Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 27.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и седми октомври
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 11 по
описа
за 2014 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба подадена от Н.И.Д.
против „М.2.“ ООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е бил
съдружник, притежаващ 84 дружествени дяла в капитала на ответното дружество „М.2.“
ООД. Твърди, че на 05.07.2013 г. подал писмена молба/заявление до ответника,
приета с вх.№ 28 от същата дата, с която отправил едномесечно предизвестие за
прекратяване на участието си в дружеството на основание чл.12 от дружествения
договор и чл.125, ал.2 от ТЗ. Твърди, че срокът на предизвестието изтекъл на
05.08.2013 г., от която дата е настъпило и прекратяване на участието на ищеца
като съдружник в „М.“, съответно е възникнало правото да получи полагащия му се
дружествен дял от имуществото на дружеството, съответстващ на дела му в
капитала. Твърди се, че въпреки отправените покани до дружеството, същото не е
предоставило на ищеца поисканите счетоводни документи, нито е предприело
действия за определяне и изплащане на полагащия се дружествен дял въз основа на
счетоводен баланс към 31 август 2013 г. Ищецът твърди още, че на 11.11.2013 г.
е проведено Общо събрание на съдружниците в „М.“, на
което останалите съдружници са поели дяловете на напусналия съдружник и е взето
решение за изготвяне на счетоводен баланс към края на месеца, в който е
настъпило прекратяването на участието на ищеца в дружеството с цел определяне
дела на ищеца. Прекратяването на участието на ищеца в дружеството е вписано в
ТР по партидата на дружеството и е обявен нов дружествен договор. Ищецът
твърди, че към датата на подаване на исковата молба, ответникът не е изготвил и
не е представил счетоводен баланс към 31 август 2013 г., който да отговаря на
изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, въпреки отправените
искания от ищеца, поради което размерът на полагащия се на ищеца дружествен дял
от имуществото на дружеството, не е определен и не е изплатен. Ищецът поддържа,
че ответникът му дължи и законната лихва върху паричната равностойност на
полагащия се дружествен дял от датата на забавата-03.10.2013 г., денят следващ
деня, в който е изтекъл дадения 30-дневен срок с поканата от 02.09.2013 г. за
изпълнение на паричното задължение, до окончателното изплащане на дружествения
дял на ищеца.
В уточнителна
молба от 16.09.2014 г. ищецът сочи, че към датата на прекратяване на участието
му в ответното дружество, регистрираният капитал на дружеството е в размер на 5
040 лв., разпределен в 504 дяла, всеки с номинална стойност по 10 лв., от които
ищецът е притежавал 84 дружествени дяла, представляващи 1/6 от капитала.
Собственият капитал на дружеството се състои от регистрирания капитал, текущата
печалба за периода, както и натрупаната и неразпределена печалба от предходни
периоди. Поддържа, че към 31.12.2012 г. натрупаната текуща печалба и
неразпределени печалби на дружеството са били в размер над 1 400 000 лв.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 219368,50 лв.,
представляваща дружествения дял на прекратилия участието си в ответното
дружество ищеца, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата
на предявяване на иска-30.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, да
заплати и сумата от 1238,58 лв., представляваща мораторна лихва за забавено
плащане на горната главница за периода от датата на изпадане в забава
03.10.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба-30.12.2013г.
Такава е исковата претенция по
отношение на претендираната главница, съобразно допуснатото от съда увеличение
по чл.214, ал.1 от ГПК с определение от открито съдебно заседание от 23.04.2019
г.
Претендират се и направените
разноски в производството.
В срока по чл.367 ГПК ответникът
депозира отговор.
Оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Твърди, че отправеното от ищеца едномесечно
предизвестие противоречи на разпоредбата на чл.125, ал.2 от ТЗ, тъй като срокът
на предизвестието не може да бъде по-малък от три месеца, независимо от това
какво е уговорено в дружествения договор между съдружниците или в друг документ
или решение, прието от съдружниците. Твърди, че членственото
правоотношение на ищеца с дружеството е прекратено на 05.10.2013 г., а не на
05.08.2013 г., поради което и имуществените отношения между страните следва да
се уредят въз основа на счетоводен баланс към края на месец октомври 2013 г.
Твърди, че с единодушно решение на ОС останалите съдружници
в „М.“ са взели решение на 11.11.2013 г. за изготвяне на счетоводен баланс към
30 октомври 2013 г. с цел да се определи размера на дружествения дял на
напусналия съдружник. Твърди, че няма надлежно връчване на поканата от 02.09.2013
г., тъй като положеният върху документа печат на е дружествения печат на
ответника и няма данни този документ да е връчен на дружеството чрез неговия
управител М.Т.. На следващо място се твърди, че искането за заплащане на
дружествен дял е отправено преди да е настъпило прекратяване на членственото правоотношение. Поддържа, че представения
баланс за 2012 г. не съответства и не отразява текущото състояние на
дружеството към датата на прекратяване на членственото
правоотношение. Оспорва акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД с твърдения, че
дружеството не е поставено в забава, предвид гореизложеното по отношение на
поканата от 02.09.2013 г.
С отговора си ответникът е въвел
възражение за прихващане, което не е прието от съда за съвместно разглеждане в
проведеното на 28 октомври 2014 г. открито съдебно заседание. Така въведеното с
отговора възражение е недопустимо, като освен изложеното в проведеното съдебно
заседание, в подкрепа на аргумента за недопустимост на въведеното от ответника
възражение следва да се посочи още следното:
Насрещно предявеното от ответника
чрез компенсаторно изявление материално право намира своето правно основание в
института на т. нар. „управленски деликт”, като чрез него се цели под
евентуалност да бъде ангажирана имуществената отговорност на ищеца за
причинените от него, в качеството му на органен
представител (управител) на ответното дружество, имуществени вреди. Абсолютната
процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 145 ТЗ, респ. на
предявеното насрещно право чрез компенсаторно възражение като отбранително
средство в гражданския процес е наличието на взето към момента на отговора на
исковата молба-25.03.2014 г., решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ от ОС на
съдружниците. Това правно становище се споделя от константната практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 234/31.01.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 3150/2015 г., II т. о., ТК и др.
Ответникът не е твърдял да е
вземал такова решение и не е представял такова. Следователно, тъй като не е
осъществена една от абсолютна положителните процесуални предпоставки,
обуславящи възникването и съществуването на процесуалното право на иск за
осъществяване по съдебен ред на имуществената отговорност на бившия управител,
процесуално недопустимо е да се разглежда и компенсаторното възражение с това
твърдяно насрещно субективно материално право, по което, принципно, би се формирала
сила на пресъдено нещо-арг.
чл. 298, ал. 4, предл. 2 ГПК. Този спор може да бъде
решен в друг исков процес след взимане на решение от Общото събрание на
ответното дружество за ангажиране имуществената отговорност на бившия управител-ищец,
по реда на чл. 145 ТЗ.
В срока по чл.372 от ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба.
Оспорва твърденията в отговора
като неоснователни, недоказани и в по-голямата си част неотносими
към спора. Поддържа, че нормата на чл.125, ал.2 от ТЗ, включително и по
отношение на срока за предизвестието има диспозитивен характер, поради което е
приложим чл.12 от дружествения договор на „М.“, приет на 01 февруари 2013 г.,
съгласно който всички съдружници са се съгласили, срокът за напускане на
съдружник по негова воля, изразена писмено, да бъде съкратен от три на един
месец. Поддържа, че ответникът е предложил изплащане на парична равностойност
на дела в много по-малък размер и тази равностойност не е определена по
установения от закона начин, а представлява случайна сума, посочена от
управителя според неговите субективни представи за справедливост, поради което
дружеството не е изпълнило законовото си задължение да изплати дружествения дял
на прекратилия участието си съдружник. Поддържа се, че съгласно общоприетата
търговска практика, поставянето на входящ номер от служител на дружеството,
удостоверява по несъмнен начин, че документът е получен от дружеството.
Последващото движение на документа в рамките на дружеството и предаването му на
управителя, е въпрос на вътрешен контрол и процедури, за които отговорност носи
управителя. Твърди, че щемпелът с входящ номер на дружеството доказва надлежно
връчване. Твърди, че от действията на ответника в периода от м.август до
м.декември 2013 г. е видно, че той е получил всички документи, подадени от
ищеца, запознал се е с тях и е взел отношение по въпроса за напускането на
ищеца.
В срока по чл.373 от ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор. Оспорва твърденията на ищеца в
допълнителната искова молба. Поддържа всичките си оспорвания, заявени с
отговора.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете си по съображения развити в представените по
делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Съображения е
изложил в представените по делото писмени бележки.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Между
страните не е спорно, че ищецът е бил съдружник във „М.2.“ ООД като е притежавал 84
дружествени дяла в капитала на дружеството, всеки един на стойност от 10 лв. и
обща стойност 840 лв.
С решение на Общото събрание на
ответното дружество от 11.11.2013 г. дяловете на напусналия съдружник Д. са
разпределени и поети от останалите съдружници и е решено да се изготви
счетоводен баланс към края на месеца /не е посочен/, в който е настъпило
автоматичното прекратяване на членството на Н.Д..
Пред настоящата инстанция е
прието заключение по ССчЕ, изготвено от вещото лице Г.,
от което се установява, че ответното дружество е съставило междинен финансов
отчет към 31.08.2013 г., съгласно изискванията на чл.34 от ЗСч. и Счетоводен
стандарт 34 „Междинно счетоводно отчитане“.
Вещото лице установява, че делът
на ищеца към 31.08.2013 г. е в размер на 98 166,67 лв., а към 31.10.2013 г.
съответно 98 333,33 лв. Установява се, че счетоводството на „М.2.“ ООД е водено
редовно при спазване на изискванията на Закона за счетоводството и приложимите
Национални счетоводни стандарти.
Това заключение е оспорено от
ищеца, в която връзка е допуснато изслушването на тройна ССчЕ,
от заключението на която се установява, че счетоводните регистри, въз основа на
които са съставени отчетите на М.2. ООД за 2013 г., са водени съобразно
изискванията на Закона за счетоводството и приложимите Национални стандарти за
финансови отчети на малки и средни предприятия, съгласно извършените промени в
счетоводната политика на дружеството за 2013 година. Вещите лица установяват,
че делът на ищеца
към 31.08.2013 г. е в размер на 98 127,84 лв., а към 31.10.2013 г. съответно 98
289,93 лв.
Това заключение също е оспорено и
във връзка с оспорването, съдът е допуснал и изслушал повторна тройна ССчЕ, изготвена от вещите лица Е.А., Ю.Х. и В.П..
Вещите лица посочват, че
счетоводната информация, предоставена на експертизата, е недостатъчна, за да
изразят становище относно това, доколко счетоводният баланс към 31.08.2013 г. е
съставен в съответствие с нормативните разпоредби.
Заключението на вещите лица е, че
размерът на дружествения дял на ищеца по междинен счетоводен баланс към
31.08.2013 г., разработен без сумата на отписаните вземания и без стойността на
включените в баланса други задължения към 31.08.2013 г. възлиза на сумата от
214 035,50 лв., от която: 199 833 лв.-дружествен дял, определен според дяловото
му участие в капитала и 14 202,50 лв.-нетен размер на неизплатения разпределен
дивидент за смета на неразпределената печалба от минали години. Съответно този
размер към 31.10.2013 г. възлиза на сумата от 219 368,50 лв. от която: 205166 лв.-дружествен
дял, определен според дяловото му участие в капитала и 14 202,50 лв.-нетен
размер на неизплатения разпределен дивидент за смета на неразпределената
печалба от минали години.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна:
Предявен е иск с
правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ.
Ищецът е предявил иск за уреждане на имуществените отношения с ответното
дружество, като закономерна последица от прекратяване на членственото
му правоотношение на основание чл.125, ал.2 от ТЗ.
С ангажираните по делото писмени доказателства се установява, а и между
страните не е било спорно, че ищецът е бил съдружник в учреденото дружество „М.2.“
ООД, в което е записал дялове, съответстващи на 1/6 от капитала на дружеството.
Не се спори също така, че ищецът е напуснал доброволно дружеството като
упражнил потестативното си право, което чл. 125, ал.
2 ТЗ му предоставя.
Първият спорен момент между
страните е, относно датата на прекратяване на членственото
правоотношение и по-конкретно императивна ли е нормата на чл.125, ал.2 от ТЗ, в
частта определяща минимален срок за
предизвестие-не по-малко от три месеца.
Настоящият съдебен състав намира,
че нормата е диспозитивна и че в конкретния случай членственото
правоотношение е прекратено с изтичането на едномесечния срок, т.е. на
05.08.2013 г.
Съобразно константната съдебна
практика, съдружник може да прекрати участието си в ООД при хипотезата на чл.
125, ал. 2 ТЗ, посредством свободно формираната си воля, изразена в законово
предвидената писмена форма, отправена до дружеството, в предвидения в закона
или дружествения договор срок. Правопораждащият факт
- прекратяване на участието, настъпва като последица единствено от изтичане на
срок, и не е в зависимост от други юридически факти. (Решение № 46/22.04.2010
г. по т. д. № 500/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, в което изрично е посочено, че нормата
е диспозитивна).
В подкрепа на горното твърдение за
диспозитивния характер на нормата, е съображението, че целта на определяне на
срок на предизвестие, е през този период от време да бъдат извършени
необходимите, произтичащи от напускането на съдружника, структурни,
организационни, имуществени и други промени, касаещи бъдещото функциониране на
дружеството. Срокът по чл. 125, ал. 2 ТЗ цели да обезпечи изпълнението на тези
процедури, след като правото на напускане е вече упражнено. Нормата на чл. 125,
ал. 2 ТЗ, регламентираща минималния срок за предизвестие от три месеца, е в
интерес на дружеството, поради което по решение на общото събрание той може да
бъде намален. В този
смисъл Решение № 1124 от 14.07.1999 г. по гр. д. №
245/1998 г., V г. о. на ВКС.
Предизвестието следва да бъде
направено в писмена форма в рамките на определен срок, който може да е различен
от посочения в закона, стига да е предвиден в дружествения договор и с
изтичането му съдружникът автоматично губи това си качество. В този смисъл Определение № 507 от 03.08.2020 г. по т. д. № 2651/2019 г., т.
к., II т. о. на ВКС.
С оглед на горното съдът намира,
че членственото правоотношение на ищеца с ответното
дружество е прекратено на 05.08.2013 г., с изтичането на предвидения в чл.12 от
дружествения договор едномесечен срок.
Напускането на ищеца-съдружник
има за последица правото да получи паричната равностойност на дружествения дял
въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването (чл. 125, ал. 3 ТЗ), т.е. към 31.08.2013 г.
С оглед на горното безспорно е
налице материално-правната легитимация на ищеца по иска.
Втория спор между страните е
относно размера на исковата претенция.
По силата на чл.125, ал.3 от ТЗ, имуществените последици се уреждат въз
основа на счетоводен баланс към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването.
С Решение № 224 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 765/2008 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че стойностното изражение на дружествения дял на съдружник,
участието на който в капиталово търговско дружество, правно и структурно обособено в ООД е преустановено, следва да е базирано или
на съставен от дружеството междинен счетоводен баланс, който няма
обвързваща съда материална доказателствена сила и при оспорване
на извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на изрична
проверка, или при непредставяне на такъв междинен
баланс от задълженото лице, на заключение на
допусната и изслушана в хода на делото
специализирана съдебно-икономическа
експертиза.
В случая ищецът
е оспорил редовността на извършените счетоводни записвания, поради което двете
тройни експерти са изготвяли междинен счетоводен баланс, съответно към
31.08.2013 г. и 31.10.2013 г. С оглед горе приетото съдът ще обсъди
заключенията само относно релевантната дата-31.08.2013 г.
Дружественият
дял е съответен на поетия, а не на изплатения или внесения основен дял, той е
част от имуществото и с нарастване на чистото имущество нараства и дружествения
дял на съдружника.
При
определяне стойността на дружествения дял на ищеца, съдът кредитира заключението,
изготвено от вещите лица А., Х. и П..
Съдът
кредитира това заключението, защото намира, че извършените от вещите лица
корекции в междинния баланс на дружеството към 31.08.2013 г. са правилни и
почиват на законовите изисквания.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона
за счетоводството /отм., ДВ, бр. 95/08.12.2015 г., действащ в процесния
период/, финансовият отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и
финансовото състояние на предприятието. Това се отнася и за счетоводния баланс,
като негова основна съставна част. Достоверността на финансовия отчет,
респективно - на счетоводния баланс, е от водещо значение за имуществените
последици в хипотезата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, а редовността на воденото
счетоводство е гаранция за достоверността на информацията, изнесена в баланса.
С оглед горното данни, които не отговарят на изискването на чл. 23, ал. 2 ЗСч
(отм.), не могат да служат за определяне равностойността на дружествения дял на
съдружник с прекратено членствено правоотношение по
смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ, независимо от конкретната причина за това /дали в
резултат на преоценка, неотговаряща на нормативните изисквания, стойността на
активите е завишена или занижена/. При установена нередовност на записванията
относно балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност,
равностойността на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ следва да се определи
въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използва
експертизата на вещи лица. Изцяло в този смисъл Решение № 71 от 18.12.2017 г. по
т. д. № 2899/2015 г., т. к., второ т. о.
на ВКС.
На първо
място вещите лица са изготвили баланса без да вземат предвид сумата на
отписаните вземания, т.е. активите на баланса са завишени със сумата от 498 000
лв.-размерът на обезценката.
Вещите лица
посочват, че обезценката на вземанията към 31.08.2013 г. е извършена на база на
два критерия: на база паричен поток-коефициента на възстановяване и на база
експертна оценка на вътрешни източници. Посочват също така, че в счетоводната
политика на дружеството не е уточнено на базата на каква информация се
определят коефициентите на възстановяване. Експертизата не е успяла да установи
прилагането на някакъв принцип при тяхното определяне.
С оглед на
горното Съдът намира, че извършената от вещите лица корекция е правилна.
Независимо
приложението на кой от счетоводните стандарти, касаещи обезценка на вземания, е
избрало ответното дружество, принципно е положението, съобразно което, трябва да е налице някакво обективно обстоятелство за обезценяване на дадено
вземане.
По делото
не се събраха доказателства установяващи наличието на обективни обстоятелства,
налагащи обезценяването на вземания, извършени от ответното дружество.
Като
обезценка на този вид финансови активи се третира и несъбираемостта им -
цялостна или частична, когато вземанията са просрочени. Конкретният размер на
обезценката и времето, когато тя трябва да бъде отчетена, се определя от
предприятието конкретно, в зависимост от обстоятелствата и наличната информация,
като основание за обезценяването. Такива основания могат да бъдат:
- безспорно установени финансови затруднения на длъжника,
в резултат на което той просрочва своето задължение;
- фактически нарушения на договора между страните, при
което той не се изпълнява или не се правят плащанията;
- търговски опит с въпросния длъжник от негови минали
действия и системно просрочване на задълженията;
- други обстоятелства като реорганизации, закриване на
дейности, тенденции или начало на несъстоятелност и други.
Вещите лица
установяват, включително и при разпита си в съдебно заседание, че такива
основания за обезценка не са установени, не са им предоставени и външни
източници на информация. Отделно от това и до приключване на съдебното дирене,
ответникът не представи и е отказал да предостави на вещите лица банкови
извлечения от разплащателни сметки на дружеството за 2013 г., 2014 г. и 2015
г., ГДД за 2014 г. и 2015 г., считайки, че същите са неотносими
към спора и по-конкретно към определяне размера на дружествения дял.
Същите
противно на твърденията на ответната страна са необходими с оглед преценката за
правилността на извършените обезценки, доколкото отписаните вземания са
временни разлики, но когато едно плащане пристигне, то вече не е разлика, а
реално събрано вземане, в който случай обезценката не се признава и се счита за
реален приход.
Обезценка на вземания като финансови
активи се прави, когато има доказателства или голяма вероятност предприятието
да не получи (инкасира) сумите съгласно договорните условия с третото лице,
включително и лихви към главницата. Тогава то определя възстановимата стойност
на кредитите и вземанията, т.е. сегашната стойност на очакваните парични
потоци.
Ето защо и
при липсата на доказателства, извършеното от ответното дружество осчетоводяване,
е извършено в грубо нарушение на принципа на документална обоснованост, поради
което правилно извършените отписвания на вземания, не са зачетени от вещите лица.
Един от
основните принципи при осъществяване на счетоводството е принципът на документална
обоснованост. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч /отменен, но действащ към 2013 г./ предприятията
осъществяват счетоводство на основата на документалната обоснованост на
стопанските операции и факти, като
спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото
законодателство.
Преценката относно отписването на
едно вземане следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за
счетоводството /ЗСч/, приложимите счетоводни стандарти, сключени договори и
други съществуващи във връзка със сделката документи. Решението на
ръководството за отписване на така формиралото се вземане като несъбираемо е
въпрос на прилагане на приетата счетоводна политика и следване на изискванията
на посочените нормативни документи. Следва да е доказано с надлежни документи, че сумите са
несъбираеми, каквито в случая липсват. Приетата по делото справка-приложение обезценка на вземанията към 31.08.2013 г. определено не е
документ, доказващ че сумите са несъбираеми.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО разходите от последващи оценки на
вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават
за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата
или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от посочения
закон. Разпоредбите на чл. 37 /в редакцията на нормата към м.август 2013 г./
определят, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи
оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни
цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от
момента, в който вземането е станало изискуемо;
2. възмездно прехвърляне на
вземането;
3.производството по
несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който
се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите
приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението
на вземането;
4. с влязло в сила съдебно решение
е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи
и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от
вземането;
5. преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон;
6. при заличаване на длъжника,
когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до
размера на неудовлетворената част.
Следователно по смисъла на
корпоративния закон ще бъде признат за данъчни цели счетоводен разход при
отписване на вземане като несъбираемо при настъпване на конкретни
обстоятелства, които следва да са доказани със съответните документи.
Доколкото по делото няма
доказателства за настъпване на някое от гореизброените обстоятелства в годината
на счетоводното им отчитане-2013 г. или в предходна година, то
направените отписвания, не следва да се признават за разход, поради което и
неправилно са включени в баланса представен от ответника като разход.
Неоснователно е възражението на
ответника за неправилност на кредитираното от съда заключение, с твърдението,
че вещите лица не правят разлика между счетоводно и данъчно третиране на
оценките, както и че ЗКПО в случая е неприложим, доколкото предмет на
експертизата е определяне на счетоводния финансов резултат, а не на данъчната
печалба/загуба на дружеството.
В съдебната практика се приема, че стойността
на дяловете на прекратилия участието си съдружник
в ООД се определят при съпоставка на актива на счетоводния баланс (дълготрайни материални активи, други нематериални активи и краткотрайни материални активи) и пасива (задълженията на дружеството, без собствения капитал, резервите и финансовия резултат). В съдебната практика е прието, че при изчисляване
стойността на дружествения дял не се вземат
пред вид собствения капитал, резервите и финансовия резултат, които са отразени в пасива
на баланса на дружеството. Следователно предмет на
експертиза не е била определяне на счетоводния финансовия резултат, доколкото
същия не се взема предвид при изчисляване на дружествения дял.
Правилно вещите лица са завишили
баланса и със сумата от 29000 лв.-размерът на отписаните подобрения.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО
счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован
чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/,
отразяващ вярно стопанската операция.
По силата на чл. 4, ал. 3 от ЗСч
предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната
обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за
съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
В тази връзка извършването на
разходите във връзка с актив, собственост в размер на 1/6 на напусналия
съдружник, следва да е документирано с първичен счетоводен документ. Такъв не е
представен и приет по делото. В случай, че не са спазени изискванията на чл.10,
ал. 1 от ЗКПО счетоводните разходи, които не са документално обосновани, не се
признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от същия закон.
В случай, че разходите за ремонт
водят до увеличаване на икономическата изгода на ползваните дълготрайни активи,
на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО следва да бъдат отчетени като данъчен
дълготраен нематериален актив.
Ако разходите за ремонт отговарят
на критериите в СС 16 Дълготрайни материални активи и не се осчетоводят като
данъчен дълготраен нематериален актив, а останат като текущ счетоводен разход
съгласно чл. 67 от ЗКПО, то тези разходи, формиращи данъчен амортизируем
актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели и с
тях следва да се увеличи счетоводният финансов резултат, както са постъпили и
вещите лица.
Отново и поради липса на
документална обоснованост, експертите са определили размера на дружествения дял
без стойността на включените в баланса други задължения към 31.08.2013 г. По
делото няма представени счетоводни справки за счетоводните записвания, не е
представена аналитичност на сметката.
При това положение активите на
баланса се завишават със сумата от 498 000 лв.-размерът на обезценката, както и
със сумата от 29 000 лв.-размерът на отписаните подобрения.
Пасивът се намалява съответно със
сумата от 59 000 лв.-размер на отсрочени данъци, резултат от осчетоводени
временни разлики, съгласно ЗКПО обезценени вземания и компенсируеми
отпуски, както и със сумата от 24 000 лв. за компенсиуреми
отпуски и осигуровки, тъй като това са разходи, които ще се извършат в бъдещ
период, при изплащане на тези отпуски.
Определеният по изготвения от
вещите лица междинен баланс към 31.08.2013 г. дял на ищеца от капитала на ответното
дружество е в размер на 199 833 лв. Собствен капитал 1 199 000 лв.: 504 дяла х
84 дяла. Към тази сума се прибавя и сумата от 14 202,50 лв.-нетен размер на
неизплатения разпределен дивидент за сметка на неразпределана
печалба от минали години, или общо вземане в размер на 214 035,50 лв., в който
размер искът следва да бъде уважен като основателен и доказан и отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 219 368,50 лв.
По иска с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Същият следва да бъде уважен, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното издължаване на сумата и следва да бъде
отхвърлен като недоказан от датата на претендираната забава 03.10.2013 г. до
датата на исковата молба, тъй като по делото ищецът не е ангажирал като
доказателство твърдяната покана от 02.09.2013 г., още повече че същата е
изрично оспорена от твърдението, че такава не е получена от него.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото разноски се дължат и на двете
страни, съответно на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в общ размер на сумата
от 43 302,73 лв., която е съответна на уважената част от иска /214 035,50 лв./,
а на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер
на 422,62 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от иска /5 333 лв./
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
направените от ищеца разноски. На ищеца се дължат всички разноски, включително
и тези, които е направил във връзка с обезпечението на предявените искове.
Делото е с голяма фактическа и правна сложност, продължило на първа инстанция с
провеждането на многобройни съдебни заседания, поради което и заплатеното
адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно.
Водим от горното, Софийски
градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „М.2.“ ООД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя М.А.Т., със
съдебен адрес:***, адвокат Г.М.Д.от САК да заплати на основание чл.125, ал.3 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на Н.И.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** сума в размер на 214 035,50 лв. /двеста и четиринадесет хиляди тридесет и пет и 0,50 лв./, от която: 199 833 лв.-стойност на дружествения дял на
ищеца, чието членствено правоотношение е прекратено
на 05.08.2013 г., поради доброволно напускане с
едномесечно предизвестие, и 14 202,50 лв.-нетен размер на
неизплатения разпределен дивидент за сметка на неразпределана
печалба от минали години, ведно със законната лихва върху главницата от 214 035,50 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба-30.12.2013 г. до окончателното изплащане, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата
от 43 302,73 лв. /четиридесет и три хиляди триста и два и 0,73 лв./
разноски направени от ищеца, съобразно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата над присъдената до пълния претендиран размер от 219 368,50 лв.,
като отхвърля и предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законната
лихва върху главницата за периода от 03.10.2013 г. до 29.12.2013 г. като
недоказан.
ОСЪЖДА Н.И.Д., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „М.2.“ ООД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от управителя М.А.Т., със съдебен адрес:***, адвокат Г.М.Д.от
САК сумата от 422,62 лв. /четиристотин двадесет и два и 0,62 лв./ разноски
направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: