инструктиран от
„работодателя" си, видял голямата сума пари вътре в нея и се отдалечил от
мястото. Д. съзнавал, че това била поредната „пратка", за която бил
нарочно изпратен от „работодателя си" и за доставянето на която след това
ще получи възнаграждение. „Работодателят" му изрично му бил казал преди
това да се придвижи с таксиметров автомобил до ж.к. „И." бл. ..., вх. ...
- до адреса на пострадалите, и като пристигне там, да наблюдава терасите на
последния етаж за нечия поява на някоя от тях. Изрично бил предупреден да заеме
такава позиция, от която да не може да бъде забелязан и видян от хората по
терасите.
След около
15 минути след като св. К. и съпругът й изхвърлили парите отново им се обадили
от „полицията", като въпросният „М." ги уверил, че са заловили измамниците,
благодарение на тяхното съдействие. Парите щели да им ги върнат, да изчакали
така на телефона. След като никой повече обаче не се обадил и не дошъл
пострадалите К. се обадили в полицията на тел. 112 и съобщили за това, че са
станали жертва на т.нар. „телефонни измамници".
По
разпореждания на „работодателя" подсъдимият Д. тръгнал за гр.Р. Уговорката
помежду им била да остави торбичката с парите в кошче за отпадъци до автобусна
спирка, намираща се в близост до хотела, в който Д. обичайно оставал да нощува
- хотел „С. р.". След като изпълнил нарежданията и докато вървял обратно
към хотела въпросният „работодател" му казал по телефона, че предстои да
се размине с мъж, който ще му даде торбичка с възнаграждението. Така и станало
- срещу Д. вървял непознат за него мъж, с тъмни очила, който докато се
разминавал с него му подал торбичка, без да спре хода си и без да му каже нищо.
След като отишъл в хотела Д. видял нейното съдържание -паричната сума от 1 500
лева.
Впоследствие
поради задържане на подсъдимия Д. от полицията на територията на гр.Б. същият
решил да окаже съдействие на разследващите органи, като разкаже за своето
собствено участие в множеството сторени престъпления.
От анализа
на проучените трафични данни от мобилен оператор „Мобилтел" ЕАД (сега „А“1)
се установяват входящи повиквания от СИМ -карта с номер ... към номер ...,
регистриран към датата на деянието - 01.03.2018 г. на името на съпруга на
пострадалата К.К., като повикванията са в 12,07 часа, в 12,12 часа, в 12,13
часа, в 12,15 часа, в 12,17 часа, в 12,31 часа, в 12,55 часа, в 13,01 часа и в
13,07 часа. Към номер ..., регистриран на името на пострадалата К. към
01.03.2018 г., се установяват входящи повиквания от СИМ - карта с номер ... в
12,25 часа, в 13,18 часа и в 13,33 часа.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост подсъдимият Д. към
извършеното на 01.03.2018 г. деяние е неосъждан, но към момента по отношение на
същия са влезли в сила няколко осъдителни присъди, а именно на 29.12.2018 г. е
влязла в сила присъда по НОХД № 2848/2018 г. по описа на PC -
Стара Загора за извършено на 27.02.2018 г. престъпление по чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК; също на 29.12.2018 г. е влязла в сила присъда по НОХД №
2819/2018 г. по описа на PC - Стара Загора за извършено в
периода от 21.02.2018 г. до 14.03.2018 г. престъпление по чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; на 06.02.2019 г. е влязла в
сила присъда по НОХД № 1202/2018 г. по описа на PC -
Ямбол за извършено в периода 26.02.2018 г. до 30.03.2018 г. престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С влязло в сила на 23.02.2019 г. Определение по ЧНД № 53/2019 г. по описа
на PC - Стара Загора на подсъдимия Д. за сторените в реална
съвкупност престъпления е наложено едно общо най - тежко наказание „лишаване от
свобода" за срок от 1 година при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с 3
-годишен изпитателен срок, увеличено на основание чл.24 от НК на 1 година и 3
месеца „лишаване от свобода" условно с 3 годишен изпитателен срок.
Деянието -
предмет на настоящото наказателно производство също попада в общата съвкупност
от множество престъпления, описана по - горе.
Не дълго
след случилото се съпругът на свидетелката К., който бил в тежко здравословно
състояние, на 21.04.2018 г. починал. Това допълнително повлияло и върху
здравето на пострадалата. Наследници на починалия видно от приложено на л.55 от
ДП удостоверение са свидетелите Г. К. и И. К. - син и дъщеря.
Изложените
фактически обстоятелства намират своята несъмнена доказателствена опора в
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства:
протоколи за разпити на св. К.Т. (л. 4-5), св. Д. К. (л. 11), св. Г. К. (л. 12,
л. 92-93), св. Х. П. (л. 13), И. П. (л. 91), съдебни разпореждания и искания по
ЗЕС (л. 21-23), отговори от мобилни оператори (л.42, 43, 44-46), постановление
от 20.06.2019 г. за привличане в качеството на обвиняем и вземане на МНО
„Подписка" (л. 116-117), протокол от 17.07.2019 г. за разпит на обвиняемия
(л. 118), справка за съдимост (л. 100-102, л. 104-111) и др., приложени в
същото.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите разпитани по делото като ги счита за
безпристрастни и последователни. Показанията се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
С оглед
установеното по-горе, съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Във
връзка с гореизложеното е видно, че извършеното от подсъдимия Д.И.Д. с ЕГН **********
от обективна и субективна страна, осъществява признаците на състава на
престъпление по чл. 210 ал.1 т.1 предложение първо 209, ал.1, вр. чл. 20,
ал.4 от НК.
От
обективна страна подсъдимият Д. ***, в
съучастие като помагач, с неустановени по делото лица - извършители, с цел да
набави за себе си и за другиго – съучастниците си имотна облага, които на същата дата възбудили
у К.Т.К., родена на *** г., живуща на процесния адрес, и поддържали у същата
заблуждение чрез формиране на неверни представи относно обстоятелството, че по
телефона й се обажда длъжностно лице - полицейски служител от криминална
полиция и че като осигури парична сума ще спомогне действията на органите на
МВР по залавяне на група от телефонни измамници, набелязали я като
„жертва", умишлено улеснил извършването на престъплението, чрез обещанието
да се даде помощ след деянието-вземайки хвърлената от балкона на апартамента на
пострадалата пред входа приготвената от последната бяла найлонова торбичка
ведно с парична сума в размер на 7 700 (седем хиляди и седемстотин) лева и с
това причинил на същата имотна вреда в размер на 7 700 (седем хиляди и
седемстотин) лева.
Съучастието в общата престъпна дейност се
установява поради обстоятелството, че поведението на неустановените по делото
лица и това на подсъдимия Д. на престъпното посегателство, обективно е
допринесло за осъществяване състава на престъплението, тоест поведението и на всички
лица, съвместната им дейност, се намира в причинна връзка с осъществените
деяния. Установява се, че подсъдимият не е участвал в самото изпълнително
деяние, като в нито един от случаите не е разговарял с пострадалите, в насока
да ги въведе в заблуждение, което са правели единствено и само неизвестните
извършители на деянието, но е улеснил последните, които вече са били взели
решение за извършване на деянието, да изпълни това решение. С конкретните
описани действия подсъдимият Д. е създал съответни предпоставки за изпълнение
на престъплението, като в случая поведението му е било насочено към подпомагане
довършването на същото. В случая тази съучастническа дейност на подсъдимия е
съпътствала изпълнителното деяние на извършителя, доколкото, както се
установява от доказателствата по делото, въвеждането в заблуждение по телефона
е станало от неустановените по делото лица.
От субективна страна деянието по настоящото
наказателно производство е извършено при форма на вината „пряк умисъл" по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния
характер на престъплението, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Подсъдимият е отишъл точно на
мястото където живеели пострадалите, с които е разговаряло по телефона
неизвестните лица–извършители. Според настоящия състав така описаните от страна
на подсъдимия действия са реализирали качеството му на помагач в извършване на
измамата, същият е извършил умишлено със съзнанието за целените
общественоопасни последици като цялостното му поведение към момента на действията
на пострадалите, а и след това, сочи, че е действал целенасочено и осъзнато
относно действията си и техните последици. Наличието на умишлено поведение у
подсъдимия се доказва като цяло от обективните му действия. През цялото време подсъдимият е съзнавал, че с действията си помага на човек, който е въвел
в заблуждение пострадалите К., като в резултат от това пострадалите са
предприели акт на имуществено разпореждане, от който за тях ще настъпи имотна
вреда. Във волево отношение е целял този резултат. Действал е със специалната
цел да набави за себе си и неустановените по делото лица (извършители) имотна
облага.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на
наказателната отговорност на подсъдимия Д. положително следва да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство чистото му съдебно минало към момента на
извършване на деянието. Съдействие същият е оказал на полицията, но след като
вече е бил задържан и е бил разпитан в
качеството на свидетел по други дела в гр.Стара Загора, гр.Ямбол и
гр.Сливен.
Тук следва да се има предвид,
че извършеното самопризнание е било не защото пострадалите са разпознали
подсъдимия, а защото случаят с извършени множество измами е започнал да се
разплита, когато в посочените по-горе градове и са били повдигнати обвинения на
Д. вече в качеството му на извършител с друго неустановено по делото лице.
Мотивът за извършване на
престъплението у подсъдимия е бил бързо и лесно облагодетелстване по
неправомерен начин. От самото начало за него е било ясно , че дейността му е
криминална и въпреки това за един кратък период от време за периода от
21.02.2018 г. до 27.03.2018г. е извършил на територията на посочените по-горе
градове множество измами на различни граждани като имотната вреда нанесена им е
в размер на 80351 лева в пари и ценности. Подсъдимият е могъл да разбере още на
21.02.2018, че е необичайно и неприемливо работодателите му да прибират пари от
граждани по този начин. Могъл е да се усъмни, че работата, за която е нает е
повече от странна, имайки предвид парите, които е трябвало да хвърли в кошче за
боклук и странният мъж с черните очила, който му подава всеки път плик с пари
за възнаграждение.
При определяне размера на наказанието, което
следва да понесе подсъдимия съобразно нормата на чл.54 от НК, съдът отчете
високата степен на обществена опасност на самото деяние, а оттам и на дееца
(касае се за едно от най-често срещаното в последните години усложнено
престъпление–телефонни измами), при което се засяга основно имуществената сфера
на лица на различна възраст, които след направеното разпореждане с парите си
остават без средства за нормално съществуване, събирани години наред и като
съобрази наличието на баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства прецени, че за постигане целите
на наказанието на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от
свобода в размер около средния предвиден в закона, а именно три години и след
като приложи императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК и нормата на чл.58а
ал.1 от НК редуцира така посоченото по-горе наказание с 1/3 и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на две години. Налице са в
кумулативна даденост предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, а именно към момента
на извършване на престъплението деецът Д. е неосъждано лице и съдът намира, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да го изтърпи и отложи изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за срок от четири години.
Това наказание, по мнение на Съда, се явява
съответно на обществената опасност на деянието и на дееца и ще окаже
превъзпитаващ и поправителен ефект върху него и с него могат да бъдат
постигнати целите на чл.36 от НК.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.