ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 1372 22.07.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. РУСЕВА-М.
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 923 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК, вр. чл.129, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба
от Г.З.Ш., със съдебен адрес гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 5, подадена чрез
адв.Таня Панайотова-Маркова, против определение № 323/22.05.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 315/2019 г. по описа на РС-Поморие, с което на основание
чл.129, ал.3 ГПК исковата й молба е върната като нередовна и производството по
делото е прекратено.
В частната жалба се изразява несъгласие с обжалваното определение, като същото се счита за неправилно. Изложени са съображения, че още в исковата молба ищцата е поискала издаването на съдебни удостоверения за снабдяване с данъчна оценка и схема на самостоятелния обект, които не са били издадени от съда, но въпреки това съдът е оставил исковата молба без движение, а с молба от 30.04.2019 г. е посочила още веднъж невъзможността си да се снабди с данъчна оценка на имота и отново е поискала издаването на съдебно удостоверение, но независимо от това съдът е прекратил делото, без да коментира направеното двукратно искане за издаване на съдебно удостоверение. Предвид това, жалбоподателката счита, че произнасянето на ПРС противоречи на практиката на ВКС – определение № 398/27.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 383/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., съгласно което съдът следва да задължи ищеца да представи данъчна оценка на имота, съответно да му съдейства да се снабди с такава, като при поискване издаде съдебно удостоверение. В тази връзка се посочва, че като не се е произнесъл по искането за издаване на съдебно удостоверение, съдът практически е поставил ищцата пред невъзможността да се снабди с данъчна оценка, респективно да изпълни дадените й указания. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение, като задължи районния съд да издаде исканите съдебни удостоверения.
Препис от жалбата не е връчван на насрещна страна, съобразно разпоредбата на чл.129, ал.3, изр.второ ГПК.
Бургаския окръжен съд,
като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като
съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:
Частна жалба е подадена
в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен
акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество,
частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№
315/2019 г. по описа на РС-Поморие е образувано по исковата молба на Г.З.Ш., с
която е предявен иск по чл.33, ал.2, вр. чл.66, ал.1 ЗС против И.Й.К. и Н. Д. Д.,
за изкупуване на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
35033.501.722.1.1 по КККР на гр.Каблешково, общ.Поморие, намираш се в сграда 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 35033.501.722, със застроена площ
от 67.06 кв.м., с предназначение – гараж в сграда, прилежащи части – съответни
на обекта. Изложени са твърдения, че ищцата и първия ответник са бивши съпрузи,
като по време на брака им двамата са построили двуетажна жилищна сграда в
поземления имот с идентификатор 35033.501.722, на който ищцата е едноличен собственик.
Жилищната сграда е била предмет на съдебна делба след прекратяването на брака,
като с решение № 155/16.12.2005 г. по гр.д.№ 156/1999 г. на ПРС, съдът е
поставил в дял на И.К. първия етаж от жилищната сграда, а в дял на ищцата е
поставен втория етаж от сградата. Твърди се, че въз основа на решението за
делбата ответникът К. се е снабдил с констативен нотариален акт през 2008 г., а
на 19.02.2019 г. е продал на ответницата Н. Д. придобитото от него имущество –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35033.501.722.1.1 по КККР на
гр.Каблешково, общ.Поморие, намираш се в сграда 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 35033.501.722, със застроена площ от 67.06 кв.м.,
предназначение – гараж в сграда, прилежащи части – съответни на обекта. Твърди
се също, че преди извършване на продажбата ответникът К. не е предложил на
ищцата да закупи имота на определената от него цена, с което е нарушил
разпоредбата на чл.33 ЗС, при съответното прилагане на чл.66 ЗС, поради което
предявява настоящия иск и моли съда да постанови решение за изкупуване от нея
на процесния самостоятелен обект при условията на сключевия между двамата
ответници договор за покупко-продажба. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства. Направено е искане за издаване на съдебни удостоверения за
снабдяването на ищцата с удостоверение за данъчна оценка на самостоятелния
обект и със схема на същия, като е приложена квитанция за заплатена държавна
такса за издаване на удостоверенията.
С разпореждане от
16.04.2019 г. исковата молба е оставена без движение с указания до ищцата в
едноседмичен срок от съобщението да представи данъчна оценка на имота и да
внесе по сметка на съда дължимата държавна такса. С разпореждането съдът
изрично е указал на ищцата за последиците при неизпълнение в срок на дадените
указания, а именно – връщане на исковата молба. Съобщението за постановеното
разпореждане и дадените с него указания е редовно връчено на ищцата на
25.04.2019 г., на посочения от нея съдебен адресат – адв.Таня
Панайотова-Маркова.
В срока за отстраняване
на нередовностите ищцата е депозирала молба вх.№ 2024/30.04.2019 г. (л.23),
подадена по пощата на 25.04.2019 г., с която увдомява съда, че не може да се
снабди с данъчна оценка на процесния обект, тъй като такава се издава само на
собственика, а тя не е такъв и затова с исковата молба е поискала издаването на
съдебни удостоверения, въз основа на които да се снабди с данъчна оценка на
имота, едва след което би могла да се определи и коректната държавна такса по делото.
С молбата ищцата отново е поискала от съда да издаде исканите съдебни
удостоверения, за които квитанцията за платената държавна такса е приложена към
исковата молба.
С резолюция от
07.05.2019 г. на ПРС, обективирана върху горната молба, е разпоредено
издаването на исканите съдебни удостоверения, които понастоящем се намират в
кориците на първоинстанционното дело.
С обжалваното
понастоящем разпореждане № 323/22.05.2019 г. районният съд е приел, че срокът
за отстраняване на нередовностите е изтекъл, като в същия ищцата не е
отстранила нередовностите по исковата молба, поради което на основание чл.129,
ал.3, вр. ал.2 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по
делото.
При горната
фактическа обстановка, въззивният съд намира настоящата частна жалба за
неоснователна, а постановеното от ПРС определение за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
В конкретния случай, с разпореждането от
16.04.2019 г. на основание чл.129, ал.2 ГПК районният съд е дал на ищцата изрични
и точни указания за отстраняване на нередовности по исковата молба, като същата
е предупредена за последиците при неизпълнение в срок – прекратяване на делото, респ. връщане на исковата молба
(чл.129, ал.3 ГПК). Това разпореждане е редовно връчено на ищцата на 25.04.2019
г. Едноседмичният срок за отстраняване на нередовности е изтекъл на 02.05.2019
г. – четвъртък, присъствен ден. От данните по делото е видно, че до изтичането
на този срок нередовностите по исковата молба за представяне на данъчна оценка
на имота, въз основа на която да се определи и внесе дължимата държавна такса
за производството, не са били отстранени от ищцата. Тук следва да се има
предвид, че до изтичането на предоставения й едноседмичен срок ищцата не е
поискала от съда неговото продължаване, поради което са настъпили
предпоставките по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба и ПРС правилно
е прекратил производството по делото.
Въззивният съд не споделя доводите в жалбата, че ищцата е била поставена от съда практически пред невъзможност да се снабди с данъчна оценка на имота и да изпълни дадените й указания, тъй като съдът не се бил произнесъл по своевременно направеното от нея искане за издаване на съдебно удостоверение. В случая, действително по заявеното с исковата молба искане за издаване на съдебни удостоверения липсва произнасяне на районния съд. Но, както бе посочено по-горе за оставянето без движение на исковата молба и за определения от ПРС едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите ищцата е била уведомена на 25.04.2019 г., като срокът е изтекъл на 02.05.2019 г. До тази дата ищцата е имала възможност да поиска от съда на основание чл.63, ал.1 ГПК да продължи срока по чл.129, ал.2 ГПК, което обаче тя не е сторила. Вместо това, с молбата си от 30.04.2019 г. Ш. отново е заявила искането си за издаване на съдебно удостоверение, но не е направила искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите, като в съдържанието на молбата й липсва искане по чл.63, ал.1 ГПК. По делото също липсват данни във връзка с оставянето без движение на исковата молба жалбоподателката да е направила искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите преди изтичането на дадения й срок за изпълнение, каквото е изискването на чл.63, ал.1 ГПК, поради което е без значение дали съдебните удостоверения са били издадени или не. Ето защо, след като нередовностите по исковата молба не са били отстранени в предоставения срок, като не е било поискано и продължаването на този срок, районния съд правилно е прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК.
По изложените
съображения, Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба е неоснователна,
а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 323/22.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 315/2019 г. по описа на РС-Поморие, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната исковата молба на Г.З.Ш. и производството по делото е прекратено.
Определението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му
на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.