№ 169222
гр. София, 19.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №
20241110166676 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 19.11.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На деветнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело № 66676 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „............” АД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”...........,
1
представлявано от управителя Я.Б.Я., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против М. И. Б., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „.........., за 839,99 лв. -
главница по Договор за паричен заем № 4656741 от 30.11.2022 г., сключен между „...............“
АД и М. И. Б., Договор за предоставяне на гаранция № 4656741 от 30.11.2022 г., сключен
между „..............“ ЕООД и М. И. Б., и Приложение № 1 от 02.04.2024 г. към рамков договор
за цесия от 02.03.2020 г., сключен между „..............“ ЕООД и „............“ ООД, сумата от 45,86
лв. - договорна лихва за периода от 16.12.2022 г. до 02.06.2023 г., сумата от 190,07 лв. –
мораторна лихва от 03.06.2023 г. до 29.10.2024 г., със законната лихва върху главницата от
05.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 19.11.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 839,99 лв. - главница по Договор за паричен заем №
4656741 от 30.11.2022 г., сключен между „...............“ АД и М. И. Б., Договор за предоставяне
на гаранция № 4656741 от 30.11.2022 г., сключен между „..............“ ЕООД и М. И. Б., и
Приложение № 1 от 02.04.2024 г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., сключен
между „..............“ ЕООД и „............“ ООД, сумата от 45,86 лв. - договорна лихва за периода
от 16.12.2022 г. до 02.06.2023 г., със законната лихва върху главницата от 05.11.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в размер
на 61,75 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
190,07 лв. – мораторна лихва от 03.06.2023 г. до 29.10.2024 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
опредЕ. сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира. Съобразно
с новелата на чл. 415.03.2022 10, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за кредит от 30.11.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а
длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на лихва след прехвърляне на вземането по договора за цесия,
обосновава вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на
2
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и
искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде
отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „............” ЕООД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ”..........., представлявано от управителя Я.Б.Я., против М. И. Б., с ЕГН
**********, от гр. София, ул. „.........., за сумата от 190,07 лв. /сто и деветдесет лева и седем
стотинки/ – мораторна лихва от 03.06.2023 г. до 29.10.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3