№ 39071
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110169984 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими и
необходими за изясняване на обстоятелствата от предмета на делото, поради което
следва да бъдат приети.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, формулирани в исковата молба, което искане се явява относимо и необходимо
и следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи докладът по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на въпросите, формулирани в исковата молба, като определя възнаграждение за
изготвянето в размер на 400 лева, платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., тел. **********.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице!
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.11.2025 г., от 10:00 часа, за когато
да се призоват страните.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. Т., ЕГН:
**********, с адрес: ****, срещу „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1, вр. с
чл. 200, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 26 024,06
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи – загуба на доход за периода от 01.04.2021г. до 01.11.2024г., претърпени от
1
ищеца в резултат на трудова злополука, настъпила на 23.03.2010 г. в гр. София, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 25.11.2024г. до
окончателното плащане, и 6 282,89 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от периода от 01.04.2021г. до 22.11.2024г.
Ищецът твърди, че се намирал с ответника в трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор № 24 от 16.10.2009 г., като за времето от
16.10.2009 г. до 23.03.2010 г. изпълнявал длъжността „монтьор, силови електрически
кабели (наземни), електромонтьор в секция КМ II квалификационна степен“. На
23.03.2010г. по време на изпълнение на трудовите си задължения и във връзка с
извършваната работа – при монтажни дейности на каре на трамвайна контактна мрежа
от у*** ищецът претърпял злополука, квалифицирана като трудова с разпореждане №
11951 от 21.05.2010г. на ТП на НОИ – София град. Сочи, че с решение по гр. д. №
5621/2014г. на СГС, влязло в сила на 08.02.2016г., ответникът бил осъден да заплати
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди за периода от
23.03.2010г. до 01.04.2015г. Допълва, че с постановеното решение било установено, че
злополуката е трудова, настъпила при изпълнение на трудовите задължения – монтаж
на каре на трамвайна контактна мрежа и скрояване на нови карета, при което скъсан
лъч го удря и той пада от над 4 м. височина върху кабината на автомобил и оттам на
пътното платно, в резултат на което получил счупвания на костите на дясната
подбредица в областта на глезена, на въшния кондил на левия голям пищял, както и
прешленна фрактура. Навежда твърдения, че впоследствие имуществената
отговорност на ответника за трудовата злополука била реализирана, както следва: с
Решение № 117502 от 12.05.2017г. по гр. д. № 42312/2016г. на СРС били репарирани
претърпените имуществените вреди за периода от 01.04.2015г. до 01.07.2016г.; с
Решение № 2567/06.01.2019г. по гр. д. № 54350/2017г. на СРС били репарирани
имуществените вреди за периода от 01.07.2016г. до 01.08.2017г.; с Решение №
20023588/22.03.2022г. по гр. д. № 18846/2019г. на СРС били репарирани
имуществените вреди за периода от 01.08.2017г. до 01.04.2019г.; с Решение №
15747/16.08.2024г. по гр. д. № 33842/2022г. на СРС били репарирани имуществените
вреди за периода от 01.04.2019г. до 01.04.2021г. Поддържа, че след злополуката е с
трайно намалена работоспособност, като с последното експертно решение на ТЕЛК №
92318 от зас. 148 от 01.08.2024г. бил преосвидетелстван и е определена 54 % трайна
намалена работоспособност за срок до 01.05.2025г. при противопоказни условия на
труд – ходене, стоене прав и тежък физически труд. Сочи, че в резултат на трудовата
злополука за периода от 01.04.2021г. до 01.11.2024г. е претърпял имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което получавал преди трудовата злополука, и получаваната пенсия
за инвалидност. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение, че не е налице
промяна в работоспособността на ищеца, нито влошаване на здравословното му
състояние, която да обосновава присъждането на ново обезщетение за имуществени
вреди. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствена тежест между страните:
По иска по чл. 200, ал. 1 КТ, вр. с чл. 200, ал. 3 КТ - в тежест на ищеца е да
установи обстоятелства, на които основава исканията си, в това число: настъпването на
трудовата злополука по описания в исковата молба начин; постановяването на ново
решение на териториалната експертна лекарска комисия за времето до 01.11.2024г. ;
настъпването на имуществените, описани в исковата молба – получаването на доход,
по[1]нисък от трудовото възнаграждение, плащано от ищеца; причинно-следствената
2
връзка между двете.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг и
изпадане на длъжника в забава, както и размера на претендираното обезщетение за
забава.
В тежест на ответника е да докаже фактите и обстоятелствата, върху които
основава възраженията си, доколкото е направил такива в срока по чл. 131 ГПК.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 153 ГПК като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: 1/ че между ищеца и ответника е
съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по трудов договор № 24
от 16.10.2009 г., по силата на което и за времето от 16.10.2009 г. до 23.03.2010 г.
ищецът е изпълнявал длъжността „монтьор, силови електрически кабели (наземни),
електромонтьор в секция КМ II квалификационна степен“, както и 2/ че на 23.03.2010г.
ищецът е претърпял злополука, призната за трудова с разпореждане № 11951 от
21.05.2010г. на ТП на НОИ – София град.
УКАЗВА на ищеца, че следва да вземе становище по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание,
като в противен случай губи възможността да направи това по-късно.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3