Р Е Ш Е Н И Е
№ 755
гр. Пловдив, 15.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-
ти състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети март, две хиляди и
деветнадесета годна, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря: Тихомира Калчева
като разгледа АНД №
200/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Еколукс БГ“ ООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 258544- F271733 от 21.03.2017г.
издадено oт
Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл.
38, ал. 1, т. 1 Закон за счетоводството, на „Еколукс БГ“ ООД, ЕИК *********, на
основание чл. 74, ал. 1 Закон за счетоводството, е наложена имуществена санкция
в размер от 200 / двеста / лв.
В жалбата се сочи, че към настоящия
момент, дружеството- жалбоподател не е адресат на задължението да подаде ГФО за
2015. Акцентира се върху обстоятелството, че с изменение на чл. 38, ал. 9 ЗСч.
е отпаднало задължението за предприятията, които не са осъществявали дейност
през отчетния период да публикуват ГФО. Твърди се, че дружеството- жалбоподател
попада именно в тази категория. Обстоятелството, че дружеството- жалбоподател
не е осъществявало дейност не е заявено с нарочна декларация, тъй като към
2016г. подобно изискване към данъчнозадължените субекти изобщо не е
съществувало- нормата на чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч. е в сила едва от 01.01.2018г.
Излагат се съображения в насока маловажност на процесния случай. Моли се
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В проведеното открито съдебно заседание,
дружеството- жалбоподател, редовно призовано, не изпраща процесуален
представител.
Въззиваемата страна – ТД на НАП-
гр. Пловдив, в открито съдебно заседание, чрез своя процесуалния представител, оспорва
жалбата. Противопоставя се на изложените от жалбоподателя доводи в жалбата.
Моли се атакуваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, счита следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок,
произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелен
контрол по съдебен ред.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗМФ-
166/ 09.02.2016г. на Министъра на финансите. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН
в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са
налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът счита за нужно да акцентира
и върху обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП ясно е посочена годината,
за която не е подаден ГФО (2015г.), както и времевият интервал, в който това е
следвало да бъде сторено. Посочена е по ясен и недвусмислен начин и датата, на
която е извършено нарушението, а именно- 01.07.2016г.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството „Еколукс БГ“ ООД е
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и регистриран търговец по
смисъла на Търговския закон. Управител на дружеството е лицето М. Ч.. За
дружеството възниква задължение да публикува годишния си финансов отчет за всяка
отчетна година. „Еколукс БГ“ ООД не е представило за публикуване в Търговския
регистър при Агенция по вписванията годишния
финансов отчет за 2015г. в установения законов срок, а именно- до 30 юни на
годината, следваща отчетния период- тоест до 30.06.2016г. „Еколукс БГ“ ООД е
извършвало търговска дейност през отчетната 2015г., за което е подало в ТД на
НАП- гр. Пловдив годишна данъчна декларация по смисъла на чл. 92 ЗКПО, с вх. №
1600И0333432/ 23.03.2016г. Съобразно изложеното в декларацията, за 2015г.
дружеството не е реализирало приходи, но е регистрирало разходи в размер от
592, 94лв. Изяснява се и че към момента на съставяне на АУАН с бл. № F271733 от
30.09.2016г., ГФО на дружеството за отчетната 2015г. все още не е бил подаден. Нарушението
е установено при извършена проверка от служители към ТД на НАП- Пловдив по
повод на писмо изх. № 20- 00- 143/ 18.07.2016г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на
НАП- Пловдив с вх. № 04- 01- 1156/ 19.07.2016г. На 30.09.2016г. е съставен АУАН
№ F271733 в присъствието
на упълномощен представил на дружеството- К. Д. К. ( разполагащ с надлежно
учредени представителни права съобразно Пълномощно с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя от дата 18.12.2009г.).
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка, която същевременно е правилно отразена в АУАН и НП, се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие св. А.Д.И.. В рамките на проведения разпит, свидетелят
изцяло поддържа констатациите си, обективирани в цитирания по- горе АУАН. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни, логически последователни и
непротиворечащи на събраната по делото доказателствена съвкупност.
Описаната и възприета по делото фактическа
обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени
доказателства.
От правна страна:
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е приел,
че от обективна страна, дружеството- жалбоподател е осъществило всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 38, ал. 1,
т. 1. Закон за счетоводството. Съгласно цитираната норма, предприятията
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, както следва: 1. всички търговци по
смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Безспорно е, че в процесния случай
се касае за юридическо лице с правноорганизационна форма „ООД“, регистрирано
като търговец по смисъла на Търговския закон. Именно и предвид това, за
„Еколукс БГ“ ООД се е породило и правното задължение ежегодно да публикува своя
финансов отчет. Действително, нормата на чл. 38, ал. 9, т. 2, изр. „първо“ ЗСч.
предвижда, че предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния
период, не следва да заявяват за публикуване в Търговския регистър годишен
финансов отчет. Чл. 38, ал. 9, изр. 2-ро ЗСч. повелява, че това обстоятелство
се декларира с декларация, която се публикува в срок до 31 март на следващата
година. Същевременно, § 1, т. 30 от ЗСч. пояснява за кои предприятия се отнася изключението,
разписано в чл. 38, ал. 9, изр. 1- во, а именно: „предприятия, които не са
осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които
едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са
извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; б) през отчетния период
не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; в) не са осъществявали
дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; г) не са
осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби. Действително,
към момента в който е възникнало задължение за жалбоподателя да подаде ГФО за
2015г., не е съществувало изискване неосъществяването на дейност да бъде
декларирано с нарочна декларация ( същото възниква с редакция на чл. 38, ал. 9,
т. 2 ЗСч., в сила от 01.01.2019г.). Липсата на това изискване, съответно
неподаването на такава декларация обаче, не препятства възможността, съдът сам
да събере и прецени приобщените по делото доказателства и да изведе заключение
дали към отчетната 2015г. дружеството- жалбоподател е осъществявало дейност по
смисъла на § 1, т. 30 от ЗСч.
Така, в конкретния случай се
установява, че „Еколукс БГ“ ООД не попада в изключението от общото правило, тъй
като не отговаря на цитираните по- горе критерии. От приобщената по делото ГДД
за отчетната 2015г. се изяснява, че макар и да не е декларирало приходи,
дружеството- жалбоподател е регистрирало разходи в размер от 592, 94 лв. Това е
ясен показател, че „Еколукс БГ“ ООД е извършвало дейност през отчетната 2015г.
Всяка една икономическа и търговска дейност по необходимост е свързана с
определени приходи и разходи за съответния период. Действително, предвид
липсата на приходи се установява, че за отчетната 2015г. дружеството не е било
рентабилно, но това изобщо не означава, че не е извършвало дейност. Разходите
са сторени именно за целите на дружеството, което води до извода, че през този
период то е участвало в търговския оборот. За целите на закона е без значение
дали разходите са производствени или непроизводствени, дали са материални
разходи или разходи за труд ( осигуровки, трудови възнаграждения,
възнаграждение за извънреден труд и др.).
Предвид изложеното, то за дружеството
„Еколукс БГ“ ООД се е породило задължение да публикува годишен финансов отчет
за 2015г. до 30 юни на годината, следваща отчетния период- тоест, до 30.06.2016г.
Правилно в атакуваното НП е отбелязано, че 30.06.2016г. е последният възможен
ден, в който отчетът е следвало да бъде подаден за публикуване, като считано
01.07.2016г., жалбоподателят е в просрочие и с бездействието си е консумирал
състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
По размера на наказанието:
Правилно
административнонаказващият орган е преценил, че приложимата в случая санкционна
норма е разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗСч. Законосъобразно е определена и глобата,
която следва да се наложи в рамките на предвидения в нормата минимум- 200лв.
Нарушението е извършено за пръв път като предвид обстоятелството, че
дружеството- жалбоподател не е реализирало нетни приходи от продажби за
отчетния период, то за определяне на имуществената санкция, която следва да се
наложи, не следва да се прилага процентният критерий, разписан в нормата на чл.
74, ал. 1 ЗСч .
По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна
проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до
дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са обстоятелства, типични за
нарушение от този вид- възникналото за
жалбоподателя задължение за подаване на ГФО не е изпълнено в установения в
закона срок. Обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път, само по
себе си не обосновава извод за наличие на маловажност на процесния случай. Нещо
повече- дори и към момента на приключване на производството в настоящата
инстанция, липсват данни дружеството – жалбоподател да е подало своя ГФО за
2015г. Следва да се посочи и че задължението, въведено с нормата на чл. 38, ал.
1, т. 1 ЗСч. охранява отношенията, свързани с точното, своевременно и прозрачно
отчитане на финансовата дейност на търговските дружества. Цитираната норма
защитава интересите не само на фиска, но и на всички трети лица- съконтрагенти
и/или кредитори на юридическото лице и има за цел да сведе до знанието им
конкретното финансово състояние на дружеството, за което възниква задължение за
обявяване на ГФО.
Предвид изложеното, атакуваното наказателно
постановление, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 258544- F271733 от 21.03.2017г.,
издадено oт
Заместник директора на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл.
38, ал. 1, т. 1 Закон за счетоводството, на „Еколукс БГ“, ООД, ЕИК *********,
на основание чл. 74, ал. 1 Закон за счетоводството, е наложена имуществена
санкция в размер от 200 / двеста / лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението до
страните, че същото е изготвено, пред Административен съд- Пловдив, на касационните основания, предвидени в НПК и по
реда на гл. XII-та от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.
Вярно с оригинала.
Т.К.