М О Т И В И
по НОХД № 588/2017 г. АРС, I н.с.
Районна Прокуратура - Асеновград е повдигнала обвинение
против подсъдимия С.М.Д., за това че през месец март 2016 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, се е съвкупил с лице от женски
пол, ненавършило 14-годишна
възраст – А.И.Д., с ЕГН **********, като деянието не съставлява
престъпление по чл.152, ал.1 от НК- престъпление по чл. 151 ал.1
вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК
Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение,
като предлага на същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 8 месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 ал.1 от НК
Служебният защитник на подсъдимия, адв. Е.В. излага
доводи за наличие на предпоставките за приложимост на чл. 9 ал.2 от НК,
алтернативно се иска приложението на чл. 55 ал.1 т.2 б „Б“ от НК и замяна на
наказанието лишаване от свобода с наказание „пробация“ с минимална
продължителност на двете задължителни пробационни мерки по чл. 42 а ал.2 т.1 и
т.2 от НК.
Граждански иск не е предявен.Частен обвинител не е
конституиран като акцесорна страна в наказателния процес.
Подсъдимият се признава за виновен, признава и фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същият заявява, че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти, изразява съжаление за
стореното деяние и моли за наказание „пробация“.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
С.М.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен /живее на
съпружески начала с А.Д./, неосъждан, с начално образование, работи като
товарач във фирма „***“ гр. Асеновград, с адрес: гр. Асеновград, обл.
Пловдивска, ул. „***“ № 64, ЕГН **********.
Към месец март 2016 г. същият още не бил
навършил 18 годишна възраст- респективно бил непълнолетен и живеел
заедно с майка си в гр.Асеновград, на ул. „***“ № 64.
Свидетелката А.И.Д. била родена на *** *** и до 11.03.2016 г. е живяла в гр.Пловдив, ул. „***” № ***при баща си свид.И.Р.Д.. Към месец март 2016 г., св. А.Д. не била навършила 14
годишна възраст- респективно била малолетна. През месец април 2015 г. свид.А.Д. се запознала
с подс. С.Д. и започнали
да излизат заедно. На 11.03.2016 г. подс. С.Д. и свид. А.Д., които изпитвали чувства един към друг,
решили да заживеят на съпружески
начала, без да имат сключен
граждански брак и въпреки, че първият
от тях към
онзи момент е бил непълнолетен и знаел, че втората
не е навършила 14-годишна възраст. В изпълнение на замисленото на 11.03.2016 г. вечерта двамата се прибрали
в дома на подсъдимия, находящ
се на ул.
„***” № 64 в гр.Асеновград и съобщили
на свид.Н.М.Д.- майка на подсъдимия, че занапред ще живеят
заедно. Свидетелката Н.Д., без да знае,
че свид.А.Д. не е навършила 14-годишна възраст, първоначално не била съгласна свид.Д.
и подс. Д. да заживеят съпружески в дома им, но
впоследствие се съгласила. Свид.А.Д. съобщила на баща
си за
намеренията си късно вечерта на 11.03.2016 г., когато вече била
в дома на подсъдимия. Първоначално
свид.И.Д. също не бил съгласен
това да се
случва, но се примирил. Няколко дена по-късно през месец март 2016 г. свид.А.Д. и подс.С.Д. доброволно осъществили първия си сексуален
контакт. Впоследствие на 15.12.2016 г. се родила дъщерята на подс.Д. и свид.Д..
След раждането на
детето, в Отдел „Закрила на детето” при ДСП-Асеновград е получен сигнал относно
това, че невръстната А.Д. е родила дете.
От Отдел „Закрила на детето” при ДСП Асеновград бил подаден сигнал до Районна
прокуратура гр.Асеновград и започнало настоящото наказателно производство.
От изготвената по делото СПЕ на подс. С. Д. се
установява, че той не
страда от психично заболяване и не се води
на учет в ЦПЗ – Пловдив. Могъл е по
време на извършване на инкриминираното
деяние – през месец март 2016 г. с оглед неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема, запаметява
и възпроизвежда фактите, които имат значение
за делото и да дава достоверни
показания за тях. Могъл е да
ръководи постъпките си. Подс. С.М.Д. може да е наказателно отговорно лице. Постъпката
на обв.Д. не се дължи
на лекомислие и увлечение, но е културално приемлива.
От изготвената по делото СПЕ на свид.А.И.Д. се установява, че тя
не страда от психично
заболяване и не се води на
учет в ЦПЗ-Пловдив. Въпреки
ниската си календарна възраст А.И.Д. е могла правилно да възприема, запаметява
и възпроизвежда фактите, които имат значение
за делото и може да дава
достоверни показания за тях. Могла
е да ръководи постъпките си, но е била улеснена
от личностовата си незрялост и културални нагласи. А.И.Д. може да участва в наказателен
процес с подкрепата на защитник. Постъпката
на А.И.Д. се дължи на лекомислие
и увлечение, като се вземе предвид
възрастта ѝ.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно
и категорично установена от събраните в досъдебното производство доказателства,
а и доколкото подсъдимият Д. изцяло признава
фактите, изложени в обвинителния акт, поради което и производството е протекло
по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК.
В тази насока са показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели – Н.Д., И.Р.Д., А.И.Д., депозирани на досъдебното производство,
надлежно приобщени към доказателствената маса по делото. Показанията на цитираните свидетели, съдът намира за
обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани,
в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото, подкрепящи
направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните
факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства – свидетелски
показания, не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва
застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен
очевидец. Съдът кредитира и заключението на изготвените по делото съдебно-
психиатрични експертизи, като компетентно изготвени от лица, притежаващи
съответните професионални знания в областта на психиатрията, неоспорени от
страните и съответстващи на останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира и събраните делото писмени доказателства,
тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на
фактическата обстановка и разкриване на обективната истина, а именно характеристична
справка на А. Д., характеристична справка на С.Д., справка за съдимост ан С.Д.,
справки „БДС“, трудов договор на С.Д. и
др.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав достига до следните правни изводи:
От правна страна, с деянието си подсъдимият С.М.Д. е осъществил
състава на престъплението по чл. 151 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК, а именно през месец март 2016 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, се е съвкупил с лице от женски
пол, ненавършило 14-годишна
възраст – А.И.Д., с ЕГН **********, като деянието не съставлява
престъпление по чл.152, ал.1 от НК.
Подсъдимият е реализирал обективните
съставомерни признаци на указаното престъпление, тъй като на неустановена дата през
месец март 2016 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, се е съвкупил с А.И.Д., която към онзи момент е била на 13 години,
т.е. ненавършила 14 годишна възраст. Извършеното от него не съставлява
престъпление по чл.152 от НК, доколкото съвкуплението е било със съгласието на
свидетелката А.Д..
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия
общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и
наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Той е знаел, че свид. А.Д. към момента на съвкуплението е била на 13
години, т.е. ненавършила 14 годишна възраст, но въпреки това се е съвкупил с
нея, съзнавайки, че това е забранено от закона, че поведението му е
противоправно и в разрез с установените в обществото норми и правила.
Причините за
извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на
подсъдимия, слабите му волеви задръжки и
незачитане на установения в страната правен ред.
Неоснователно е искането на защитата за
приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като съдът не намира основания
за това. За това, дали деянието, което, макар и да осъществява формално признаците
на предвидено в закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от
неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която
може да не е налице или да е явно незначителна. Следователно степента на
обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца за всеки
конкретен случай определя неговата малозначителност. В настоящия случай
извършеното от подсъдимия не може да се приеме за малозначително, тъй като е
общественоопасно и неговата обществена опасност не е явно незначителна. Касае
се за увреждане на важни обществени отношения, свързани с половата
неприкосновеност на малолетно дете, като деянието е със сериозна социална
нетърпимост. Посоченото, дори и в разрез с традициите на етническата група, към
която спада и подс. Д. определя обществената опасност на извършеното деяние,
която очевидно е налице и не е явно незначителна.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
При така приетото за извършено престъпление
от страна на подсъдимия Д. и определената правна квалификация на деянието – по
чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, при обсъждане на вида и размера на
наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият
съдебен състав е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, което
ограничение е наложено от нормата на чл.373, ал.2 от НПК с оглед на особеното
производство, по реда на което беше проведено съдебното следствие – по глава
ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Предвиденото от законодателя
наказание за престъплението по чл.151, ал.1 от НК е лишаване от свобода от две
до шест години. Тъй като инкриминираното деянието е извършено и подсъдимия като
непълнолетен, то приложение следва да намери разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3
от НК, съгласно която законова норма за непълнолетните предвидените в особената
част на Наказателния кодекс наказания лишаване от свобода за повече от пет
години се заменят с лишаване от свобода до три години. Като се отчетоха
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, признание на вината, изразено съжаление и
критично отношение към извършеното, младата възраст на подсъдимия, полаганите
от него грижи за семейството и роденото дете, трудовата му ангажираност, както
и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав
прие, че наказанието, което следва да определи и наложи на извършителя Д.
следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК при многобройни
смекчаващите отговорността обстоятелства, което приложение на чл.55 от НК се
явява възможно съобразно нормата на чл.58а, ал.4 от НК и е по – благоприятно за
дееца от възможността за определяне на наказанието само съобразно чл.58а, ал.1
от НК. Като съобрази разпоредбите на чл.55, ал.1, т.2, б. “Б”, вр. чл.57, ал.1
от НК, съдът зае становище, че най – подходящото по вид наказание от
алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. Б от НК е
наказанието ПРОБАЦИЯ. Ето защо наложи на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ, при следната
съвкупност от пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр.
чл.42б, ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС *** за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител
или определено от него длъжностно лице,
при периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и на основание чл.42а, ал.2, т.2, вр. ал.1
от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА. За да определи пробацията в размер близък до минималния такъв,
съдебният състав отчете посочените по – горе смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Така наложеното наказание
съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността
на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и
превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.Д. беше осъден да заплати по сметка на ОД МВР-Пловдив
сумата от 172,80 /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки /,
представляваща направени по делото разноски за експертизи.
По делото няма
приложени веществени доказателства.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: