Р Е Ш Е Н И Е
10.05.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
24.04. 2019
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 518 2019
дело № по описа за г.
Й.Б.О., ЕГН **********, И.А.О., ЕГН **********, и Б.А.О., ЕГН **********, всички с адрес
***, кантора 18, са предявили срещу
Ц.Б.И., ЕГН ********** и Л.А.И. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК и чл.537,
ал.2 ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на
ответниците правото на собственост на ищците върху поземлен имот с идентификатор
68789.14.329 по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК,
административен адрес: гр. Дупница, ул. "Венелин" № 117, с площ от
692 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, който имот е идентичен с имот стар
идентификатор - пл. № 4393, за който е отреден парцел: ХІІ, попадащ в кв.129 по
регулационния план на гр. Дупница, обл. Кюстендил, при съседи: поземлени имоти
с идентификатори 68789.14.479, 68789.14.478, 68789.14.328, 68789.14.327,
68789.14.431, 68789.14.326, както следва: Й.О. - на 181/692 ид.ч. на основание
правна сделка, обективирана в нот. акт № 8, том II, дело № 506/1985 г., и на
основание наследствено правоприемство от Ангел Иванов О. и от Боян Васев Стоянов; И.О. и Б.О. - всеки
от тях на 33/692 ид.ч. на основание наследствено правоприемство от Ангел Иванов
О.; за признаване за установено по отношение на ответниците правото на
собственост на Й.О. върху 1/6
ид. ч. от построените в имота сграда с идентификатор 68789.14.329.1 със
застроена площ от 54 кв.м., бр. етажи 1, с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна и 1/6 ид. ч. от сграда с идентификатор 68789.14.329.2 със застроена площ от 11 кв.м., бр. етажи 1,
с предназначение: селскостопанска сграда на основание наследствено
правоприемство от Боян Васев Стоянов. Поискана е отмяна на нотариален акт №35,
том първи, дело №27/2017 г. по описа на нотариус Сийка Милева, за правата,
които се претендира да бъдат установени.
Ищците
твърдят, че всеки от тях е собственик на права в идеални части от поземлен имот
с идентификатор 68789.14.329 по КККР на гр. Дупница, целият с площ от 692
кв.м.: Й.О. - на 181/692 ид.ч. на основание правна сделка, обективирина в нот.
акт № 8, том II, дело № 506/1985 г., и на основание наследствено правоприемство
от Ангел Иванов О. и от Боян
Васев Стоянов; И.О. и Б.О. - всеки от тях на 33/692 ид.ч. на основание
наследствено правоприемство от
Ангел Иванов О.; Й.О. - на 1/6 ид. ч. от сграда с идентификатор 68789.14.329.1
и 1/6 ид. ч. от сграда с идентификатор 68789.14.329.2 на основание наследствено
правоприемство от Боян Васев
Стоянов.
На 10.03.2017
г. Ц.Б.И., по време на брака си с Л.И., се е снабдила с нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит на основание покупко-продажба и
давностно владение № 35, том I, рег. № 0501, дело № 27/2017г. за целия поземлен
имот с идентификатор 68789.14.329 и за двете сгради построени в същия с
идентификатори 68789.14.329.1 и 68789.14.329.2.
Ищците
твърдят, че Ц.И. и нейния съпруг Л.И. по никакъв начин не са демонстрирали намерението
си да владеят техните идеални части от имота и сградите като свои. За описания
констативен нотариален акт за целия имот разбрали в началото на месец октомври
2017 г., когато И. и Б.О. поискали да паркират колата си в частта от дворното
място, ползвана от ищците до 2009 г. за отглеждане на зеленчуци, след това - за
съхраняване на дървен материал и желязо.
В постъпилия
писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че ответниците
живеят в процесния имот от 1998 г. и оттогава само те го владеят; само те имат
ключове от дворната врата и вратата на къщата. Поради това са придобили целия
имот по давност в периода след 1998 г.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на
закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното удостоверение за наследници,
Й.Б.О. и Ц.Б.И. са наследници по закон /дъщери/ на Боян Васев Стоянов, починал на
19.01.1995 г., и на Руса Тошева Стоянова, починала на 16.05.2011 г. Между
страните не е спорно, че Боян Васев Стоянов и Руса Тошева Стоянова са сключили
граждански брак около 1950 г., както и, че по време на брака са придобили
собствеността върху процесния поземлен имот с представения нот. акт № 27, т.І,
д. №91 от 1953 г.
Между
страните не е спорно, че с нот.
акт № 8, том II, дело № 506/1985 г. Й.О. е купила 200/641 ид. части от процесния поземлен имот с идентификатор 68789.14.329
по КККР на гр. Дупница; Ц.Б.И. е купила с нот. акт № 13, том II, дело № 511/1985
г. 200/641 ид. части, а с нот.
акт № 39, том ІII, дело № 423/2006 г. е купила и 4/6 ид.
части от 241/641 ид. части от процесния поземлен имот с идентификатор 68789.14.329 по КККР на гр. Дупница,
ведно с 4/6 ид. части от сграда с идентификатор 68789.14.329.1 и от сграда с
идентификатор 68789.14.329.2.
С нотариален
акт №35, том І, дело №27/2017 г. по описа на нотариус Сийка Милева Ц.Б.И. е
призната за собственик на основание покупко-продажба и давностно владение на описания
поземлен имот и двете построени в него сгради.
Свидетелят Милчо Георгиев сочи, че е виждал Й.О. да отива в процесния имот приживе на Руса Стоянова, а до смъртта си съпругът на ищцата Ангел О. /починал на 05.08.2008 г., видно от представеното удостоверение за наследници/ се грижил за лозницата в дворното място, в частта, притежавана от ищцата. В това място тя и съпругът й съхранявали дървен материал и желязо, които и към момента са там.
Свидетелят Александър Фильов твърди, че дворната врата на процесния имот се заключва и в двора има куче; за да се влезе, е необходимо да се позвъни. Част от двора представлява поляна, като Л.И. му обяснил, че „това е на балдъзата”; в двора има и складирани дървен материал и строително желязо – за тях също Л.И. му обяснил, че „не са на Ц., а на балдъзата”. Свидетелят не е виждал ищцата да пребивава в процесния имот.
Свидетелката Лидия Митринска посочва, че ищците ползват част от дворното място с площ около 200 кв. м. – там имали градина, а впоследствие се грижели само за лозницата и съхранявали дървен материал и строително желязо. До смъртта на Руса Стоянова дворната врата се затваряла само с резе и ищцата влизала безпрепятствено; след смъртта на майка й на дворната врата бил поставен ключ и оттогава ищците не могат да влизат в имота. Преди около две години И.О. и Б.О. направили опит да влязат в двора от друго място, като махнат част от оградната мрежа, за да паркират автомобила си; тогава между тях и ответниците възникнал конфликт и последните не им позволили да ползват дворното място.
Свидетелката
Венета Томова заявява, че поне два пъти месечно посещава имота, дворната врата
е с ключ и трябва да се позвъни, за да се влезе. Не е виждала ищците там, като
в двора има съхраняван от години строителен материал, за който знае, че е на
ищцата. От разговор приживе с Руса Стоянова й е известно, че Й. не я посещавала. Свидетелката не си спомня,
до кога дворната врата е била с резе и от кога се заключва. Ц.И. е споделяла, че влошили отношенията си
със сестра си, след като майка им се разболяла; споменавала е, че не обработва
част от двора, който е разделен на две части.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е положителен
установителен иск за собственост и ищците следва да докажат чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственици на
процесния имот, съобразно твърдяното придобивно основание. Ответниците носят доказателствена тежест за
установяване на фактите, на които основават възраженията си относно
упражняваната фактическа власт върху имота в периода, за който претендират да
са го придобили по давност.
Предявеният иск е допустим – правният интерес от предявяването му произтича
от обстоятелството, че ответниците с направеното възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност оспорват,
че ищците са собственици на посочените в исковата молба идеални части от процесния
имот.
Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е
приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно
решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите,
при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт
върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите,
намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС. Когато
обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение
и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
В конкретния случай е безспорно, че ответниците живеят в процесния имот от 1998 г., т.е. приживе на Руса Тошева Стоянова, починала на 16.05.2011 г., като към 1998 г. Й.О. и Ц.И. са били собственици на по 200/641 ид. части от процесния поземлен имот въз основа на сделки с родителите им; през 2006 г. Ц.И. купила и притежаваните от Руса Стоянова 4/6 ид. части от оставащите 241/641 ид. части от процесния поземлен имот. Следователно основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение – придобита е част от имота, като е уточнено, кои части от кой съсобственик ще се ползват – от свидетелските показания се установи по безспорен начин, че дворното място е разделено на две части, стопанисвани от двете сестри /доведеният от ответниците свидетел Александър Фильов знае от тях, че част от двора и складираните там материали са „на балдъзата” - Й.О./.
Така
ответниците са започнали да владеят собствената си идеална част, но по
отношение на идеалните части на другите съсобственици те са държатели –
доказателство в тази насока е и придобиването през 2006 г. с правна сделка на частта
от имота, принадлежаща на Руса Стоянова.
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. Ответниците са започнали упражняването на фактическата власт като държатели на идеалните части на другите съсобственици. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
Такова действие представлява заключването на дворната врата и преустановяването на достъпа на съсобственика до общия имот. Съдът не кредитира твърдението на ответниците, че откакто живеят в имота, вратата се заключва, тъй като събраните в тази насока доказателства не са категорични – свидетелят Александър Фильов не сочи, от кога дворната врата е с ключ, а свидетелката Венета Томова не си спомня, до кога дворната врата е била с резе и от кога се заключва, като в същото време сочи, че до влошаването на здравословното състояние на Руса Стоянова дъщерите й са били в добри отношения. Това обстоятелство съответства на заявеното от Милчо Георгиев и Лидия Митринска, че преди смъртта на Руса Стоянова ищцата е имала безпрепятствен достъп до имота и тя, приживе съпругът й /починал през 2008 г./, а впоследствие двете им деца стопанисвали дворното място, както и го ползвали за съхранение на описаните строителни материали.
Едва след смъртта на Руса Тошева Стоянова, починала на 16.05.2011 г., ответниците заключили дворната врата и ищците изгубили възможността да ползват притежаваните идеални части от имота. Други действия, манифестиращи отричане владението на останалите съсобственици, са отказът да бъдат допуснати ищците да паркират автомобила си в имота през 2017 г., и снабдяването с нотариален акт за собственост върху целия имот отново през 2017 г.
От 16.05.2011
г. до датата на предявяване на иска
по чл.124, ал.1 ГПК /с който е прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. с
чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 05.12.2017 г., давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е
изтекъл. Поради гореизложеното съдът приема, че възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност е
неоснователно и процесният имот не е изгубил съсобствения си характер.
Съсобствеността в конкретния
случай произтича от гореописаните правни сделки и от наследяване по закон.
Придобитите с нот. акт № 8, том
II, дело № 506/1985 г. от Й.О.
по време на брака й с Ангел О. 200/641 ид. части след смъртта му се
разпределят, както следва: 4/6 ид. ч. за Й.О. и по 1/6 ид. ч. за И.А.О.
и Б.А.О.. Й.О. е собственик по
наследство от баща си Боян Васев Стоянов и на 1/6 ид. част от 241/641 ид. части от процесния поземлен имот /т.е. от остатъка от имота
след двете продажби, обективирани в нот. акт № 8, том II, дело № 506/1985 г. и нот.
акт № 13, том II, дело № 511/1985 г./ и на 1/6 ид. част от сграда с идентификатор 68789.14.329.1 и 1/6
ид. част от сграда с идентификатор 68789.14.329.2.
Предвид обстоятелството, че ответниците не са придобили по давност идеалните части от процесния имот, притежавани от ищците, следва
да се уважи като основателно искането по чл.537, ал.2 от ГПК за съответна
отмяна на нотариален акт №35, том І, дело №27/2017 г. на нот. С.
Милева - за
размер от 200/641 ид. части и 1/6
ид. част от 241/641 ид. части от процесния поземлен имот и за 1/6 ид. част от сграда с идентификатор 68789.14.329.1 и от
сграда с идентификатор 68789.14.329.2.
Посочените права на страните се
установяват от нотариалните
актове за правна сделка, с които те легитимират правото
си на собственост. Липсва основание за признаване на права в различен обем,
предвид посочената в нотариален
акт №35, том І, дело №27/2017 г. на нот. С. Милева различна площ на имота. Площта
по принцип не е съществен индивидуализиращ белег на недвижимия имот, като
разликата в площта в различните документи може да се дължи на различни причини,
включително неточно измерване. Предмет на делото не е било установяването на
точната площ на имота, като в тази насока не са ангажирани доказателства.
Поради това е неоснователно искането за признаване за установено право на
собственост върху поземления имот при претендираните от ищците 247/692 ид.ч.
Съобразно изхода на делото,
направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците
разноски по
производството за адвокатско
възнаграждение и за внесени държавни такси в размер
на 1120 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Б.И., ЕГН ********** и Л.А.И., ЕГН **********, че Й.Б.О., ЕГН **********, И.А.О., ЕГН **********,
и Б.А.О., ЕГН **********, са собственици на основание продажба с нот. акт № 8, том II, дело
№ 506/1985 г. и наследяване от Ангел О.
/починал на 05.08.2008 г./ на 200/641 ид. части от поземлен имот с идентификатор 68789.14.329 по КККР
на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с
административен адрес: гр. Дупница, ул. "Венелин" № 117, при права:
4/6 ид. ч. за Й.О. и по 1/6 ид. ч. за И.А.О. и Б.А.О.;
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Б.И., ЕГН ********** и Л.А.И. с ЕГН **********, че
Й.Б.О., ЕГН ********** е собственик
на основание наследство от Боян Васев
Стоянов, починал на 19.01.1995 г., на 1/6 ид. част от 241/641 ид. части от поземлен имот с идентификатор
68789.14.329 по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004
г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Дупница, ул. "Венелин"
№ 117, и на 1/6 ид. част от построените в имота сграда с идентификатор
68789.14.329.1 и 1/6 ид. част от сграда с идентификатор 68789.14.329.2.
ОТМЕНЯ на основание
чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №35,
том І, дело №27/2017 г. на нот. С. Милева, с
който Ц.Б.И. е призната за собственик на основание покупко-продажба и давностно
владение на описания поземлен имот и двете построени в него сгради, за размер от 200/641 ид. части от поземлен имот
с идентификатор 68789.14.329 по КККР на гр. Дупница и за 1/6 ид. част от 241/641 ид. части от поземлен
имот с идентификатор 68789.14.329, 1/6 ид. част от сграда с идентификатор
68789.14.329.1 и 1/6 ид. част от сграда с идентификатор 68789.14.329.2.
ОСЪЖДА Ц.Б.И., ЕГН ********** и Л.А.И. с ЕГН **********, да заплатят на Й.Б.О., ЕГН **********, И.А.О., ЕГН **********,
и Б.А.О., ЕГН **********, деловодни
разноски в размер на 1120
лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: