№ 48
гр. Берковица, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200350 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ИВ. КР. П., ЕГН ................... от град ..............
против Наказателно постановление № 21-0370-000599/ 15.12.2021 г. на
Началник Група към ОД МВР РУ Вършец, с което му е наложено наказание
глоба в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 2 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 20,00 лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата сочи, че при издаване на наказателното постановление
неправилно ангажирана административно наказателната му отговорност, тъй
като извършеното от него нарушение е маловажен случай, съгласно чл. 28 от
ЗАНН. По изложените съображения моли съда да отмени наказателното
постановление, като необосновано, неправилно и незаконосъобразно,
издадено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно заседание се явява лично и процесуален представител адв.
Румен Митов – АК Монтана.
1
Ответната страна – РУ Вършец, не изпраща представител. В писмото
с което е изпратена жалбата моли съда да потвърди наказателното
постановление като размерът на адвокатския хонорар бъде намелен.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: Обжалваното НП е издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение № 970399/
07.12.2021 г., съставен на жалбоподателя за това, че на 07.12.2021 г. в 15,00
часа в град Вършец на ул. Република като водач на лек автомобил ...............
при обстоятелства: на 07.12.2021 г. в 15,00 часа в град Вършец на ул.
Република № 59 паркира като втори ред до паркирано МПС управляваният от
него лек автомобил ..............., собственост на Е.И.Р. от град Вършец. При
проверката е установено, че МПС не е преминало ГТП.
По този начин според наказващия орган жалбоподателят е осъществил
състава на нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
По делото са представени като доказателства Удостоверение за
техническа изправност на МПС, Възражение, Експертно решение, Трудов
договор.
В хода на производството са разпитани свидетелите П. Г. Г. и Д. Н. ИЛ.
служители на РУ Вършец, които с показанията си установяват фактическите
обстоятелства, описани в акта и наказателното постановление и доведения от
жалбоподателя свидетел М.И.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата като депозирана в срок, от легитимирано за
това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е допустима . Съгласно
дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка
на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.
По т.1 от наказателното постановление, с което на основание
чл.185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20.00 лева за
извършено нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Относно посоченото нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП настоящият
съдебен състав счита,че в конкретния случай от събраните доказателства е
налице съответствие между фактическата обстановка констатирана от
2
контролния орган и правната квалификация дадена от
административнонаказващия орган на обективираното в АУАН и НП
административно нарушение.Разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП,/
действащата редакция към момента на установяване на нарушението/ е
императивна,което ясно личи от липса на законодателни отклонения и
изключения от нея,т.е след като МПС е регистрирано,с изключение на
изчерпателно посочените изключения,сред които не попада автомобила на
жалбоподателя,то подлежи на задължителен периодичен преглед за проверка
на техническата му изправност. Административно наказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на водач за това, че
управлява ППС, което не е представено на технически преглед. В АУАН и в
НП нарушението е квалифицирано като такова по чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Посочената за нарушена норма регламентира, че МПС подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. От констатациите в АУАН и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели се установява, че управлявания от
жалбоподателя автомобил не е бил представен на годишен технически
преглед. Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание не оспорва това
обстоятелство. Жалбоподателят не е санкциониран за това, че не е
представил МПС на технически преглед, каквото задължение има
собственика, а за това, че е управлявал такова МПС.. Наказващият орган
правилно е приел, че е налице нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че
МПС е чужда собственост, а не на жалбоподателя, както и че за това
автомобилът да бъде представен на технически преглед задължение има
собственика, или съответно длъжностно лице. В случая обаче,
жалбоподателят е санкциониран по чл.185 от ЗДвП, а не по специалния текст
на чл.181 т.1 от ЗДвП, който предвижда наказване на определена категория
лица - собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед. В
случая е установено категорично извършване на нарушение по чл.147, ал.1 от
ЗДвП, а именно управление от водач на автомобил, непредставен на
технически преглед. Като е съобразил обстоятелството, че в случая не е
приложима специалната санкционна разпоредба на чл.181 т.1 от ЗДвП,
понеже жалбоподателят не е собственик или длъжностно лице по смисъла на
тази разпоредба, наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на
3
жалбоподателя в качеството му на водач по общия текст на чл.185 от ЗДвП
и му е наложил предвидената в този текст глоба.. В случая е установено
категорично извършване на нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно
управление на автомобил, непредставен на технически преглед. Доколкото в
нормата на чл.188 е предвидено, че освен собственикът и този, на когото е
предоставено за управление моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, то не следва от обсега на тази законова
разпоредба да бъдат изключени нарушенията на разпоредбата на чл. 147, ал.1
от ЗДвП. Ето защо и като е съобразил обстоятелството, че в случая не е
приложима специалната санкционна разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДвП,
понеже жалбоподателят не е собственик или длъжностно лице по смисъла на
тази разпоредба, наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя в качеството му на водач по общия текст на чл.185 от ЗДвП и е му е
наложил предвидената в този текст глоба. Нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е обща
и е задължителна за всички водачи на МПС, независимо от това дали същите
са собственици или не на управляваното от тях МПС. Всеки водач е длъжен,
преди да предприеме управление на МПС да се убеди в неговата изправност –
както техническа, така и относно необходимите за управлението му
документи и съответствие с изискванията на закона. Доколкото валидността
на годишния технически преглед се установява с поставен на предното стъкло
на автомобила стикер, липсва каквото и да е оправдание за това, водачът на
МПС да не извърши проверка относно изпълнението на това изискване –
преминат годишен технически преглед – преди да предприеме действия по
управление на автомобила.В тази част НП следва да бъде потвърдено.
По т.2 от наказателното постановление,с което за нарушение по чл.
98, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв., на осн. чл. 183,
ал.4, т.9, пр.1 ЗДвП.
При извършената проверка относно формалните изисквания на
ЗАНН, съдът констатира нарушение на процесуалните правила по налагане на
административното наказание.
В наказателното постановление е прието, че с описаните в АУАН
действия нарушителят "е извършил: 1/ Водач, който престоява като втори ред
в активна лента на движение до спрели МПС по посока на движението", с
4
което виновно е нарушил чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Описанието и на нарушението по никакъв начин не съответства на
посочената като нарушена правна норма. Разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от
ЗДвП гласи: "Престоят и паркирането са забранени: т. 2 до престояващо или
паркирано пътно превозно средство от страната на движението. " Описаното
нарушение като паркиране "като втори ред в активна лента за движение до
спрели МПС" е свободна интерпретация на нарушението от АНО.
Налице е пълно несъответствие между описанието на нарушението в
НП и в разпоредбата на посочената като нарушена законова разпоредба.
Освен това от показанията на разпитаните свидетели се установи, че
паркираният автомобил не се е намирал в активна лента за движение, не се
доказа да е имало обособени знаци и маркировка за паркиране.
Константна е съдебната практика, че несъответствието между
описанието на нарушението и текста на самите нарушени правни норми води
до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.
Доколкото чл. 53, ал. 2 от ЗАНН позволява НП да бъде издадено и
при допуснати нередовности в АУАН, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, то това не се отнася за наказателното постановление. При него
следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по
издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава
пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на
защита на жалбоподателя.
С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното
постановление, административно наказващият орган е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде
отменено в тази част като незаконосъобразно.
На основание чл. 63д, ал.1 и 2 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на
жалбоподателя. Видно от представеното пълномощно на адвокат Митов е
било заплатено адвокатско възнаграждение от 200 лева и съобразно
частичната основателност на жалбата, ответното ОД на МВР-Монтана следва
5
да бъде осъдено да заплати на ИВ. КР. П. направените от него разноски по
делото, в съответствие с уважената жалба, а именно в размер на 100 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-0370-000599/ 15.12.2021 г. на
Началник Група към ОД МВР РУ Вършец В ЧАСТТА ,с което е наложено на
ИВ. КР. П., ЕГН ................... от град .............. административно наказание -
глоба в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0370-000599/
15.12.2021 г. на Началник Група към ОД МВР РУ Вършец В ЧАСТТА ,с
което е наложено на ИВ. КР. П., ЕГН ................... от град ..............
административно наказание глоба в размер на 20,00 лева на основание чл.
185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Монтана да заплати на ИВ. КР. П., ЕГН ...................
от град .............. направените от него разноски по делото в размер на 100
лева.
Решението може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6