№ 3271
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20251110202463 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на “***** срещу електронен фиш серия К № 7724486, издаден
от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП извършено
извън населено място и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
В жалбата са наведени пространни доводи за незаконосъобразност на атакувания акт,
като се моли за неговата отмяна. Изтъкнато е, че неправомерно е санкционирано
дружеството – собственик на автомобила, въпреки липсата на възможност за това съгласно
ЗДвП, с което е нарушен и чл. 188, ал. 2 ЗДвП. Освен това неправилно на дружеството е
наложено административно наказание „глоба“, което е приложимо единствено за физически
лица.
След дадени указания от страна на съдията-докладчик, процесуалният представител на
дружеството адв. В., е уточнила, че подава жалбата от името на дружеството, защото именно
то е посочено като наказано в електронния фиш, връчен на негов представител, който е
представен и по делото. Именно поради това съдът е преценил, че в случая дружеството е
легитимирано да обжалва електронния фиш, доколкото то е посочено като санкционирано.
В съдебно заседание не се явява редовно призованият жалбоподател „*****, нито
неговия процесуален представител – адв. В., от която са депозирани писмени бележки с
доводи, развити и в жалбата. Тя се позовава и на практика на СРС по идентични казуси
относно други издадени срещу дружеството фишове. В писменото становище се претендира
и присъждане на направените разноски по делото за адвокатска защита.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, се представлява от юрисконсулт M.
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш и присъждане на
разноски за юрисконсултска защита. От юрисконсулт M. са депозирани и подробни писмени
бележки по съществото на делото с доводи за потвърждаване на електронния фиш.
1
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима. Видно от представената от жалбоподателя разписка, електронният фиш е връчен
на жалбоподателя на 27.01.2025 г., като жалбата срещу него е изпратена по електронен път
чрез ССЕВ до СДВР на 10.02.2025 г., следователно съдът я приема за подадена в срок.
С допълнително подадената на 20.03.2025 г. молба от адв. В. е представен връченият на
наказаното лице електронен фиш, ведно с разписката към него (след л. 14 по делото). От
същия се установява, че в него като наказано лице е вписано единствено дружеството
„*****, а не законният му представител Г. Д. А.. По този начин се установява разминаване
между връчения на наказаното лице електронен фиш и този, представен от наказващия орган
с преписката. на последния документ изрично е посочено, че наказаното лице е Г. Д. А. като
законен представител на „*****. Но в случая процесуалната легитимация следва да бъде
определена въз основа на съдържанието на връчения на наказаното лице електронен фиш,
доколкото той е издаден първи и именно с неговото съдържание е запознат жалбоподателя.
Практиката на съда да се изпраща електронен фиш с различно съдържание е
незаконосъобразна и представлява самостоятелно основание за отмяната на фиша. Въз
основа на тези съображения съдът прие, че с издадения електронен фиш серия К № 7724486
е наказано дружеството „*****, поради което и същото се явява процесуално легитимирано
да обжалва фиша.
Разглеждана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.07.2023 г. в 15:20 ч., в *** извън населено място, по *** в района на номер 324, с
посока на движение от ул. ****** път към ул. *****, с мобилна система за видеоконтрол –
АТСС, Cordon № MD1195, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил
марка *****, модел ***** с рег. № *****, 128 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в
полеви условия 3 %) при разрешена такава – 80 км./ч. извън населено място, въведено с
пътен знак В26. Автомобилът бил заснет в лице, приближавайки към мобилната камера, тип
„триножник“, която била монтирана извън населено място и извън патрулен автомобил.
Автомобилът бил регистриран на името на „***** със законен представител Г. Д. А.. Но
въпреки тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 7724486 срещу
дружеството „***** за налагане на глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП. Във връчения електронен фиш на представител на жалбоподателя на
27.01.2025 г. като наказано лице било посочено единствено дружеството. Но след подаване
на жалбата срещу фиша, от ОПП СДВР заедно с материалите по преписката бил представен
електронен фиш серия К № 7724486 с различно съдържание, като в него като наказано лице
бил посочен управителят на дружеството – Г. Д. А..
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1195, която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 08.07.2023 г., в 15:20:23 ч., в района на *** с координати EL 23о42.9012 и
NL 42о62.1693, е засечена скорост на движение от 132 км/ч, като са записани датата, часа,
посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на
автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се установява, че
автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на поставяне на
мобилната камера. Поставеното на снимката кръстче точно върху номера на автомобила
несъмнено сочи, че именно неговата скорост е засечена. Поради това, съдът приема за
доказано, че именно с автомобил с регистрационен номер ***** е извършено нарушението.
2
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на
07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на
системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост
100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 14.03.2023
г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1195 е била
преминала първоначалната и последваща проверка. За използването на техническото
средство бил съставен и протокол от същата дата, в който било отразено, че въведената
скорост на движение в този пътен участък е именно 80 км./час, която е въведена с пътен
знак. Същият знак е заснет и на снимката, приложена по преписката. Видно от протокола и
от вписаното в електронния фиш, мястото на нарушението се намира извън населено място.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в
нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността
на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и
местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на
заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на
електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по
метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща
проверка на системата, протокол за използване на техническото средство и др. Събраните по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
3
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира извън
населено място; посочена установената скорост на движение на процесното МПС, както и
въведената с пътен знак максимално разрешена скорост на движение. Съдът констатира
разминаване при описанието на мястото на нарушението, доколкото първоначално във
фиша е посочено, че то е в гр. София, а след това, че е извън населено място, което корелира
и с основанието за налагане на глобата по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Но доколкото в случая са
налице допуснати значително по-груби нарушения на процесуалните правила, съдът не
намира за необходимо да анализра посоченото нарушение по-подробно.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В
електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство Cordon М2 № MD1195, което е отразено и в
представените от ОПП СДВР документи. Следователно съдът приема за несъмнено
доказано, че техническо средство - Cordon М2 № MD1195 представлява мобилна система за
видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.
Измерената скорост на движение на автомобила е 132 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
128 км/ч. Не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за
жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като
скоростта е намалена на 128 км./ч. В случая съдът прие за безспорно доказано, че в
процесния пътен участък е била въведена максимална скорост на движение от 80 км./час с
поставен пътен знак В 26, което се установява от протокола за използване на техническото
средство. От тези документи се установява и че нарушението е извършено извън населено
място. Следователно, с оглед приетите по-горе фактически положения се налага извод за
превишение на разрешената скорост с 48 км./час, както е посочено и във фиша.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство АТСС било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 128 км./ч.
при ограничение от 80 км./ч. в населено място, въведено с пътен знак В26, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение с 48
км./ч., съответно наказуемо по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП с наказание „глоба“ в размер на
400 лева към датата на деянието.
Но в случая при ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател са допуснати съществени процесуални нарушения, които
изцяло са опорочили производството и водят до необходимост от отмяна на
4
обжалвания електронен фиш.
В случая неправилно е определено санкционираното лице – регистрирания
собственик/ползвател на автомобила – юридическо лице, вместо неговия законен
представител. Нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП изрично уточнява, че когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. В този смисъл адресат на административна санкция по ЗДвП, наложена с
електронен фиш би могло да бъде единствено физическо лице, но не и юридическо. Но в
настоящия случай, в електронния фиш, връчен на жалбоподателя като наказано лице е
посочено единствено дружеството, което изцяло противоречи на правилата на ЗДвП.
Неправилното определяне на отговорния субект е довело и до допуснатото второ
съществено процесуално нарушение, а именно налагането на административно наказание
„глоба“ на юридическо лице. Съгласно чл. 83 от ЗАНН, на юридическите лица се налага
единствено „имуществена санкция“, а съгласно чл. 53 от ЗАНН, административното
наказание „глоба“ се налага единствено на физически лица. Доколкото в ЗДвП е предвидена
отговорност единствено за физически лица, всички предвидени имуществени наказания,
включително и по приложимата в случая разпоредба на чл. 182, ал. 2 ЗДвП са именно
„глоба“. Но като е наложил глоба на търговското дружество, наказващият орган е допуснал
поредното съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в рамките
на съдебното производство.
Съдът не би могъл да пренебрегне и наличието на два електронни фиша по делото с
еднакъв номер и санкциониращи едно и също нарушение, но с различно съдържание
относно наказаното лице. Като е приложил по преписката електронен фиш с вписано
различно съдържание от този, връчен на жалбоподателя, наказващият орган грубо е
нарушил закона и правото на защита на санкционираното лице. Подобна практика е
недопустима, доколкото създава неяснота кой от двата екземпляра е оригиналния и подлежи
на съдебен контрол. По-горе съдът е изложил своите съображения, че доколкото връченият
на дружеството екземпляр очевидно е издаден първи, именно той следва да бъде взе
предвид в производството.
Всичко изложено води до извод за незаконосъобразност на обжалвания електронен
фиш и съответно до необходимост от неговата отмяна.
С оглед изхода на делото и отмяна на фиша, съдът следва да разгледа и претенцията на
адв. В. за присъждане на дружеството на разноските за адвокатска защита. С оглед
разпоредбата на чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на
жалбоподателя, като по делото в проведеното съдебно заседание не е участвала лично
упълномощената адв. В., но тя е изготвила и подала жалбата, както и допълнителната
уточняваща молба и писмените бележки преди съдебното заседание. Адв. В. е представила
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение
в размер на 400 лева за адвокатска защита по делото. Размерът на възнаграждението е
изплатен изцяло на адв. В., видно от инкорпорираната в договора разписка. Съдът намира,
че размерът на възнаграждението е справедлив, с оглед наложената на жалбоподателя глоба
и положените процесуални усилия от неговия адвокат. Поради това съдът прие, че
направеното от наказващия орган възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение е неоснователно и на дружеството следва да се присъдят в пълен размер
сторените по делото разноски.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 от ЗАНН и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 7724486, издаден от СДВР, с който на „*****
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя „***** сумата от 400.00 лева,
представляваща разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6