Решение по дело №6720/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260150
Дата: 26 август 2020 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20195330106720
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260150                                                                                                                                                                  Година 26.08.2020                           Град  ПЛОВДИВ

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                             ХIII граждански състав      На тридесети юли                                                            две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 6720 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н...Т....С.... и М...Д...Д.... чрез пълномощника: А...Б..., …. с която се иска от съда да признае за установено по отношение на Д.Р.Д. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съществуването на вземането на следните суми, както следва:819,90 лева /осемстотин и деветнадесет лева и 90 стотинки/ - представляваща главница по договор за кредит; 98,30 лева /деветдесет и осем лева и 30 стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 7.01.2017 г. до 14.10.2017 г.; 40,05 лева /четиридесет лева и 05 стотинки/, представляващи такса за оценка на досие: за периода от 7.01.2017 г. до 14.10.2017 г.; 154,26 лева /сто петдесет и четири лева и 26 стотинки/ за периода от 14.01.2017 г. до 14.10.2017 г., представляващи такса услуга „К… ..д… за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; 359,96 лева /триста петдесет и девет лева и 96 стотинки/, представляващи такса услуга „К… д…“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 14.01.2017 г. до 14.10.2017 г.; 136,04 лева /сто тридесет и шест лева и 04 стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 8.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК и разноските направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

С исковата си молба ищецът твърди, че на е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК……/с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № …. г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Д.Р.Д. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

            Твърди, че на ….. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от , сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ….г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Д.Р.Д., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България“ ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по втората цесия с Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД била упълномощена, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ……г. да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният представител на „Изи Асет Мениджмънт” АД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено Уведомително писмо с Изх.№   от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за станалата продажба на вземания на основание Допълнително споразумение от ……. към Рамков договор за продажба на вземания от Също така било изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ООД, в качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт" АД /пълномощник на „Файненшъл България“ ЕООД/, за извършената на дата цесия между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Двете писма са изпратени едновременно до длъжника. Писмото се върна в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. На ищцовото дружество изпрати повторно писмо до ответника, съдържащо Уведомително писмо с Изх.№….и Уведомително писмо Изх.№ и двете с дата .., като към момента на изготвяне на исковата молба обратната разписка не била върната от куриера.

            Моли съда,  да приеме, като доказателства към настоящата искова молба Уведомително писмо с Изх.№ .. и Уведомително писмо Изх.№ и двете с дата .., и да връчи същите на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т.д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

            В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли съда, да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.

            Твърди, че Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201 Зг., ТК.

            Твърди, че на Д.Р.Д. в качеството на Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит № …. „Провидент Файненшъл България“ ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.

            Твърди, че при условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 900,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 122,95 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1022,95 лв., които се заплащат на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 22,73 лв. Първата погасителна вноска е платима на а последната погасителна вноска е с падеж:

            Твърди, че с подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 45,00 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 1,00 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

            Твърди, че Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „К.. д“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява, че сумата „К.. ..д..“ е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „К.. д и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на Кредитиполучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у дома“, която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 173,56 лв. и е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 3,86 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „К.. д..“, която е в размер на 404,97 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 9,00 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „К..д“ са посочени като обща сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит, а именно: 578,53 лв.

            Твърди, че съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „К д..“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „К д“, която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.

            Така, общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 1646,48 лв., която включва: главница в размер на 900,00 лв., договорна лихва в размер на 122,95 лв., такса за оценка на досие в размер на 45,00 лв., такса услуга „К д“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 173,56 лв. и такса услуга „К д“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 404,97 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 36,59 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 22,73 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 1,00 лв., вноска по такса услуга „Кд“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 3,86 лв. и вноска по такса услуга „К д“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 9,00 лв.

            Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на Кредитополучателя.

            Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.

            На Кредитополучателят, от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 136,04 лв.

            Твърди, че Кредитополучателят не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 174,00 лв., с която са погасени, както следва: такса услуга „К д“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 19,30 лв., такса услуга „К д“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 45,00 лв., такса за оценка на досие: 4,95 лв., договорна лихва: 24,65 лв., главница: 80,10 лв.

            Предвид изложеното за “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу д Д.Р.Д., като Кредитополучател по договор за потребителски кредит № .. сключен на , да заплати: главница: 819,90 лв., договорна лихва: 98,30 лв., такса за оценка на досие: 40,05 лв., такса за услуга „К.. д“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 154,26 лв., такса услуга „К д..“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 359,96 лв. и обезщетение за забава в размер на 136,04 лв. или сума в общ размер на: 1608,51 лева.

ОТВЕТНИКЪТ Д.Р.Д., чрез назначения му о.. п… адв. В.К., с отговора на исковата молба заявява, че предявените искове са допустими, но ги оспорва като напълно неоснователни. Твърди, че договорът за цесия изобщо не е породил действие, тъй като не са изпълнени императивните законови норми, които да доведат до пораждане на отношения между длъжника и кредитора.

            От събраните по делото доказателства,  които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено от фактическа и правна старана следното:

            Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.7 от ГПК.

Направено е възражение за неуведомяване на ответника. Изискването за  уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД е необходимо за да има възможност  длъжникът да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията,  като такива възражения  са направени  в производството. В този смисъл  решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК и други.

            Ищецът не представя доказателства за извършено надлежно уведомяване нито в заповедното производство, където ответника е уведомен при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, нито в настоящото производство, в което ищецът е поискал уведомлението за цесия да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

 Основателността на предявения иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване, че между ответника и цедента „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, гр. София, е налице  валидно кредитно правоотношение, че са настъпили предпоставките и длъжникът е редовно уведомен за предсрочната изискуемост, че е  извършено валидно прехвърляне на вземанията в полза на ищеца по делото.

Договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален.С него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна престация.Следователно за да е налице валидно сключен договор за цесия е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия състав. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Съобщаването не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора за цесия между страните /правата по цесията преминават върху цесионера с постигане на съгласие/, но уведомяването има значение за третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването за извършване на цесията. До този момент за всички трети лица носител на вземането спрямо длъжника е цедента.

            В уредбата на договора за цесия липсва изрична регламентация за начина, по който  следва да бъде уведомен длъжника. Няма и законоустановено съдържание на съобщаването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Предвидено е единствено, че съобщаването следва да се извърши от цедента. Това изискване е свързано със сигурността, че действително е извършена цесия. В практиката на ВКС се приема, че е допустимо предишният кредитор /цедента/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до д..като негов п…

 Предмет на разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК, като предхождащото заповедно производство е било образувано по заявление на цесионера – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадено на .. и в случая това е релевантният момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е породило действие спрямо д… към същия момент.

Следователно цесионерът не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението, респ. не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това съобщаването на цесията в по-късен момент /с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея/, в конкретната хипотеза не може да се отчете като факт по см. на чл. 235, ал. 3 от ГПК. При настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента - праводател, който е носител на спорното право към този момент. Този извод се извлича от задължителните разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК. В този смисъл е и определение № 492/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013 г.  

От гореизложеното следва извод, че ищцовото дружество по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, не е установило надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия към релевантния за производството момент – подаването на заявление, или при така установеното, исковете се явяват неоснователни и недоказани  и като такива следва да бъдат отхвърлени.

            По отношение на разноските:

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответната страна разноски. Такива не са направени тъй като о.. е представляван от о.. п..

           С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

          

ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н...Т....С.... и М...Д...Д.... чрез … А...Б...,…, с които се иска от съда да признае за установено по отношение на Д.Р.Д. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съществуването на вземането на следните суми, както следва: 819,90 лева представляваща главница по договор за кредит; 98,30 лева представляващи договорна лихва за периода от 7.01.2017 г. до 14.10.2017 г.; 40,05 лева, представляващи такса за оценка на досие за периода от 7.01.2017 г. до 14.10.2017 г.; 154,26 лева за периода от 14.01.2017 г. до 14.10.2017 г., представляващи такса услуга „К..д…“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; 359,96 лева, представляващи такса услуга „К.. д..“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 14.01.2017 г. до 14.10.2017 г.; 136,04 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 08.01.2017 г. до 04.02.2019 г. датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 04.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2005 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, Х - ти гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

                                                                                                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева- Гургова.

 

 

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.