Определение по дело №371/2018 на Окръжен съд - Шумен

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 490

                                         гр. Шумен, 19.11.2018г.

        

Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                        

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Станчев                                                                                                 

                                                                                                     2. Т. Димитрова                                                                                               

като разгледа докладваното от окръжен съдия Т. Димитрова, в.ч.гр.д. № 371 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

           Делото е образувано по въззивна частна жалба на В.М.Б., действаща чрез пълномощника адв. В. Ж. от САК, срещу определение № 316/26.06.2018 г. по ч.гр.д. № 355/2009 г. по описа на ВПРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката по чл.420 от ГПК, за спиране незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 536/24.08.2009 г., постановена по ч.гр.д. № 355/2009 г., както и на изпълнително дело № 20188760400289 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № 876.  

           В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, тъй като съдът е лишил жалбоподателката от възможността, в законоустановения срок да изложи мотиви в подкрепа на искането си по чл.420, ал.2 от ГПК, като не й е изпратил препис от заповедното дело. Същият се е произнесъл по немотивирана и необоснована молба с немотивиран и незаконосъобразен акт, като не е дал указания за отстраняване нередностите на молбата и не е уважил искането й да й бъде изпратено копие от делото за запознаване, с което е нарушил и правото й на защита. Позовавайки се на изложеното, жалбоподателката моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за ново разглеждане и произнасяне по съществото на искането за спиране, след задължаване на ВПРС да представи на страната изисканото ч.гр.д. № 355/2009 г..    

           В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна „ Банка ДСК „ АД, гр. София, ЕИК *********, представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н. чрез главен юрисконсулт Ж.Р.Ж., депозира отговор, в които оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.     

           Въззивната частна жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

           От материалите по делото се установи следното: По подадено от „ Банка ДСК „ АД, гр. София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. № 355/2009 г. по описа на ВПРС, са били издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 536/24.08.2009 г. и изпълнителен лист от 24.08.2009 г., съгласно които жалбоподателката е осъдена, солидарно с лицето С.Я.К., да заплати на заявителя сумите от 7 159.74 евро – неизпълнено задължение по договор за банков кредит, 911.49 евро – лихва за просрочие, вкл. такси за закъснение от 01.04.2009 г. до 19.08.2009 г., както и законната лихва върху вземането от 20.08.2009 г. и 881.44 лева – разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 20148760300399 по описа на ЧСИ Д.З., по което ПДИ е получена лично от длъжника В.М.Б. на 23.05.2014 г.. На 13.07.2017 г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. По молба от 12.03.2018 г. на „ ОТП Факторинг България „ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, на което заявителят твърди, че е цедирал вземането си по изпълнителен лист от 24.08.2019 г. по ч.гр.д. № 355/2009 г., въз основа на посоченото изпълнително основание е било на образувано ново изп.д. № 20188760400289 по описа на ЧСИ Д.З., ПДИ по което е била връчена на жалбоподателката чрез известие с обратна разписка, на 28.05.2018 г.. На   07.06.2018 г. същата е депозирала възражение по чл.414, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, с разпореждане № 466/26.06.2018 г. заповедният съд е указал на заявителя „ Банка ДСК „ ЕАД, гр. София, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземанията си. Такъв иск от страната на заявителя не е бил предявен. С молба от 08.06.2018 г.  жалбоподателката е предявила и искане за спиране незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение, както и на принудителното изпълнение по изп.д. № 20188760400289. С обжалваното определение  № 316/26.06.2018 г. ВПРС е оставил молбата изцяло без уважение, по мотиви, че страната е поискала спиране без да е посочила и ангажирала убедителни доказателства, че не дължи претендираната сума и не е внесла надлежно обезпечение по  чл.180 и чл.181 от ЗЗД в полза на кредитора, съобразно изискването на чл.420, ал.1 от ГПК.  С разпореждане № 697/10.10.2018 г., ВПРС е отменил разпореждане № 466/26.06.2018 г. по ч.гр.д. № 355/2009 г. за даване указания на заявителя да предяви вземанията си по съдебен ред, като в мотивите си е приел, че подаденото от длъжника В.М.Б. възражение по чл.414, ал.1 от ГПК е просрочено.  

           Като съобрази изложеното и, че от съдържанието на ПДИ, получена от жалбоподателката по изп.д. № 399/2014 г., се установява, че, ведно с нея ЧСИ й е връчил копие от издадената заповед за изпълнение, съобразно изискването на чл.415, ал.5 от ГПК /в редакцията й преди изм. в ДВ, бр. 50/2015 г./, съдът приема, че искането по чл.420 от ГПК е депозирано след срока по чл.414, ал.2 от ГПК, който се брои считано от 23.05.2014 г., поради което се явява просрочено и следва да бъде оставено без разглеждане.   

           Ето защо, заключава, че обжалваното определение, с което искането на жалбоподателката по чл.420 от ГПК е разгледано по същество, следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което искането по чл.420 от ГПК да бъде оставено без разглеждане, като просрочено.

           Водим от горното,

 

                                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

           ОТМЕНЯ определение № 316/26.06.2018 г. по ч.гр.д. № 355/2009 г. по описа на ВПРС, с което е оставено без уважение искането на В.М.Б., ЕГН ********** по чл.420 от ГПК, за спиране незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 536/24.08.2009 г., постановена по ч.гр.д. № 355/2009 г. по описа на ВПРС, както и на изпълнително дело № 20188760400289 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № 876, като вместо него постановява:

           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като просрочено, искането на В.М.Б., ЕГН ********** по чл.420 от ГПК, за спиране незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 536/24.08.2009 г., постановена по ч.гр.д. № 355/2009 г. по описа на ВПРС, както и на изпълнително дело № 20188760400289 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № 876.

 

           Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1                   2.