Р Е Ш Е Н И Е
№ …........ /
16.11.2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ–ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на 16.10.2020г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5472
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.222, ал.1 от КТ.
Производството е образувано по искова претенция на
ищецът Г.Н.Н. ЕГН ********** срещу ответника „Б."ООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Захари
Борисов Х., както следва:
-с правно основание чл.222, ал.1 от КТ,
която след допуснато с определение от
с.з. от 16.10.2020г. изменение в размера й, посредством намаляването му, на
основание чл.214 ал.1 пр.3-то от ГПК, е за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата
в размер на 1703.20лв., представляваща обезщетение за оставането
му без работа след прекратяване на ТПО с ищеца на основание Заповед
№275/31.01.2020г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване обема
на работа, в размер на БТВ за един месец, ведно
със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба – 01.06.2020г. до окончателното плащане
на сумата.
Претендират се за присъждане в полза на ищецът и на
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
За разликата от 346,80лв., между първоначално
претендираната сума от 2050.00лв. и размера на изменената искова претенция по
чл.214 ГПК – 1703,20лв., ищецът е заявил на основание чл.233 ГПК отказ, при
което съдът с определение от с.з. на 16.10.2020г. е прекратил производството за
исковата претенция в тази й част на основание посочената разпоредба на чл.233 ГПК.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба: Сочи, че е работил в ответното
дружество на длъжност „Технически
изпълнител" до 31.01.2020 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед №275/31.01.2020г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда поради намаляване
обема на работа.
След
прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът излага, че се е регистрирал в
Бюрото по труда и в ТП на НОИ - Варна, след което от 03.03.2020г. му е било отпуснато обезщетение за безработица. Отправил искане до
ответника за заплащане на обезщетение за оставането му без работа след
прекратяване на трудовия договор за периода от 03.02.2020г. до
03.03.2020 г., но не
получил никакъв отговор.
Отправил
и запитване до Дирекция „Инспекция по труда" – Варна, за правото му на това
обезщетение и реда, по който следва да се реализира. С писмо изх. №20027973/27.04.2020г.,
Директорът на „Инспекция по труда" -гр.Варна го уведомил, че е извършена проверка на „Б." ООД, ЕИК **** и е установено, че обезщетението му е
начислено в разчетно-платежната ведомост за м.02.2020 г., но не е изплатено.
На
08.05.2020г., ищецът сочи,
че е изпратил на ответника покана за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда и
декларация, че е останал без работа за периода от 03.02.2020 г. до 03.03.2020 г.
Твърди, че въпреки поканата, не му е било изплатено дължимото обезщетение на осн. чл.222,
ал.1 от КТ поради оставането без работа след прекратяване
на трудовото правоотношение, Претендира и законната лихва върху
посочената сума на обезщетението, за периода от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
С оглед изложеното се настоява за постановяване на положително
решение по предявените осъдителни искове.
В срока
по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор
от ответникът Б."ООД,
ЕИК ****. С отговора се заявява оспорване на
предявения иск по чл.222 КТ по основание и по размер.
Сочи се, че на 09.06.2020 г., ответникът е платил сумата от
2050 лева по банкова сметка ***: BG****.
Видно
от представеното писмо изх.№ 20027973/27.04.2020 г. на Дирекция „Инспекция по
труда" Варна, във фирмата на ответника е извършена проверка, която е
констатирала, че в представената ведомост за заплати за месец февруари 2020г., работодателят/ответник е начислил
дължимото обезщетение. Установено е, че ищецът не е декларирал пред
работодателя основанията за изплащане на обезщетението, а именно след
изтичането на едномесечния срок да се яви и докаже с трудова книжка, писмена
декларация или по друг начин, че не е работил през този месец по трудово
правоотношение, и тогава за работодателя възниква задължението да изплати
обезщетението по чл.222 ал.1 КТ.
Обезщетението
по чл.222 ал.1 КТ, е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Върху обезщетението се дължат
социални осигуровки и времето се зачита за осигурителен стаж- КСО чл.9 ал.3.
Здравни осигуровки не се дължат. Обезщетението е облагаемо по ЗДФФЛ - чл.24 ал.2 т.8 от ЗДФФЛ. Времето не се
признава за трудов стаж, тъй като обезщетението за оставане без работа, което
се изплаща от работодателя по чл.222 ал.1 от КТ, не е обезщетение за
безработица по смисъла на чл.354 т.7 КТ, т.е. периодът на изплащането му не се
признава за трудов стаж.
С
оглед на изложеното и предвид чл.228 ал.1 КТ, се сочи, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца е 2074.60 лева –
45.64лв.
– 2,2% ДЗПО
136.51лв.
– 6,58% ДОО
189.25лв.
– ДОД
Сумата за изплащане на обезщетение на ищеца е 1703.20
лева.
В този смисъл претенцията, заявена с първоначалната
искова молба, за заплащане на обезщетение в размер на 2050.00 лева, се сочи от ответната
страна, че е неоснователна за горницата над 1703.20 лева.
Ответникът снастоява, че не е давал повод за
завеждане на делото и в този смисъл, счита, че разноските следва да се възложат
на ищеца.
Представя платежно от 09.06.2020 г. за плащане на сумата от 2050лв.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищецът изразява становище за постановяване на решение, с което да се уважи
исковата претенция, съответно за присъждане на разноските по делото.
Ответникът, чрез процесуален представител, настоява за възлагане на разноските
по делото в тежест на ищеца, предвид че е платил претендираната сума преди
получаване на призовката по делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не
се спори, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „Технически изпълнител" до 31.01.2020 г.
Не се
спори, а и се установява от представена Заповед №275/31.01.2020г., че със същата е прекратуно ТПО
на ищеца в ответното дружество, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда
поради намаляване обема на работа.
Представена покана, с данни за изпращането й по пощата на 08.05.2020г., с приложена декларация от ищеца от 04.05.2020г., с която под страх от наказателна отговорност по чл.313 ГПК е декларирал, че не е бил на работа за периода от03.02.2020г. до 03.03.2020г., същия е уведомил управителя на ответното дружество и го е поканил да му изплати полагащато му се обезщетение за посочения период на основание чл.222, ал.1 от КТ.
Видно от писмо, адресирано до ищецът, изпратено до него от Дирекция „Инспекция по труда“-Варна та 27.04.2020г., по повад сигнал на ищеца е установено, че ищеца има право на изплащане от ответното дружество на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.222 от КТ, предвижда, че при уволнение поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа, работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. От ответната страна, чиято е доказателствената тежест да установи, не е доказано ищецът да е встъпил в законоустановения период в последващо трудово правоотношение, поради което искът се явява доказан по основание до пълния предявен размер от 1703,20лева.
Единстевно с оглед представените по делото доказателства за изплащане на сумата от ответното дружество в полза на ищеца, видно от платежно от 09.06.2020 г. , исковата претенция ,в размера й, претендиран след допуснато изменение на основание чл.214 ГПК, подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съдът като съобрази, че плащането на дължимото в полза на ищеца обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ е извършено след подаване на исковата молба/след 01.06.2020г./, както и факта, че ответникът е бил поканен да изплати дължимото обезщетение на ищеца с покана, изпратена още на 08.05.2020г., с представено доказателство към нея - декларация от ищеца от 04.05.2020г., с която под страх от наказателна отговорност по чл.313 ГПК е декларирал, че не е бил на работа за периода от03.02.2020г. до 03.03.2020г., счита, че разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Съгласно представените
доказателства, сторените от страна на ищеца по делото съдебно-деловодни
разноски, възлизат в размер от 300,00лв.
за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса предявения иск, в размер на 50,00 лева, както и сума в размер на 120,00 лева, представляваща депозит за вещо лице предварително платен от бюджета на съда.
Мотивиран от изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса, предявената искова
претенция от ищецът Г.Н.Н. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, срещу ответника „Б."ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Захари
Борисов Х., с правно основание чл.222, ал.1 от КТ,
която след допуснато с определение от
с.з. от 16.10.2020г. изменение в размера й, посредством намаляването му, на
основание чл.214 ал.1 пр.3-то от ГПК, е за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, сумата
в размер на 1703.20лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа след
прекратяване на ТПО с ищеца на основание Заповед №275/31.01.2020г. на основание
чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа, в размер на БТВ за
един месец, ведно със законната лихва от
датата на завеждането на исковата молба – 01.06.2020г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК, „Б."ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Захари
Борисов Х., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Г.Н.Н.
ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, сумата от 300.00лв.,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Б."ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Захари Борисов Х., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Г.Н.Н. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата от 170.00лв., представляваща представляваща сбор от следните суми: държавна такса в размер на 50,00 лева, както и сума в размер на 120,00 лева, представляваща депозит за вещо лице предварително платен от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: