РЕШЕНИЕ № 338
гр. Монтана, 15 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 26.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 241
по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение от 17.02.2020
г. по АНД № 394/2019 г. на районен съд Берковица е потвърдено Наказателно
Постановление № 19-0243-000712 от 09.07.2019 г. на Началник РУ Берковица, с
което на С.Ц.Ц.,***, е наложено административно наказание, затова че управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
В
законния срок против решението е подадена касационна жалба от
административнонаказаното лице, който твърди, че обжалваното
съдебно решение е изцяло неправилно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон и с него е потвърдено едно изцяло
незаконосъобразно Наказателно постановление, поради което моли да се
отмени обжалваното съдебно решение, както и потвърденото
с него наказателно постановление. Счита, че наложената санкция - лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, е изключително тежка и не отговаря
на обществената опасност на нарушението. Съдебният състав при PC Берковица
е нарушил съществено материалния и процесуалния закон като не е квалифицирал
случая като маловажен и не е отменил тази санкция. Съдебното решение е и
необосновано. Маловажността на случая е установена по категоричен начин от
Прокуратурата на Република България. В Постановление за прекратяване на
досъдебно производство от 12.06.2019г. е прекратено наказателното производство
за същото нарушение поради обстоятелството, че деянието е малозначително, поради явната незначителност на неговата
обществена опасност. От прокурора е установена изключително ниска степен на увреждане на
обществените отношения, правеща неприемливо и необосновано налагането на висока
санкция за това поведение. В конкретния случай, касаторът е закупил по
законен начин лек автомобил, който автомобил е бил надлежно регистриран от
продавача и е с регистрационни номера, но е пропуснат законоустановения
двумесечен срок за пререгистрация на МПС на негово име, което е пререгистрирано
няколко дни след изтичане на законоустановения срок. За забавата е надлежно
глобен и е заплатил глоба в размер на 200 лв. за по-малко от седмица забава. Въпреки
пререгистрацията на автомобила и въпреки заплатената от него глоба, PC Берковица
е потвърдил наказателното постановление, с което е наложена втора санкция в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Извършеното нарушение
по никакъв начин не е толкова тежко и не налага лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 6 месеца. Налагането на такова строго наказание на
жалбоподателя застрашава сериозно, както семейните така и служебните му
отношения. Неправилно в обжалваното решение съдебният състав приема, че
автомобилът е бил дълго време без регистрация. Към момента на проверката
автомобилът евентуално е бил със служебно свалена регистрация не повече от два
дни. Допуснатата от жалбоподателя като цяло забава в пререгистрацията на
придобития от него автомобил е 6 дни. Автомобилът е следвало да бъде
регистриран до 27.02.2019г., а е регистриран на 6.03.2019 г.
Към момента на
проверката от служители на МВР - КАТ на 02.03.2019г. жалбоподателят не е знаел
по никакъв начин и не е бил уведомен, че регистрацията на управляваното от него
МПС е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
поради неизпълнение на задължение за заявяване на настъпила промяна в
собствеността на превозното средство в двумесечен срок от прехвърлянето. Към
този момент от жалбоподателя не са били иззети и свидетелството за регистрация
и регистрационните табели на автомобила.
Липсата
на регистрация въобще и липсата на пререгистрация е недопустимо да бъдат
приравнявани. Под МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, законът визира
МПС без регистрационни номера и регистрационен талон. Липсата на пререгистрация
на МПС на името на нов собственик не е равна на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред.
Ответната страна, чрез юрк
Д*** оспорва касационната
жалбата. Счита,че същата е
недопустима, тъй като е подписана от адвокат, на който са дадени указания за
представяне на пълномощно в днешното съдебно заседание, които указания не са
изпълнени. В случай, че жалбата се приеме за допустима, то оспорва същата като
неоснователна. Счита, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано.
Възраженията, които са изложени в касационната жалба са правени и пред районни
съд. Същият ги е обсъдил и правилно ги е приел за неоснователни. По отношение
на размера на наложеното наказание счита, че същото е наложено в минимален
размер от административнонаказващия орган. Не може да се приеме, че случаят е
маловажен с оглед степента на обществената опасност на тези нарушения и личността
на нарушителя. Поради това моли решението на БРС да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата за неоснователна,
а атакуваното решение на РС Берковица за правилно и законосъобразно. В хода на
проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, които да нарушават
правото на защита на наказаното лице. Установена е фактическата обстановка,
която правилно е описана в диспозитива на издаденото наказателно постановление.
Извършеното нарушение е доказано по несъмнен начин. Възраженията, направени с
касационната жалба, са правени и пред районния съд, който ги е обсъдил и
правилно отхвърлил. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради
което предлага да бъде потвърдено.
Жалбата
е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Адвокат Л.И. е с
надлежно пълномощно, същото представено пред въззивната инстанция /л. 10/,
където изрично е посочено, че същото е безсрочно и важи до изричното му
оттегляне, каквито данни няма по делото, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в
жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:
За да постанови
обжалваното решение и отмени издаденото Наказателно постановление, съставът на
Районен съд – Берковица приема, че на 02.03.2019 г. около 14,30 ч. на път ІІ-81
- разклона за с.К*** жалбоподателят управлява л.а „Д*** Г*** Ч*** ", рег.
№С*** , който е с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП на
27.02.2019г., за което е съставен АУАН. За нарушението е образувано ДП № 91/2019г
на РУ Берковица, което е прекратено с постановление от 12.06.2019г. Тази
фактическа обстановка се установява от издаденото Постановление и разпита на
свидетеля Т*** Г*** . Въззивният съд счита, че административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. При
извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към
отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление. АУАН е
съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като
същият се е подписал, че няма възражения. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно
изчерпателно, както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати
нарушения в тази връзка. Този съд приема, че няма спор по описаните в АУАН и НП
факти и обстоятелства свързани с управлявания от жалбоподателя автомобил Д*** Г***
Ч*** с рег.№ С*** , на път, отворен за обществено ползване (път II-81 на
разклона за с.К*** ). Жалбоподателят не оспорва и фактът, че автомобилът е
закупен от него с договор за покупко-продажба от 27.12.2018год. Съдът не споделя
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че деянието е извършено
без вина, доколкото жалбоподателят не е бил надлежно информиран за прекратяване
на регистрацията. В случая приложима е разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в
сила от 27.12.2017г.), съгласно, която - служебното прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Установено е, че
автомобилът е с прекратена регистрация от дата 27.02.2019г. поради това, че на
27.12.2018г. е сключен договор за покупко-продажба. Прекратяването на
регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен
орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират Ц.
за това (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен
да познава закона, поради което не се споделя тезата, че жалбоподателят не е
знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, вследствие на
неговото бездействие. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е
27.02.2019г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и
правилно регистрацията му е била служебно прекратена, считано от 28.02.2019г. В
този смисъл съдът намира, че жалбоподателят е допуснал небрежност, в резултат
на което се е стигнало и до разглежданото нарушение, за което правилно е
санкциониран на основание действащата към момента на извършването на деянието
разпоредба чл. 175, ал.З, пр.1 от ЗДвП. С оглед характера на нарушението и
проявената недопустима небрежност и явно неглижиране на задълженията на водач
на автомобил /управление на автомобил, който в продължителен период е без
регистрация/, то случаят не може да се приеме за маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Предмет на касационна
проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ.
допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При разглеждане на
делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил
материалният закон. В тази връзка неприлагането на чл. 28 от ЗАНН не съставлява
нарушение на процесуални правила, а евентуално би било основание за материална
незаконосъобразност. Всички възражения пред касационната инстанция са навеждани
и пред въззивния съд, който ги е обсъдил, а изложените съображения се споделят
изцяло, без необходимост от преповтаряне, като съдът препраща към мотивите на
този съд, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 46, ал. 2 от ЗНА.
За повече яснота, този
съд следва да отбележи, че съгласно чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП - по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
Съгласно чл. 143, ал.
15 от ЗДвП - Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система,
се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство.
Съгласно чл. 175, ал.
3, пред. 1 от ЗДвП - Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.
При така действащата
правна уредба, законовите текстове, уреждащи регистрацията на МПС са
императивни, ясни и категорични, без да дават основание за двусмислено
тълкуване. Едно МПС е регистрирано, когато има надлежна регистрация в
съответните за това служби. Прекратената регистрация означава, че съответното
МПС вече няма надлежна такава, т.е. това МПС по смисъла на закона вече не е
регистрирано и не може да се движи по пътищата за обществено ползване, каквото
е изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След като МПС се управлява в нарушение
на чл. 140, ал. 1 от закона, то с него се извършва нарушение на тази норма.
Законодателят не прави разлика между МПС с първоначална регистрация и такива с
последваща, поради което възраженията, касаещи тежестта на нарушението не са
релевантни, след като законодателят не прави разлика между МПС, които нямат
първоначална регистрация и такива, които имат, но в последствие е прекратена,
тъй като прекратената регистрация е равнозначна на липсата на такава. В този
случай следва да се има предвид, че познаването на закона е презумпция, поради
което законодателят не въвежда
задължение за административния орган да уведомява собствениците на МПС, когато служебно
прекратява тяхната регистрация при условията на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Неправилно изведеният
извод от въззивния съд, че МПС е било дълго време без регистрация, не се
отразява на постановения краен правен резултат, тъй като наложеното наказание е
към установения в закона минимум.
Всички съображения в
касационната жалба, се свързват основно с твърдението за наличието на
маловажност на извършеното деяние. За да се приеме, обаче такава маловажност, за
деянието следва да се установят определени специфични обстоятелства, които да
го отличават от подобни/идентични на него деяния, каквито специфични
обстоятелства не се твърдят. В тази връзка, самото нарушение е формално и не
изисква настъпването на общественоопасни последици, поради което последните не
могат да бъдат критерий, установяващ неговата маловажност.
С оглед на изложеното касационната
инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.
От гледна точка
валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на
такъв.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно решение от 17.02.2020 г. по АНД № 394/2019 г. на районен съд Берковица.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :