Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 12.03.2021 год. гр. Стара Загора
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ: МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева с участието на прокурор като разгледа докладваното от
съдия М. Русев административно дело №644 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 61, ал. 11 от
Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба от М.М.Н. *** против
Предписание за поставяне под карантина изх. №24-3131, издадено на 18.09.2020 год.
от директора на Регионална здравна инспекция гр. Стара Загора, с което на
основание чл. 61, ал. 6 от ЗЗ е
предписано поставяне под карантина на жалбоподателя за 14-дневен срок. Твърди
се в жалбата, че не е бил контактен на заразено лице, но кое точно било това
лице, от съдържанието му не ставало ясно. Счита, че неправилно не му е било
дадена възможност да посочи адреса на който да изтърпи наложената му карантина.
Изложени са съображения, че оспореното предписания което представлява
индивидуален административен акт не отговаря на законовите изисквания за
съдържание съгласно чл.59 от АПК, тъй като не са описани всички обстоятелства и
не е описан фактическата обстановка. Не е посочено името на заразеното лице и
вида на заразната му болест, нито доказателства относно това как същата е
установено и кога. Не е посочено също така и кога е било осъществен контакта,
колко време е бил продължил, както и дали са били с предпазни средства лицата.
Не е посочено също така направено ли е било предложение за поставяне на
карантина от страна на лекуващият орган. Излага също така съображения, че не е
посочена и релевантната за случая правна квалификация. Съгласно Заповедта на
Министъра на здравеопазването, контактните лица се поставят под карантина в
дома или на място, посочено от карантинираното лице. По подробно изложени
съображения в жалбата е направено искане за отмяна на Предписание за поставяне
под карантина изх. №24-3131, издадено на 18.09.2020 год. от директора на
Регионална здравна инспекция гр. Стара Загора. Претендира за присъждане на
направените разноски по представен списък.
Ответникът – Директорът на в Регионална здравна
инспекция гр. Стара Загора /РЗИ/, редовно и своевременно призован, оспорва жалбата
като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административноправния спор:
С оспореното Предписание за поставяне под карантина
изх. №24-3131, издадено на 18.09.2020 год. от Директора на Регионална здравна
инспекция гр. Стара Загора, с което на основание чл. 61, ал. 6 от ЗЗ е предписано поставяне
под карантина на М.М.Н. на адрес *** за 14-дневен срок с начална дата 18.09.2020
год.
По делото са представени и приети като
доказателства трудов договор № РД-15-499 от 26.02.2020 година за назначаване на
С.Ф.С. на длъжността директор на Регионална здрава инспекция – Стара Загора,
считано от 02.03.2020 год., Информация за контактните за положителен на COVID 19 учебно заведение в Област Стара Загора – извлечение
относно жалбоподателят и личният му лекар; Информация за отсъстващи ученици
поради съмнение за COVID 19 в учебно заведение в
област Стара Загора – ГПЧЕ „Ромен Ролан“, изготвено от Директора на училището;
Анкетна карта за проучване на инфектиран с COVID 19; извлечение от резултатите от проведените тестове
на Д.И.Д. и предписание за изолация в домашни условия на същото лице.
По делото е представена анкетна карта за проучване
на инфектиран с COVID 19 за Д.И.Д. от която е
видно, че на 18.09.2020 година е дал положителен резултат от лабораторно
изследване с PCR тест. В анкетната карта са посочени, като контактни лица и 25
негови съученици, измежду които е и жалбоподателят М.М.Н.. Видно от предписание
за изолация в домашни условия с изх. №22-313545 от 18.09.2020 год. на директора
на РЗИ гр. Стара Загора, Д.И.Д. е бил поставен под изолация, считано от 18.09.2020
год. до 01.10.2020 год.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Д.Д.П., която към 18.09.2020 год. Твърди, че
жалбоподателят е бил контактен на лице – негов съученик, който е бил заразен с COVID 19. При установяването се провежда разговор с Директора
на училището, от който се научава и за
контактните лица, чрез класния ръководител. Под контактен са има в предвид,
лице което е било в едно помещение със заразено лице повече от 15 минути и на
разстояние 2 метра. Предписанията се изготвят от РЗИ Стара Загора, но адресатите
се информират от директорът на училището или работодателят.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок, пред компетентния съд, от активно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен
акт и е процесуално допустима. Предписанието е връчено на адресата си срещу
подпис на 24.09.2020 год., в 14.10 часа. Жалбата срещу него е подадена пред
Административен съд – Стара Загора на 02.10.2020 год.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 6 от ЗЗ /изм. ДВ бр. 44 от 2020 год.,
в сила от 14.05.2020 год. /, посочена като правно основание за издаване на
обжалваното предписание, задължителната карантина на лице по ал.2 и 3 се
извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция
или на оправомощено от него длъжностно лице. В чл.61, ал.2 от ЗЗ е
регламентирано, че на задължителна карантина подлежат контактни лица на лица,
болни от заразна болест по ал.1 /изр. първо/ и с цел предотвратяване
разпространението на заразни болести по ал.1 на задължителна карантина може да
подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави
/изр. второ/. Алинея 3 на чл. 66 от ЗЗ касае правомощие на министъра на
здравеопазването по отношение задължителна изолация на лица, болни от заразни болести
извън посочените по ал.1 и на заразоносители, както и задължителна карантина на
контактните с тях лица. Поради което съдът приема, че оспореното предписание е
издадено от компетентен орган – директорът на Регионална здравна инспекция
Стара Загора.
Предписанието е постановено в предвидената от
закона писмена форма, съобразно образеца одобрен от министъра на здравеопазването
- Приложение №5 към т. 14 от Заповед №РД-01-404/15.07.2020 год. Действително
заповедта не е приложена по делото, но същата е общодостъпна на сайта на
Министерство на здравеопазването /https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/07/15/zapovedrd-01-404-15072020.pd/. В него са посочени фактите и обстоятелствата,
както и правните основания, въз основа на които директорът на РЗИ - Стара
Загора е поставил под 14-дневна карантина считано от 18.09.2020 год.
жалбоподателя, като контактен на заразено с COVID-19 лице. В него са посочени
задълженията и правата на адресата му, който се поставя под карантина. В
предписанието изрично е посочено, че при неизпълнението му, ако адресата му не
стои на посочения в него адрес за определения в
него 14-дневен срок считано от 18.09.2020 год. той подлежи на наказателна отговорност
за престъпление по чл.355 от НК, в който е предвидено налагане на наказание
лишаване от свобода до три години и глоба от 1000 лв. до 10000 лв., а в
случаите на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни
случаи, на лишаване от свобода до пет години и глоба от 10 000 лв. до 50 000
лв. В този ход на мисли съдът намира за неоснователни изложените доводи в
жалбата за несъответствието на предписанието с изискването за форма на индивидуален
административен акт, съдържащи се в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК.
При издаване на конкретното предписание не се
установяват допуснати съществени нарушения на процедура, регламентирана в чл.
61 от Закона за здравето. Правилно е предприето издаването му, след като на 18.09.2020
год. е установено, че Д.Д. – съученик на жалбоподателят, е носител на COVID-19,
а като контактни лица са посочени и съучениците му – 25 човека, измежду които е
и жалбоподателят.
Оспореният административен акт е постановен в
съответствие с приложимите правни норми. Съгласно чл.61, ал.1 от ЗЗ, в
приложимата редакция (към дата на издаване на административният акт), на
задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и
заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични
трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък
остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне.
Разпоредбата на ал.2 на чл.61 от ЗЗ предвижда, че на задължителна карантина
подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал.1. С цел
предотвратяване разпространението на заразни болести по ал.1, на задължителна
карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната
от други държави. Според т.14 от Заповед №РД-01-404/15.07.2020 год. на
министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от ЗЗ,
всички близки контактни на потвърден случай на COVID-19, съгласно Приложение №4,
се поставят под карантина в дома или на друго място, на което лицето е
посочило, че ще пребивава, с предписание по образец, съгласно Приложение №5 на
директора на съответната РЗИ или на оправомощено от него длъжностно лице, за
срок от 14 дни, считано от последния контакт със
заболялото лице. В приложение № 4 към т.14 в седем точки е дадено определение
на „близък контактен“, съгласно актуалната дефиниция на случай на COVID-19, като
в т.5 е предвидено, че за контактен със заразеният, се счита и всяко лице,
което е било в престой в затворено помещение (напр. класна стая, болнична стая,
стая за срещи и др.) с пациент с COVID-19 за повече от 15 мин. и на разстояние
минимум 2 метра. С оглед на което след като е било установено, че
жалбоподателят е бил в една класна стая с лицето Д.Д., за което е установено,
че е заразено с COVID 19, то той се явява контактно лице
и следва по силата на тази заповед на министъра на бъде поставен под карантина.
По аргумент от чл. 61, ал. 2 от ЗЗ директорите на
съответните РЗИ действат в условията на обвързана компетентност – длъжни са да
издадат предписание за поставяне под карантина на лица, контактни на лица,
болни от COVID-19. Административният орган да установи, че лицето е било
контактно на лице, болно от посочената болест. Само при безспорно установен
контакт на дадено лице с лице, болно от COVID-19, е оправдана намесата на
администрацията в правата на гражданите, доколкото се преследва легитимна цел –
защита и опазване на живота и здравето на гражданите. В случая ответникът
установи по делото наличието на контакт на оспорващия с лице, болно от
COVID-19, т. е. оспореното предписание следва да се приеме, че е постановено в
съответствие с целта на закона.
Действително в оспорената заповед не е посочено
лицето, което е било заразено и поради контакта с когото е поставена
карантината на М.Н., но съгласно трайната практика, то обстоятелствата, които
са послужили за издаването на един индивидуален административен акт могат да се
съдържат и в съпътстващата акта административна преписка. В конкретния случай,
не е спорно, че преди издаването на заповедта са били установени по безспорен
начин всички релевантни факти за налагането на карантината – установено е
заразеното лице, а съгласно декларираните от него контактни лица, са и били и
съучениците му, измежду които е и Н.. Представен е и списък на тези контактни
лица, датата на контакта – 17.09.2020 год., както и помещението в което е било
осъществен контакта – класна стая №208. Всичко това мотивира съдът да приеме,
че всички обстоятелства, които обосновават издаването на оспореното предписания
за карантина са налице и са установени в хода на съдебното производство.
Действително в предписанието е посочен като адрес
на изпълнение на карантината, постоянния адрес на жалбоподателят. Не е спорно
също така, че в заповедта на Министъра на здравеопазването е предвидено, че
същата може да се изпълни и на адрес, посочен от контактното лице. По делото не
се събраха доказателства, че такъв адрес е бил посочен или деклариран от Н., с
което да не се е съобразил ответника по делото. Следва да се отбележи, че в
случая се касае за една правна възможност, която е дадена със заповедта на
Министъра на здравеопазването, който съгласно чл.61, ал.15 от ЗЗ, представлява
общ административен акт. Тази правна възможност ще се реализира ако е налице
заявено желание от страна на контактното лице, каквото в настоящия случай не е
налице.
Не се споделят и изложените в жалбата съображения
за несъответствие на оспореното предписание с принципа за законност и принципа
за съразмерност прокламирани съответно в чл.4 и чл.6 от АПК. На първо място,
правомощието на Директора на РЗИ да издават предписания за поставяне под
карантина, е изрично предвидено в чл.61, ал.6 от Закона за здравето, а
предпоставките за издаването им са предвиден както в закона, така и в заповедта
на Министъра на здравеопазването, т.е. принципа на законност е спазен. Що се
отнася до този на съразмерност, то отново не е налице отклонение от него.
Наличието на пандемична обстановка предполага даване превес на обществения
интерес от ограничаване на разпространението на заразата пред правото на
жалбоподателят за свободно придвижване, предвиден и в Конституцията на
Република България. Такова ограничаване на свободното придвижване е предвидено
не само в нашата страна, но и в целия свят.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2, предл последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Н. *** против Предписание за
поставяне под карантина изх. №24-3131, издадено на 18.09.2020 год. от директора
на Регионална здравна инспекция гр. Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: