Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,03.05.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На деветнадесети
март година
2019
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Г. Христова - Коюмджиева
секретар:
Маргарита Д.
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8408 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет
на производството са
субективно
съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и обратен иск с пр. основание чл.435 от КЗ.
По изложените в искова молба обстоятелства Р.Т.С. ЕГН **********
и П.Д.В. ЕГН **********, са предявили против Г.П.Г. ЕГН **********, субективно съединени искове с
пр. основание чл. 45 ЗЗД и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплащане на сумата от по 30 000 лева на всяка от ищците, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни повреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 02.01.2016 год. по вина ответницата, ведно със законната
лихва, считано от датата на ПТП – 02.01.2016 год., до окончателното изплащане. Претендират
присъждане на сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 02.01.2016 г., ищците пътували с автомобила на Р.С. ***, като поради нарушаване правилата за движение, ответницата Г. навлязла в насрещната лента за движение и предизвикала ПТП, при което ищците получили редица увреждания. Твърди се, че при това ПТП ищцата Р.С. е получила счупване на 6, 7, 8 и 9-то ребро вдясно, а ищцата П.В. - счупване на 5, 6, 7 И 8-мо ребро вляво.
Твърди се, че по случая е образувано
наказателно производство, като НОХД № 87/2016 г. на РС Брезник е одобрено
споразумение, с което ответницата се признала за виновна и е наложено наказание
„лишаване от свобода”, за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено
по реда на чл.66 от НК.
Ищците твърдят, че вследствие на травмите получени при процесното пътно –транспортно произшествие са претърпели и продължават да търпят значителни болки и страдания, които ответницата следва да обезщети.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Г.В., депозира оттговор, в който оспорва исковете по основание и размер.
Заявява, че оспорва твърденията в исковата молба, че вследствие на
пътнотранспортното произшествие ищците са претърпели описаните в молбата
травматични увреждания, както и че продължават да търпят болки и страдания
вследствие на тези увреждания.Сочи, че исковете са завишени по размер и не са
съобразени със съдебната практика по подобни случаи. Излага, че към датата на
ПТП гражданската отговорност на ответницата като водач на МПС била валидно
застрахована при застрахователно дружество „Л.И.“ АД, гр.София, по
застрахователна полица № 22115001052017, валидна от 14.04.2015 год. до
13.04.2016 год. В тази връзка моли на основание чл. 219, ал. 1 ГПК посоченото
застрахователно дружество да бъде конституирано на страната на ответницата като
трето лице помагач.
Предявен е обратен иск от Г.П.Г. срещу
поисканото за привличане като трето лице помагач З.„Л.И.“ АД, ***, което да
бъде осъдено при условие че бъдат уважени първоначалните искове да заплати на
ищцата Г.Г. сумите от по 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 02.01.2016 год. – датата на ПТП, до окончателното им изплащане, включително за разноските по първоначалните искове. Твърди се в ИМ по обратния иск, че към
датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие управляваният от Г.П.Г.
- И.л. а.
марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег.№****** е имал
валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна компания З. „Л.и.” АД, със седалище и адрес на управление:*** Д
с полица №22115001052017 валидна от 14.04.2015г. до 13.04.2016г. Сочи се, че в законоустановения срок, а
именно на 04.01.2016г. Г.П.Г. - И.е уведомила ответната застрахователната
компания за настъпилото пътно-транспортно произшествие. Сочи се още, че на 20.05.2016г. ответната застрахователната
компания е уведомена за приключилото наказателно производство, като е приложен
и крайния заключителен акт с който Г.П.Г. - И.е призната за виновна в
извършването на престъпланието за което е привлечена
в качеството на обвиняем.
Поддържа,
че на
основание чл.435 от Кодекса за застраховането, застрахованият има право да
получи застрахователно обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.
С
определение постановено в з.с.з. на 24 март 2017г., на основание чл.219, ал.1 ГПК, като трето лице помагач на страната на ответницата Г. е конституирана З. „Л.И.“ АД, ЕИК:******, като е ПРИЕТ на основание чл.219,ал.3 ГПК за
съвместно разглеждане и решаване в настоящото
производство предявеният от Г.Г. срещу З. „Л.И.“ АД
евентуален обратен иск с правно основание 435 КЗ.
Третото лице помагач З.“Л.И.“ АД и
ответник по обратния иск, депозира писмено становище, в което оспорва
евентуално предявеният срещу него обратен иск по основание и размер. Оспорва
наличието на елементите от фактическия състав на деликта.
Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Р.Т.С. – ищец по първоначалния иск, която била нарушила
разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и чл. 20 ЗДвП. Оспорва исковете по размер, като
сочи, че не съответстват на претърпените увреждания, а освен това пострадалите са били без поставени предпазни
колани, не е съобразен и принципа за справедливост, икономическата обстановка в
страната. Оспорва акцесорната претенция за лихви като
недължими, освен това липсвала и покана от пострадалите, предвид на което
застрахователят не бил изпадал в забава.
В съдебно заседание ищците Р.С. и П.В., чрез
пълномощника си адв.Й. поддържат предявения иск.
Представят списък на разноски по чл.80 от ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание ответницата Г.,
чрез адв. О.оспорва предявените искове. При евентуалност
моли да бъде уважен предявеният от Г.Г. срещу З.
„Л.И.“ АД евентуален обратен иск с правно основание 435 КЗ.
Третото лице помагач З.“Л.И.“ АД,
чрез адв.З.Т.-САК,
оспорва предявеният срещу него обратен иск. Представя писмена защита.
Софийски градски съд, I-7 състав, обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е
спорно, като се установява и от приетия констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №1/2016г. на РУ Брезник и План –схема на ПТП, че на
02.01.2016г. около 13.30 часа, на второкласен път II-63 в
района на Кощенски мост на около 120 м преди разклона
за с. Конска между гр.Брезник и гр. Трън, настъпило ПТП межд
лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег.№******,
управляван от Г.Г. и движещият се насрещно лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с per. №******,
управляван от Р.С.. Вследствие на
пътно-транспортното произшествие са пострадали Р.Т.С. с ЕГН********** с
фрактура на 8,9 ребро и П.Д.В. с ЕГН**********, с фрактура на ребра и китка. /л.13-л.15 делото/ Като причина за настъпване
на ПТП е отразено, че водачът на „Шкода“, модел „Октавия“
с рег.№******, поради движение с несъобразена с пътните условия /заснежена пътна настилка/ скорост станал причина за
сблъсъка с „Тойота Корола“. По случая било образувано
досъдебно производство.
От приложеното НОХД №87/2016 г. по описа на РС Брезник, се установява, че образуваното срещу ответницата Г., приключило със споразумение чл.382 - чл.383 НПК, с което обвиняемата Г.П.Г.- И.е призната за виновна в това, че: на 02.01.2016г. в общ.Брезник, в с. Конска, при управляване на МПС /лек автомобил марка ’’Шкода Октавия” с рег.№******/ с посока на движение от гр.Брезник към гр.Трън/ е нарушила правилата за движение /чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП- нарушила забраната да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение на пътното платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, освен при изпреварване или заобикаляне; чл.20, ал.1 от ЗДвП- не контролирала непрекъснато пътното превозно средство, което управлявала/, като по непредпазливост причинила средна телесна повреда на повече от едно лице - на П.Д.В. ***, изразяваща се в счупвания на пето, на шесто, на седмо и на осмо ребра от лява гръдна половина, което е довело до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА СНАГАТА за период от време около 2- 2,5 месеца, както и счупване на дясната лъчева кост в дисталната /крайната/ й трета, което е довело до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСЕН ГОРЕН КРАЙНИК за период от време около 3-5 месеца и на Р.Т.С. ***, изразяваща се в счупвания на шесто, на седмо, на осмо и на девето ребра от дясна гръдна половина, което е довело до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА СНАГАТА за период от време около 2-2,5 месеца/ - престъпление по чл.343, ал.З, б. „а“, вр. с ал.1, б. ”б”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. За извършеното престъпление и на основание чл.343, ал.З, б. „а“, вр. с ал.1, б. ”б”, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 от НК на обвиняемата е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години, както и наказание „лишаване от право на управлява МПС” за срок от седем месеца.
По смисъла на чл.383, ал.1
от НПК, одобреното от съда споразумение по НОХД №87/2016 г. по описа на РС
Брезник, има последиците на влязла в сила присъда, като същото е задължително за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК, досежно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Не е спорно, че към датата на
произшествието – 02.01.2016г., управлявания от ответницата Г. лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег.№****** е имал
валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна компания З. „Л.и.” АД, с полица №22115001052017 валидна от
14.04.2015г. до 13.04.2016г./полица ЗЗГО на л.20 от делото, справка на л.66 /
За установяване на
неимуществените вреди понесени от двете ищци са събрани писмени доказателства и
е допусната СМЕ, ДСМЕ и КМАТЕ.
От приетата Епикриза по ИЗ
113/16 г. на УМБАЛСМ „Пирогов“ , е видно,че П.Д.В.
на 71г., е постъпила в клиниката по
травматология на 02.01.16 г. след
претърпяно ПТП и е изписана на 06.01.2016г. с диагноза: СЧУПВАНЕ НА ДЯСНАТА
ЛЪЧЕВА КОСТ В ДОЛНАТА Й ЧАСТ, КОНТУЗИЯ НА ГРЪДНИЯ КОШ И КОРЕМА .СЧУПВАНЕ ОТ
ПЕТО ДО ОСМО РЕБРО ВЛЯВО, ТРАВМАТИЧНИ БОЛКИ В ШИЯТА. На 04.01.16г г. с
оперативен протокол № 8/70 е проведено под местна упойка оперативно лечение на
счупването на долната част на дясната лъчева кост, с поставена метална остеосинтеза. Следоперативният процес протекъл гладко./л.69 от делото/
В
копие от ЕПИКРИЗА въз основа на ИЗ 5322/16 г. за проведено лечение на П.Д.В. от
10.02. до 14.02.16 г. е вписана диагнозата ЧРЕВНИ СРАСТВАНИЯ (бридове) с непроходимост. Проведено консервативно лечение./л.72
от делото/
От приетия амбулаторен лист № 953/01.06.2017г. издаден на името на Р.Т.С., се установява, след преглед от кожен лекар на ищцата е поставена диагноза: съмнение за ПСОРИАЗИС. /л.68 от делото/
От приетата СМЕ с в.л. д-р Б.П.Б. – специалист ортопед траваматолог, се установява, че след настъпилото на 02.01.2016г. ПТП ищцата П.В. е приета в УМБАЛСМ „Пирогов” с диагноза СЧУПВАНЕ НА ДЯСНАТА ЛЪЧЕВА КОСТ в долната част, КОНТУЗИЯ НА ГРЪДНИЯ КОШ И КОРЕМА, СЧУПВАНЕ на 5-6-7-8 леви ребра, травматична миалгия на шията.По отношение на ищцата Р.С., вещото лице, сочи, че в амб. ЛИСТ № 124 в болница „Пирогов“, и е поставена диагноза СЧУПВАНЕ НА 6-7-8-9 ДЕСНИ РЕБРА, като на С. са направени рентгенови изследвания, ултразвук на коремни органи и ЕКГ. Според заключението на СМЕ, ищцата П.В. е претъпяла болки и страдания с голям интензитет за 13-14 дни след ПТП, както и болки с намляващ интензитет за 3- 4 месеца. По отношение на ищцата Р.С., от заключението на СМЕ се установява, че същата е претъпяла болки и страдания с голям интензитет за 13-14 дни след ПТП, както и болки с намляващ интензитет за 3- 4 месеца.
Поради допълнително представена нова мед. документация по делото е допусната ДСМЕ.
От приетото заключение на ДОПЪЛНИТЕЛНА
СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА с в.л. д-р Б. Б., се
установява, че при ищцата П.В. е
установена постравматична коремна херния, с
образуване на фиброзна плака върху 10 ребро , които
са отстранени хирургично на 07 10 2016 г. От заключението на ДСМЕ се
установява, че при ищцата Р.С. на 01.06.2017 г. е установено от кожен лекар
заболяването — Псориазис, което се проявява със
зачервени лющещи се плаки по кожата на лактите, бедрата и корема. Това заболяване би могло да бъде
получено от пострадалата в резултат на стресов момент от преживяното ПТП. С
оглед допълнителните констатации вещото лице, обосновава извод, че към травматичните увреждания получени при процесното ПТП от П.В. можем да добавим и посттравматична
коремна херния, а към травматичните
увреждания получени при процесното ПТП от Р.С. можем
да добавим кожното заболяване - Псориазис.
Вещото лице д-р Б. пояснява, че описаните
заболявания на двете ищци са установени няколко месеца след произшествието, но
има основание да се приеме, че те са остатъчна последица от процесното
ПТП.
Заключението на СМЕ и ДСМЕ с в.л. д-р Б.П.Б. – специалист ортопед траваматолог, съдът
приема, като обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с неоспорени
писмени доказателства по делото.
По почин на ответника, във връзка с
оспорване заключението на ДСМЕ е допусната КМАЕ.
От приетото заключение на КМАЕ с в.л. доц. д-р М.Г. и доц. инж.А. П. А., се установява, че в протокола за оглед на ПТП относно състоянието на пътната настилка е записано, че лявата пътна лента е заскрежена и заледена, а дясната лента е мокра. В.л. инж.А. пояснява, че пътната настилка се заледява първо в зоната на мостове, защото те не се затоплят от земята, а са изложени на ветрове. Относно механизма на ПТП в.л. инж.А. сочи, че лекият автомобил Шкода първо е преминал през моста и е навлязъл в плавен ляв за него завой, където водачът му е загубил контрол над управлението на автомобила. Най- вероятно е завъртял с волана по- рязко от необходимото за конкретното състояние на пътната настилка. От медицинската част на комплексната експертиза, е видно , че на П.Д.В., 71 г. след ПТП в болница Пирогов, е поставена диагноза СЧУПВАНЕ НА ДЯСНАТА ЛЪЧЕВА КОСТ В ДОЛНАТА Й ЧАСТ. КОНТУЗИЯ НА ГРЪДНИЯ КОШ И КОРЕМА .СЧУПВАНЕ ОТ ПЕТО ДО ОСМО РЕБРО ВЛЯВО. ТРАВМАТИЧНИ БОЖИ В ШИЯТА. Сочи се, че на ищцата П.В. на 04.01.2016г. съгласно оперативен протокол № 8/70, под местна упойка е проведено оперативно лечение на счупването на долната част на дясната лъчева кост, с поставена метална остеосинтеза. Следоперативният процес протекъл гладко.
От заключението е видно, че на ищцата Р.С. е проведено консервативно лечение, като според ЛИСТ № 124 на болница „Пирогов“ , на Р.С. е поставена диагноза СЧУПВАНЕ НА 6-7-8-9 ДЕСНИ РЕБРА, а в Лист за преглед № 100074 от 02.01.16 г. МБАЛ „Рахила Ангелова“ – Перник, е поставена диагноза МНОЖЕСТВО СЧУПЕНИ РЕБРА. Вещото лице доц. М. Г. обосновава извод, че възможно установената при ищцата Пенка В., да е причинна връзка с претърпяното ПТП, в резултат на счупването на т.нар. плаващо 10-то ребро. По отношение на кожното заболяване – Псориазис при ищцата Р.С., вещото лице доц. М. Г. обосновава, че не може да се приеме, че в резултат от процесното ПТП. Подробно са описани характеристиките и генезиса на кожното заболяване.
Видно
от молба с вх.№008 от 04.01.2016г. , ответницата Г.П.Г. – И. е уведомила
застрахователната компания „Л.И.” за настъпилото на
02.01.2016г застрахователно събитие - пътно-транспортно
произшествие./л.16 от делото/
Така
установеното от фактическа страна сочи на
следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими – заявени са от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от това – ищците твърдят,
че в резултат от противоправно деяние на ответницата
са получили травматични увреждания и са претърпели неимуществени вреди, чието
парично възмездяване претендират.
Заявените
субективно съединени искови претенции са с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Основателността на този иск предполага кумулативно наличие на следните
елементи: деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието да
носи белега противоправност, от него да са причинени
вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното
деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира
/ оборимата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД /.
Вредоносният резултат може да бъде, както от имуществено, така и от
неимуществено естество, като във втория случай да се изрази в претърпяване на
негативни усещания.
В случая се установи противоправно
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
това, че на 02.01.2016г.
в общ.Брезник, при управляване на л.а. марка ’’Шкода Октавия” с рег.№******/ с посока на движение от гр.Брезник
към гр.Трън/ е нарушила правилата за движение /чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП-
нарушила забраната да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение на
пътното платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, освен при изпреварване
или заобикаляне; чл.20, ал.1 от ЗДвП- не контролирала непрекъснато пътното
превозно средство, което управлявала/, като по непредпазливост причинила средна
телесна повреда на повече от едно лице - на П.Д.В. и на Р.Т.С.. Установи се,
че деянието е извършено виновно - факти, установени с приетите по делото
доказателства и при прилагане на чл. 300 от ГПК относно Споразумението по НОХД
№87/2016 г. по описа на РС Брезник, има последиците на влязла в сила присъда.
Претърпяните
от ищците П.Д.В. и на Р.Т.С. неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания посочени
по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. Констатираните
неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
деяние на ответницата, тъй като този вид установени вреди са типичен и
непосредствен резултат от такова деяние. Налице
са в кумулативност всички предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника по чл. 45 от ЗЗД. Предвид наличието на всички кумулативно изискуеми
елементи исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са
доказани по основание.
По размера:
Предвид изложеното по-горе, съдът намира за
справедливо обезщетение за всяка една от ищците П.Д.В. и на Р.Т.С. да е в размер на по 30 000лв.
Съобразявайки се с характера и
със степента на причинените увреждания –при ищцата П.В. е счупени дясна ЛЪЧЕВА
КОСТ, контузия на гръден кош и корем, СЧУПВАНЕ на 5-6-7-8 леви ребра,
травматична, а при ищцата Р.С., СЧУПВАНЕ
НА 6-7-8-9 ДЕСНИ РЕБРА, което е наложило болнично и домашно-амбулаторно лечение, с обстоятелството,
че пострадалите са търпял болки и страдания както по време на инцидента, така и
по време на лечебно-възстановителния период, продължил 3-4 месеца. Съдът
съобразява и настъпилите при двете ищци усложнение, а именно от П.В. -
посттравматична коремна херния, а към
травматичните увреждания получени при от Р.С. кожното заболяване – Псориазис, възприемайки заключението на ДСМЕ изготвена от
вещо лице клиницист.
Съдът съобрази, че травмите са съпътствани с болки и страдания,
по-интензивни през първите 13-14 дни и с по-малък интензитет три –четири месеца след произшествието. Налице са
остатъчни трайни явления, описани по-горе в настоящото решение, които пречат на
пълното възстановяване на ищците.
Като изхожда от установените
по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от всяка
ищца, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, както и обществено
–икономически условия в страната към 2016г., както и практиката по подабен род дела, настоящият състав намира, че обезщетение от по 30 000лв. е адекватно за репариране на
неимуществените вреди на всяка от ищците, спрямо действително установените по делото факти
и не противоречи на принципа на справедливостта.
Тъй като се касае за отговорност за
увреждане, ответникът по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на
увреждането – 02.01.2016г., поради което и искът по чл. 86 от ЗЗД следва да
бъде уважен, като се присъди законната лихва считано от 02.01.2016г. до
изплащането.
В случая доколкото решението по главния иск се явява
неблагоприятно за подпомаганата страна, следва да бъде разгледан приетият за
разглеждане евентуален иск от ответника Г., против З. „Л.И.”, за заплащане на
сумата от 60 000лв. – дължимо застрахователно обезщетение за застрахователно
събитие с две пострадали лица.
Съгласно чл.
429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В процесния протокол за ПТП органите на МВР са удостоверили,
че управляваният от Г.Г. лек автомобил е със
застраховка "Гражданска отговорност" № BG№22115001052017, сключена със З. "Л.и.". Копие от договора е приложен на л.66 по
делото, от което копие е видно, че управлявания от ответника лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“ с рег.№******, към
момента на настъпване на процесното ПТП е имал
валидна застраховка "Гражданска отговорност", като същата е с период
на покритие от .
14.04.2015г. до 13.04.2016г. С оглед
гореизложеното, по аргумент от чл. 429, ал. 1 КЗ, дружеството застраховател е
било задължено да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
ищцата имуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
По изложените съображения въззивният
съд приема, че отговорността на третото лице-помагач по предявения против него
обратен иск следва да бъде ангажирана в същия размер, за който е осъден
ответникът по главния иск. В съдебната практика и правната доктрина се приема,
че по своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл.
219, ал. 3 ГПК съставлява последващо обективно
съединяване на искове при условията на положителна евентуалност /в този смисъл
вж. решение № 49/2010 г. на ТК-I т. о. на ВКС по т. д. № 814/2009 г. и решение
№ 228/22.02.2012 г. на II т. о. на ВКС-ТК по гр. д. № 877/2010 г., постановени
в производства по чл. 290 и сл. ГПК. / Този вид обективно съединяване на искове
предопределя, че успешната защита на ищцата по главния иск се явява една от
предпоставките за разглеждане на евентуалния обратен иск. С второто от
посочените по-горе решения на ВКС-ТК, е преодоляна противоречивата съдебна практика
по въпроса - дали за уважаване на обратния иск срещу третото лице-помагач е
необходимо подпомаганата страна вече да е удовлетворила ищеца по първоначалния
иск или осъждането на ответника по обратния иск за неизпълнената част от
задължението следва да е условно. Прието е, че отговорността на ответника по
обратния иск може да бъде реализирана, само ако и доколкото ищецът по обратния
иск /подпомаганата страна/ изпълни задължението си към ищеца по първоначалния
/главния/ иск. Т. е. осъждането на ответника по обратния иск в разглеждания
случай създава условно изпълнително основание - изпълнителен лист може да се
издаде срещу ответника по уважения обратен иск, само ако ответникът по
първоначалния иск изпълни задължението, за което е осъден, да заплати на ищцата
определеното по предявения от нея иск обезщетение за имуществени вреди. На
следващо място настоящият съдебен състав намира за необходимо да акцентира
върху това, че третото лице-помагач, спрямо когото е предявен обратен иск за регресно притезание, не може да
бъде осъден да плати директно на ищеца по първоначалния иск, щом последния не е
насочен пряко срещу него. /В този смисъл решение № 2755/13.11.1956 г. на
ВС-четвърто г. о. по гр. д. № 6275/1956 г., възприето в по-новата съд.
практика-вж. определение № 497/04.06.2013 г. на ВКС-ТК-Първо т. о. по гр. д. №
297/2012 г. /.
Предвид на това, предявеният обратен
иск следва да бъде разглеждан като предявен за сумата 60 000лв. / за платени
две обезщетения за П.В. и Р.С. от по 30 000лв./, за колкото се явява и
основателен.
По разноските:
Предвид
изхода на делото и направеното в тази връзка искане на основание чл.78, ал.1 от ГПК , ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по
делото разноски, който са в размер на 1200
лева за заплатено от всеки от ищците адвокатско възнаграждение /по 600лв./, съразмерно
уважената част от иска.
Съобразно крайния резултат по обратния иск, ответникът по него, З.
"Л.и.", следва да заплати на ищеца по него разноските, които последният
е осъден да заплати на ищеца по оратния иск в размер
на 1200 лв., която сума става дължима само
ако бъде заплатена от Г. на ищцата П.В. и Р.С. .
На ответницата и ищца по обратния
иск адв. В. О.е оказал безплатна правна помощ,
изразяваща се в изготвяне на искова молба по обратния иск и представителство по
делото. На основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл. чл. 7, ал.
2, т. 4 и § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. възнаграждението за адв. В. О.възлиза на сумата от 2330 лева, които се дължат
съразмерно на уважения обратен иск.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 429, ал. 5 от КЗ, З. "Л.и." АД, следва да
заплати по сметка на СГС сумата от 2400 лева държавна такса по деликтния иск и 200 лева депозит за експертиза по делото,
платен от бюджета.
Водим от горното и в същия смисъл, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.П.Г. - И.с ЕГН **********,***,
на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати
на Р.Т.С. ЕГН ********** и П.Д.В. ЕГН **********, сумата от по 30
000 лв. /тридесет хиляди лева/ на всяка от двете ищци, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в следствие на причинени средни телесни повреди при ПТП, настъпило на
02.01.2016год., ведно със законната
лихва, считано от датата на ПТП – 02.01.2016 год., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.П.Г. - И.с ЕГН **********,***,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Р.Т.С. ЕГН ********** и П.Д.В.
ЕГН **********, сумата от по 600лв. на
всяка от двете, сторени разноски пред СГС.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 435 КЗ, да заплати
на Г.П.Г. - И.ЕГН **********, сумата от 60000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на Р.Т.С.
с ЕГН********** и П.Д.В. с ЕГН ********** /по 30 000лв. за всяка
пострадала/, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата
увреждането 02.01.2016г., до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от
1200лв. – разноски по делото, ПРИ
УСЛОВИЕ, че Г.П.Г. - И.заплати това обезщетение на Р.Т.С. и П.Д.В..
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. вр. чл. 429, ал. 5
от КЗ, З. „Л.и.” АД с ЕИК ******, да заплати на адв.
В.О.-САК, сумата от 2330 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 429, ал. 5
от КЗ, З. „Л.и.” АД с ЕИК ******, да заплати по сметка на СГС сумата от 2400 лева държавна такса и 200 лева
депозит за експертиза по делото.
Решението
е постановено при участие на З. „Л.и.” АД с ЕИК ******, като трето лице помагач на страната на
ответницата Г.П.Г..
Решението подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ: