Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 12.06.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета
година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Диана Йорданова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 3500 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Търговско дружество
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ***, град С., бул. ”***, е предявило против М.М.С. ЕГН **********,***, по реда на чл. 415 от ГПК искове
за установяване на вземанията, за които е издадена заповед № 1169 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.05.2018г. по ч.гр.д.№ 1911 по
описа на ДРС за 2018г., а именно:
сумата 707,39 лева –
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 18.03.2014г., ведно
със законна лихва от 08.05.2018г. до окончателното изплащане
сумата 345,21 лева –
неустойка по договор за потребителски кредит № ********** от 18.03.2014г.
Претендират се
разноските.
Исковете се основават на
следните обстоятелства: между страните е сключен договор за потребителски
кредит № ********** от 18.03.2014г., при Общи условия по посочени от ответника
параметри в раздел VІ на договора. Съгласно т. 3 от ОУ това е образец на
договор за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък
размер, одобрен от кредитора. Параметрите на конкретния договор са следните:
общо задължение по договора от 4212 лева, включващо сума на кредита 1000 лева;
срок на кредита 18 месеца; размер на вноската 160 лева; дата на погасяване
15-ти ден от месеца; годишен процент на разходите 414,72; годишен лихвен
процент 175,56; лихвен процент на ден 0,49. Ищецът е изпълнил задължението си
по договора – на 18.03.2014г. е превел парична сума в размер на 1000 лева по
посочена от длъжника банкова сметка. ***а предоставения заем с равни месечни
вноски, в размер и срокове, според погасителния план, неразделна част от
договора – на 18 месечни вноски в размер на 160 лева, с падеж на всяка 15-то
число на месеца. Длъжникът е платил 13 вноски и част от 14-тата вноска, като
последното плащане е от дата 30.08.2017г. На основание чл. 12.3 от ОУ договорът
е прекратен от ищеца на 02.09.2014г., като на същата дата на длъжника е
изпратено уведомително писмо, с което е информиран за едностранното
прекратяване на договора и обявяването на задълженията за предсрочно изискуеми.
Съгласно ОУ, при прекратяване на договора размерът на кредита става предсрочно
изискуем, начислява се неустойка за обезщетение за вреди поради настъпилото
прекратяване. Дължимата неустойка е в размер на 25% върху остатъчния размер на
главницата по погасителния план, като остава в сила и задължението да се
заплатят всички дължими суми. Неустойката е в размер на 345,21 лева. Дължимите
суми са: 707,39 лева номинал и 345,21 лева неустойка.
Особеният представител
на ответника оспорва основателността на исковете. Договорът за заем е подписан
от лице, осъществяващо посредничество по договор за сътрудничество 21236, без
по делото да са представени доказателства относно овластяването на това лице.
Договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Той не
отговаря на условията на чл. 11, ал. 9, 11, 12, 151 16 и 20 от ЗПК. Съдържащата
се в раздел VІ-ти от договора информация относно броя и размера на
погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент е най-обща, не отговаря на
изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво
точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и
лихвата. Липсва погасителен план, подписан от кредитополучателя, липсва
посочване на лихвен процент, дължим при просрочие,
липсва предупреждение за последиците при просрочие на
вноските, липсва отбелязване за наличие или липса на право на отказ на
потребителя от договора. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по него.
Ответникът е заплатил на кредитора сума в размер на 2191 лева, при получен
кредит от 1000 лева. Заплатената над получения кредит сума в размер на 1191
лева е платена без основание и подлежи на връщане, съгласно чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД. Клаузите в договора относно възнаградителната
лихва са неравноправни и затова нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Нищожна е договорената клауза, когато е неравноправна и не е уговорена
индивидуално. В подписания договор за потребителски кредит не се конкретизира
какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницта и лихвата, липсва погасителен план, подписан от
кредитополучателя, липсва информация относно възможностите за промяна на
лихвения процент и начина на определянето му. Тази информация се съдържа в
приложените към договора Общи условия, които обаче не са подписани от
ответника. Ето защо следва да се приеме, че липсва индивидуално договаряне на процесните договорни клаузи, които са и неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПП. В раздел VІ от договора е предвидена годишна
лихва от 175,56%, който се изчислява върху усвоената и непогасена главница за
периода на ползване на кредита и започва от датата на усвояването му. Съгласно
чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Липсват в законодателството императивни норми относно размера на възнаградителната лихва, но като се има предвид, че се
касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически
(и затова се ползва от закрилата по ЗЗП и ЗПК), следва са приеме, че
максималният размер на лихвата е ограничен. Съдебната практика приема, че
противоречи на добрите нрави уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Законната лихва през
2014г. е в границите от 10,02% до 10,05%. Уговорената възнаградителна
лихва е 175,56% годишно – повече от 17-кратно по-висока от законната лихва. Ето
защо клаузите относно възнаградителната лихва са
неравноправни по смисъла на чл. 134 от ЗЗП и на това основание – нищожни.
Клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД –
поради противоречие с добрите нрави – размерът й е необосновано висок. Клаузата
е и неравноправна, съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Поради плащане на сумата от 1191
лева въз основа недействителен договор, се претендира връщането й, за което е
предявен насрещен иск.
Ответникът по насрещния
иск не е представил отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В писмено становище в
първото съдебно заседание оспорва насрещния иск като неоснователен и недоказан.
В същото становище ищецът излага подробни съображения за неоснователност на
заявените от особения представител на ответника възражения.
Добричкият районен съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 1911/2018г. по описа на ДРС.
С разпореждане от 14.05.2018г. е издадена заповед № 1169 от същата дата за претендираните суми. Съобщението е връчено на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, следствие на което и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е дадено указание да предяви в едномесечен срок
иск за установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на 27.07.2018г.
Исковата молба е постъпила в съда на дата 28.08.2018г., но е изпратена по
пощата на 27.08.2018г., поради което като допустими, исковете подлежат на
преценка по основателност.
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД. Приложение намират
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Предявени са като установителни в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Възраженията на ответника се основават на разпоредбите на чл. 134 – 146 от ЗЗП,
чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Насрещният иск е с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Между страните е сключен
договор за потребителски кредит № ********** от 18.03.2014г., с посредничество
за ищеца (при условията на чл. 301 от ТЗ, потвърдено с предявяване на иска) при
действие на Общи условия (л. 8 – 18 от делото) и при следните параметри: сума
на кредита 1000 лева; срок на кредита 18 месеца; размер на вноската 160 лева;
дата на погасяване 15-ти ден от месеца; годишен процент на разходите 414,72;
годишен лихвен процент 175,56; лихвен процент на ден 0,49. Ищецът е изпълнил
задължението си по договора – на 18.03.2014г. е превел парична сума в размер на
1000 лева по посочена от длъжника банкова сметка. ***а предоставения заем на 18
месечни вноски в размер на 160 лева, с падеж на всяка 15-то число на месеца. Погасителен
план не е представен по делото. Ищецът твърди, че длъжникът е платил 13 вноски
и част от 14-тата вноска, като последното плащане е от дата 30.08.2017г., както
и че поради неплащане в срок и на основание чл. 12.3 от ОУ към договора е
обявил кредита за предсрочно изискуем на 02.09.2014г.
Към исковата молба
ищецът е представил писмено уведомление за предсрочно прекратяване на договора
с дата 02.09.2014г. (л. 21), но доказателства за изпращането и връчването му на
длъжника преди получаване на исковата молба по настоящото дело липсват.
От заключението на
вещото лице С.И. се установява, че сумата от 1000 лева е преведена по сметка на
кредитополучателя на дата 18.03.2014г. В представено от ищеца извлечение от
сметка по кредита са отразени дължимите 18 броя месечни вноски, всяка в размер
на 160 лева, които следва да включват главница и възнаградителна
лихва. В извлечението са посочени извършените плащания и погасените с тях
главница и лихви. Изготвена е справка за начислените законни лихви за платените
вноски със забава в размер на 18,39 лева. Вещото лице е изработило погасителен
план към кредита, в който е отразило всяка дължима вноска с падеж и част от
главница/лихва (таблица на стр. 2 от заключението). Така формираният дълг на
ответника е в размер от 2880 лева, от които 1000 лева главница и 1880 лева възнаградителна лихва, за срок от 18 месеца. Тъй като
ищецът е счел договора за прекратен на дата 02.09.2014г., той е начислил на
основание чл. 12.4 от ОУ неустойка в размер на 35% от остатъчния размер на
главницата. Към този момент, според счетоводните записвания на ищеца,
непогасената главница е 986,30 лева, което определя дължимата неустойка като
345,21 лева. По договора длъжникът е направил плащания в общ размер от 2191
лева до завеждане на делото (в т.ч. 472,27 лева главница; 1700,34 лева
договорна възнаградителна лихва; 18,39 лева лихви за
забава). Освен това са извършени плащания и в хода на делото в размер на 290
лева. Така общо за погасяване на дълга са внесени 2481 лева, с които ищецът е
погасил 641,13 лева главница; 1821,48 лева възнаградителна
лихва и 18,39 лева лихви за забава, като в таблица на стр. 3 и 4 от
заключението вещото лице е представило приспадането на изпълнението от страна
на кредитора. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
08.05.2018г., задължението е в размер на 707,39 лева (в т.ч. 527,73 лева главница
и 179,66 лева договорна лихва) и на 345,21 лева неустойка от 35% върху
неплатената главница. Към датата на изготвяне на заключението – 13.05.2019г.,
неплатените суми възлизат на 417,39 лева (в т.ч. 358,87 лева главница и 58,52
лева договорна лихва) и 345,21 лева неустойка.
Събраните по делото доказателства установяват, че между ищеца и
ответницата е възникнала облигационна връзка по договор за кредит, който попада
под приложното поле на Закона за потребителския кредит – чл. 1, т. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя на
потребителя кредит под формата на заем, при който потребителят заплаща
стойността на финансовата услуга чрез извършване на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Заемателят има
качеството на „потребител“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК – физическо лице,
което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност, а заемодателят - „кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК
– юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
търговска дейност. Приложение намира и Законът за защита на потребителите – заемателят отговоря
на дефиницията за „потребител” по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП; заемодателят – на дефиницията за
„търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП; договорът има за
предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитна
институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП; липсва предвиденото в
този закон основание за неприложимост. Съгласно
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са индивидуално
уговорени. Не са индивидуално уговорени клаузите, когато са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено при договори с общи условия.
Договорната свобода по чл. 9 от ЗЗД позволява на страните по договора свободно да определят съдържанието му, като се съобразяват единствено с повелителните норми на закона и с добрите нрави. Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 414,72%, а ГЛП е в размер на 175,56%. Действително, разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, е приета след датата на сключване на договора със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014г. Към датата на сключване на договора за кредит (18.03.2014г.) страните са разполагали с възможността по чл. 9, ал. 1 от ЗЗД свободно да определят съдържанието му, но само доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване с тази императивно установена граница е в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие.
При преценка дали
уговорения размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото
значително надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на
кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от
потребителя, както и адекватния размер на всички останали разходи, които
кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето,
обслужването и възстановяването на
кредита, но които се заплащат от кредитополучателя, следва да се отчете
характера на договора, неговата цел, задължението на кредитодателя
да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителят
да я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва.
В случая по процесния договор за потребителски кредит на кредотополучателя е предоставена в заем сума от 1 000
лева, при уговорен ГЛП в размер на 414,72% и ГПР в размер на 175,56%. Лихвата
по договора е възнаградителна – за ползване на
дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния
договор като обективен критерии за преценка дали с клаузата за уговорената
лихва е нарушен принципа на справедливост и са създадени условия за
неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на
законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален
размер и за възнаградителната лихва. Съдебната
практика приема, че за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014г., уговорката
за плащане на възнаградителна лихва е действително,
ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл
Решение № 378/18.05.2006г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др.). В
случая това съотношение не е налице. Договорената между страните годишна лихва от
175,56% надхвърля многократно размера на законната такава от 10,04%, при
определения от БНБ основен лихвен процент за 2014г. и 10 пункта надбавка,
поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Тези
критерии, съотнесени и към уговорения ГПР, също
обосновават нищожност на клаузата, тъй като нарушават принципа на справедливост
и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Фактът, че ищецът е
отпуснал кредит, не му предоставя възможност, в отклонение от принципите на добросъвестност
и справедливост по чл. 9 от ЗЗД и чл. 143 и сл. от ЗЗП, да определя лихвен
процент на възнаградителната лихва и ГПР в размер,
който да налага връщане на почти три пъти по-голяма сума от размера на
отпуснатия кредит – при заем от 1 000 лева, е договорено в края на срока
на договора ответникът да върне сумата от 2880 лева.
Налице е явно
неравенство между двете престации, като
доказателствата по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в
такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации
при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или
риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договарянето на такива високи проценти.
Както вече по-горе беше
посочено, потребителят е по-слабата в икономически аспект страна в това заемно
правоотношение, размерът на лихвата по договора е определен едностранно от
финансовата институция, а и с оглед последвалата законодателна промяна, чрез
въвеждането вече на петкратния размер на законната лихва като ограничение за
действителността на съответните клаузи на договора, се налага изводът, че в
случая липсва еквивалентност на насрещните престации.
Дори да се приема, че в
договора за кредит е индивидуално уговорен размерът на договорното
възнаграждение, представляващо дължима договорна лихва, доколкото ответницата
се е съгласила с параметрите по кредита, подписвайки, както стандартния
европейски формуляр, така и договора за кредит, то не са представени доказателства, че на потребителя
е връчен погасителен план (такъв не е приложен и по делото), от който да е
видно каква част от дължимата месечна вноска е главница и каква част
представлява възнаградителна лихва, представляващо
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, регламентиращ задължението на
кредитодателя да уреди в договора условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването и пр. Тази информация е необходима на потребителя, за
да може той да
вземе информирано решение
и да бъде наясно
с конкретните задължения, които поема, встъпвайки
в заемно правоотношение с икономически по-силна страна. По делото е приложена обратна
разписка за доставка на пратка (л. 18), в която е отразено, че ответницата е
получила договор за потребителски кредит с погасителен план, но такъв по делото
няма представен. Ищецът е представил стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, карта на клиента, Общи
условия на договора, декларация във връзка с обработка на личните данни и
договор за потребителски кредит, но не и погасителен план към него. Към исковата молба е
приложено извлечение по сметка, от което са видни условията за издължаване на
кредита, но това извлечение е актуално към 24.08.2018г. и не съставлява
първоначалния погасителен план, който длъжникът следва да получи при сключване
на договора. Непредоставянето на информация относно крайните параметри на заема
под формата на погасителен план води до невъзможност за потребителя да вземе
информирано решение относно сключването на сделката и го поставя в
неравностойно положение спрямо контрагента, което от своя страна противоречи на
основния принцип на добросъвестност, прогласен в чл. 12 от Закона за
задълженията и договорите. Непредставянето на погасителен план съставлява
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, което според чл. 22 от ЗПК прави
договора недействителен. Тази недействителност не е частична, а обхваща целия
договор, в това число и клаузата за неустойка по чл.
12.3 (поради просрочие на една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни) в размер на 35% от остатъчния размер на главницата
по погасителния план.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
От заключението на
вещото лице се изяснява, че кредитната сума от 1000 лева е била усвоена от
кредитополучателя, който е извършил плащания за погасяване на дълга в общ
размер от 2481 лева, т.е. много повече от дължимата главница. Искът за сумата
от 707,39 лева, която ищецът претендира като неплатена главница, но която
съставлява сбор от главница от 527,73 лева и възнаградителна
лихва от 179,66 лева, както и искът за сумата от 345,21 лева – неустойка, подлежат
на отхвърляне.
Особеният представител на ответницата е предявил насрещен иск за връщане на
даденото без основание по договора.
Неговата представителна власт произтича от акта за
назначаването и е еднаква с тази на пълномощника с общо пълномощно по чл. 34,
ал. 1 от ГПК - включва правото да предявява искове извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно. Насрещният иск не е от категорията на исковете
по чл. 34, ал. 2 от ГПК, за които овластяването трябва да е изрично и
следователно правото на иск може да бъде надлежно упражнено и от особения
представител. В този смисъл – определение № 556 от 23.06.2015г. по в.ч.гр.дело
№ 359/2015г. по описа на Окръжен съд – Добрич; определение от 24.01.2013г. по
ч.в.гр.дело № 261/2012г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. Искът е допустим,
а по същество – основателен.
Установи се по делото, че задължението на ответницата по сключения с ищеца
договор се свежда до получената от нея в заем сума в размер на 1000 лева, като
поради липсата на оспорване на начисленото обезщетение за забава в размер на
18,39 лева следва да се приеме, че такова е било дължимо. Или платените с
основание суми са в размер на 1018,39 лева. До приключване на устните
състезания по делото ответницата е платила общо 2481 лева, което означава, че
без основание - поради недействителност на договора, ищецът е получил 1462,61 лева. Насрещният иск за сумата от
1191 лева е основателен и следва да бъде уважен.
Като последица от изхода от делото
на ищеца не се следват разноски – както в заповедното, така и в исковото
производство. Ищецът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметката на Районен съд – Добрич дължимата държавна такса по предявения от
особения представител на ответницата насрещен иск – 50 лева (така чл. 78, ал. 6
от ГПК).
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ***, град С., бул. ”***, против М.М.С. ЕГН **********,***, по реда на чл. 415 от ГПК искове
за установяване на вземанията, за които е издадена заповед № 1169 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.05.2018г. по ч.гр.д.№ 1911 по
описа на ДРС за 2018г., а именно:
сумата 707,39 лева –
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 18.03.2014г., ведно
със законна лихва от 08.05.2018г. до окончателното изплащане
сумата 345,21 лева –
неустойка по договор за потребителски кредит № ********** от 18.03.2014г.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ***, град С., бул. ”***, да заплати на М.М.С. ЕГН **********,***, сумата от 1191 лева, представляваща
получена без основание сума по договор за потребителски кредит № ********** от
18.03.2014г.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ***, град С., бул. ”***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд –
Добрич дължимата държавна такса по предявения от особения представител на
ответницата насрещен иск – 50 лева (така чл. 78, ал. 6 от ГПК).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :